place holder

ДИСПУТ ПО ХОРИЗОНТ: 20 май 2019

Posted on

1. Европейски ценности и национални интереси.

Непрекъснато под път и над път се говори за европейски ценности, макар, сигурен съм, малцина знаят къде да прочетат за тях. Всъщност те са изброени в чл. 1а (ценности, свързани с личността) и чл. 2 (ценности, свързани с общността) на Лисабонския договор:

Чл. 1а: Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.“
Чл. 2, т. 3: Съюзът установява вътрешен пазар. Той работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда. Той насърчава научния и техническия прогрес.
Той се бори срещу социалното изключване и дискриминациите и насърчава социалната справедливост и закрила, равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето.
Той насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и солидарността между държавите-членки.

Прекрасни ценности! Либерални, възприети след ІІ св. война като част от новото устройство на света, когато управляващите си дадоха сметка за причините за последните две катастрофални войни и създадоха социалната държава в рамките на либералната демокрация. На народите бяха дадени редица привилегии, права и възможност за охолен и добър живот, а бизнескласата реши да трупа пари чрез иновации, обороти и конкурентност, а не чрез експлоатация. Бяха приети законодателства в това отношение, бе приета и Харта за правата на човека, установиха се нови порядки в световната търговия, бяха предприети стъпки за премахване на вековни национални вражди (напр. между Франция и Германия). Лявото победи дясното и се съюзи с либерализма.
Така се създаде и Европейският съюз.

Но днес сигурни ли сме, че провъзгласените ценности на общността (чл. 3) се спазват? Изобщо не съм сигурен в това. По-точно сигурен съм, че грубо се нарушават:
1. В Лисабонския договор се говори за равноправие на членките. И доскоро поне говоренето беше в тази посока. Но напоследък управляващите го удариха през просото и започнаха дружно да говорят, че всъщност ЕС си има хегемон, около когото той е изграден. Дори нашият велик вожд с нюха си на хрътка подуши кой е главатарят и обяви: „Каквото каже г-жа Меркел, и аз казвам това“. Нима има равноправие днес в ЕС? Да си спомним само преди няколко години какво ставаше, когато се решаваше въпросът с дълговете на Гърция. Всичко беше дадено в ръцете на тогавашния германски министър на финансите Волфганг Шойбле, който реши всичко така, както бе изгодно за Германия. А какво да кажем за мигрантската криза?
2. Говори се за солидарност, но как можем да изтълкуваме решението на ЕС, че всички мигранти трябва да се регистрират в страната на пристигането си и да остават там? Какво породи това? аОгромни проблеми в Гърция и Италия, затваряне на граници, изпокарване на съседи, взаимни обвинения в егоизъм… Някои страни като Полша приеха няколко десетки мигранти. Не знам дори дали приеха и толкова. Ами увеличаващата се пропаст в стандартите на живот и богатството между центъра и периферията? Къде е тук солидарността и обявената тенденция към икономическо, социално и териториално сближаване?
3. Говори се за демокрация, но какво демократично има в избора на редица органи на ЕС? Например най-важния орган – Европейската комисия? Как се избира той? Не е ли след някакви продължителни задкулисни преговори за съгласуване на интересите на европейските елити? Не са ли пак тези елити, които си подбират изпълнителите? И какво общо имат европейските граждани с тази институция, освен че търпят последствията от нейното управление? Да отваряме ли дума за всякакви комисии, комитети, надзорни органи и т.н.? ЕС е всичко друго, но не и демократична организация.

Дотук ставаше дума за ценности на общността.
4. А ако се върнем към ценностите на личността, не се ли пробутват, без да са гласувани от никого, някакви нови ценности, свързани най-вече със сексуалната сфера вследствие на лобистката дейност на различни феминистки общности? Характерен документ за това бе Истанбулската конвенция, опитваща се да пробута някакви завоалирани и прикрити „ценности“ във възпитанието на децата.
5. Ами миграцията? Европа се превърна в разграден двор и е заплашена от загуба на автентичността. Нещо повече, бе приет и един зловреден документ, наречен Глобален пакт за безопасна, регулирана и легална миграция, който всъщност не цели нищо друго, освен да узакони и регулира постоянен мощен трафик на емигранти към Европа. Защото потоци от емигранти текат само в две направления: 1. Към Европа от Африка, Близкия изток и голяма част от Азия; 2. Към САЩ главно от Южна Америка. Слава Богу, ние не подписахме този документ, но това стана възможно единствено защото и САЩ не го подписаха.

