МЕСЕЦ ЮНИ 2021 Г. – НАЧАЛОТО НА НОВА ЕПОХА

Месец юни 2021 г. ще остане паметен с ударна поредица от срещи на най-високо равнище на основните институции, занимаващи се планетарните геополитически въпроси:

  • Г-7 – 11-13 юни – п-в Корнуол, Англия,
  • НАТО – 14 юни – Брюксел,
  • САЩ-ЕС – 15 юни – Брюксел,
  • САЩ-Русия – 16 юни – Женева.

Прегледах датите на срещите на тези институции за последния 30-годишен период, но подобно съчетание на стратегически важни срещи не открих.

Този факт сам по себе си говори, че е назряло някакво важно геополитическо събитие, някакъв кардинален поврат в световната политика. И той може с лекота да се проследи в комюникетата след срещите: обявена е Студена война на Китай. Или по-точно, обявена е Студена война на Китай и Русия едновременно.

Форумите трябваше да засвидетелстват „завръщането на САЩ“ след противоречивата политика на предишния президент Доналд Тръмп, заздравяване на атлантическото единство и възвръщане на лидиращи позиции в света.

 

Да проследим най-важните решения и послания, а след това да направим кратък анализ и обобщение.

 

 

СРЕЩАТА НА Г-7

Най-важните теми на срещата на Г-7 бяха следните:

 

  1. Промяна в политиката спрямо Китай

Несъмнено, главната тема на форума бе промяната в политиката към Китай. За САЩ тази промяна датира още от годините на управление на Доналд Тръмп. За ЕС обаче нещата не стояха така. Нещо повече, ЕС сключи голямо инвестиционно споразумение с Китай, което трябваше да бъде ратифицирано от държавите членки на ЕС и Европейския парламент, за да влезе в сила. Споразумението беше приветствано от Брюксел и Пекин, когато беше подписано в края на миналата година след седемгодишни преговори. Отношенията между ЕС и Китай обаче се влошиха през март 2021 г. (два месеца след встъпването на Байдън в длъжност).

Поводът за това бе, че Пекин наложи санкции на десет европейски депутати и учени, както и на четири европейски институции, като ги обвини в разпространение на “лъжи и дезинформация” за китайското отношение към мюсюлманите уйгури. Китайските действия бяха предприети в отговор на наложени преди това санкции от ЕС за нарушаване на правата на уйгурите. Това беше първият път, в който съюзът наложи ограничителни мерки срещу Пекин за нарушаване на човешки права след събитията на площад “Тиенанмън” през 1989 г.

Така че САЩ и ЕС не излязоха с еднакви позиции по отношение на Китай на този форум. По-точно, едната страна (ЕС) трябваше да направи значителни и вероятно скъпоструващи отстъпки, защото през всички десетилетия от 1989 г. насам, до последния момент, политиката на съюза спрямо Китай бе в съвсем различна посока.

Както винаги през периода на Студената война, до днес, основният довод на Запада са човешките права, неспазването на правилата в междудържавните отношения, липса на демокрация в управлението на държавата. Разбира се, когато това е било изгодно на Запада, той с лекота е замижавал и не е забелязвал абсолютно нищо нередно, както е гледал с широко затворени очи и на подобни нарушения в своите държави. Освен това винаги, когато му се налага да обвинява своите противници, той престава да говори за международно право, а започва да пледира за някакви международни правила, които не значат абсолютно нищо, не е известно от кого и кога са установени, нито какво гласят. В този смисъл могат да означават всичко и нищо. Какъвто бе случаят с т.нар. война с тероризма, която не се основаваше нито на вътрешни, нито на външни законодателства, водеше се извън нормите на правото и позволяваше да се превземат цели страни, да се убиват държавни ръководители или високопоставени чужди офицери без съд и присъда, без граници и морални задръжки.

За новата политика спрямо Китай думите на Байдън бяха: „Китай трябва да започне да действа по-отговорно по отношение на международните норми за правата на човека и прозрачността“. Фрау Ангела Меркел обаче изплю камъчето: „Поет е ясен ангажимент за основан на правила многостранен свят. Китай прави успешна инфраструктурна политика. Не можехме просто да застанем настрана и само да гледаме“.

Италианският премиер Марио Драги също заяви, че основната политическа тема на срещата на върха е било отношението към Китай. „Ние признаваме правото на Китай да бъде основна икономика, но поставяме под въпрос как го правят“, каза той.

