place holder

Начало на новата студена война между Сащ и Китай

Posted on

Законът за иновациите и конкуренцията на САЩ – отговор на растящата икономическа и технологическа мощ на Китай[1]

 

Миналия вторник, 8 юни, американският Сенат с мнозинство 68:32 гласа прие един от най-големите индустриални законопроекти в историята на САЩ, целящ да гарантира, че САЩ остават конкурентоспособни на Китай в областта на технологиите – Закона за иновациите и конкуренцията на САЩ (USICA).

Това знаменателно събитие както в индустриалното развитие на САЩ, така и в американско-китайските отношения, бележещо заедно с други мерки началото на студената война на САЩ с Китай, бе отразено за българската публика единствено от „Поглед-инфо“, българската секция на Radio China International (RCI)и „Свободна Европа“

Обхватът на законопроекта, над който работиха шест комитета на Сената и голям брой членове на Камарата на представителите, отразява многото фронтове в съперничеството между САЩ и Китай.

В качеството си на двупартийна инициатива с огромен обхват, той е категорично доказателство за наличието на обединен фронт на американските законодатели, целящ да противодейства на икономическата и военна експанзия на Пекин.

Успехът на законопроекта в Сената идва в момент, в който Белият дом усилва собствените си препоръки за това как да се изградят американски вериги за добив на стратегически материали и доставки на технологии, за да се прекрати зависимостта от Китай и да се осъществи ефективно противодействие на геополитическите амбиции на Пекин. Президентът Байдън заяви: „Отдавна е време да инвестираме в американски работници и американски иновации“. Ние се състезаваме за победа в 21-ви век и стартът бе даден. Тъй като други страни продължават да инвестират в собствени изследвания и разработки, не можем да рискуваме да изостанем.”

Това изявление не е случайно. Гласуването във вторник съвпадна с публикуването на доклад на администрацията на Байдън, призоваващ за по-големи стимули за научни изследвания и производство на чипове. Според Асоциацията на полупроводниковата индустрия американският дял в глобалния производствен капацитет на чипове е спаднал от 37% през 1990 г. на 12% сега.

Според поддръжниците на законопроекта неуспехът да се разшири производството на чипове в страната или да се пренасочат веригите за доставка на редкоземни елементи в последно време е поставил САЩ в стратегически твърде неизгодно положение през последните години.

 

Законопроектът предвижда инвестирането на приблизително 250 млрд. долара през следващите 5 години за финансиране на научни изследвания, субсидии за производители на чипове и промишлени роботи, както и за основна реформа в Националната фондация за наука (National Science Foundation) – правителствена агенция, провеждаща фундаментални изследвания във всички научни и инженерни специалности с изключение на медицината.

Законопроектът всъщност обединява и усъвършенства поредица от предложения на лидера на демократическото мнозинство в Сената Чък Шумър и републиканския сенатор Тод Йънг, известни като „Безкрайна граница“ (Endless Frontier Act), които според Radio ChinaInternational представляват над 600 изменения в американското законодателство, обхващащи всички въпроси, свързани с Китай. Неговата цел е да реформира из основи Националната фондация за наука, осигурявайки й финансиране от десетки милиарди между фискалните 2022 и 2026 г. Предвижда се в рамките на NSF да бъдат изразходвани 110 млрд. долара за развитието на базови и перспективни технологии с предполагаемо най-голямо въздействие върху икономиката. Инвестициите са за разработки и изследвания, образователни програми и обучение в областта на изкуствения интелект, полупроводниците, квантовите изчисления, усъвършенстваните комуникации, роботиката, биотехнологиите и алтернативната  енергетика.

Някои законодатели, недоволни от фокуса на законопроекта върху NSF, успяха да съкратят значително средствата за новата технологична дирекция на NSF и да прехвърлят част от тези пари към Министерството на енергетиката, което контролира 17 национални лаборатории, датиращи от Втората световна война, и ръководи изследванията по редица стратегически научни теми.

Законопроектът урежда също така финансирането на програма за безвъзмездна помощ, управлявана от Министерството на търговията, която ще надгражда финансовите стимули, предлагани от отделните щати и местните правителства, за производителите на чипове, които усъвършенстват производството или строят нови фабрики. По-конкретно, законопроектът предвижда 52 милиарда долара за финансиране на инициативи за изследвания, проектиране и производство в областта на чиповете. Допълнителни 10 млрд. ще бъдат инвестирани в регионални технологични центрове за изследвания, разработка и производство на ключови технологии.

 

Тази законодателен акт предизвика различни отзиви. Повечето от тях бяха положителни:

  • „Приемането на този законопроект е моментът, в който Сенатът полага основите на още един век американско лидерство“ – заяви един от авторите му Чък Шумър пред Сената. – „Авторитарните правителства по света вярват, че спорещите демокрации като нашата не могат да се обединят около националните приоритети. Е, нека ви кажа нещо: аз вярвам, че те грешат. Вярвам, че това законодателство ще позволи на Съединените щати да установят своето превъзходство над света в областта на иновациите, производствата и конкуренцията в индустриите на бъдещето.”
  • Арвинд Кришна, главен изпълнителен директор на International Business Machines Corp., нарече законопроекта „визионерско законодателство“, което насърчава „онова велико публично-частно сътрудничество, което отведе човечеството до Луната“.
  • „Законопроектът не само ще стимулира инвестициите в производствен капацитет тук у дома, но ще насърчи иновационната екосистема и ще защити една критично важна верига на доставки“, заяви Ал Томпсън, вицепрезидент на Intel Corp., завеждащ връзките с американското правителство.

Не липсваха и критични отзиви:

  • Според някои конгресмени даването на толкова много нова отговорност на NSF можело да подкопае изследванията на националните лаборатории. Те също така твърдят, че Министерството на енергетиката има по-силен опит в защитата на чувствителни изследвания, отколкото Националната фондация за наука.
  • Републикански представители се противопоставиха на законопроекта с аргумента, че разходите са твърде големи, представляват прекалено силна намеса в икономиката и вземат на въоръжение подхода на Китай, който императивно налага отгоре надолу облагодетелствани сектори и компании, към които да се насочват колосални инвестиции.
  • „Този законопроект ще увеличи влиянието на държавата върху частния сектор, като същевременно ще отслаби Америка и ще ни направи по-малко конкурентоспособни чрез увеличаване на дълга ни“, заяви републиканският сенатор Рон Джонсън.

 

 

А за това, че законопроектът цели преди всичко да ограничи влиянието на Китай върху американската икономика, можем да съдим и по следните други събития:

В петък Белият дом обяви, че ще разшири ограниченията за американските инвестиции в някои китайски компании, за които се смята, че са свързани с армията и страната.

Друга разпоредба ще забрани изтеглянето на китайското приложение TikTok за социални медии на всички държавни телефони. Предишните забрани включват военни и устройства за вътрешна сигурност. САЩ казват, че данните на TikTok могат да бъдат използвани от китайски правителствени структури. TikTok заяви, че това не се прави и никога няма да бъде позволено.

 

И така, икономическата част на студената война с Китай бе обявена. Подобна война от 2014 г. се води с Русия.

Последва обявяването и на останалите аспекти от Студената война – политически, военни, медийни, идеологически. Това стана на срещата на върха в курорта Карбис бей (Корнуол, Англия) на страните от Г-7 и на срещата на върха на НАТО в Брюксел. Но за тези събития – в друг материал.

[1] В материала са използвани статии от The Wall Street Journal, CNBC, Washington Post, Radio China International и др.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>