Г-н Петър Клисаров, интервю за в. „Марица”

 

Въпрос: Добро решение ли е възобновяването на проекта за АЕЦ “Белене”? Защо ни трябва?

Разбира се, че е добро! Всъщност, ако трябва да обърна въпроса Ви, лошо беше решението да се замрази проектът. Това беше апотеоз на непоследователната, необяснима и хаотична политика на нашето правителство и лично на премиера Борисов, който ту ревностно защитаваше изграждането на централата, ту говореше за някакъв гьол. Всъщност не би трябвало да говоря за необяснима политика, защото всичко е обяснимо: нашето правителство не води независима и народополезна, а почти изцяло компрадорска политика. И не само това правителство. Да си спомним униженията при посещенията на Хилари Клинтън в качеството й на външен министър на САЩ, а след това – и на неколцина американски сенатори начело с Джон МакКейн. Смятам, че това е очевидно за всеки, който поне малко се интересува от политика, дори без да е никакъв експерт.

Въпрос: Кой е идеалният и кой – реалният вариант за проекта оттук насетне?

Поставяте ми и труден, и лесен въпрос. Труден, защото нямаме никаква информация за всички инвеститори и намеренията им. Вчера бе съобщено за четвърти подобен инвеститор. Нямаме също така яснота каква би била цената на централата днес, след всички салтоморталета на нашите власти, тя едва ли би била същата като преди. На всички трябва да е ясно, че неизправната страна плаща. А неизправната страна сме ние.

От друга страна, почти сигурно е, че основният инвеститорски сблъсък ще бъде между Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) и „Росатом“. Китайците имат предимството, че в налудничавата днешна политическа атмосфера са по-добре приети политически, а и имат много пари, докато плюсовете на руснаците са, че притежават технологиите, имат агресивна политика на инвестиране в ядрената област по целия свят и са изработили няколко различни схеми на финансиране.

Ясният и категоричен отговор, обобщаващ всичко, обаче е следният: централата трябва да бъде държавна собственост, по възможност 100%. Това е постижимо и е въпрос на договаряне. Ясно е, че постигането на тази цел ще е много по-трудна, ако за инвеститор бъдат избрани китайците, защото те винаги искат солиден дял като съсобственици, когато влагат парите си.

Мотивите да се търси изцяло държавна собственост са много, но аз ще посоча само няколко:

правилното стопанисване на централата,

цената на произвеждания от нея ток, която може силно да варира в зависимост от икономическата политика на собственика си,

огромните печалби, която тя ще носи след изплащането на инвестициите.

Въпрос: Колко ще струва проектът и за колко години може да бъде завършена централата, ако например намерим сериозен инвеститор до края на годината?

Колко ще струва проектът? Цените на инсталиран мегават са известни за целия свят: те са като комодити на стоковата борса. Колко ще струва в България, е друг въпрос: зависи колко са лакоми тези, които ще управляват процеса. От друга страна, при идването на първото правителство на Борисов (2009 г.) ние имахме уникална цена за двата реактора – малко под 4 млрд. евро общо. Твърдя, че по света няма такава цена. Нормалната цена за един хилядник (реактор с мощност 1 гигават) е ок. 5 млрд. долара. Ако си спомняте, „Уестингхаус“ искаше да ни продаде своя хилядник АР1000 като седми реактор в Козлодуй за 7 млрд. долара. Французите строят два реактора EPR по 1.6 гигавата в „Хинкли пойнт-3“ (Англия) за ок. 20 млрд. паунда, четирите руски реактора по 1.2 гигавата в Аккую (Турция) ще струват ок. 20 млрд. долара, като се има предвид, че турците обявиха централата за стратегическа инвестиция, от което проектът печели от мита, такси и данъци ок. 2.3 млрд. долара, четирите южнокорейски реактора в Барака (ОАЕ) по 1.4 гигавата ще струват минимум 24.4 млрд. долара, а вероятно и повече.

От всичко посочено следва, че цената на беленските реактори беше ок. 2.5 пъти по-ниска от международните стандарти. И това беше така, защото „Росатом“ чрез АЕЦ „Белене“ искаше да навлезе в ядрения енергиен пазар на ЕС, който той смяташе за много перспективен, и поради това ни бе дал огромна отстъпка. Днес, след договора на „Росатом“ с Унгария за строителството на 2 реактора в Пакш и с Финландия за строителството на 1 реактор в Ханхикиви не ние сме пионерите в това отношение. Затова и няма причина „Росатом“ да държи тези ниски цени за нас. Оттук можете да си извадите и заключението колко струваха всички бръщолевения за корупция, за невъзможност за изплащане, за високи цени и т.н.

