СЪБИТИЯТА
Турският президент Реджеп Ердоган е на път да предизвика небивал през последните десетилетия конфликт с 10 западни страни: САЩ, Германия, Франция, Канада, Дания, Финландия, Нидерландия, Норвегия, Швеция и Нова Зеландия. Той заяви, че е наредил на външния министър на Турция да обяви въпросните посланици за „персона нон грата“.
Причината за този необикновен политически демарш е, че на 18 октомври дипломатическите мисии на тези държави призоваха турските власти да освободят политическия активист Осман Кавала, който е обвинен в подстрекателство към сваляне на законната власт чрез масовите митинги през лятото на 2013 г. и че е взел участие в опита за преврат през юли 2016 г. От ареста на Кавала са изминали четири години. През 2020 г. съдът го оправда, но почти веднага издаде заповед за нов арест.
Осман Кавала подкрепя религиозните и етническите малцинства, застъпва се за мирно решение на кюрдския въпрос и за помирение с Армения. Дипломатическите мисии на западните страни нарекоха новия процес „петно върху демокрацията, върховенството на закона и прозрачността на съдебната система“.
Реджеп Ердоган не им остана длъжен и първоначално заяви:
„Защо тези десет посланици правят подобни изявления? Ваша работа ли е да давате урок на Турция? Кои сте вие? Оставете Кавала. Нима в собствените си държави оставяте убийци, терористи и бандити да се разхождат свободно? Те винаги отговарят, че съдът е независим. Тоест, вашият съд е независим, а нашият зависим? Нашият съд дава най-добрият пример за независимост“, цитира думите му „Хабертюрк“.
А после, на съботен митинг в град Есхишехир, продължи с обвиненията:
„Човек на име Кавала е клон на Сорос в Турция! Десет посланици го искат във външното министерство. Какво безсрамие!“
Засега скандалът все още не е достигнал до окончателната си развръзка. До този момент турското външно министерство само е привикало посланиците, за да им напомни за необходимостта от спазване на Виенската конвенция за дипломатическите отношения. Турското външно министерство не даде други коментари. От германското външно министерство съобщиха, че провеждат консултации по този въпрос с останалите девет държави. От Държавния департамент на САЩ заявиха, че очакват яснота от турското външно министерство. Тоест последната дума в тази история все още не е казана.
Неофициално стана известно, че дипломати от турското външно министерство са положили усилия да убедят държавния глава да преразгледа своето решение. От своя страна посланиците все още не са получили уведомления за депортиране от турските власти.
Ако турското външно министерство завърши предприетия от Ердоган демарш и експулсира дипломатите, това ще бъде безпрецедентна ситуация. Подобни действия на Анкара ще доведат до дипломатическа криза, тъй като Западът няма как да остане безучастен и да преглътне подобно унижение. Ще има поне симетрична ответна мярка – турските дипломати в съответните страни също ще бъдат експулсирани.
Ако и на този етап страните не успеят да намерят начин да намалят степента на конфликта, нещата може да стигнат до политически разрив между Турция и западния свят. САЩ и ЕС може да прибягнат до санкции, за да „вразумят“ разпищолилия се Ердоган. Но можем да кажем, че познавайки вече Ердоган, това ще постигне точно обратния ефект.
На този фон е добре да си спомним и за продължителните разговори, състояли се на 29 септември в Москва с руския президент Путин.
„Имахме възможност да обсъдим какви стъпки можем да предприемем по отношение на самолетни двигатели и военни самолети“, е казал президентът пред група журналисти по време на обратния полет за Турция.
Както отбелязва Hurriyet, Путин е предложил изграждането на сухопътни и морски платформи за изстрелване на космически ракети, а Ердоган е потвърдил ангажимента на Турция да закупи още един комплект (4 дивизиона) от зенитно-ракетната система С-400, обещавайки, че Анкара „няма да отстъпи“ от покупката. В същото време той е призовал Съединените щати или да предоставят изтребителите F-35, поръчани от Турция, или да върнат сумата от 1,4 млрд. долара, платена от Турция.
„Нашият интерес към С-400 продължава да бъде същият. Да се направи крачка назад, е изключено. Разбира се, на тази полезна среща ние обсъдихме също така какви стъпки ще предприемем в областта на самолетните двигатели, военните самолети и други оръжейни системи. (…) Освен това можем да участваме в общи проекти в областта на корабостроенето, включително и в построяването на подводници “, е казал Ердоган.
Освен в оръжейната област президентът Ердоган е предложил на Русия да работят заедно по изграждането на още две атомни електроцентрали, а руската страна е отговорила положително на това предложение.
КРАТЪК КОМЕНТАР
Последните събития като че ли затвърждават впечатлението, че Турция продължава да се дистанцира от тясното си сътрудничество с Глобалния Запад и се насочва към Азия и Далечния изток. Нищо чудно след някоя и друга година Турция да излезе от блока НАТО или най-малкото да бъде маргинализирана в неговите рамки. Това ще й развърже ръцете да активизира действията си за увеличаването на турското влияние в Централна Азия и на Балканския полуостров като бивши части от Османската империя. И ако в рамките на пантюркистката концепция за Велики Туран влизат също така немалко територии и население в Русия и Китай, то към тях на този етап Турция няма да проявява особена активност, за да поддържа добри отношения с тези страни, които засега са й нужни.
За нас обаче това не вещае нищо хубаво.
Освен засиления политически, културен, религиозен и етнически натиск, който ще последва върху България от страна на Турция, ние ще се сблъскаме със засилен политически и военен натиск от страна на САЩ и НАТО. За да се укрепи югоизточният фланг на НАТО с маргинализирането на Турция, от нас ще се иска да престанем да говорим за „платноходки, туризъм и плажове“, а да станем фронтова държава, защитаваща посочения фланг на НАТО. А това ще означава бази, зенитни и противоракетни комплекси, командни центрове, пристанища и друга военна инфраструктура.
И няма да има кой да се противопостави на тези сили.
