ЗА СЕГАШНАТА СВЕТОВНА КРИЗА

Posted on

 

Това, което става сега, а именно конфронтацията в Украйна, всъщност е конфронтацията със Запада (Европейския съюз и Съединените щати), която е историческа неизбежност. Не е въпрос на политически решения на Путин или Байдън, този сблъсък е неизбежен просто заради това, как се развива нашата цивилизация, или по-скоро как се плъзга надолу към тежка катастрофа. Това не може да бъде отменено, има толкова много различни фактори, които са се развивали дори не в продължение на десетилетия, а в продължение на векове, че нито един човек не може фундаментално да промени това, нито едно решение. Възможно е донякъде да бъде коригиран ходът на тази фаза, възможно е да бъдат използвани едни или други ресурси, да бъде спечелена една или друга тактическа битка, но като цяло всичко това е неизбежно.

Всяка сложна система има тенденции на развитие, а има и тенденции на упадък. Е, сега сме в етапа на упадъка. И на много кардинални промени поради съчетанието на 4 тежки фундаментални кризи:

1.   Смяна на хегемона

Глобалният Запад и в частност – САЩ като лидер на Глобалния Запад, не могат повече да се справят с тази своя роля. Въпреки своите повече от 800 военни бази по света САЩ вече не могат и не смеят да влязат в остро противоборство дори с такива страни като Северна Корея и Венецуела, които допреди 10-тина години биха били смачкани безмилостно. Да не говорим за паническото бягство от Афганистан. А само преди около седмица САЩ изобщо не отговориха на ракетния удар на Иран в близост до военната база и строящото се американско консулство в иракския град Ербил.

Още по-зле стоят нещата от икономическа гледна точка. Да припомним, че след ІІ св. война Глобалният Запад е произвеждал ок. 80% от световния Брутен вътрешен продукт (БВП), след разпада на СССР – ок. 60%, а днес – ок. 45%. Трендът в световното икономическо развитие категорично не е в полза на Запада. Рейтинговата агенция Price Waterhouse Cooper в своя прогноза за икономиките през 2050 г. твърди, че групата Г-7 ще произвежда 2 пъти по-малко БВП, отколкото групата Е-7 (Emerging markets), включваща Китай, Индия, Русия, Бразилия, Индонезия, Мексико и Турция. А произвеждайки по-малко, Западът няма как да не започва да обеднява, отначало относително, а после и абсолютно. Особено ако бъде учредена алтернативна резервна валута, която може да поеме повече от половината международни трансакции.

https://www.pwc.com/gx/en/research-insights/economy/the-world-in-2050.html

Но тъй като хегемонът досега в човешката история никога не е бил сменян без война, то и сега това ще стане по същия начин. Само че понеже войната днес не може да бъде гореща, защото ще унищожи всички, тя ще бъде (и вече е) война на първо място икономическа и финансова, после – медийна, после – идеологическа, после – ресурсна.

 

2.   Енергийна криза

Може би не всички са забелязали, но ние в галоп навлязохме в тежка и продължителна енергийна криза. В момента, в който в света започна активен икономически растеж след ковидната криза цените на газа скочиха поне 5-6 пъти (а в някои моменти стигнаха до 10-11 пъти), а на петрола – с ок. 30-40%. В тази обстановка Европа имаше възможност да осуети този ценови шок, който се отразява крайно негативно върху цялата икономика, само с един ход – пускането на „Северен поток – 2“. Но тя не го направи по геополитически причини.  С което активно подрива собствената си икономика.

В този контекст е редно да се каже, че нашата цивилизация е изправена пред енергиен недостиг:

  1. Доказаните световни запаси на петрол биха стигнали за ок. 42 години при сегашните темпове на експлоатация, като нови запаси се очертават да бъдат открити главно в руския шелф на Северния ледовит океан и в Арктика. Впрочем, най-много нови находища са открити в далечната 1965 г. (ок. 58 млрд. барела), а през последните 20 г. – средно ок. 5-6 млрд. барела.
  2. Запасите на газ в САЩ спрямо потреблението и износа ще стигнат за 14 години: в края на 2020 г. запасите на газ (шистов и природен) се оценяват от US EnergyInformation Administration (EIA) – Official Energy Statistics from the U.S. Government, на 473 трилиона кубически фута, което, превърнато в кубически метри (дели се грубо на 35), прави ок. 13.5 трилиона кубически метра.

https://www.eia.gov/naturalgas/crudeoilreserves/

Като се има предвид, че производството – по данни на същата държавна американска организация през 2022 г. се очаква да достигне 97.5 млрд. куб. фута (т.е. ок. 2.79 млрд. куб м) на ден, то е лесно да се изчисли, че годишно САЩ произвеждат почти точно 1 трлн. куб. м газ.

