ВОЙНАТА В УКРАЙНА В ГЛОБАЛЕН КОНТЕКСТ

Posted on

 

Светът вече започна да навлиза в глобална криза и събитията в Украйна трябва да се разглеждат изключително от тази стратегическа гледна точка. Затова военният компонент на т.н. „специална военна операция в Украйна“ в никакъв случай не е най-важният.

 

СЪЩИНА НА ВОЙНАТА

Всъщност това не е война между Русия и Украйна. Това е война между Русия и САЩ. И тя започна не сега, а през 2008 г. – една година след Мюнхенската реч на Путин, в която той обяви претенциите страната му да бъде третирана като световен лидер. Целта на започналата тогава война беше Русия, която предизвиква у Глобалния Запад екзистенциален страх, да бъде смазана. В повече от 500-годишния поход на Запада към глобална хегемония от Великите географски открития насам той завладя двете Америки, Австралия, Африка чрез колониалната система, Азия чрез 200-годишна доминация над Индия и повече от век търговска доминация чрез екстериториалния статус на всички големи морски пристанища и търговията с опиум, довели до две т.нар. Опиумни войни, превземане на Пекин от англичани и французи през есента на 1860 г. и няколкодневно разграбване на Стария летен дворец на китайските императори Юанминюан. След Първата световна война бе унищожена и Османската империя, което позволи на Запада да овладее и Близкия изток. Единствената страна, при това окупирала геополитическия център на света Евразия, която никога не бе завладяна или покорена под някаква форма, остана Русия. Нещо повече, тя е и единствената страна, способна физически да унищожи Глобалния Запад.

 

НАСТЪПЛЕНИЕ НА ЗАПАДА СРЕЩУ РУСИЯ

И така, поставяйки си за цел да наложи своята воля над твърде отслабената след разпадането на СССР Русия, Западът започна настъпление по две направления: дестабилизиране на околните държави, образувани след въпросното разпадане, от една страна, и дестабилизирането на властта вътре в самата Русия, от друга. С тази цел бяха организирани:

  • войната с Грузия (2008),
  • бунтът в Сирия през 2011 г., превърнал се в тежка гражданска война (в Сирия се намираше единствената воено-морска база на Русия в Средиземноморието, а също така през страната трябваше да преминат поне 2 газопровода, които бяха предназначени да изместят руския газ от европейските пазари),
  • превратът в Киев през февруари 2014 г. и последвалото отцепване на Крим и сепаратизъм в Донбас,
  • войната между Армения и Азербайджан,
  • цветната революция в Белорусия,
  • опитът за метеж в Казахстан, и т.н.

През този период възникна друг, много по-важен от борбата за отслабването и елиминирането на Русия като сериозен противник, аспект: Глобалният Запад изведнъж осъзна, че всъщност основният му геостратегически противник не е Русия, а Китай. И това бе потвърдено от Си Дзинпин на конгреса на ККП през ноември 2017 г., когато той заяви, че до 2050 г. Китай трябва да стане световен хегемон по всички направления: икономически, политически, идеологически, научен, технологически, търговски, военен.

Така пред Глобалния Запад задачите спрямо Русия се промениха значително: в качеството си на основен съюзник на Китай (главно военен, но не само) тя трябваше да бъде елиминирана преди настъпването на основната фаза в противоборството с Китай. Ако преди Западът имаше цялото време на света, за да се справи с Русия, сега времевият хоризонт пред него рязко се стесни. За целта основното внимание бе насочено към Украйна, която поначало бе моделирана и използвана като антируски проект, а властта в нея придоби застрашителни и уродливи форми след преврата през февруари 2014 г. Украйна се превърна в оръжие за осъществяване на провокации. Управлението на Украйна бе поставено под тоталния контрол на американската администрация с единствената цел да послужи за острие при започване на горещата фаза на войната с Русия, която – естествено – няма как да се води между великите сили, а единствено между някое прокси на САЩ и Русия.

Доказателство, че Глобалният Запад, и най-вече САЩ, нямаше никакви други цели  спрямо Украйна, е довеждането на тази страна с изключителни възможности до последното място по БВП на човек от населението в Европа – след Албания, Черна гора и Молдова. Същото се отнася и за превъоръжаването й. За Запада не му беше нужна мощна и добре въоръжена армия, която би могла да предизвика неясни поврати в една бъдеща война. Украйна просто бе обикновен разходен материал за пълно прекъсване връзките на цяла Европа с Русия и привличането на Германия и Франция към вече създадената ос САЩ, Англия, Австралия. Без Франция и Германия на англо-саксонците щеше да бъде много по-трудно да водят войната на два фронта. Сега те имат шанс да успеят.

