НАЗНАЧАВА ЛИ ВЛАСТТА ЦЕЛИ ИЗБОРНИ КОМИСИИ?

Веднага след изборите за Европейски парламент мои приятели от чужбина ми казаха, че някои от изборните комисии в страните, където живеят, са съставени почти изцяло от хора, назначени от Министерството на външните работи. Тази новина изключително много ме изненада и реших да проверя дали отговаря на действителността, а ако отговаря, дали действията на МВнР и ЦИК са законни.

За тази цел в качеството си на председател на партия „Пряка демокрация“ изпратих запитвания до ЦИК и до МВнР. И двете институции бяха коректни да ми отговорят. Според отговорите им секционните избирателни комисии извън страната за изборите за членове на Европейския парламент от Република България на 26 май 2019 г., съгласно РЕШЕНИЕ № 251-ЕП- 03.05.2019 на ЦИК, са били общо 191. От тях:

  • 16 Комисии са с 6 членен състав (всички в ЕС);
  • 10 Комисии са със 7 членен състав (всички в ЕС);
  • 2 Комисии са с 9 членен състав (всички в ЕС);
  • 163 Комисии са с 5 членен състав (57 извън ЕС и 106 в ЕС).

Общият брой на членовете на всички комисии извън страната е 999. От тях според отговора на МВнР предложените от МВнР и съответните консулски и дипломатически представителства са 866, а предложените от партии и коалиции – 133.

Броят на гласувалите избиратели според положените подписи в избирателния списък, включително и подписите в допълнителната/ите страница/и (под чертата), е 25 709.

 

Веднага трябва да кажем, че нито ЦИК, нито МВнР са нарушили закона. Напротив, те са се придържали стриктно към неговите разпоредби. Въпросът е в това, какво гласи самият закон и отговаря ли то на разпоредбите на Конституцията и на основни принципи в изборната практика.

Според нас някои членове на Изборния кодекс влизат в противоречие с Конституцията, където е казано:

Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Чл. 11. (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.

(2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.

 

А в Изборния кодекс пише следното:

Предложение от министъра на външните работи

Чл. 103. (1) Централната избирателна комисия назначава във всяка секционна избирателна комисия по един член, предложен от министъра на външните работи или от оправомощен от него заместник-министър.

 Попълване на незаети места

Чл. 104. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) Когато партия или коалиция по чл. 102, ал. 6 или 7 не е направила предложение, Централната избирателна комисия не по-късно от 7 дни преди изборния ден назначава за членове на секционните избирателни комисии лица, предложени от ръководителите на съответните дипломатически или консулски представителства или от министъра на външните работи или оправомощен от него заместник-министър.

 

А сега нашият коментар:

Както министърът на външните работи, така и членовете на дипломатическите и консулските представителства са органи наизпълнителната власт, което означава, че са назначени отуправляващата партия.

Как в такъв случай се спазва провъзгласеният в чл. 11, ал. (1) принцип, че политическият живот се основава на политическия плурализъм, след като голяма част от избирателните комисии и наблюдателите (най-важната институция в изборния механизъм) не се определят от борещите се за властта партии, а от самата власт?

Очевидно е, че в Изборния кодекс са заложени текстове, които пряко противоречат на българската Конституция, но никой не се е погрижил да сезира Конституционния съд по въпроса.

Отговорите на Министерството на външните работи показват, че в почти всички секционни комисии в чужбина изборите са протекли с преобладаващо участие на предложени не от партиите, а от дипломатическите и консулските представителства лица, които после ЦИК е утвърдила, без изобщо да се замисли това редно ли е, или не е.

Всъщност защо да се замисля, като законът й дава това право? Нещо повече, задължава я да действа именно по този начин. Пореден случай, в който законът е написан така, че права и принципи, провъзгласени в конституцията, се обезсилват. Подобни практики опорочават изборите. И най-лошото е, че те са законосъобразни, но недемократични. Защото принципите на демокрацията не допускат в секционните избирателни комисии, т.е. именно там, където се извършват най-важните действия в избирателния процес, управляващата партия да има на практика монополно присъствие и влияние. Защото ако от 999 членове на секционните избирателни комисии 866 са назначени от властта, това означава 6.5:1 надмощие на представителите на властите над представителите на партиите.

Някой би могъл да ни опонира, че в тези секции са гласували едва 25 709 души и че те са незначителен брой спрямо гласувалите общо 2 095 575 избиратели. На подобно твърдение бихме отговорили, че това изобщо няма значение и че става дума за нарушен принцип, а не за нечия зла воля. От друга страна, няма съмнение, че организирането на избори в чужбина е трудна работа и че се появяват множество неудобства и почти неразрешими проблеми най-вече поради това, че партиите нямат ресурсите да изпратят навсякъде свои представители, които да следят за изборния процес. Но това не означава, че при решаването на едни проблеми трябва да се създават други, по-големи.