Очевидно, правата на уйгурите няма да бъдат достатъчен аргумент за предстоящата тотална битка с Китай. Към нея ще бъдат присъединени и обвинения в предизвикването на световната пандемия от КОВИД-19. Така стигаме и до втората най-важна тема на форума на Г-7.

 

  1. Битката срещу пандемията от КОВИД-19.

Лидерите на Г7 не подминаха Китай в дискусията за коронавируса. Те подкрепиха призива на американския президент Джо Байдън, призовавайки за втора фаза на разследването на произхода на новия тип коронавирус под ръководството на Световната здравна организация (СЗО).

Генералният директор на СЗО Тедрос Гебреесус, който взе участие в срещата на върха на Г-7, също заяви, че организацията под негова юрисдикция позволява различни версии за появата на коронавирус. „Смятаме, че всички версии трябва да бъдат обсъдени и трябва да преминем към втория етап, за да установим действително произхода на коронавируса“, каза той. В това нямаше особена новина – още през март Гебрейесус призна, че първият експертен доклад, който отхвърля версията за лабораторно изтичане, не го устройва напълно. Но изявленията на ръководителя на СЗО в Корнуол получиха ново звучене, след като влязоха в унисон с искането на Г7 за второ разследване. Дали с пръст няма да бъде посочена една микробиологична лаборатория в Ухан?

По отношение на борбата срещу пандемията на коронавируса, окончателното комюнике съдържа амбициозна цел да се разпределят 1 милиард дози до края на следващата година за ваксинация на страните в най-голяма нужда – решение, което трябва да получи всеобща похвала и всячески да се приветства.

 

  1. Инфраструктурна инициатива.

Противодействието на Г-7 срещу Китай получи и още едно измерение: обявена бе „Инфраструктурна инициатива за развиващите се страни“, която трябва да представлява алтернатива на обявения през 2013 г. от Си Дзинпин нов път на коприната, наречен „Един пояс, един път“.

Планът Build back better for the world има за цел да противодейства на стратегическото влияние на Китай, като предоставя алтернатива на „Един пояс, един път“ за инфраструктурното развитие на развиващите се страни. Инициативата би трябвало да им позволи да получат достъп до финансиране на проекти за устойчиво развитие. „Не става въпрос да бъдеш срещу някого – каза по този въпрос Ангела Меркел. По-скоро това е опит на Г-7 да наложи положителен дневен ред в голяма част от света. Нуждата от инфраструктура в Африка е голяма“.

 

  1. Борбата с климатичните промени.

Г-7 потвърди дългосрочната си цел да изразходва по 100 млрд. долара годишно за проекти за опазване на климата в развиващите се страни, за да се помогне на бедните икономики да намалят въглеродните си емисии. Всички страни поеха ангажименти да увеличат вноските си във фонда за борба с климатичните промени. Очаква се в самите страни от Г-7 да бъдат взети в същата насока, като например прекратяване на пряката държавна подкрепа на енергийния сектор, работещ с въглеводороди, и постепенно премахване на автомобилите с двигатели с вътрешно горене.

 

  1. Единна ставка на корпоративния данък

Седмица преди срещата на високо равнище финансовите министри на Г-7 постигнаха забележителна сделка, определяща минимална глобална ставка на корпоративния данък от най-малко 15%, която притежава потенциала да нанесе немалки щети на технологичните компании като Google, Facebook и Amazon. Последната, както е известно, толкова ловко борави с дължимите си данъци, че през последното десетилетие е заплащала данъци на стойност 0.92% от приходите си. В Корнуол сделката бе препотвърдена.

Във връзка с това е добре да се запитаме как това се отразява на нас и нашата политика на свръхниски данъци за бизнеса. Нашата ставка, както е известно, е 10%. Някой дали ни е питал, когато е вземал решение вместо нас? И редно ли е ние безропотно а приемем нечии чужди решения?

 

В заключение по раздела за срещата на Г-7 е добре да се каже, че малкият клуб на индустриализираните държави бе позагубил през последните години своето влияние, но на форума в Корнуол получи, така да се каже, второ дихание. Това обаче няма как да продължи дълго, защото делът на седемте страни в световната икономика непрекъснато спада. От 70% преди три десетилетия сега той е малко над 45%. Но това е, ако съдим за БВП по номинал. А ако изчисляваме БВП на страните от Г-7 и световния БВП по паритет на покупателната способност, то този дял се свива до ок. 32% за 2020 г. Така че все повече ще натежава влиянието  на друг форум за решаване на геополитически въпроси – този на Г-20.

