place holder

МЕСЕЦ ЮНИ 2021 Г. – НАЧАЛОТО НА НОВА ЕПОХА

Posted on

Месец юни 2021 г. ще остане паметен с ударна поредица от срещи на най-високо равнище на основните институции, занимаващи се планетарните геополитически въпроси:

  • Г-7 – 11-13 юни – п-в Корнуол, Англия,
  • НАТО – 14 юни – Брюксел,
  • САЩ-ЕС – 15 юни – Брюксел,
  • САЩ-Русия – 16 юни – Женева.

Прегледах датите на срещите на тези институции за последния 30-годишен период, но подобно съчетание на стратегически важни срещи не открих.

Този факт сам по себе си говори, че е назряло някакво важно геополитическо събитие, някакъв кардинален поврат в световната политика. И той може с лекота да се проследи в комюникетата след срещите: обявена е Студена война на Китай. Или по-точно, обявена е Студена война на Китай и Русия едновременно.

Форумите трябваше да засвидетелстват „завръщането на САЩ“ след противоречивата политика на предишния президент Доналд Тръмп, заздравяване на атлантическото единство и възвръщане на лидиращи позиции в света.

 

Да проследим най-важните решения и послания, а след това да направим кратък анализ и обобщение.

 

 

СРЕЩАТА НА Г-7

Най-важните теми на срещата на Г-7 бяха следните:

 

  1. Промяна в политиката спрямо Китай

Несъмнено, главната тема на форума бе промяната в политиката към Китай. За САЩ тази промяна датира още от годините на управление на Доналд Тръмп. За ЕС обаче нещата не стояха така. Нещо повече, ЕС сключи голямо инвестиционно споразумение с Китай, което трябваше да бъде ратифицирано от държавите членки на ЕС и Европейския парламент, за да влезе в сила. Споразумението беше приветствано от Брюксел и Пекин, когато беше подписано в края на миналата година след седемгодишни преговори. Отношенията между ЕС и Китай обаче се влошиха през март 2021 г. (два месеца след встъпването на Байдън в длъжност).

Поводът за това бе, че Пекин наложи санкции на десет европейски депутати и учени, както и на четири европейски институции, като ги обвини в разпространение на “лъжи и дезинформация” за китайското отношение към мюсюлманите уйгури. Китайските действия бяха предприети в отговор на наложени преди това санкции от ЕС за нарушаване на правата на уйгурите. Това беше първият път, в който съюзът наложи ограничителни мерки срещу Пекин за нарушаване на човешки права след събитията на площад “Тиенанмън” през 1989 г.

Така че САЩ и ЕС не излязоха с еднакви позиции по отношение на Китай на този форум. По-точно, едната страна (ЕС) трябваше да направи значителни и вероятно скъпоструващи отстъпки, защото през всички десетилетия от 1989 г. насам, до последния момент, политиката на съюза спрямо Китай бе в съвсем различна посока.

Както винаги през периода на Студената война, до днес, основният довод на Запада са човешките права, неспазването на правилата в междудържавните отношения, липса на демокрация в управлението на държавата. Разбира се, когато това е било изгодно на Запада, той с лекота е замижавал и не е забелязвал абсолютно нищо нередно, както е гледал с широко затворени очи и на подобни нарушения в своите държави. Освен това винаги, когато му се налага да обвинява своите противници, той престава да говори за международно право, а започва да пледира за някакви международни правила, които не значат абсолютно нищо, не е известно от кого и кога са установени, нито какво гласят. В този смисъл могат да означават всичко и нищо. Какъвто бе случаят с т.нар. война с тероризма, която не се основаваше нито на вътрешни, нито на външни законодателства, водеше се извън нормите на правото и позволяваше да се превземат цели страни, да се убиват държавни ръководители или високопоставени чужди офицери без съд и присъда, без граници и морални задръжки.

За новата политика спрямо Китай думите на Байдън бяха: „Китай трябва да започне да действа по-отговорно по отношение на международните норми за правата на човека и прозрачността“. Фрау Ангела Меркел обаче изплю камъчето: „Поет е ясен ангажимент за основан на правила многостранен свят. Китай прави успешна инфраструктурна политика. Не можехме просто да застанем настрана и само да гледаме“.