По въпроса за Украйна и характеристиките на процесите в нея бях написал статия, публикувана в БГНЕС на 25.04.2019 г. и озаглавена „На ръба на бездната“), която и днес е актуална. (https://bgnes.bg/news/petar-klisarov-na-raba-na-bezdnata/ )

 

 

ВКЛЮЧВАНЕТО НА КИТАЙ В ПРОТИВОБОРСТВОТО

С настъпването на решителния кръг на борбата на САЩ с Китай, от септември 2021 г. започна пълномащабното използване на проекта „Украйна“ по предназначение, при нарастващата ескалация на провокациите срещу Донбас. Всички варианти за Съединените щати бяха печеливши. Колкото и да се дърпаше и да не желаеше да се намесва решително, Москва нямаше избор: ако през последните почти 8 години на противоборството между ЛНР и ДНР с Украйна всеки ден средно бяха изстрелвани по 20-30 снаряда, то през тези месеци станаха стотици, а ден преди нахлуването на Русия ОССЕ, която е институцията, наблюдаваща конфликта, отчете повече от 3000. Към това се прибави и може би решаващото изказване на президента Зеленски, че Украйна трябва да създаде свое ядрено оръжие и че тя има всички възможности за това.

 

Така Русия бе въвлечена във война, която тя се надяваше да води след 2-3 години, когато щеше да е по-добре подготвена. Разбира се, поставените цели за горещата война в Украйна скоро ще бъдат постигнати. Те бяха обявени като демилитаризация, денацификация, извънблоков статут, гарантиран отказ от ядрени оръжия и най-вероятно –федерализация.

Западът хвърли в огъня Украйна, за да изтощи Русия както с войната, така и със следвоенното й възстановяване, нанасяйки й икономически удар със санкциите и практическото прекратяване на търговията с нея. С неотслабваща сила потече и ще тече и медийната офанзива, а също и идеологическият сблъсък. Русия очевидно отдавна се готви за тази война, но все още не й достигна време за пълноценна подготовка. Времето пък на Запада изтече и той не можеше да направи нищо друго, освен да дръпне спусъка. Но, от друга страна, Глобалният Запад спечели първия рунд, защото постави Русия в условия на цугцванг, изграждайки срещу нея славянски антируски фронт от поляци и украинци (съпоставими по численост), и защото я принуди да влезе в схватката на негови условия и в момент, избран от него.

 

ПРИЧИНИ ЗА ВОЙНАТА

Най-важният от тези процеси е драстичното намаляване на икономическата мощ на Глобалния Запад и обратното – бързият растеж на икономиките на техните опоненти от Изтока и най-вече от Евразия. Както писах в статия за БГНЕС, публикувана на 21.06.2018 г., страните от Г-7 произвеждат днес не повече от 30% от световния БВП. А само 20 години по-рано са произвеждали ок. 65%. След ІІ св. война пък – над 80%. (http://www.bgnes.com/biznes/ikonomika/4593000/ ). Същото се отнася и за военната, и за политическата им мощ. И перспективите сочат, че процесът ще се развива все по-бързо във все по-негативна за САЩ и съюзниците му посока. Това означава, че населението им е започнало да обеднява относително, а вече е на прага (ако не го е и преминало) да обеднява абсолютно. Естественото следствие от тези процеси са недоволството, протестите и вълненията. Ние ги виждаме непрестанно. Естествената реакция пък на притежаващите реалната власт е да преминат от демократична видимост на управлението към форми на диктатура – отначало по-меки, впоследствие по-твърди, съпроводени с пълен контрол върху човешката личност, медиите и социалното общуване.

Никой хегемон никога в човешката история не си е отивал доброволно. Винаги е бил отстраняван с война. Да си припомним какво е ставало в рамките на Глобалния Запад през последните малко повече от 500 години доминация, за които споменахме по-горе. През тези години начело на Глобалния Запад са заставали ту Венеция, ту Испания, ту Франция, ту Великобритания, ту САЩ, и тези промени никога не са минавали безкръвно. Сега промяната на хегемона няма да бъде в рамките на една цивилизация, а основният полюс на бъдещата доминация ще се премести далеч на изток.

От казаното следва, че започналите процеси не са въпрос на нечия воля или злонамереност. Някои „експерти“ побързаха да обявят Путин за параноик. Както е казал Айнщайн: „Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен.“ Това не е за Путин.

 

КАКВО СЛЕДВА ЗА НАС?

Предстои ни изключително болезнен преход, който ще засегне всички. Никой не бива да си мисли, че ще мине между капките. Ще има драстично спадане на жизненото равнище, политически хаос, бурен ръст на престъпността, социални вълнения, вероятно мощни миграции.

След 5-6 години всичко ще се проясни.

Тогава можем да се окажем със съвсем други господари. А че ще имаме господари, е сигурно. Ние отдавна сме си изгубили чувството за достойнство, самолюбие, родолюбие и стремеж към независимост. Сега, както това бе в началото на 90-те години на миналия век, ние отново ще имаме възможността да си извоюваме независим статут и да се развиваме по наши правила, закони и тесни връзки с всички страни по света, а не с поредната международна камарила. Но никак не съм склонен да вярвам, че ще го направим. По-скоро ще се вържем за поредната колесница, за да подлайваме за кокал и за закрила от други подлайващи.

Дано да имаме сили да доживеем до 2028.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>