place holder

АМЕРИКА ПРЕД ПРАГА НА ВЕЛИКО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ

Posted on

АМЕРИКА ПРЕД ПРАГА НА ВЕЛИКО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ

Преди около месец публикувах статия, озаглавена „Европа пред прага на Велико преселение на народите“. В нея описах явлението, посочих най-важните му причини, анализирах последствията и отправих предупреждение.

Защото масово – и управляващи, и управлявани – са склонни да подценяват това явление. А то вече е достигнало до такава фаза, че западната цивилизация е изправена пред смъртоносна заплаха и не е ясно дали вече не е премината фаталната черта, отвъд която справяне със ситуацията няма.

Най-важното, което бе написано в онази статия, беше една таблица, която собственоръчно съставих, оперирайки с данни на ООН за броя на населението на 13 западноевропейски страни и броя на онази част от него, която не е родена в съответната страна. Оказа се, че във всички големи западноевропейски страни населението, което не е родено в тях (foreign-born population) е между 10 и 20%. Но това не е цялото мигрантско население. Въпросните данни отразяват само броя на мигрантите първо поколение. А в Европа има голямо количество мигранти от 2-ро, 3-то, дори 4-то поколение. И най-тревожното е, че колкото повече нарастват поколенията мигранти, родени в дадена европейска страна, толкова проблемите все повече се усложняват.

Да добавя и прогнози на сериозни политици: напр. десният консервативен политик Филип дьо Вилие в книгата си „Дали утре камбаните все още ще бият?“ (Les Cloches sonneront-elles encore demain ?), която излезе от печат през 2015 г. и в продължение на няколко месеца беше № 1 в продажбите на френския „Амазон“ (най-големия онлайн-магазин за книги), пише следното: „Франция е изтерзана от тероризма. Но съществуват и още по-тежки заключения: тя губи своята идентичност. Ако не направим нищо, гласът на мюезина ще заглушава звука на камбаните по нашите земи.“

Като човек с достъп до много информация, той очертава с убедителни доказателства изключителната сериозност на ситуацията. С безмилостен анализ, връщащ се 40-50 години назад, той описва как от 80-те години насам Франция бавно, но сигурно е подложена на процес на ислямизация, без елитът да полага каквито и да било усилия, за да се справи с вълните на миграция, нещо повече, насърчава явлението, наречено „Еврислям“ – конкретна реализация на по-общото явление „мултикултурализъм“. И сега Франция е сред първенците по ислямско население, надхвърлящо вече 8 милиона души от нейното 65-милионно население.

Но да оставим Европа и да погледнем отвъд Океана. След милионните нашествия през 2014-2016 г. в Европа, ето че се задава библейско нашествие и в Северна Америка. То не е от мащаба на нашествията в Европа, но е показателно с начина, по който се осъществява.

От няколко седмици следим със затаен дъх как колона от ок. 10 000 мигранти се придвижва пеша от Централна Америка през Мексико към САЩ подобно на народа на Мойсей, излязъл от Египет и запътил се към Обетованата земя. Керванът се е формирал в град Сан-Педро-Сула в северната част на Хондурас. В него са се включили граждани от Хондурас, Гватемала, Салвадор и Мексико. Хилядното множество напуска родината си с надеждата да прекоси американската граница, бягайки от бедност, безработица и висока престъпност. За да станат ясни мащабите на бедствието, от което изпадналите в пълна безизходност хора бягат, нека да посочим индекса на убийствата (брой убийства на 100 000 души население):

  • страни от ЕС – между 1 и 2 (в много страни – ок. 0.5);

  • САЩ – 5.35;

  • Салвадор – 82.84;

  • Хондурас – 56.52;

  • Мексико – 19.26;

  • Гватемала – 27.26;

  • Ямайка – 47.01;

  • Колумбия – 25.50;

  • Венецуела – 56.33;

  • Бразилия – 29.53.

Видно е, че на юг от САЩ е истинско бойно поле без никакви правила, на което загиват процентно няколко десетки пъти повече хора, отколкото в развитите страни, а и в редица страни на исляма, където, общо взето, също има много малък брой убийства. В Южна Америка изключение правят Аржентина с 5.94/100 000, Чили с 3.46/100 000, Куба с 4.99/100 000 и Еквадор с 5.85/100 000.

Няма нищо учудващо в това, че преди още първата колона да е достигнала мексиканско-американската граница, от Гватемала в Мексико навлиза втори керван, два пъти по-малоброен, с приблизително същия състав и абсолютно същите намерения. Явлението заплашва да придобие епидемичен характер.

В отговор американският президент Доналд Тръмп изпрати войници, за да затегне контрола върху американско-мексиканската граница, като в отговор на въпроса при какви обстоятелства американската войска ще употреби оръжие, отговори, че това ще стане, ако действията на мигрантите застрашат здравето и живота на американските войници.