Делим запасите на производството и получаваме ок. 14 години.

Какво смятат да правят по-нататък американците, нямаме никаква представа. Очевидно, имат надежди, че нещо в международното производство и търговия радикално ще се промени в тяхна полза. В противен случай в съвсем обозримо бъдеще те ще се окажат пред тотален енергиен глад.

Има и още нещо, безкрайно интересно. На американската национална газова борса HenryHub цената на природния газ се върти ок. 280 долара/1000 куб. метра, което е средно ок. 5-6 пъти по-малко от цените, на които Европа и Далечният изток купуват газа. Т.е. цената за вътрешния американски пазар е една, а за съюзниците – друга. И тъй като ок. 30% от мощностите за електродобив в САЩ са на газ, то и ел. ток там е на съвсем нормални цени, за разлика от тези в ЕС.

Което означава, че САЩ постигат тройната си цел: 1. Да отслабят значително в икономически план конкурента си ЕС и още по-силно да го привържат политически; 2. Да разкъсат енергийните връзки на ЕС и Русия чрез последните политически събития; 3. Да окажат значителен натиск върху Китай, който, както е известно, по времето на Тръмп сключи договор за значителни енергийни доставки от САЩ.

  1. Екологичните опасности от прекомерното развитие на ВЕИ. Миналата година имаше значителен период, когато нямаше вятър и европейската енергетика се изправи пред чувствителни трудности. Тогава някои специалисти посочиха като евентуална причина голямото количество офшорни ветрогенератори, които изсмукват енергията на ветровете и могат значително да променят въздушните потоци от Атлантика към Европа. Никой обаче не мисли за това, а се градят планове за многократното им увеличаване. Това може да доведе до истинска климатична катастрофа с непредсказуеми последици, като например превръщане на част от континента в пустиня, но сега това е последната грижа за европейските „политици“.
  2. Възможност Русия да нанесе в обозримо бъдеще coup de grâce (удар на милосърдието, с който доубивали тежко ранените на бойното поле или на смъртоносни дуели). Русия е в състояние да нанесе колосални щети на европейската и световната икономика – например да спре газа за Европа, който е 40% от потреблението там. Каквото и да се прави, тези количества в никакъв случай няма да бъдат покрити в рамките на 2-3, дори повече години.

Русия може да спре доставките на неон (заедно с Украйна произвеждат ок. 50% от този инертен газ, който се използва в промишлеността като хладилен агент в криогенните технологии, а също при производството на фото и радиооборудване.

Или на паладия (ок. 40% от световното производство), без който не могат да се произвеждат катализаторите за автомобили, а също и чиповете в микроелектрониката.

 

3.   Хранителна криза

Няколко фактора ще предизвикат тежка криза в търговията със зърнени храни през тази година, като основните са два: Русия от няколко години държи първото място по износ на жито, а заедно с Украйна са основни производители за зърнени храни в света.

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_largest_producing_countries_of_agricultural_commodities

Не е ясно в условията на продължаващата война каква реколта от зимните култури ще бъде събрана и дали изобщо ще има пролетна сеитбена кампания за пролетниците. А това ще създаде огромно напрежение на световните пазари. Другият фактор са изкуствените торове, основната суровина за които е природният газ. При сегашните му цени наторяването става истински лукс. Вече по въпроса имаше протести на фермери в Португалия. А тази криза тепърва ще се разраства.

Ние вече виждаме – преди да сме стигнали до самата криза – какво става с цените на хляба и хлебните изделия. Но това не е нищо – тепърва ще видим процеси, с които ще бъде трудно да се справим.