Италианският премиер Марио Драги също заяви, че основната политическа тема на срещата на върха е било отношението към Китай. „Ние признаваме правото на Китай да бъде основна икономика, но поставяме под въпрос как го правят“, каза той.

Очевидно, правата на уйгурите няма да бъдат достатъчен аргумент за предстоящата тотална битка с Китай. Към нея ще бъдат присъединени и обвинения в предизвикването на световната пандемия от КОВИД-19. Така стигаме и до втората най-важна тема на форума на Г-7.

 

  1. Битката срещу пандемията от КОВИД-19.

Лидерите на Г7 не подминаха Китай в дискусията за коронавируса. Те подкрепиха призива на американския президент Джо Байдън, призовавайки за втора фаза на разследването на произхода на новия тип коронавирус под ръководството на Световната здравна организация (СЗО).

Генералният директор на СЗО Тедрос Гебреесус, който взе участие в срещата на върха на Г-7, също заяви, че организацията под негова юрисдикция позволява различни версии за появата на коронавирус. „Смятаме, че всички версии трябва да бъдат обсъдени и трябва да преминем към втория етап, за да установим действително произхода на коронавируса“, каза той. В това нямаше особена новина – още през март Гебрейесус призна, че първият експертен доклад, който отхвърля версията за лабораторно изтичане, не го устройва напълно. Но изявленията на ръководителя на СЗО в Корнуол получиха ново звучене, след като влязоха в унисон с искането на Г7 за второ разследване. Дали с пръст няма да бъде посочена една микробиологична лаборатория в Ухан?

По отношение на борбата срещу пандемията на коронавируса, окончателното комюнике съдържа амбициозна цел да се разпределят 1 милиард дози до края на следващата година за ваксинация на страните в най-голяма нужда – решение, което трябва да получи всеобща похвала и всячески да се приветства.

 

  1. Инфраструктурна инициатива.

Противодействието на Г-7 срещу Китай получи и още едно измерение: обявена бе „Инфраструктурна инициатива за развиващите се страни“, която трябва да представлява алтернатива на обявения през 2013 г. от Си Дзинпин нов път на коприната, наречен „Един пояс, един път“.

Планът Build back better for the world има за цел да противодейства на стратегическото влияние на Китай, като предоставя алтернатива на „Един пояс, един път“ за инфраструктурното развитие на развиващите се страни. Инициативата би трябвало да им позволи да получат достъп до финансиране на проекти за устойчиво развитие. „Не става въпрос да бъдеш срещу някого – каза по този въпрос Ангела Меркел. По-скоро това е опит на Г-7 да наложи положителен дневен ред в голяма част от света. Нуждата от инфраструктура в Африка е голяма“.

 

  1. Борбата с климатичните промени.

Г-7 потвърди дългосрочната си цел да изразходва по 100 млрд. долара годишно за проекти за опазване на климата в развиващите се страни, за да се помогне на бедните икономики да намалят въглеродните си емисии. Всички страни поеха ангажименти да увеличат вноските си във фонда за борба с климатичните промени. Очаква се в самите страни от Г-7 да бъдат взети в същата насока, като например прекратяване на пряката държавна подкрепа на енергийния сектор, работещ с въглеводороди, и постепенно премахване на автомобилите с двигатели с вътрешно горене.

 

  1. Единна ставка на корпоративния данък

Седмица преди срещата на високо равнище финансовите министри на Г-7 постигнаха забележителна сделка, определяща минимална глобална ставка на корпоративния данък от най-малко 15%, която притежава потенциала да нанесе немалки щети на технологичните компании като Google, Facebook и Amazon. Последната, както е известно, толкова ловко борави с дължимите си данъци, че през последното десетилетие е заплащала данъци на стойност 0.92% от приходите си. В Корнуол сделката бе препотвърдена.

Във връзка с това е добре да се запитаме как това се отразява на нас и нашата политика на свръхниски данъци за бизнеса. Нашата ставка, както е известно, е 10%. Някой дали ни е питал, когато е вземал решение вместо нас? И редно ли е ние безропотно а приемем нечии чужди решения?

