КАКВО ЩЕ ЗАПОМНИМ ОТ 2020 Г.

2020 г. вече си отиде. Навлизаме в ново десетилетие и дебатите за бъдещето на планетата и обществата се развихрят. Но нека отделим време да погледнем назад и да се запитаме какво ще запомнят хората от нея.

Позволих си в диалог с мои приятели да съставя класацията на най-значимите събития през 2020 г. по света.

Най-общи характеристики:

Априори година с категоричен профил. Пандемията помете всичко по пътя си и почти не говорим за нищо друго, освен за нея, в медиите и в частни разговори.

2020 е и годината, бележеща края на един свят. Края на два века много бърз икономически растеж и нарастване на населението. Тя бе година, в която растеж нямаше, а се наблюдаваше значителна рецесия, която с оглед развитието на събитията може да стане хронична.

2020 е също така годината на невиждани крайности в орязване на гражданските свободи. На пръв поглед мотивите са възможно най-хуманни – ограничаване на коронавирусната пандемия, но при по-внимателен анализ новите термини като „локдаун“ бележат нови възможности за установяване на пълен контрол върху населението. Удивително е колко лесно хората се съгласиха с всичко това.

2020 бе година на президентски избори в САЩ, които вълнуваха безпрецедентно много хора по света заради колосалния сблъсък на две концепции за световното развитие: глобализъм, от една страна, и национална идентичност, от друга. Едната тенденция бе прикрита зад ексцентричното поведение на Доналд Тръмп, а другата – зад мощния медиен концерт срещу него. Но залогът изобщо не беше главата на Тръмп, а продължаването на настъплението за установяване на световно правителство. Затова 2020 г. бе годината, в която бе поставено началото на окончателната битка за това, ще я бъде ли глобализацията по банкерски, или народите ще отстоят своите интереси.

Ако има някаква причина за утеха, нека я търсим в безпрецедентното умиротворяване на света. Никога не сме познавали по-спокоен период от първите две десетилетия на този век. По относителен начин, разбира се. Със сигурност войни имаше (в Нагорни Карабах например), но те останаха много ограничени. През изминалата година в тях бяха дадени много по-малко жертви, отколкото при престъпленията на мафията в Латинска Америка, които може би представляват истинското предизвикателство за бъдещия свят. В Афганистан имаше 5000 жертви на войната, но в Мексико бяха отчетени 35 000 убийства!

И така, моята класация:

1. Избор на Джо Байдън, Тръмп не приема поражение (3 ноември 2020 г.)

През февруари 2020 г. отличното развитие на американската икономика даваше на Доналд Тръмп надежда за преизбиране въпреки скандалите, съпътстващи целия му мандат. Но пандемията covid-19 и нейното неумело управление от президента на САЩ разбъркаха картите. Това породи и множество спекулации, че коронавирусът е бил пуснат съзнателно през лятото на 2019 г. с цел избягването на втори мандат на Доналд Тръмп. Достоверността на тези твърдения едва ли надвишава тази на пророчествата на врачките. Засега.

В началото на ноември след гласуване и няколкодневно броене на бюлетините 78-годишният кандидат на демократите Джо Байдън спечели изборите, макар и не без някои съмнения за фалшификации. Така той стана 46-ият президент на САЩ, а цветнокожата Камала Харис с индо-ямайски произход, ще бъде неговият вицепрезидент. Освен всичко друго Байдън ще се радва на демократично мнозинство и в двете камари на американския Конгрес.

Доналд Тръмп, макар и победен, би могъл да се похвали с прилично постижение: 74 милиона гласа в негова полза – повече, отколкото при предишния си избор четири години по-рано. Това също е знак, че пропастта, която разделя американското общество днес, не е на път да се затвори…

 

2. Ухан в карантина (23 януари 2020 г.)