Неслучайно Китай реагира снизходително на решенията на Г-7. Говорител на посолството на КНР в Лондон заяви: „Дните, в които глобалните решения се вземаха от малка група държави, отдавна отминаха“.

 

 

 

 

СРЕЩАТА НА НАТО

Лидерите на 30-те държави от НАТО на срещата на върха в Брюксел взеха две ключови решения:

  1. да започнат процеса на разработване на нов основен документ – Стратегическата концепция на алианса, който трябва да бъде одобрен през 2022 г. на срещата на върха в Мадрид,
  2. За пръв път в своята история НАТО определи Китай като потенциална заплаха за сигурността на алианса.

 

Разбира се, бе дадено ясно да се разбере, че основният противник на НАТО си остава Русия. В очите на натовци тя – наред с тероризма и пандемията – си остава главната заплаха за човечеството.

 

  1. Русия

Декларацията след срещата на върха съдържа 26 страници, в които думата „Русия“ се споменава повече от 60 пъти.

Документът не съдържа нови тези относно Русия, класифицирайки я като заплаха за сигурността на НАТО, но признавайки необходимостта да се води с нея диалог от позицията на силата. Последната фраза, „от позицията на силата“, е любима за всяко натовско сърце, но не е известно какво точно означава. Защото в момента Русия притежава оръжия, каквито НАТО не произвежда и не е ясно кога ще започне да произвежда. Тези оръжия, заедно с ядрената триада, са напълно пригодни да унищожат Глобалния Запад, както никоя друга страна не може.

Алиансът изказа недоволството си от военната реформа и модернизацията на конвенционалните и ядрените сили на Русия, все по-активната външна политика, операцията в Сирия и отношенията с Китай и Иран. НАТО продължава да обвинява Русия в агресия срещу Украйна и Грузия, намеса в изборите на почти всички страни от НАТО и отравяне на техни граждани с химическо оръжие. НАТО също така поиска Русия да изключи САЩ и Чехия от списъка на недружелюбните държави, приет в Русия през 2021 година.

Ако човек прочете внимателно причините за недоволство на страните-членки на НАТО, няма как да не се зачуди на техните доводи: какво по-естествено една страна да усъвършенства военния си потенциал, нима страните от НАТО не го правят? Отношенията с други страни са суверенно право на всяка държава. В този смисъл не е ясно какви упреци към Русия могат да бъдат отправени заради Китай и Иран. А хипотетичните намеси на Русия в изборите на страните от НАТО и използването на „новичок“ за отравяне на хора като Скрипал и Навални, имат облика по-скоро на гротеска, отколкото на сериозни обвинения.

 

  1. Китай

Китай се споменава около 10 пъти в заключителната декларация на срещата на върха. В комюникетата при предишни подобни срещи КНР не е била споменавана никога досега. Като нова тенденция в развитието на алианса се изтъква намерението му да се заеме със сдържането на Китай. „Нарастващото влияние и външната политика на Китай“ се нарежда на четвърто място по заплахите за сигурността на алианса.

НАТО вярва, че “Китай създава сериозни рискове в областта на телекомуникациите, аерокосмическата сфера и киберпространството.”

Алиансът е особено загрижен от „сътрудничеството на Китай с Русия във военната сфера, участието на Китай в учения, които Руската федерация провежда в евроатлантическия регион“.

В същото време НАТО възнамерява да поддържа “конструктивен диалог, когато това е възможно”, с Китай, по-специално по отношение на борбата с глобалното затопляне. Организацията призова Пекин към откритост относно развитието на ядрения си капацитет и отговорностите си в киберпространството, както и да спазва международните си задължения.

Тази последна точка всъщност е с първостепенно значение, защото въпреки огромното развитие на военния капацитет на Китай през последните десетилетия, неговият ядрен потенциал – поне на книга – продължава да се състои от все същите 260 ядрени бойни глави. Това изглежда твърде малко вероятно, още повече, че Китай полага огромни усилия за формиране на своя ядрена триада – стратегически бомбардировачи, балистични ракети, атомни подводници. В това отношение възможностите му се приближават до тези на САЩ и Русия само по балистичните ракети, докато стратегическите бомбардировачи тип „стелт“, подобни на американския В-2, които се разработват от десетина години, все още не са стигнали доникъде, а 6-те му атомни подводници клас „Дзин“ са твърде далече от стандартите на САЩ и Русия.