За колко години може да бъде завършена централата? Сроковете за строителство на един ядрен блок е около 4 години от деня на първа копка, 5 до 6 години за два блока едновременно. Обаче това е при положение, че имаме една фирма или един консорциум, който поема отговорността за целия проект до ключ. Не да имаме ядрена част от един производител, а останалите компоненти – от други. Така отговорността се размива и всеки се оправдава с другите. Подобен подход почти винаги води до малки или големи отлагания. Което означава и оскъпявания.

Що се отнася до инвеститорите, и китайците в лицето на CNNC, и руснаците в лицето на „Росатом“ са възможно най-сериозните инвеститори в тази сфера. Именно CNNC и „Росатом“ строят 45 или 46 от изграждащите се в момента по света 59 нови реактора.

Въпрос: Какви са рисковете на проекта – финансови, екологични? Има ли неудобни премълчавани истини около проекта?

Финансови рискове има и сега, без да я има централата. Дотук по признание на премиера и на министър Петкова са похарчени повече от 3 млрд. лева. С парите, вложени още по Живково време, те стават още повече. Засега тези милиарди са умъртвени пари – те не носят никакъв доход, а обратно – трупат нови и нови загуби. Ако “политиците ни” нямат план за какво ще им трябва енергията освен за бита, естествено риск има.

Екологични? Не виждам за какъв риск би могло да става дума. През 2011 г., след събитията във Фукушима от 11 март 2011 г., Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) изпрати комисия, която извърши стрес-тестове на технологиите на реакторите ВВЕР-1000/В466 според новите, завишени изисквания. В доклада си от декември 2011 г. тя посочва, че реакторите са от поколение 3+ (най-високото към днешна дата) и че отговарят на всички изисквания за безопасност на МААЕ.

Ето и линк към доклада на комисията:

http://www.bnra.bg/en/nuclear-facilitie/belene/expert-mission-final-report.pdf

И още една забележка: нека да е ясно какво означава „поколение реактори“. Реакторите от по-високо поколение не са по-ефективни или по-мощни, а по-безопасни. Най-високите поколения имат най-голяма безопасност. А засега за поколение 3+ са признати три типа реактори: два типа руски – ВВЕР-1000/В466 като тези в Белене, ВВЕР-1200 като тези в Пакш (Унгария) или Аккую (Турция“), и френскияте EPR(като тези, които ще се строят в „Хинкли пойнт-3“, в Ойкилуото (Финландия) и във Фламанвил (Франция). Всички останали строящи се реактори са или поколение 3, или дори поколение 2+ (каквито все още се строят в Китай, където енергийните и екологичните проблеми са огромни и китайците трябва да бързат).

Въпрос: Ще има ли пазар произведеният от АЕЦ „Белене” ток? Ако не можем да изнасяме, след като и наши съседи строят подобни мощности, – как ще използваме тази енергия?

На Балканите има хроничен дефицит на електрическа енергия. Страни със значителен недостиг са и Гърция, и Сърбия, и Турция. Така че възможности за износ ще има дори след като Турция построи централата си на Средиземно море.

Трябва обаче да е ясно, че централата в Белене ще е необходима най-вече за вътрешния пазар. Според експерти в енергийната област след подписването на Парижкото споразумение за климатичните промени ЕС ще бъде принуден да вземе драстични мерки по отношение на ТЕЦ-овете. Анализите подсказват, че 25% от действащите в рамките на ЕС ТЕЦ-ове трябва да бъдат закрити до 2020 г., 72% – до 2025 г., а всички – до 2030 г. Между другото, Франция вече взе решение да затвори всички свои ТЕЦ-ове до 2020 г., а Италия – до 2025 г.

Лесно може да се види, че днес генерацията на ток от ТЕЦ в България надвишава бъдещата мощност на АЕЦ в Белене. Което означава, че АЕЦ „Белене“ е жизнено необходима за страната, ако не искаме да останем без ток.

Всъщност ние спешно ще трябва да търсим начини да строим нови мощности извън „Белене“.

Въпрос: Излага ли „Белене” на риск останалата част от енергетиката ни?

Отговорът на въпроса, струва ми се, вече бе даден. В никакъв случай! Слънчевата енергия, енергията на вятъра безспорно трябва да се използват. Същевременно трябва да се развиват нови технологии – за България например такава нова революционна технология е производството на ел. енергия от сероводорода, разтворен във водата на Черно море. И такава технология, доколкото ми е известно, има, но никой не се интересува от нея.

За всички обаче, които имат някакви познания в енергетиката, е ясно, че енергийното бъдеще на човечеството е почти изцяло в ядрената енергетика. Става дума най-вече за новите технологии, които ще използват не обогатения уран-235, както е сега, а нерадиоактивните уран-238 и торий. Според видни специалисти в енергетиката от всички натрупани през милиардите години съществуване на Земята енергийни запаси тези на въглищата, природния газ и петрола представляват ок. 3%, а енергийните запаси, съдържащи се в елементите уран-238, торий и литий – останалите 97%.