И нещо за националните интереси: Няма как в този модел на ЕС, който господства днес, да не се появят противоречия между общото и частното, между общата организация ЕС и отделните държави. Този модел отнема част от суверенитета на страните и управлява чрез правни актове и администрация някои области:
(а) митнически съюз;
б) установяване на правила относно конкуренцията, необходими за функциониране на вътрешния пазар;
в) парична политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото;
г) опазване на морските биологични ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството;
д) обща търговска политика.
Всички останали прерогативи на ЕС са или споделени със суверенните държави, или изцяло принадлежат на последните.

И там, където тези прерогативи се препокриват, или пък са недостатъчно добре уточнени, неминуемо възникват противоречия. На практика се оказва, че националните правителства хем са отговорни пред своите народи за това, как ги управляват, хем зависят в много отношения от решението на други, наднационални институции.
Това по определение е калпав модел и трябва да се промени.

Най-важното:
1. Ценностите са описани в чл. 1а и 3 на Лисабонския договор.
2. Те са в две области: ценности, свързана с човешките права; ценности, свързани с правата на общността.
3. Макар и провъзгласени, редица ценности на общността не се изпълняват: демократичност, равноправие, солидарност.
4. Най-важните ценности са ценностите, формулирани и приети след ІІ св. война и залегнали в основите на продължителния мирен и плодотворен период, превърнал Европа от разорен континент в най-привлекателното, културно, заможно, организирано и перспективно място. Но с появата на нови „ценности“ Европа започва да върви към своя залез.
5. В сегашният модел на ЕС е заложено противоречието и конфликтният характер между общността и суверенните народи. А това неминуемо води до нарастващи противоречия.

2. Ефективност на европейските институции.

Изключително ниска ефективност:
1. Европейският съвет, т.е. политическото тяло, включващо ръководителите на правителствата на страните-членки (European Summit) не е взел нито едно стратегическо или визионерско решение. Всичко се изчерпва с решаването на текущи проблеми о лобиране. Единствената ефективност, която се наблюдаваше, беше светкавичното приемане и продължаване на санкциите срещу Русия. Да, бяха взети решения в областта на климата, но те са половинчати и недомислени. Защото се приемат директиви към 2050 г. да бъде преустановено всякакво промишлено изхвърляне на въглероден двуокис в атмосферата, което е добре, но с какво ще се заместят енергийните мощности, базирани на изгарянето на въглища и газ, така и не е ясно. Като се има предвид, че няма да има никаква друга постоянна денонощна генерация освен ядрената, то Европа би трябвало отдавна да е лидер в ядрените технологии, какъвто беше през 60-те, 70-те и 80-те години. А сега драстично изостава от Русия и Китай. Същото се отнася до крупни транспортни проекти, космонавтика и т.н.
2. Европейската комисия. Не знам дали изобщо да я коментирам, защото е тежко болна от политически ишиас. Крайно недемократична организация, най-зависимата от задкулисни договорки и интереси. А всъщност това е изпълнителната власт в ЕС. Развива бурна дейност за решаването на най-големите общоевропейски проблеми, но всъщност е напълно безпомощна пред тях:
• миграцията,
• тежките икономически и социални различия между центъра и периферията,
• развитието на европейската култура,
• инициирането на дебати и законодателни мерки срещу пост-истината, превърнала се в истински бич срещу знанието и обяснението на реалността; демокрацията е царство на словото, а когато истината се заменя с неистина, модифицирана истина или откровено съчинителство, най-пострадалият от това е демокрацията; апропо, преди 2 години в Давос един от обсъжданите проблеми бе именно „пост-истината“, но участниците във форума така и не постигнаха никакъв резултат.
3. Европейски парламент. Ако се съди по количествата документи, които този орган произвежда, там кипи наистина Сизифовски труд. Едва ли има човек на континента, дори и най-верният привърженик на европарламента, който да е прочел всичко. И навярно 99% от тази макулатура е напълно безсмислена.
4. Съвет на Европейския съюз (Съвет на министрите) – съвет, който често се събираше в различни състави, за да помага при законодателството и да решава важни проблеми. Може би този съвет ще се запомни със скандалните решения за автомобилните превозвачи, тоест с неудържимото лобиране, което бе осъществено чрез неговата структура.