През декември 2019 г. китайски чиновници се опитват да прикрият информацията за мистериозния вирус, който е ударил Ухан, индустриален мегаполис с 11 милиона души, разположен на река Яндзъ, западно от Шанхай. Впечатлено от мащаба на епидемията, китайското правителство решава да подаде на 31 декември 2019 г. доклад до СЗО (Световната здравна организация) за новата епидемия.

Накрая то разпорежда въвеждането на свръхстрога карантина в целия мегаполис Ухан и градовете Хуанган и Еджоу в провинция Хубей. Твърде късно. Вирусът вече се разпространява и не след дълго достига италианската Ломбардия, която развива интензивни отношения с индустриалци в Ухан. Връх на парадокса – мегаполисът е и основният световен център за производство на хирургически маски. Спирането на фабриките в него предизвиква пълен хаос в страни, които, следвайки неолибералните догми, са възприели практиката на „минималните запаси“ в името на икономията и „доброто управление“!

Китайската карантина, за която се носят какви ли не легенди (масово заваряване на входните врати на апартаментите, за да не могат обитателите им да ги напускат), става образец и за повсеместните „локдауни“ в „демократичния“ свят, нанесли огромни щети върху икономиката, за които все още нямаме почти никаква представа и тепърва ще има да проглеждаме за мащабите и последствията им.

 

3. Джордж Флойд умира от полицейско насилие (25 май 2020 г.)

46-годишен чернокож умира след насилствен арест от американските правоохранителни органи в Минеаполис. “Не мога да дишам”, протестира той, докато полицай го държи на земята, притискайки врата му с коляно. Сцената, заснета от минувач, предизвиква възмущение в САЩ и далеч извън тях, което води до жестоки бунтове в различни градове. Тя възражда движението „Животът на черните има значение“ (Black Lives Matter), основано от три жени през 2013 г. след убийството на черокожия тийнейджър Трейвън Мартин (Trayvon Martin).

Протестите се разпространяват и в други западни страни, в които през последните години са се сформирали значителни африкански малцинства. Започват действия, надхвърлящи обикновеното скудоумие и достигащи равнището на дебилизма. В Бристол (Англия) на 7 юни 2020 г. тълпа събаря статуята на някой си Едуард Колстън, натрупал състояние от търговия с роби. Във Форт дьо Франс (Мартиника) тълпа събаря статуята на Виктор Шолшер (Victor Schoelcher), чието единствено престъпление е премахването на робството във френските колонии! В Балтимор събарят статуя на Христофор Колумб, в Портланд – на Томас Джеферсън, един от отците основатели на САЩ и техен трети президент, в Англия индийският политик, пацифист и борец за свобода и човешки права Махатма Ганди е обявен за „расист и фашист“ и са събрани хиляди подписи за премахване на негови статуи, във Франция има призиви за събаряне на статуите на Колбер и Наполеон.

В американските университетски кампуси бързо се разпространява „културата на отмените“ (cancel culture), която отхвърля традиционната западна култура под предлог, че чернокожите и другите расови малцинства имат трудности да се приобщят към нея. Звучат призиви за разправа с класическата музика, защото тя била музиката на белите и робовладелците. Оформя се някакъв западен тип „културна революция“, заплашваща да нанесе не по-малки щети, отколкото „културната революция“ в Китай през 60-те години на миналия век.

 

4. Света София става джамия (10 юли 2020 г.)

В условията на стагнираща икономика, която не успява да изведе Турция от започналата още през 2018 г. рецесия, турският президент Ердоган взе решение да възстанови мюсюлманските богослужения в Света София (Истанбул). Решение, което обижда не само православния, но и целия християнски свят, но също така възбужда страха, че Турция е решена да възкреси османското наследство и да задълбочи и без това неизлечимия хаос в Близкия изток.

На новоизпечения султан му се привижда Велик Туран, обединил всички държави с тюркско население и сбъднал мечтите на партюркизма. Според турските националисти точно Турция, като тюркска държава par excellence, трябва да поведе след себе си другите родствени страни за създаването на нов световен ред. А в този нов световен ред – според друг не чак толкова известен проект на Ердоган – до 2099 г. Турция трябва да стане четвърта сила в света след САЩ, Китай и Русия.

