Наводнението във Варна

Безхаберието и лекомислието са станали епидемични за нашата страна. Строят се цели квартали върху свлачища, язовири са надвиснали над селища, канализацията в селищата е безвъзвратно запушена и неоразмерена спрямо новото строителство, деретата на реките са пълни с боклуци. Това природно бедствие ли е? Природна простотия и кретенизъм. И няма нито индивидуална предпазливост поради инстинкт за самосъхранение, нито колективни мерки в лицето на държава и общини, нито гражданска съвест в лицето на непеошките и медиите.

И естественият резултат е налице – загиват хора.

Сега тече поредното тюхкане, плач и ридания, изводи, анализи и мерки, неудържимо плещене по телевизии и радиостанции. Но всичко това отново няма да доведе до абсолютно нищо. И догодина или по-догодина отново ще има подобни трагедии.
Защото построените върху свлачища квартали и цели селища няма да изчезнат, канализацията в населените места няма да бъде реконструирана и добре поддържана, реките няма да спрат да се пълнят с боклуци…

Само един пример: прочутото село Св. Влас е построено почти изцяло върху свлачище. За него се знае от време оно. Only time will tell кога всичко ще тръгне и ще настане страшна трагедия. Но някой спира ли се? Спира ли се алчността на собствениците, които най-много ще пострадат от бъдещото бедствие, спира ли се корупцията на местните чиновници, които разрешават да се строи безогледно и поголовно, спира ли се безотговорността на държавата, която знае за всичко това, но се прави, че не го вижда, за да угоди на местните велможи, а и на целокупното население?

След изгубените човешки животи най-неприятното е помпозната фразеология, с която сме заливани, и отсъствието на реален анализ на причините за случилото се! Били сме подложени на изпитания! Какви изпитания, дявол да го вземе? Във Варна са паднали 73 л/кв.м. В Шабла – 120 л/кв.м. Защо в Шабла няма издавени и наводнени? Очевидно защото няма застроено дере, представляващо водосбор на голяма територия.

Изпитания настъпват или при големи човешки движения, независещи от единичната воля (миграции, нашествия, революции), или при големи природни бедствия, отново независещи от единична или групова воля. Това „изпитание” е плод единствено на немарливост, безхаберие, корупция, беззаконие и удивителна тъпоглавщина. Затова и никой и никъде не е описал какво точно е станало, за да зададе след това естествения въпрос: ЗАЩО?

Все си мисля, че бихме могли да се поучим как се решават проблеми, от американците. Наистина в геополитически план те напоследък дават голяма фира, но в организацията на живота си са ненадминати. Те си имат железен алгоритъм за решаване на който и да е проблем – и голям, и малък:

  1. Анализ на проблема, задълбочен и всестранен. Ако трябва, от 2-3 екипа, за да се види разликата в оценките.

  2. Набелязване варианти за решение – колкото излязат.

  3. Избор на най-подходящия вариант на решение.

  4. Изработване на action plan с отговори на важните въпроси: какво, как, колко, от кого, до кога, за какви пари, под чий контрол.

След което се залавят за действие. И се справят прекрасно. Освен с геополитиката, ама там е друга бира.

Няма заклинания, няма вайкания, няма попръжни, няма предложения „дайте да дадем” или „дайте да се хванем дружно за ръце”, няма „ти ли ще ми кажеш на мене, бе”, няма „всички сте глупаци, чакайте аз да ви кажа”, няма „с такъв народ нищо не може да стане”, няма „идиотите от Демократическата, респективно Републиканската партия какви ги вършат?”, няма „вече е късно за каквото и да е”…

ВОЙНАТА В УКРАЙНА

Войната в Украйна се превърна в гражданска война, но всъщност тя е proxywar (война чрез посредници) между Запада (ЕС и САЩ) и Русия. Воюват не самите страни, а техни съюзници, сателити, етнически сродни или близки общности. А „големите батковци” подкрепят воюващите с финанси, техника, логистика, военни съветници, оръжие и т.н. Такива войни в миналото бяха Корейската война, войната в Афганистан, войната във Виетнам… Сега такива са и войните в Сирия, Либия, Ирак. Целта е ясна: разпарчетосване, а в най-добрия случай превземане на буферното пространство, ограждащо Русия. И ако в Сирия нещата не станаха, защото освен Русия бяха засегнати още Китай и Иран, то в Украйна Русия трябва да разчита сама на себе си с много деликатната, но малко ефективна подкрепа на БРИКС.
Резултатите в Либия и Ирак са налице – разпад на държавите, тежки междукланови и междуплеменни войни, заплаха за света от ислямски тероризъм, нестабилност в региона. Със сигурност те ще се обърнат като бумеранг и към причинителите на тези войни (както стана с муджахидините в Афганистан, творение на американските служби).

Войната в Украйна не е ясно срещу кого ще се обърне в стратегически план, ако правителството не успее да смаже отцепилите се региони. САЩ засега имат предимство, защото успяха да настроят славяни срещу славяни, нещо повече, малоруси срещу великоруси (което е общо взето едно и също), вбиха клин между ЕС и Русия, осуетявайки потенциално най-мощния съюз в света, но каузата им едва ли ще срещне одобрението на световната общественост (въпреки мощната медийна артилерия, която притежават). Настроенията дори в ЕС не са на страната на САЩ, ръководството на ЕС и новите киевски власти.

Днешните войни са преди всичко информационни войни и войни за умовете на хората. САЩ няма как да спечелят тази война.

 Пряка Демокрация – directdemocracy-bg.eu