 

 

4.   Финансова криза

В края на миналата година общата кредитна задлъжнялост в света се равняваше на 247 трилиона долара. Световният БВП пък e ок. 92 трлн. долара. Т.е. раздадените кредити надвишават цялото производство на вътрешен продукт ок. 2.7 пъти. А като се има предвид, че за оптимална в съвременната икономика се смята парична маса, която е 56-60% от БВП, е ясно, че фиктивният капитал е ок. 4.5 – 5 пъти по-голям от реалния. Е, този балон се надува и в един момент или трябва да се спука, или част от въздуха – да се изпусне. Това и предстои да стане. Само че това ще удари болезнено всички, а най-вече обикновените хора. И в най-добрия случай ще се изрази в голяма инфлация, която ще занули почти всички спестявания на хората, а немалко от тях ще бъдат принудени да продават имуществото си. В най-лошия случай ще има тотален колапс на икономиките по примера на голямата криза през 1929-1932 г., довела икономиката на САЩ например до намаляване с 50%, а Германия – до идването на Хитлер на власт.

 

1.  ВЪЗМОЖНИ ИЗХОДИ ОТ КРИЗАТА
1.   Кратко противостоене и договаряне за ново разделение на света

Светът все повече се разделя на 3 части:

  • Глобалният Запад (САЩ, ЕС, Канада, Австралия, Япония, Южна Корея)
  • Русия и Китай
  • Всички останали, които чакат резултатите от сблъсъка на гигантите.

Сблъсъкът на гигантите е в ход. Разговорът онлайн между Байдън и Си Дзинпин приключи абсолютно неуспешно, като китайският ръководител обвини САЩ за украинската криза и категорично обяви, че сътрудничеството му с Русия ще продължи и ще се задълбочи.

https://www.politico.com/news/2022/03/18/bidens-call-with-xi-bilateral-deadlock-00018622

С оглед на гореказаното за четворната криза добрият вариант за изход от този сблъсък е договарянето между страните на нов световен ред, нови сфери на влияние и равноправно икономическо сътрудничество, в което ще отсъстват понятия като „санкции“, „доминация“ и т.н. Защото сривът в световната икономика ще е огромен.

Познавайки обаче манталитета на Глобалния Запад (и особено на англо-саксонската му съставляваща), това няма да се случи. Защото този манталитет е изцяло изграден върху агресията и чувството за превъзходство (вариант на ксенофобията и расизма, който наблюдаваме днес спрямо Русия). Западът, ако не е в нокдаун, никога няма да се съгласи на подобни преговори и разумни отстъпки.

 

2.   Нова, много по-тежка желязна завеса

Затова би трябвало да очакваме по-скоро спускането на желязна завеса, много по-тежка от тази, която преди 76 години бе обявил Уинстън Чърчил във Фултънската си реч. Тази желязна завеса ще бъде икономическа, медийна, идеологическа и ксенофобска и ще раздели тотално, напълно (включително до скъсване на дипломатическите отношения) двата лагера, които почти изцяло ще прекъснат така рекламираните свободи на преместване и обмен на хора, стоки, капитали, технологии и култура.

3.   Ослушване на останалия свят: арабски свят, Африка, Латинска Америка, Югоизточна Азия

А останалият свят (почти цяла Азия, Южна Америка, Африка) ще се мъчи да остане равноотдалечен от двете противоборстващи страни и да изчака резултата от битката на гигантите, за да се присъедини към победителите. Особено характерно това се отнася за арабския свят.

Тежко на победените! Vae victis! – както са казвали римляните.

 

Живеем в интересно време. Ще наблюдаваме и преживеем гигантски сблъсък, който ще промени из основи начина на живот и бъдещето на света. Можем да очакваме, че към 2024-2025 година ще навлезем в един по-добър свят. Но кризата може да продължи и доста по-дълго – например до 2030 г.

Светът днес ми прилича на днешна Украйна. Ако не бе възприела тази крайно негативна спрямо Русия политика и не бе култивирала неонацистката идеология на новите бандеровци през 2014 г., тя сега щеше да си е цяла, заедно с Крим и Донбас, и никой нямаше да има намерение да я напада. Та Глобалният Запад ще си докара катастрофа, подобна на украинската.

Но свръхвисокото самочувствие, вярата в собствената изключителност и презрението към други народи и раси ще доведе до крушението, което на този континент неведнъж в историята се е случвало.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>