С Ердоган и пантюркистите трябва много да се внимава, защото в набелязаните граници на Велик Туран са включени и някои български територии…

 

5. СЗО квалифицира разпространението на коронавируса като пандемия (11 март 2020 г.)

Сблъсквайки се с реалността, Световната здравна организация реши да обяви санитарно бедствено положение в глобален мащаб. Избран за генерален директор на СЗО благодарение на подкрепата на Китай, етиопецът Тедрос Гебрейесус много бавно осъзна с какъв феномен здравните власти по света си имат работа. Той отказа да се вслуша в предупрежденията на Тайван за истинското положение на нещата и реши да се придържа към оскъдната информация, идваща от Пекин. Впоследствие СЗО се забърка в конфликти с неясните си препоръки как и с какви лекарства може да се лекува КОВИД-19 (ако изобщо може да се лекува), каква е природата на коронавируса и къде е възникнал той. С политиката си лидерството на СЗО в световното здравеопазване бе поставено под голямо съмнение.

 

 

6. Обявяване на първите ваксини срещу covid-19 (9 ноември 2020 г.)

През август Русия обяви, че е регистрирала първата ваксина срещу КОВИД-19 с 92% ефективност след преминаване на изпитанията от І и ІІ фаза. Впоследствие американският фармацевтичен гигант Pfizer и неговият германски партньор BioNTech съобщиха, че са създали ваксина, която е с повече от 90% ефективност. Седмица по-късно американската лаборатория Moderna от своя страна извести света за разработката на ваксина с ефективност 94,5%. И накрая, на 9 декември англо-шведската лаборатория AstraZeneca обяви за ваксина със 70% ефективност, разработена съвместно с Оксфордския университет. Китайските лаборатории, като Sinopharm, не останаха назад и също така обещаха ваксини срещу пандемията с ефективност ок. 60-70%.

Съобщенията дойдоха едва година след откриването на коронавируса SARS-CoV-2, който е причинил пандемията – изключително постижение на фармацевтичната наука, с което свързваме надеждите си, че бързо ще бъдем освободени от тази зараза.

Същевременно сме свидетели на огромна задкулисна борба между фармацевтичните гиганти за това, кой ще наложи своята ваксина. Допускат се и удари под кръста. Особено смехотворна е идеологическата борба в страните от Глобалния Запад с руската ваксина, за която вече има 1.2 млрд. заявки от страни по цялото земно кълбо. Тази идеологическа борба все повече заприличва на агитацията и пропагандата от времето на развития социализъм, която громеше западния свят и за която отлично знаем как завърши. Дали ще бъдем свидетели и потърпевши на нов идеологически крах? Като казвам „идеологически крах“, съвсем нямам предвид комичните нападки срещу руската ваксина, а нещо несравнимо по-голямо: образа на „свободния свят“, трансатлантическите „ценности“, които отдавна са престанали да бъдат такива, идеологическото водачество на Запада, и т.н.

 

7. Брекзит: коледен подарък-споразумение! (24 декември 2020 г.)

Като гласуваха на 23 юни 2016 г. за Брекзит срещу мнението на „образованите и креативните“, англичаните излязоха от проекта, замислен с Договора от Маастрихт за наднационална и постдемократична Европа, сформирана около еврозоната. Своя избор те потвърдиха зрелищно на 12 декември 2019 г., като осигуриха с голямо мнозинство carte blancheза действие на премиера Борис Джонсън, идеолог и вдъхновител на Брекзит. Нищо, че непосредствено преди това всички социологически агенции се надпреварваха да доказват, че хората вече се разкайват за решението си и за Брекзит се обявяват само между 40 и 42% от гласоподавателите.

Ето че четири и половина години по-късно процесът на излизане стига до закономерния си край с ударна сделка между Лондон и Брюксел в навечерието на Коледа. Споразумението цели да избегне напускането без никаква сделка (nodeal exit), коeто би усложнило във висша степен търговията между Обединеното кралство и ЕС. И двете страни казват, че са доволни и успокоени.

