Търговските споразумения НАФТА, ТТП и Т-ТИП

За последните 5 години в света има над 50 революции и крупномащабни протести по целия свят. Какво ни казват те? Въпреки, че възникват по конкретни поводи, те имат общ знаменател и това е настъпването на Постиндустриалното общество.

1. Какво представлява Постиндустриалното общество?

Това е общество, в чиято икономика престава да преобладава промишленият сектор, а господство получава секторът на услугите, най-важните от които са информационните услуги, телекомуникациите, финансите, образованието и здравните услуги.

То идва със своите невиждани досега проблеми: огромна концентрация на власт в банките и корпорациите, трайно растящо намаляване на заетите в индустриалния сектор, водещо до огромна безработица, както и до абсолютно несправедливо разпределение на благата. Решенията за съдбите на милиони хора, държави и цели региони се взимат на наднационални нива в изключително тесен кръг хора. Целта на тези структури не са парите (те си ги печатат сами така или иначе), а влиянието и властта. Властта над всички хора.

Имаме ли вече пример за някаква, макар и частична, реализация на модели, характерни за Постиндустриалното общество? Да, имаме. Такъв модел са взаимоотношенията между страните, намиращи се в Северна Америка: Канада, САЩ и Мексико. Какво е основното в него? Основното е, че най-могъщата държава, стремяща се да осъществи контрол над целия свят, е наложила схема на взаимоотношения, с помощта на която мощно изсмуква капитал и природни богатства от своите по-слаби съседки.

2. Споразумението НАФТА

За да илюстрирам как стоят нещата, предлагам да погледнем историята на договора, сключен между тези три страни през 1994 г. и наречен НАФТА (Североамериканско Споразумение за Свободна Търговия). Какво ни казва статистиката за последствията от въвеждането му 20 години по-късно за Канада? В допитване, направено в Канада 17 години след влизането на договора в действие, на въпроса: „Кой има най-голяма полза от НАФТА?”, 46% казват – Америка, 30% – Мексико, 17% не са сигурни и само 7% – Канада. Увеличението на БВП на Канада преди влизането е бил 3.66%, след влизането – 2.63%; увеличението на заплатите е било със 7.4% годишно преди, с 3.25% след това; новите работни места са нараствали с 4.43% на годишна база преди, с 4.16% след това; личните спестявания са нараствали с 14.4% преди, със 7,28% – след; експортът е растял с 13.4% преди, със 7.2% – след. За първите 3 години 1.4 милиона работни места са загубени на фона на 33 милиона жители, за същия период са фалирали 24% от компаниите. За 20 години от подписването на споразумението над 11 000 канадски компании са закупени от чуждестранни инвеститори, което прави смяна на собствеността на повече от 40 компании на месец!

ТОВА НЕ Е ТЪРГОВСКО СПОРАЗУМЕНИЕ, ТОВА Е РАЗПРОДАЖБА НА КАНАДА.

Да продължим със статистиките: 97% от основните сектори (без финансовия) са собственост на чуждестранни компании, само 2.4% са нововъзникнал бизнес с канадска собственост. В същото време процентът на чуждестранна собственост в САЩ в същите свери е 0 (да, нула!). Думата „инвестиции” в Канада отдавна се е превърнала в синоним на „hostile takeover” (враждебно поглъщане на компании от по-мощен собственик).

Малко отклонение. Какво всъщност става, когато една национална компания е закупена от чуждестранен инвеститор? Въпросът е валиден не само за Канада, а за целия свят. Всички най-важни дейности по управлението на компанията се извършват извън страната. Към тях спадат:

  • мениджмънтът и решенията за покупки (стоки, суровини, материали и т.н.);

  • научното осигуряване;

  • контролът върху данните;

  • решенията за заплатите (появява се „трансфер на цени”, тоест фирмите плащат необосновано високи хонорари на свързани дружества под формата на консултантски, юридически, технически и други услуги, какъвто например у нас е в случаите с ЕРП-та, компаниите за мобилни услуги, бирената индустрия, комуналните услуги, и т.н., при което печалбите се изнасят от държавата и по този начин не представляват стимул за развитие на икономиката, а нейно източване).