Въпрос: Не е ли по-изгодно, с оглед тенденциите за използване на зелена енергия, развитието на електромобилите и пр. , да вложим парите за АЕЦ „Белене” във ВЕИ-та например?

В Торонто в града има ядрена централа. За да се замести с вятърни перки, е нужен пояс от 300 километра около езерото Онтарио. Това отговаря ясно на въпроса.

Въпрос: За колко години ще се изплати такава АЕЦ?

Ще отговоря не конкретно за ситуацията в момента, а какво щеше да е, ако канадската фирма AECL, чийто генерален представител за България бях, бе реализирала своя проект с реактори тип CANDU:

Два реактора по 700 МВт трябваше да бъдат построени за 48 месеца на цена от 1 990 000 000 (един милиард деветстотин и деветдесет милиона) долара, финансирани от експортните кредитни агенции на Канада, Италия, САЩ и Японска банка. Българското участие щеше да е 300 милиона долара, колкото бяха лихвите по време на строителството. За закъснение след 48-мия месец глобите към консорциума щяха да бъдат по 300 000 долара на ден (представете си каква е печалбата, ако централата бъде завършена 3-4 месеца предсрочно). Пусната в експлоатация, централата трябваше да работи 60 години. В цената на тока (която се прогнозираше около 1,9 цента за киловатчас, колкото беше цената в Румъния по онова време) бяха включени освен оперативните разходи (поддръжка, периодични ремонти, труд, извеждане от експлоатация, съхранение на отработеното гориво), и главницата с лихвите по заема. Предвиждаше се заемът да бъде изплатен напълно на 15-та година. И всичко това щеше да е 100% държавна собственост! А централата щеше да заработи на 15 декември 2007 г.

За сегашния проект не мога да коментирам, защото има много неизвестни, данните не се оповестяват публично и обществото се държи в неведение по най-важните въпроси. През 2009 г. се говореше за срок на изплащане от 15 години и за цена на произвежданата енергия за периода на изплащане от 5 евроцента/киловатчас. А след изплащането си тя трябваше да произвежда енергия със себестойност ок. 2 евроцента/киловатчас. Какви ще бъдат цените и сроковете сега, зависи от финансовата схема, която ще бъде приета, и от новата цена на централата.

Въпрос: Доколко сериозни са опасенията от ново обвързване с Русия около проекта?

Е, какво да каже човек по въпроса? Шестващата в политическото и медийното пространство русофобия е предопределена от глобалните противоборства, но е изключително вредна за обществото. Както виждате, аз ръководех проект на конкурентен производител, който беше изместен от руския проект, при това не особено коректно (и за това главната вина беше на българската енергийна мафия), но не изпадам в нихилизъм и не се противопоставям на изграждането на „Белене“, защото съм наясно, че централата е нужна на България.

От друга страна, нека да обърнем поглед към досегашния опит. Централата „Козлодуй“ с изцяло руски технологии съществува от 1974 г., когато са пуснати първите два малки реактора. Оттогава до днес са изминали почти 44 години. Имаме ли някакви оплаквания от тази руска зависимост, или АЕЦ „Козлодуй“ работи изцяло в българска полза? Мисля, че отговорът е очевиден.

Въпрос: Какво ще се случи, ако не намерим сериозен инвеститор или пък той се откаже поради липса на държавна гаранция, каквато претенция представи вече Китайската държавна ядрена корпорация?

Борисов ще си вкара автогол, ще падне от власт и никога няма да се върне да управлява отново.

Инак, ако Китай се откаже, Русия ще се съгласи. Защото, както посочих по-горе, пазар за произвежданата от централата енергия ще има огромен. И на Балканите отново ще има дефицит.

Въпрос: Фатално ли е, ако България остане без АЕЦ „Белене”?

Мисля, че вече бе отговорено на този въпрос.

Да, подобно решение ще има крайно неблагоприятни последици. От крупен износител ще се превърнем с крупен вносител на ток с всички рискове от това. И, разбира се, с огромно повишение цените на тока.

Има и още нещо, за което никой не говори, но като вероятност съществува. Световните климатолози излизат с противоречиви заключения какво очаква Земята след 10-20 години: едни твърдят, че я чака глобално затопляне, а други – мини ледников период. Ако бъде реализирана втората хипотеза, представяте ли си какво би означавала една атомна централа за страната? Не само като производство на електричество, а и на топлинна енергия, с която биха могли да се захранват големи парници? Оставям на читателите да помислят по въпроса.

в. Марица –