43 години след неохотното („гъзешком“[1], както писаха тогава) влизане в Европейската икономическа общност, британците възвръщат пълния контрол над съдбата си, натоварвайки се несъмнено и със съпътстващите рискове. Кой печели и кой губи от това, тепърва ще видим.

 

8. Европейски план за възстановяване на стойност 750 милиарда евро (21 юли 2020 г.)

Френско-германският проект за общ заем беше приет от двадесет и седемте страни-членки на ЕС след четири дни и четири нощи разисквания, препирни и бръщолевене на страстна среща на върха. Когато става дума за пари, винаги е така. Въпросът е Европейската комисия да вземе назаем 750 милиарда евро на финансовите пазари, една част от които след това да бъде дадена като кредит на желаещите държавите-членки, а друга част – разпределена под формата на невъзвръщаеми субсидии, за да се помогне на всички държави да преодолеят икономическите последици от пандемията. Новият факт е, че субсидиите ще бъдат разпределени между страните в нужда (главно средиземноморските страни) чрез просто представяне на „стимулиращ пакет“. Следователно тези държави няма да се страхуват, че могат да бъдат поставени под наблюдението на някоя „тройка“, както това сполетя Гърция през 2015 г.

Обобщението, което може да се направи, би трябвало да гласи, че Глобалният Запад отдавна вече не знае как другояче да се справя с която и да било криза, освен като тича към финансовите институции да вземе пари, без да прави сметка как ще ги връща. Общият публичен дълг на еврозоната надхвърли, и то с немалко, 100% от общия БВП на страните-членки, а общият световен дълг достигна 277 трилиона долара, или 365% от световния БВП. Ама няма страшно! Никой да не се притеснява!

 

9. Преследването на уйгурите придобива още по-голям размах (24 септември 2020 г.)

Публикуването на доклада Xinjiang Data project на Австралийския институт за стратегическа политика (Australian Strategic Policy Institute) обединява и обобщава продължителни емпирични изследвания за положението с правата на човека при уйгурите и другите националности в Уйгурския автономен район Синцзян в Западен Китай, които не принадлежат към народността „хан“.

Уйгурите – мюсюлмански народ с тюркски произход, наброяващ около 12 млн. души – са преследвани от Пекин от 1997 г., но тази година преследванията внезапно са се увеличили: центрове за задържане и принудителен труд, системно унищожаване на уйгурската култура, принудителна стерилизация на жени и т.н. Това са престъпления срещу човечеството в правния смисъл на този термин, за които китайското правителство се радва на пълна безнаказаност.

За страните от Ислямската лига съдбата на уйгурите е в ръцете на китайското правителство и само на него. Турция обаче, която е дала убежище на голяма общност от уйгурски изгнаници, се готви да върне най-бунтовно настроените от тях обратно в Китай, за да си спечели благосклонността на Пекин. Президентът Ердоган се нуждае от китайски инвестиции, за да спаси икономиката си от колапс и да продължи войнствените си начинания.

Що се отнася до Запада, който винаги е уж готов да се изяви като пръв борец за правата на човека, той вече е твърде зависим от Китай и неговата икономика, за да храни каквито и да било надежди, че има лостовете да повлияе върху неговата политика. Затова всичко, което можем да очакваме от него, е с дозиран укор да помаха с пръстче и да каже любезно на китайците: „Ама недейте така, бе, милички…“

А Австралия, която е силно зависима от търговията си с Китай, влезе, както казват старите хора, в киреча и се вижда как започва да се гъне и усуква, защото зависимостта й от инвестициите и търговията с Империята на Центъра са станали прекалено големи, за да бъдат пренебрегнати. И Австралия беше първата, която дотича да демонстрира преданост и да се включи в Китайско-тихоокеанското споразумение за свободна търговия, за което ще стане дума по-долу.