Да се върнем отново към Канада и да поговорим за износа на нефт към САЩ. Канада е крупен производител на петрол и се намира на 6-то място в световната класация преди такива страни като Ирак, ОАЕ, Кувейт и др. В договора НАФТА е заложена клаузата 65% от добива да отива за САЩ, като този процент не може да се ревизира. Ако канадците поискат да намалят износа, трябва да намалят и собствената си консумация. Освен това не могат да искат и цент повече, отколкото вземат от канадските консуматори. Да се чуди човек и мае как са се съгласили канадците на подобни условия. Но наглостта не спира дотук: тръбите за нефта вървят на юг, тръби от провинция Алберта, където се добиват основните количества, към Източна Канада няма! От дневната продукция, възлизаща на 1.25 милиона барела, износът за Америка е един милион. Същевременно Източна Канада е принудена да внася нефт за собствените си нужди.

И сега стигаме до главното: в глава 11 пише, че американските компании могат да съдят Канада, ако не харесват какво прави държавата. Ако Канада си промени политиката (поради желанието на хората или заради околната среда) и това намали печалбите на корпорациите, те могат да съдят държавата и канадския данъкоплатец ще бъде длъжен да плати. Ще го кажа и по друг начин: ако политиката се промени в полза на хората и чрез демократични методи се постигне промяна, данъкоплатецът ще бъде принуден да плаща на корпорациите колосални компенсации. А ако съответното правителство откаже да плаща при подобни заробващи условия, дали не може да й бъде спретната и една война?

3. Как се е стигнало до подобно неравноправие в търговските взаимоотношения?

А. НАФТА е била изтъкната като необходимост, за да бъде Северна Амарика конкурентна на Европейския съюз и развиващия се с огромни темпове Китай. Представена е била като НАМЕРЕНИЕ, а не като ЛЕГАЛЕН ДОКУМЕНТ. Тайните клаузи в договора са били сложени под грифа ТЪРГОВСКА ТАЙНА (предполагам се сещате за договора за Белене и много други), като в случай на затруднения са оставени възможности за регионални под-договори.

Б. Цялата операция по договарянето е протекла в пълна тайна от обществото. Основна полза от търговските споразумения, сключени така, че да защитават интересите само на едната страна, са, разбира се, корпорациите. Затова преговорите обикновено са тайни. Корпорациите плащат за сбирки на най-закътани места, грижат се за секретността им, а ако по някакъв начин се стигне до отразяването им в медиите, поемат контрола върху разпространяваната информация. Доказателство за това е съдбата на протоколите от тайните срещи, довели до НАФТА: по някакъв начин те са попаднали в среди, загрижени за бъдещето на нацията, но никоя медия не е искала да ги отрази. Трябва ли да се учудваме на това, след като собственици на най-важните медии са отново въпросните корпорации?

Основните изводи са: Канада губи лидерски позиции в света; страдаща икономика; загуба на суверенитет; въвличане на Канада в конфликтите на САЩ в противоречие със собствените й интереси.

4. В ход е договарянето по ТТП (Транс-Тихоокеанско Партньорство) (TPP, Trans-Pacific Partnership).

Използвайки натрупания опит и отчитайки огромните ползи от НАФТА, САЩ упорито работят за сключването на споразумение между 12 мощни държави от ключовия за световната търговия Азиатско-Тихоокеански регион: САЩ, Австралия, Бруней, Канада, Чили, Япония, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Перу, Сингапур и Виетнам. Това са 40% от БВП на света. Преговорите текат в момента, отново засекретени, но в застой поради редица несъгласия от страна на Чили и Япония. С 6 от 11-те страни САЩ имат търговски договори, но с тях за тарифи не се преговаря. Основният проблем е, че търговското споразумение позволява да се прескочи и игнорира съдебната система на която и да е от държавите. Дава се възможност на трима медиатора извън всякакви юрисдикции да решават възникналите спорове. Един вид познатият ни от древността Третейски съд. Познайте кой би спечелил от подобно правораздаване? Естествено който плати повече. Има и друг сериозен проблем: АКО МОЖЕШ ДА СЪДИШ НЯКОГО ЗА ПОЛИТИКА, ТОВА НЕ Е ТЪРГОВСКИ ДОГОВОР, А НЕЩО СЪВСЕМ ДРУГО”.