 

В заключение по раздела за срещата на Г-7 е добре да се каже, че малкият клуб на индустриализираните държави бе позагубил през последните години своето влияние, но на форума в Корнуол получи, така да се каже, второ дихание. Това обаче няма как да продължи дълго, защото делът на седемте страни в световната икономика непрекъснато спада. От 70% преди три десетилетия сега той е малко над 45%. Но това е, ако съдим за БВП по номинал. А ако изчисляваме БВП на страните от Г-7 и световния БВП по паритет на покупателната способност, то този дял се свива до ок. 32% за 2020 г. Така че все повече ще натежава влиянието  на друг форум за решаване на геополитически въпроси – този на Г-20.

Неслучайно Китай реагира снизходително на решенията на Г-7. Говорител на посолството на КНР в Лондон заяви: „Дните, в които глобалните решения се вземаха от малка група държави, отдавна отминаха“.

 

 

 

 

СРЕЩАТА НА НАТО

Лидерите на 30-те държави от НАТО на срещата на върха в Брюксел взеха две ключови решения:

  1. да започнат процеса на разработване на нов основен документ – Стратегическата концепция на алианса, който трябва да бъде одобрен през 2022 г. на срещата на върха в Мадрид,
  2. За пръв път в своята история НАТО определи Китай като потенциална заплаха за сигурността на алианса.

 

Разбира се, бе дадено ясно да се разбере, че основният противник на НАТО си остава Русия. В очите на натовци тя – наред с тероризма и пандемията – си остава главната заплаха за човечеството.

 

  1. Русия

Декларацията след срещата на върха съдържа 26 страници, в които думата „Русия“ се споменава повече от 60 пъти.

Документът не съдържа нови тези относно Русия, класифицирайки я като заплаха за сигурността на НАТО, но признавайки необходимостта да се води с нея диалог от позицията на силата. Последната фраза, „от позицията на силата“, е любима за всяко натовско сърце, но не е известно какво точно означава. Защото в момента Русия притежава оръжия, каквито НАТО не произвежда и не е ясно кога ще започне да произвежда. Тези оръжия, заедно с ядрената триада, са напълно пригодни да унищожат Глобалния Запад, както никоя друга страна не може.

Алиансът изказа недоволството си от военната реформа и модернизацията на конвенционалните и ядрените сили на Русия, все по-активната външна политика, операцията в Сирия и отношенията с Китай и Иран. НАТО продължава да обвинява Русия в агресия срещу Украйна и Грузия, намеса в изборите на почти всички страни от НАТО и отравяне на техни граждани с химическо оръжие. НАТО също така поиска Русия да изключи САЩ и Чехия от списъка на недружелюбните държави, приет в Русия през 2021 година.

Ако човек прочете внимателно причините за недоволство на страните-членки на НАТО, няма как да не се зачуди на техните доводи: какво по-естествено една страна да усъвършенства военния си потенциал, нима страните от НАТО не го правят? Отношенията с други страни са суверенно право на всяка държава. В този смисъл не е ясно какви упреци към Русия могат да бъдат отправени заради Китай и Иран. А хипотетичните намеси на Русия в изборите на страните от НАТО и използването на „новичок“ за отравяне на хора като Скрипал и Навални, имат облика по-скоро на гротеска, отколкото на сериозни обвинения.

 

  1. Китай

Китай се споменава около 10 пъти в заключителната декларация на срещата на върха. В комюникетата при предишни подобни срещи КНР не е била споменавана никога досега. Като нова тенденция в развитието на алианса се изтъква намерението му да се заеме със сдържането на Китай. „Нарастващото влияние и външната политика на Китай“ се нарежда на четвърто място по заплахите за сигурността на алианса.

НАТО вярва, че “Китай създава сериозни рискове в областта на телекомуникациите, аерокосмическата сфера и киберпространството.”

Алиансът е особено загрижен от „сътрудничеството на Китай с Русия във военната сфера, участието на Китай в учения, които Руската федерация провежда в евроатлантическия регион“.

В същото време НАТО възнамерява да поддържа “конструктивен диалог, когато това е възможно”, с Китай, по-специално по отношение на борбата с глобалното затопляне. Организацията призова Пекин към откритост относно развитието на ядрения си капацитет и отговорностите си в киберпространството, както и да спазва международните си задължения.