 

10. Война в Нагорни Карабах (Армения) (27 септември 2020 г.)

Благодарение на сирийските паравоенни, набрани сред бившите главорези от терористичната организация „Ал-Нусра“, на финансирането от Анкара и израелските дронове, с цената на 4.5 хиляди жертви сред своите и още толкова сред арменците плюс ок. 2.5 хиляди убити сред цивилното население азербайджанските войски успяха да спечелят войната и да превземат град Шуши, на 15 км от Степанакерт, столицата на Нагорни Карабах. На 10 ноември 2020 г. руският президент Путин наложи на воюващите страни прекратяване на огъня, подкрепяйки решението на Азербайджан да бъдат върнати 7-те гранични области в Нагорни Карабах, анексирани от Армения през 1991 г., с изключение на един транспортен коридор между Нагорни Карабах и Армения.

Нека да отбележим, че Нагорни Карабах е с предимно арменско население, до ХХ в. арменска територия, наистина гранична и оспорвана, но произволно включена в Азербайджанската съветска социалистическа република през 1923 г. и по този начин станала част от Азербайджан при разпада на СССР. Същите конфликти на необмислено и произволно държавно строителство при комунистическата власт можем да наблюдаваме и в Украйна с Крим и Донбас, включени в Украйна през различни периоди от съществуването на СССР, без преди това да са били част от нея. Същото е и с Абхазия и Южна Осетия, волево включени в състава на Грузия от Сталин през 20-те години на ХХ в., макар да не са били преди това в състава на тази страна. След разпада на СССР в тези области моментално започнаха въоръжени сблъсъци и междуетнически войни, продължаващи до ден-днешен, взели десетки хиляди жертви и причинили неизброими страдания на десетки милиони хора.

Но да се върнем към Армения. Тежко победена и изоставена от Европейския концерт[2],рядко толкова мълчалива, особено що се отнася до Европа, Армения днес е бедна окастрена покрайнина в процес на обезлюдяване. Армения е първата християнска държава в историята. Може би ще бъде и първата християнска държава, излязла от историята…

 

11. Китайско-тихоокеанско споразумение за свободна търговия (15 ноември 2020 г.)

В Ханой (Виетнам) виртуалната среща на върха на АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия) сключи споразумение за свободна търговия. Обединявайки петнадесет държави, включително Китай, Япония, Южна Корея, Индонезия, Австралия и др., това Всестранно регионално икономическо партньорство (Regional Comprehensive Economic Partnership) се превръща в най-голямото търговско споразумение с 30% от глобалния БВП и повече от два милиарда жители (25% от световното население).

Създаването на тази огромна икономическа зона с център Китай е истинско показване на среден пръст по посока на Съединените щати, които при Обама бяха сключили подобно споразумение със същите страни без Китай, т. нар. TransPacific Partnership (TPP), но при Тръмп лекомислено излязоха от него и сега на тяхно място се намести друг. Кой знае дали по този начин не се слага началото на пост-глобализационно световно прекомпозиране  с очертаването на три повече или по-малко индивидуализирани макрорегиона: Китай-Тихоокеанско пространство, САЩ-Канада-Мексико и Европа-Средиземноморие?

 

12. Нахлуване на Ердоган в гръцки води (11 август 2020 г.)

„Гърция ще защитава своя суверенитет и правата си. Призоваваме Турция незабавно да напусне гръцкия континентален шелф“ – така Никос Дендиас, гръцки външен министър, предупреждаваше Турция, докато Анкара за пореден път разгръщаше сондажни плавателни съдове за търсене на въглеводороди в Източното Средиземноморие. Но Гърция не може да разчита на подкрепата на Европейския съюз, част от който е, защото Германия и Франция са парализирани от присъствието на тяхна територия на силно турско малцинство. Не може да разчита и на НАТО, част от която е, защото също такава част е и Турция. Към това трябва да прибавим и специалната политика на САЩ спрямо Турция, защото последната притежава в техните очи изключителна значимост и влияние в целия регион на Близкия изток. А този регион подлежи на контрол.