И тук възниква изключително болезненият и сложен от правна и морална гледна точка въпрос: какво всъщност ще правят войниците на границата, ако мигрантите тръгнат да я щурмуват? Ще открият огън по тях ли? Или ще им позволят да навлязат на американска територия? Нима подобно нещо може да стане в САЩ – страната, изградена от мигранти, както нейните граждани често обичат да споменават, и то с немалка гордост? Би могло да се добави: страната на Американската мечта, представляваща от два века пристанище на преследвани и угнетени, на гладуващи и изгубили всякаква възможност за оцеляване в родините си, на бягащи от войни, религиозен фанатизъм и политически терор.

Нима точно на границата на тази страна войската ще започне да стреля срещу мигрантската вълна? Това, което доскоро изглеждаше немислимо, вече се очертава като възможно? Защо, какво се е променило?

Може би манталитетът? Едва ли, американците продължават да изтъкват, че са убежище за страдащите.

Може би се е трансформирал расовият и етническият състав? Донякъде да. Въпреки че е врящо гърне от раси и народности, придошли от цялата Земя, САЩ напоследък трудно се справят с наплива на т.нар. латиноси – имигранти от Централна и Южна Америка. Голяма част от тях са нелегални, голяма част – неграмотни и невладеещи английски език, голяма част са негодни да работят висококвалифицирана работа и лежат като воденичен камък на системата за социална защита, изсмуквайки ресурсите й.

Може би се е променило нещо в икономическото и социално положение на американските граждани? Да, променило се е. Скорошни изследвания показват, че средното американско семейство в началото на ХХІ в. се радва на същия стандарт, на какъвто се е радвало средното семейство през 50-60-те години на ХХ в. – златната епоха на САЩ. Но с една твърде важна разлика – в средата на ХХ в. е работел само мъжът, а сега задължително трябва да работят двамата възрастни в семейството. Към тази съществена разлика трябва да прибавим и 47-те милиона бедни според американската статистика и 50-те милиона души, получаващи продоволствени купони, за да оцелеят. Както и бездомните хора, живеещи в приюти, каравани или просто в картонени самоделни къщички, за които през 2016 г. бе казано, че се увеличават безконтролно.

САЩ имат държавен дълг, който вече надхвърли 21 трлн. долара, т.е. ок. 100% от БВП. Те имат удивително неефективна здравна система, харчеща 17.2% от БВП (10 348 долара на глава от населението – 2016 г.), което е несравнимо повече от всяка друга страна в развития свят, а по качество на услугите е заседнала на 37-мо място.

Очевидно, че социалните системи на САЩ вече не могат да си позволят да издържат още стотици хиляди или дори милиони нахлуващи бедни и страдащи хора.

Но да погледнем на нещата от малко по-друг ъгъл. САЩ (по думите на Доналд Тръмп) са похарчили за войните в Близкия изток през последните две десетилетия повече от 7 трилиона долара. Една нищожна част от тази колосална сума би помогнала на народите, откъдето са тръгнали тези колони от хора, да пооправят икономиките си и да въведат повече ред и сигурност в обществата си. Но, изглежда, управляващите елити изобщо не мислят по този начин. Харчейки по 700 милиарда годишно за войската, те навярно са убедени, че нищо не може да ги заплаши. Но това не е така. Заплахата е вездесъща. Ако не премине официално през границата като мигранти, ще премине нелегално като терористи.

И САЩ, както и ЕС, ще заприличат все повече на обсадена крепост. Което ще ги принуди да започнат реализацията на една от най-мрачните перспективи за средносрочно развитие на света. Може да се очаква стратификация на населението дори не по държави, а по региони:

  • В най-цветущите места, в „градовете на хълма“ ще царят ред, сигурност и заможност. В тях ще живее богоизбраният един милиард.

  • „Градовете на хълма“ ще бъдат заобиколени от буферна периферия, в която хората ще имат приличен социален и икономически статус. Тяхното предназначение е да подхранват с човешки материал центъра, но най-вече да го пазят от десетките милиони бежанци и вътрешно преместени хора (хората, принудени да напуснат домовете си и да намерят убежище в рамките на своята страна), които дори днес по данни на ООН надхвърлят 65.3 милиона души. А утре ще бъдат стотици милиони.

  • И накрая идва морето от бедни и страдащи, преследвани от епидемии, недохранване, липса на вода, повсеместно насилие, граждански войни и скотски живот. Неуки, необразовани, невежествени. Всички тези хора ще виждат само един изход от окаяното си положение – да се доберат по някакъв начин до местата, където е подредено, безопасно и богато.

Елитите в развития свят очевидно мислят, че ще могат да се справят и с това предизвикателство, както досега са се справяли с какво ли не, за да станат господари на света.

Голямо заблуждение! Няма да могат.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>