Тази последна точка всъщност е с първостепенно значение, защото въпреки огромното развитие на военния капацитет на Китай през последните десетилетия, неговият ядрен потенциал – поне на книга – продължава да се състои от все същите 260 ядрени бойни глави. Това изглежда твърде малко вероятно, още повече, че Китай полага огромни усилия за формиране на своя ядрена триада – стратегически бомбардировачи, балистични ракети, атомни подводници. В това отношение възможностите му се приближават до тези на САЩ и Русия само по балистичните ракети, докато стратегическите бомбардировачи тип „стелт“, подобни на американския В-2, които се разработват от десетина години, все още не са стигнали доникъде, а 6-те му атомни подводници клас „Дзин“ са твърде далече от стандартите на САЩ и Русия.

Но наистина човечеството има право да знае какъв е ядреният потенциал на Китай и в това отношение страните от НАТО имат пълно право да искат сведения, още повече, че самите те, както и Русия, са открити и за всички е ясно колко и какъв тип ядрени бойни глави притежават.

 

  1. Други заплахи

В списъка със заплахи за сигурността на НАТО след Русия и Китай се споменават различни „държавни и недържавни играчи, които оспорват основания на правила[1] световен ред и се стремят да подкопаят демокрацията по света“, генерират „нестабилност по границите на НАТО и нелегална миграция. ”

Тук се имат предвид както проявите на злонамерена киберактивност, така и унищожаването на архитектурата за контрол над оръжията. Отново се наблюдават ясни симптоми на амнезия, защото имено САЩ последователно унищожаваха тази архитектура, излизайки едностранно още през 2001 г. от Договора за противоракетна отбрана, а през 2019 г. –  от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие и Договора „Открито небе“.  Въпреки взаимните обвинения в нарушаване клаузите на тези договори, страните можеха да се споразумеят за евентуални поправки и усъвършенствания на договорите и да уредят взаимните си претенции. Но това очевидно не беше по вкуса на Вашингтон.

 

  1. Украйна, Грузия, Белорусия

В заключителното изявление не се казва нищо относно евентуалния срок за приемане на Украйна и Грузия в НАТО, нито перспективата да им се предоставят планове за действие за членство. Алиансът признава тяхната евроатлантическа перспектива, подкрепя реформите и борбата с корупцията и е готов за задълбочено партньорство.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, отговаряйки на въпросите на журналистите относно момента на присъединяване на Украйна и Грузия към алианса, само подчерта, че НАТО се придържа към политиката на отворени врати и че Русия не трябва да има правото да наложи вето върху разширяването на алианса.

Той нарече Белорусия авторитарна държава, наказана за “преследване на опозицията”, за инцидента със самолета на Ryanair и ареста на блогъра Роман Протасевич, който даде пресконференция в Минск паралелно на срещата на върха на НАТО. Алиансът също така изрази недоволство от сътрудничеството на Беларус с Русия, включително от провеждането на съвместни учения, и изрази подкрепа на “стабилна, суверенна и демократична Белорусия”.

 

  1. Разширен списък с ангажименти

Алиансът обяви началото на нов процес на адаптация към новата реалност в областта на сигурността, по време на който НАТО възнамерява да разшири значително дейността си. В допълнение към защитата и защитата на демокрацията, западните ценности и интереси по света, той ще продължи да се занимава с космоса, новите технологии, противодействието на пандемията, киберсигурността и борбата със затоплянето на климата, по-специално, като гарантира намаляването на емисиите на парникови газове на неговите въоръжени сили.

 

Удивителен списък с ангажименти на един военен съюз, при това обявен за отбранителен и локализиран в Северния Атлантически океан, за което говори и самото му име.

НАТО вече активно участва в геополитиката на територията на цяла Евразия и се занимава с неща, които са далеч от отговорностите му така, както са описани в договора за основаването му.

Все повече се натрапва мисълта, че Глобалният Запад се е отказал да превръща ООН в глобално правителство и тъй като няма подръка други структури, е решил да превърне и активно използва именно НАТО в ролята на такова глобално правителство, което ще налага волята на Запада, ще прокарва навсякъде неговите интереси и ще ги утвърждава дори с военна сила.