На Ердоган му е свободно около врата. Засега.

 

13. Италия въвежда пълно ограничение върху придвижването на гражданите, наречено „локдаун“, а защо не и „локаут“ (много модерно през 2020 г.) (9 март 2020 г.)

Избухването на коронавируса накара италианското правителство да постави цялото си население под невиждани ограничения. Много страни последваха италианската инициатива. Последваха я Франция и Испания. Не след дълго пандемията на ограниченията превзе почти целия свят.

Покрай коронавирусната пандемия се нагледахме на тежки нарушения на демократическите принципи:

  • Видяхме да бъдат подложени на карантина хора, които не са болни;
  • Видяхме да бъдат ограничаване хора от определена възраст нагоре, въпреки че във всяка конституция пише, че всички граждани са равни и не могат да бъдат дискриминирани по възраст, пол, вяра, политически възгледи, етнос, и т.н.; но възрастните хора бяха дискриминирани и това не трогна никого;
  • Видяхме да се затварят граници и така прокламираното свободно движение на хора, стоки, капитали и идеи да замръзва под точка 0. Всъщност не, движението на идеи не спря съвсем: цяла година Европа умуваше трябва ли, или не трябва да спре строителството на „Северен поток – 2“. Защото газът, който би текъл по въпросния поток, не е демократичен и отговарящ на евро-атлантическите ценности, а този, който тече през Украйна, е.

Интересното в развитието на коронавирусната трагедия е, че тъкмо започна масовата ваксинация, и се появиха нови гнусни щамове, които може и да не се влияят от създадените вече ваксини. Май предстои много дълго надлъгване с този коронавирус, а световната фармацевтична промишленост доволно потрива, както се казва, потни кунки, предвкусвайки небивали печалби.

На фона на тези радостни събития отново се заговори за произхода на пандемията. Сега излязоха сведения, че тя не се е появила през късната есен, а през ранното лято на 2019 г., когато – о, чудеса! – неизвестно защо е била затворена легендарната биохимична лаборатория във Форт Детрик (САЩ) – основният създател и производител на бойни отровни вещества и био оръжия още от времето на Студената война. Ама това са случайни съвпадения във времето, не бива да се правят никакви други изводи.

 

 

14. Китай отхапва парченца от Ладакх (15 юни 2020 г.)

Индийски и китайски войници се сблъскаха в сърцето на Хималаите, в долината Галван, между Аксай Чин и Ладакх. Съперничеството между Индия и Китай, датиращо от няколко века, излезе отново под светлината на прожекторите чрез няколко събития, започвайки с инвазията на Китай в Тибет през 1950 г. Тогава Индия на Джавахарлал Неру, погълната от конфликта с новия си съсед Пакистан, не се бе намесила в него, но няколко години по-късно тя приюти тибетския религиозен лидер Далай Лама и неговото правителство в изгнание в индийския град Дхарамсала. Това за пореден път активира прастария проблем за общите граници, който никога не е преставал да бъде мощен дразнител и за двете страни.

Що се отнася до Аксай Чин, конфликтът там започва през октомври 1962 г. с китайски иск за придобиването на областта с площ от около 37 000 км2. Аксай Чин е жизненоважна територия за правителството в Пекин, защото именно през нея минава пътят между Тибет и китайската провинция Синдзян (наричана преди Китайски Туркестан). Китайските власти никога не са преставали да се борят с тенденциите за независимост на тези два региона, поради което контролът върху Аксай Чин е разглеждан от тях като абсолютна необходимост. Така през 1962 г. китайската армия окупира този регион в края на кратък конфликт и повече не излезе от него. Оттогава двете армии стоят една срещу друга на „линия за ефективен контрол“ (или би трябвало да я наричаме по-скоро „Линия на фактически контрол“, Line of Actual Control на английски), с което е казано всичко: Аксай Чин вече е анексирана територия.

