place holder

За демокрацията и съвременните “демократи”

Posted on

Принципите на демокрацията и тяхното разбиране

По време на предизборната кампания, а и в периода след нея, ми се наложи да вляза в стотици диалози с най-различни хора, за да им обясня в какво се състои нашата идея за ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ. Ходът на тези разговори само потвърди създалото се у мен от доста време впечатление, че огромната част от хората не са съвсем наясно с принципите на демокрацията и поради това се затрудняват да разберат в какво точно се състои новаторството в нашите предложения.

Стотици пъти слушах оценката, че хората са много прости и са неспособни дори да избират правилните представители във властта, камо ли да вземат каквито и да било важни решения. Което е абсолютен нонсенс, когато се говори за демокрация. Та нали основата на основите, върху която демокрацията се гради, е правилото, че Суверенът (а именно политическото тяло, от което властта произлиза и в полза на което тя се упражнява) е не някой друг, а именно народът. Ако заявяваме, че народът не става и е много прост, неспособен да взема решения и да прави правилните избори, за каква демокрация говорим? И кого бихме могли да наречем „демократ“ в такъв случай?

Очевидно е, че хората с този тип мислене не са никакви демократи, макар да се обявяват за такива. Казвам това без никаква оценъчност. Да си демократ, не означава, че превъзхождаш с нещо монархиста или поклонника на олигархията. И нека да е ясно: употребявам думата „олигархия“ не в нейния опорочен смисъл на „забогатяла с мошеничества и бандитизъм прослойка, опитваща се да влияе и върху политиката“, а като вид държавно управление, което, между другото, е най-разпространеното както в цялата човешка история след преминаването към уседнал живот, така и днес. В редица случаи олигархичният начин на управление е водил до голям просперитет и разцвет на големи и малки държави.

И щом това е така, нека неосъзнатите противници на демокрацията престанат да се преструват и да се обявяват за демократи, а да помислят каква алтернатива на демокрацията биха могли да предложат.

 

За различните видове държавно управление

От Аристотел насам е известно, че основните видове държавно управление са три:

  • Монархия (тирания, деспотия), при която цялата ефективна власт е съсредоточена в ръцете на един човек, разпределящ я според своите виждания и прищевки;
  • Олигархия, при която властта е концентрирана в ръцете на неголяма група хора;
  • Демокрация, при която източникът на властта е цялото население с граждански права, а то от своя страна я делегира за изпълнение на свои представители чрез избори.

 

От тези три типа държавно управление като че ли олигархията има най-много разновидности, като основание за притежание на властта най-често са знатният произход, етносът, богатството, религията и др. В зависимост от това имаме аристокрация (Древният Рими дн. Индия), етнокрация (днешен Израел), плутокрация (почти всички съвременни т.нар. демокрации, които ние предпочитаме да наричаме „криптоолигархии с елементи на демокрация“, без Швейцария), теокрация (Ватиканът, Иран).

Особен случай като вариант на олигархията е партокрацията. В своя завършен вид тя се наблюдава най-вече в Китай и Сингапур, а в смекчен вариант, наречен от политолозите „държавно управление с доминираща партия“ – в много страни, включително Русия, Сърбия, Унгария, Япония, Уелс, редица страни в Азия и Африка. Партокрацията притежава известно предимство пред останалите форми на олигархия по това, че е консервативна, но отворена система, съдържаща елементи на меритокрацията, т.е. при подбора на кадри наред с традиционния кланов подбор тя привлича и каймака на обществото, за да може да се справя с предизвикателствата на времето. Нещо, което другите олигархични системи не правят в такава степен, защото много трудно обикновеният човек би могъл да получи статус на благородник и да се впише в традицията на родове със стотици години зад гърба си (да не говорим за кастовата система в Индия). Също толкова трудно е той да се вмести като фактор сред „старите пари“, ако ще да притежава богатство, надхвърлящо стотици милиарди долари. Тази особеност на партокрацията е един от факторите, подпомогнал успешното управление в Китай и Сингапур през последните няколко десетилетия.

 

Но да се върнем към демокрацията. Както многократно съм изтъквал, днешната система за държавно управление, наречено „представителна демокрация“, е по-скоро абстрактно умотворение, отколкото реален политически модел. Тя е възникнала не като демокрация, а като власт на представителите в епохата на приемането на конституцията на САЩ и Френската революция. Никой по онова време не е говорил за демокрация. И в двете страни се говорело за република (да не се бърка с демокрация!) и за власт на представителите. А кои са представителите според тогавашните възгледи? Очевидно не са представителите на простолюдието и на обикновените хора, а на елитите, освободени от потисничеството на монархическия деспотизъм и призвани да упражняват властта чрез арбитража на народа, а не чрез междукланови войни или договорки. Терминът „демокрация“ започва да се налага 40-50 години след тези събития с излизането на бестселъра на френския историк и политически мислител Алексис дьо Токвил “Демокрацията в Америка“. Термин, който изключително успешно прикрива същността на господстващата система на държавно управление и поддържа масовата заблуда за същината на демокрацията.