Изключително опасна тенденция, но разбираема с оглед непрекъснатото отслабване на геополитическата мощ на Глобалния Запад. По-горе бяха посочени някои данни за драстичния спад на БВП на страните от Г-7 в планетарния БВП до 45% по номинал и 32% по ППС. Перспективите обаче са още по-тревожни. За целта може да се види прогнозата на рейтинговата агенция PriceWaterhouseCooper[2]

 

 

Западът се чувства длъжен да предприеме нещо с оглед западащата му мощ и вижда изхода в подобни мерки. Дали те ще се окажат ефективни, ще се види много скоро.

 

 

 

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

  1. Не се спирам на срещата Байдън-Путин, защото смятам, че тя няма да даде отражение на световната политика и на вървящите в нея процеси. Тази среща, инициирана от Джоузеф Байдън, целеше едно-единствено нещо – да сондира дали Путин би бил склонен да застане на страната на Глобалния Запад или най-малко – да заеме неутрална позиция в предстоящото противоборство на Запада с Китай. Както би трябвало да се предполага, подобно скъсване със стратегически партньор би трябвало да се компенсира изключително щедро с крупни геополитически отстъпки, например преминаване на Украйна изцяло в сферата на влияние на Русия. Но Западът едва ли бе готов да предложи нещо подобно, пък и Путин едва ли би се съгласил.
  2. Глобалният Запад отдавна трябваше да забележи назряващия проблем със зараждащата се хегемония на Китай, който съвсем ясно заяви претенциите си в това отношение: на ХІХ конгрес на ККП през ноември 2017 г. Си Дзинпин ясно заяви, че стратегическите цели на Китай са към 2020 г. да постигне сяокан – умерената заможност за цялото общество, а към 2050 г. да постигне световна доминация във всяко отношение: технологическо, научно, военно, културно, политическо, икономическо. Съответно Западът бе длъжен да започне да води, най-меко казано, рестриктивна политика спрямо Китай. Но до Тръмп не го правеше. А когато той твърде хаотично започна да следва подобна политика, Европа не го подкрепи и мерките на Тръмп нямаха необходимия ефект.
  3. Реакцията на Запада спрямо Китай е логична и необходима, но е твърде закъсняла. Китай вече е научен и технологически лидер в повечето области на икономиката, притежава огромен научен потенциал, след като стотици хиляди млади китайци преминаха през най-добрите европейски и американски университети, а за наука бяха и продължават да бъдат отделяни колосални средства. Китай вече е постигнал значителна самодостатъчност и продължаващият му възход много трудно може да бъде възпрепятстван. Западът много разчита на това, че може да редуцира външната търговия на Китай, с което да му нанесе тежък икономически удар. Но нещата не стоят така: делът на износа във формирането на китайския БВП е под 18%[3] и ще продължи да спада, като се има предвид, че китайското ръководство е поставило стратегическата цел този дял да спадне до 10% до 2030 г. Което ще рече, че Китай все повече ще става самодостатъчна, автаркична система, неподвластна на външно влияние и удари.
  4. Като се има предвид хилядолетният опит на китайските власти да си служат, когато се налага, с подкупи и тайни съглашения с важни за тях хора и институции, можем да си представим колко много са гнилите съчки в политическите, икономическите, научните и др. среди на Запад. Което представлява голяма, но неидентифицирана заплаха.
  5. Не съм виждал трезв и самокритичен анализна големите западни медии, който да даде оценка на факторите, довели до сегашното положение. А те са три (най-важни):
  • Илюзията на Запада в началото на новата епоха, положено от Дън Сяопин и Хенри Кисинджър, че след като Китай почти 200 години е бил в тежка криза, ще продължи да съществува в примитивното си състояние от епохата на Културната революция и десетилетия, ако не и столетия занапред ще бъде източник на свръхевтина работна ръка, следователно на свръхпечалби за западните корпорации,
  • Удивителната алчност на западния свят, който не можа да си даде навреме сметка за колосалните темпове на модернизация на китайското общество и да вземе навреме мерки.
  • Необикновената гордост и самолюбие на Глобалния Запад, идеята му за собствена изключителност и призвание да доминира целия свят след несрещаните в историята успехи от 5 века насам да колонизира всички континенти и установява господството си над тях.

 

Всичко обаче си има край.

 

 

 

[1] Отново „правила“ вместо „право“!

[2] https://www.pwc.com/gx/en/world-2050/assets/world-in-2050-image4.png

[3] https://www.statista.com/statistics/256591/share-of-chinas-exports-in-gross-domestic-product/

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>