5. Т-ТИП (Трансатлантическо Търговско и Инвестиционно Партньорство, (Transatlantic Trade and Investment Partnership) между Америка и Европейския съюз

Това вече ни касае лично и всичко, което казах досега, е във връзка с него. Т-ТИП представлява също около 40% от БВП на света. Ще започна с цитат от изказване на Барозу: „Ние преговаряме с мандата на всички членове на съюза.” Някой да си спомня в България да е даван мандат за тези преговори или да е имало дебат в медиите? Оказва се, че преговорите от страна на ЕС са водени от комисаря по търговията Де Гоут. Преговаря, ама тайно, да не говорим, че кой му е избрал екипа, не е много ясно.

Друг цитат, този път на Камерън: „Това е възможност един път в живота и ние трябва да сграбчим момента и да кешираме здраво.” За кой момент става дума? За смяната на европейските технократи с новия състав на ЕК, които изобщо не са в течение на досегашните преговори? И за какво кеширане става дума? Кой ще е този, който ще кешира?

Трети цитат, на Питър Чейс, президент на Американската търговска камера в Европа: „Това няма да е само икономически, но и геополитически договор.” Виждате ли градацията спрямо НАФТА? Търговското споразумение вече е прераснало в политическо. Може би в ТПП затова и се дърпат и не искат да го подпишат.

И най-важният цитат: „Договорът ще е първият, гласуван от американския конгрес”. Защо това е най-важното? Защото ако някой не го спазва, САЩ ще кажат, че това е техен закон и че те ще го защитават, ако трябва, и с военна сила. На всичко отгоре по примера с въвличането на Канада в конфликтите на САЩ като Афганистан, Ирак или Либия, САЩ може да решат, че не си струва да харчат собствения си бюджет и рискуват собствената си армия, а да се възползват от възраждащото се НАТО, за което плащаме и ние. С една дума – да водят войни в своя полза с чужди ръце, т.нар. прокси войни.

Доколкото се разбира от оскъдната информация, която си пробива път до медийното пространство, Европейския парламент ще има право само да одобри или да отхвърли крайния договор. Това са няколкостотин страници текстове, написани на изключително сложен юридически език. При липсата на обществени дебати и обществена експертиза това заплашва да бъде обвързване, предопределящо живота на европейците поколения напред. И тук виждаме същия подход като при другите договори: корпорациите могат да съдят Европейския съюз и държавите-членки, ако не извличат достатъчно печалби от тях заради демократични политики или природозащитни дейности. Притесненията сред евродепутатите са, че корпорациите имат твърде далеч отиващи права (far reaching rites for corporations), скрити под термина ИНВЕСТИТОРСКА ЗАЩИТА.

6. Заключение

1. Демокрациите не могат да просперират зад затворени врати. Ще си послужа с един последен цитат, този път на Обама: „Не гледайте чувствителните детайли, не гледайте различните политики, концентрирайте се върху голямата картина и ще осъществим целите си”. Чии цели обаче?

Единственият начин да се преборим с такива неправди е директното участие на хората в управлението, което се нарича пряка демокрация. Представителната демокрация вече се е изчерпила и не работи. Тя обслужва един все по-тесен и все по-овластен кръг от хора, целящи да получат власт над целия свят.