На практика никъде народовластие не съществува, защото:

  1. Цялата роля на избирателите е периодично да изберат народни представители измежду предложените им от партиите кандидати и да повторят тази процедура по отношение на местната власт.
  2. Избирателите нямат никакви механизми да влияят върху решенията на веднъж сформираната власт, колкото и да противоречат те на собствените им интереси.
  3. Избирателите нямат никакви механизми да отзоват своите избраници, ако те се окажат негодни, корумпирани или действащи в свои лични или групови интереси, а не в интерес на избирателите.
  4. На практика не съществува никакво разделение на властите, защото една власт (законодателната) избира изпълнителната, а и двете имат силно влияние върху съдебната.
  5. С навлизане в епохата на пост-истината избирателите са поставени в такава обстановка на лъжи, съчинителства, манипулации, паралелни реалности и тонове отпадъчна информация, че не е възможно да се ориентират в реално протичащите събития и процеси, освен ако не се посветят специално на отсяване на информацията. Но това няма как да стане, защото хората са заети, изморени и нямат дори физическата възможност да се занимават с тези материи. Което води до очевидния изход: гласува се стихийно, без знание и ясни критерии, по симпатии, поради натрупан гняв или умора от досегашното управление.

От което следва, че не живеем в условията на демокрация, а на нещо друго, което ние наричаме „скрита олигархия с елементи на демокрация“.

 

От няколко години заедно с моите съмишленици се опитвам да убедя колкото се може повече хора, че трябва сериозно да се замислим над съществуващата днес система за държавно управление. Тя не може да бъде подобрена, ако в същината си остава същата – реалната власт да принадлежи на елити в сянка, за които само можем да се досещаме или да гадаем. Присъщите на тази система пороци не са невинни. Навсякъде, където тя е налична, взаимоотношенията между властите се подчиняват на съвършено безпринципни правила, а над всички стои волята на онази анонимна и потайна маса, наречена евфемистично Deep State, или Дълбоката държава. С други думи, от изключително богати и влиятелни задкулисни сили, в чийто интерес се упражнява властта.

Логическото въжеиграчество в терминологията, отразяваща ключовото за всяка демокрация разделение на властите, е шокиращо, но хората толкова отдавна са свикнали с въпросния нонсенс, че той не им прави никакво впечатление. От това обаче има кой да се облагодетелства. Ето защо сме длъжни да разберем това противоречие в нашето мислене и съзнание, за да пристъпим към изграждането на такава система, която ще отразява действителните интереси на цялото гражданство.

 

Накрая да се върна към онези, които твърдят, че хората са прости, неуки и необразовани, че не стават за нищо и да се разчита на народната свяст е или глупост, или утопична мечта, но при все това се наричат „демократи“. Същите тези хора непрекъснато ругаят сегашната система като прогнила, корумпирана, пълна със задкулисия и водеща до непрекъснат грабеж и решения в ущърб на обществото. Обвиняват я също, че е неспособна да подбере и излъчи добри управленци.  И в същото време, когато им кажеш: „Ето, вижте, измислили сме система, която да преодолява тези пороци“, те веднага, без дори да се замислят особено, заявяват: „Глупости! Това са утопии! Такива неща няма как да станат!“.

А всъщност проблемът може да се реши много просто: хората трябва да подредят понятийния си апарат, размърдвайки съвсем леко „малките си сиви клетки“, и да видят, че няма как да наричат „демокрация“ онази система за държавно управление, която не се крепи върху народната воля. Защото във всяка модерна конституция ще намерят твърдението, че „властта произлиза от народа и се упражнява в негов интерес“. И да си дадат сметка, че ако не е подходящо да държим на народната воля (защото това е волята на прости, неуки и невежествени хора), то тогава трябва да държим на нечия друга воля. А коя би трябвало да е тя? На елитите, на клановете, на ТНК, на банкстерите?

Нека на всички да е ясно, че еволюцията на сегашната система върви към все по-малко значение на народния вот за начина, по който държавното управление ще се осъществява. Което означава, че все повече гражданите се превръщат от субект на управлението в негов обект. Тоест от граждани в поданици. Поданици на скритите зад кулисите елити.

Призовавам всички да помислят: това ли е бъдещето, към което се стремим?

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>