Жертвите през юни 2020 г. наброяват няколко десетки, въпреки че сблъсъците протичат с използването не на огнестрелни оръжия, а на тояги и камъни, съгласно конвенцията между двете страни за забрана използването на огнестрелни оръжия в конфликти помежду им! Едно разумно завръщане към технологиите от праисторическата епоха с оглед на притежанието и от двете страни на ядрени оръжия и ракети за тяхното доставяне до територията на противника…

Тази схватка илюстрира бавното отгризване на миниатюрни парчета територия, което Пекин провежда в региона, без да се занимава с дипломатически конвенции и мирни договори.

 

15. Споразумение Брюксел-Пекин (30 декември 2020 г.)

Възползвайки се от вакуума на властта във Вашингтон, германският канцлер Ангела Меркел реши да сключи ново търговско споразумение с Китай под носа на американците. Германия, единствената европейска държава, която има търговски излишък с Китай, вижда само ползи от увеличената търговия с Империята на Центъра. И, дето е речено, прилага принципа, формулиран още от баснописеца Езоп: „Когато котката отсъства, мишките играят хоро“.

Подписаното споразумение има за цел да даде на европейските компании по-добър достъп до китайските пазари. Пекин обещава в замяна да подобри трудовото законодателство и да положи усилия за опазване на околната среда.

Всъщност кое е най-важното? Европейските компании ще могат да инвестират в Китай, без да им се налага да създават joint venture с китайски фирми. Посоката обаче остава непроменена – европейските гиганти, вместо да инвестират в Европа, ще правят това в Китай. А Европа ще се деиндустриализира. Пагубна политика, която е в основата на европейския упадък – икономически, политически, военен, социален, нравствен.

Новото споразумение гарантира и занапред успешен упадък.

 

16. Страсти около получаването на наградата „Сезар“ от режисьора Роман Полански (28 февруари 2020 г.)

През февруари прочутият режисьор Роман Полански получи престижната френска награда „Сезар“ за най-добър режисьор. Тя му бе дадена за неговия последен филм “Офицер и шпионин” (“Аз обвинявам”), пресъздаващ фактите и атмосферата около аферата “Драйфус”. Алфред Драйфус е френски офицер от еврейски произход, достигнал до служба в Генералния щаб на френската армия. Обвинен в шпионаж в полза на Германската империя, той е осъден през декември 1894 г. на доживотна каторга. Делото „Драйфус“ е едно от най-противоречивите съдебни дела в съвременната история на Франция и завършва с пълната реабилитация на Драйфус.

Наградата предизвика силно поляризиране на мненията, като едни оценяват по достойнство качествата на кинотворбата, докато други не одобряват паралелите, които режисьорът провежда между прословутата афера и собствения си живот. Мнозина осъждат оказаната на 86-годишния френско-полски режисьор почит, защото 43 години по-рано той е бил осъден в САЩ за секс с непълнолетно лице, а впоследствие и други жени са решили да го обвинят в изнасилване.

 

17. Мощни демонстрации в Минск срещу президента Лукашенко (16 август 2020 г.)

“Отивай си!“ – скандират десетки хиляди хора, които маршируват по улиците на белоруската столица. Демонстрантите оспорват победата в изборите на президента Александър Лукашенко, непрекъснато преизбиран от 1994 г. до днес. В същото време последният призовава своите привърженици да защитават независимостта на страната!

От последвалите събития стана ясно, че това е поредният опит за цветна революция в постсъветското пространство, инспирирана от Запада и базирана върху реалното недоволство на големи маси хора от несменяемото управление на президента Лукашенко. Впрочем, през този период той направи и немалко добри неща за Белорусия, в която жизненото равнище е ок. 2 пъти по-високо от това в съседна Украйна например. Макар Украйна да наследи от СССР несравнимо по-големи и усъвършенствани производствени мощности и да има несравнимо по-голям природен, научен и човешки потенциал.