Говоря всички тези неща не само в качеството им на коментар. Аз предлагам и алтернатива: нов вид политическа система на управление, наречена Пряка демокрация. Чрез нея можем да гарантираме че няма да изпадаме в ситуации, в които се вземат тайни решения, предопределящи живота в цели страни и континенти за 30, 50, 70 и 100 години напред. В най-общ вид съм ги описал в книгата си „Пряката демокрация”, която всеки може да прочете и в сайта: directdemocracy-bg.eu

2. Медиите играят перверзна роля в битката на корпоратокрацията с народите. Властта, която те притежават, отново оголи някои болезнени проблеми на нашето съвремие. Демокрацията е царство на словото. Тя е начин на управление, основан върху непрекъснати избори. А всеки избор е свързан с изграждане на лично и колективно мнение, с харесване и нехаресване, с предпочитане на едни личности, идеи, партии и обещания пред други. Всяко предпочитане и харесване в днешния свят възниква изцяло във взаимодействие с медийната среда. И най-малкото изкривяване на медийните образи в една или друга посока води до сериозни последствия в душите и умовете на хората.

Субективните, пристрастни и целенасочено мамещи публиката медии са истински бич за демокрацията. Те са друга форма на фалшифициране на изборите в най-широк смисъл. Образно казано, със своята дейност те като че ли подменят бюлетините в тъмната стаичка, като че ли държат ръката на гласуващия да посегне не към една, а към друга бюлетина, карат национални или дори континентални правителства да приемат вредни за народите решения и да се въздържат от полезни за тях дела. Да сключват заробващи договори и да предлагат и приемат порочно законодателство.

Стратегия на медиите е да представят съдбоносни събития фрагментарно, тоест да се дават само някакви части от тях, без да се прави връзка помежду им. Пример за това може да бъде току-що привършилата среща на върха на НАТО. Описах как отбранителният алианс може да бъде вкаран в конфликт заради защита на търговски интереси, които са закон в Америка, но нека да обясня защо са необходими последните трансформации на НАТО и какво от дневния ред не излезе в масово гледаните медии по света. На въпроси на подбрани журналисти във Вашингтон в хотел „Софител” ген. Жан-Пол Палмиерос, върховен командир за трансформацията на НАТО, даде малко по детайлна информация на своята пресконференция, излъчена на 29 авг. 2014 г. по СИ-СПАН (C-SPAN). Наред с чисто техническите аспекти на преструктурирането на алианса внимателният слушател можеше да дочуе и по-дълбинни намерения. Квинтесенцията за тези намерения е следната: има нови технологии, които могат да се обърнат срещу демокрацията, и затова ни трябват пари, за да развиваме ние тези технологии. Което означава, че предстои светът да бъде вкаран в ново съревнование за въоръжаване, без някой да пита хората искат ли го. Генералът каза, че е предложил 147 проекта (бизнес термин!), покриващи целия свят. Всеки втори ден започвало ново учение на НАТО някъде по света, а през 2015 г. 25 000 войници щели да правят маневри с участието на Испания, Италия и Португалия, като това щяло да е най-голямото за последните 10 години. Накъде искат да тласнат някои хора света? И кой ги е оторизирал да го правят? И понеже целият този пример е за ролята на медиите, добре е всеки да си помисли информиран ли е за всичко това и би ли трябвало да е доволен от големите медии, които чете, слуша или гледа всеки ден.

Защо през последните десетилетия в света ври и кипи, но от това положението на хората само се влошава? Какво предизвиква протестите у нас и по света? Как властите се справят с тях? Какво бъдеще готвят на света хората с потресаващо влияние, пари и власт? Как могат да се избегнат най-мрачните сценарии на развитие?

Отговори на тези въпроси можете да намерите както в първата ми книга ИГРИТЕ НА ВЛАСТТА, така и в току-що излязлата от печат последна моя книга ОГЛЕДАЛО НА ПРОТЕСТИТЕ, чието представяне ще е сряда, 10 септември 2014 г., от 18:30 в хотел „България”, бул. „Цар Освободител” 4, в книжарница „Хеликон”.

 Пряка Демокрация – directdemocracy-bg.eu