Най-важното:
1. Неефективна работа на всички структури.
2. Европейски съвет, показал липса на реално лидерство и визионерство сред държавните и правителствени глави в страните-Членки на ЕС.
3. Корумпирана, зависима и неефективна Европейска комисия.
4. Липса на какъвто и да е обратен контрол на европейското гражданство върху всички европейски институции.
5. Липса дори на опити за управление чрез взаимедойствие с гражданството. Всички решения се вземат от тесен кръг хора, повечето от които не са назначенци, а не избраници.

3. Социална спреведливост

Както бе казано по-горе, в Европа след ІІ св. война се установи т.нар. социална държава. Европейските държави наистина са социални – те гарантират на населението пенсионна система, всеобщо образование, всеобщо здравеопазване, фондове за подкрепа при безработица, различни социални помощи, защита на хората с увреждания, неспособни да бъдат пълноценни участници в пазара на труда
Както казахме, лявото победи дясното. Наскоро ми се наложи да прегледам бюджета на Франция. С изненада открих, че повече от 70% от него отива за социални дейности. Това е колосална сума. Замислих се дали подобен финансов масив се използва ефективно. Убеден съм, че не. Същото се отнася – с различни нюанси – за всички европейски държави.
Очевидно е, че социалните системи в европейските държави са претоварени, че освен за истинските нужди на хората, те се харчат и за нуждите на паразитстващи прослойки, които не желаят да работят, а също така се източват в процеса на корупция. Като се замисля, че на хоризонта се задава Безусловният Базов Доход, при който хората ще получават своя екзистенц-минимум ей-така, без трудова престация, си казвам, че скоро неокомунистическото ще победи лявото.
Разбира се, социалната справедливост далеч не се изчерпва със социалната държава, а е също така и борба с неравенствата. Но борбата с неравенствата е напълно изгубена в системата на капитализма, а както виждаме, и на посткапитализма. Борбата с неравенствата може да се увенчае с частичен успех при внедряване на пряката демокрация, когато обществата ще имат лостовете да регулират частично тези проблеми чрез данъчната система и други механизми. Но засега това е утопия.
И понеже говорим за ЕС, той административно не може да направи нищо, тъй като и данъчните системи, и социалните такива са прерогатив преди всичко на суверенните държави. Да, ЕС има частични прерогативи и в тези области, но те не са достатъчни, за да повлияят на социалните системи в отделните страни.

4. Младте в Европа

Както бе казано по-горе, в Европа след ІІ св. война се установи т.нар. социална държава. Европейските държави наистина са социални – те гарантират на населението пенсионна система, всеобщо образование, всеобщо здравеопазване, фондове за подкрепа при безработица, различни социални помощи, защита на хората с увреждания, неспособни да бъдат пълноценни участници в пазара на труда
Както казахме, лявото победи дясното. Наскоро ми се наложи да прегледам бюджета на Франция. С изненада открих, че повече от 70% от него отива за социални дейности. Това е колосална сума. Замислих се дали подобен финансов масив се използва ефективно. Убеден съм, че не. Същото се отнася – с различни нюанси – за всички европейски държави.
Очевидно е, че социалните системи в европейските държави са претоварени, че освен за истинските нужди на хората, те се харчат и за нуждите на паразитстващи прослойки, които не желаят да работят, а също така се източват в процеса на корупция. Като се замисля, че на хоризонта се задава Безусловният Базов Доход, при който хората ще получават своя екзистенц-минимум ей-така, без трудова престация, си казвам, че скоро неокомунистическото ще победи лявото.
Разбира се, социалната справедливост далеч не се изчерпва със социалната държава, а е също така и борба с неравенствата. Но борбата с неравенствата е напълно изгубена в системата на капитализма, а както виждаме, и на посткапитализма. Борбата с неравенствата може да се увенчае с частичен успех при внедряване на пряката демокрация, когато обществата ще имат лостовете да регулират частично тези проблеми чрез данъчната система и други механизми. Но засега това е утопия.
И понеже говорим за ЕС, той административно не може да направи нищо, тъй като и данъчните системи, и социалните такива са прерогатив преди всичко на суверенните държави. Да, ЕС има частични прерогативи и в тези области, но те не са достатъчни, за да повлияят на социалните системи в отделните страни.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>