 

Съвършено очевидно е, че по досегашния начин на провеждане на избори тези проблеми никога няма да бъдат решени, защото или ще има подобна намеса на държавата (т.е. на управляващата партия), или няма да могат да бъдат проведени никакви избори в чужбина поради невъзможността на партиите да изпратят свои представители в комисиите и като наблюдатели. Единственият изход е кардинална промяна в изборния процес чрез въвеждането на онлайн гласуванес възможности това да бъде сторено от всяка точка на земното кълбо.

Известни са ни потенциалните възражения, състоящи се главно в това, че подобно гласуване би било уязвимо за хакерски атаки. Подобни възражения веднага биха били аргументирани и с последните Радини вълнения около изтеклите данни от НАП, а и преди това със сривовете в различни чувствителни системи като Търговския регистър, Агенцията по вписване и др. Такива аргументи обаче се наричат „възвратни аргументи“, защото могат да се използват с пълна сила и срещу използващия ги. Ако изборите могат да пострадат от хакерски атаки и поради това електронното онлайн гласуване не бива да съществува, то не бива да съществуват и електронни онлайн търговски регистри, електронни онлайн бази данни и портали на всевъзможни институции, електронно банкиране и системи като SWIFT, и т.н. Но те съществуват. И никой не се кани да ги закрива.

Защото проблемът не е в хакерските атаки, а в некадърността на властите да се справят с тях. Или пък липсата на управленска воля за това. Аргументите срещу електронното онлайн гласуване са всъщност аргументи срещу кардиналното улеснение на всички работещи, намиращи се извън местата по постоянна регистрация, пътуващи и намиращи се извън страната активни хора, които при сегашната система са лишени от възможности да гласуват. А тези хора с оглед динамиката на съвременния свят никак не са малко.

 

Да не говорим за възможностите на нашите сънародници с българско гражданство, живеещи и работещи в чужбина (както се разбра напоследък, те са повече от 2.4 милиона), да участват в различните избори поради непреодолимите трудности да се доберат до изборна секция в страните, където живеят, и поради твърде недомислените правила за уседналост, които са в сила сега. Това законово положение отрязва на практика почти всички хора с българско гражданство, живеещи или работещи извън ЕС.

Според нас това е погазване на конституционно гарантирани граждански права. Да, някакъв вид правила за уседналост може би е редно да съществуват, но те трябва да съдържат съвсем различни срокове и съвсем различни принципи на действие.

Ясно е защо днешната система на уседналост е в този вид – от една страна, заради нежеланието на властимащите в България да взаимодействат с българските граждани, живеещи в чужбина. Властимащите винаги са се чувствали заплашени от волята на тези хора. Другата причина за уседналостта в този вид е подмолното действие на партията ДПС, която си организира платени избиратели от Турция, без последните изобщо да знаят за кого и защо гласуват. Но ако действията на ДПС са укорими, дваж по-укорими са действията на българските власти, които пишат негодни закони.

 

Ако човек се вгледа в политическия живот и управленските практики дори само през последната година, ще види уникални безобразия, които до не съвсем отдавна биха извели десетки хиляди хора на улицата:

  • Грозни схеми за масово лично облагодетелстване на властимащите чрез използване на служебното си положение (апартаментгейт);
  • Гласуване на решения от парламента, които след това с лекота се потъпкват от изпълнителната власт под неприкрития натиск на чужди сили (конкурси и договори за 8-те изтребители), при което се купува несъществуваща все още техника с първоначален дизайн от края на 60-те години на баснословни цени;
  • Тотална манипулация на изборите за Европейски парламент, защото до 10 май тази година почти всички агенции даваха или малка преднина на БСП, или равенство, а само след две седмици, без през това време да са избухвали някакви невероятни скандали или да има някакви форсмажорни събития, резултатът беше разлика от 6.81% в полза на корумпираната и нагла власт. Вярата, че подобни резултати са възможни и естествени, е привилегия само на хора с неподражаем наивитет и IQне повече от 50, или на напълно корумпирани индивиди. Както биха казали римляните, tertiumnondatur.

 

Заключението е, че по всички линии държавното управление в България е съпроводено с безпринципни нарушения, противозаконни решения, безочливо лично облагодетелстване, безхаберно администриране и своеволно погазване на всякакви демократични управленски принципи. Резултатът, както бе съобщено в началото на този месец, е, че на всяко новородено в България съответстват трима починали. И на никое от всички тези неща няма адекватна обществена реакция.

 

Всъщност истинският патос и най-важният въпрос от всичко казано дотук може да се формулира с едно изречение:

Докога ще търпим некадърници и корумпирани до мозъка на костите хора да ни управляват?