Но хората искат повече, и с право. Искат най-вече повече свободи. Защото се оказа, че в Белорусия партии на практика не съществуват. Държавата е превърната в един голям колхоз (Лукашенко, преди да стане президент, е бил председател на колхоз) начело с любимия несменяем ръководител, който коли и беси „в интерес на колхозниците“. Ама на тях не им харесва. Ами няма как да им харесва, Батька!

 

18. Референдум обещава нова конституция в Чили (25 октомври 2020 г.)

През октомври чилийците с мнозинство от 78% гласуваха за Учредителна конвенция, която ще има прерогативите да изготви нов  основен закон, призван да замени Конституцията, приета при диктатурата на генерал Пиночет.

Нека да си припомним, че през 1973 г. Пиночет начело на Военната хунта насилствено отне властта от законното правителство на Салвадор Алиенде, обяви обсадно положение в цялата страна и разпусна партиите. 45 000 души, заподозрени, че са симпатизанти на марксизма, бяха събрани и концентрирани на националния стадион в Сантяго. Три хиляди от тях изчезнаха безследно, мнозина бяха измъчвани, преди да бъдат екзекутирани по различни начини, като например да бъдат пуснати от самолет в океана! 200 000 чилийци напуснаха страната и отидоха в изгнание.

Четвърт век по-късно Аугусто Пиночет бе обвинен в престъпления срещу човечеството. Арестуван бе в Лондон през 1998 г. и екстрадиран в Чили през 2000 г. Предявени му бяха над 200 иска за масови убийства, отвличания, жестоко отношение към задържаните и т.н. След редица съдебни баталии достигналият преклонна възраст (91 г.) Пиночет почина през декември 2006 г. в Сантяго.

Немалко хора смятат, че за да се оправи пандемичната корупция и негодното управление, и у нас е добре властта да бъде превзета от подобна военна хунта, която да въведе ред и сложи всичко намясто. Подобни примитивни представи не отчитат само едно нещо: че мислещите по този начин биха могли да се окажат на мястото на пуснатите от самолет в океана. Хайде, да не е в океана, в Черно море…

 

 

19. Лунен прах, събран от Китай (17 декември 2020 г.)

Китайската космическа сонда „Чанъ-5“ успя да кацне на Луната, да събере ок. 2 кг лунни проби и след сложни маневри да ги докара успешно на Земята. По този начин Китай стана третата страна, която осъществи подобна операция след САЩ и бившия СССР, които сториха това през 60-те и 70-те години. Мисията, която премина без затруднения, показа забележително усъвършенстване на космическите технологии, необходими за изпращане на китайски тайконавти (космонавти) на Луната, каквато цел Пекин си е поставил за тридесетте години на настоящия век. Пък и изобщо космическата дейност на Китай през последните години и огромните средства, които се хвърлят в тази област, показват, че Китай вече се превръща в равностоен съперник на двамата големи в тази област – САЩ и Русия – и че не се знае кой ще бъде № 1 след 10-15 години.

 

20. Оскарите коронясват корейското кино (9 февруари 2020 г.)

Става дума за филма „Паразитът“ на режисьора Бонг Джун-хо. Той бе първият южнокорейски филм, получил „Златната палма“ с единодушно решение на журито във филмовия фестивал в Кан през 2019 г., а през следващата година „Паразитът“ спечели най-ценните „Оскари“: най-добър филм, най-добър чуждестранен филм , най-добър оригинален сценарий и най-добър режисьор. Така Бонг Джун-хо извърши два подвига: „Паразитът“ е първият чуждоезичен филм, спечелил „Оскар“ за най-добър филм, а четирите му статуетки изравняват рекорда, държан дотогава от Уолт Дисни.

Невероятно постижение!

Европа май скоро ще диша прахта на Изтока и в областта на културата…

[1] Моля за извинение за нелитературния израз, но и на европейските езици той беше същият.

[2] Установената в Европа след Виенския конгрес (1815) система на баланс на силите чрез сътрудничество и взаимни отстъпки между водещите европейски държави.