Но наистина човечеството има право да знае какъв е ядреният потенциал на Китай и в това отношение страните от НАТО имат пълно право да искат сведения, още повече, че самите те, както и Русия, са открити и за всички е ясно колко и какъв тип ядрени бойни глави притежават.

 

  1. Други заплахи

В списъка със заплахи за сигурността на НАТО след Русия и Китай се споменават различни „държавни и недържавни играчи, които оспорват основания на правила[1] световен ред и се стремят да подкопаят демокрацията по света“, генерират „нестабилност по границите на НАТО и нелегална миграция. ”

Тук се имат предвид както проявите на злонамерена киберактивност, така и унищожаването на архитектурата за контрол над оръжията. Отново се наблюдават ясни симптоми на амнезия, защото имено САЩ последователно унищожаваха тази архитектура, излизайки едностранно още през 2001 г. от Договора за противоракетна отбрана, а през 2019 г. –  от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие и Договора „Открито небе“.  Въпреки взаимните обвинения в нарушаване клаузите на тези договори, страните можеха да се споразумеят за евентуални поправки и усъвършенствания на договорите и да уредят взаимните си претенции. Но това очевидно не беше по вкуса на Вашингтон.

 

  1. Украйна, Грузия, Белорусия

В заключителното изявление не се казва нищо относно евентуалния срок за приемане на Украйна и Грузия в НАТО, нито перспективата да им се предоставят планове за действие за членство. Алиансът признава тяхната евроатлантическа перспектива, подкрепя реформите и борбата с корупцията и е готов за задълбочено партньорство.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, отговаряйки на въпросите на журналистите относно момента на присъединяване на Украйна и Грузия към алианса, само подчерта, че НАТО се придържа към политиката на отворени врати и че Русия не трябва да има правото да наложи вето върху разширяването на алианса.

Той нарече Белорусия авторитарна държава, наказана за “преследване на опозицията”, за инцидента със самолета на Ryanair и ареста на блогъра Роман Протасевич, който даде пресконференция в Минск паралелно на срещата на върха на НАТО. Алиансът също така изрази недоволство от сътрудничеството на Беларус с Русия, включително от провеждането на съвместни учения, и изрази подкрепа на “стабилна, суверенна и демократична Белорусия”.

 

  1. Разширен списък с ангажименти

Алиансът обяви началото на нов процес на адаптация към новата реалност в областта на сигурността, по време на който НАТО възнамерява да разшири значително дейността си. В допълнение към защитата и защитата на демокрацията, западните ценности и интереси по света, той ще продължи да се занимава с космоса, новите технологии, противодействието на пандемията, киберсигурността и борбата със затоплянето на климата, по-специално, като гарантира намаляването на емисиите на парникови газове на неговите въоръжени сили.

 

Удивителен списък с ангажименти на един военен съюз, при това обявен за отбранителен и локализиран в Северния Атлантически океан, за което говори и самото му име.

НАТО вече активно участва в геополитиката на територията на цяла Евразия и се занимава с неща, които са далеч от отговорностите му така, както са описани в договора за основаването му.

Все повече се натрапва мисълта, че Глобалният Запад се е отказал да превръща ООН в глобално правителство и тъй като няма подръка други структури, е решил да превърне и активно използва именно НАТО в ролята на такова глобално правителство, което ще налага волята на Запада, ще прокарва навсякъде неговите интереси и ще ги утвърждава дори с военна сила.

Изключително опасна тенденция, но разбираема с оглед непрекъснатото отслабване на геополитическата мощ на Глобалния Запад. По-горе бяха посочени някои данни за драстичния спад на БВП на страните от Г-7 в планетарния БВП до 45% по номинал и 32% по ППС. Перспективите обаче са още по-тревожни. За целта може да се види прогнозата на рейтинговата агенция PriceWaterhouseCooper[2]

 

 

Западът се чувства длъжен да предприеме нещо с оглед западащата му мощ и вижда изхода в подобни мерки. Дали те ще се окажат ефективни, ще се види много скоро.

 

 

 

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

  1. Не се спирам на срещата Байдън-Путин, защото смятам, че тя няма да даде отражение на световната политика и на вървящите в нея процеси. Тази среща, инициирана от Джоузеф Байдън, целеше едно-единствено нещо – да сондира дали Путин би бил склонен да застане на страната на Глобалния Запад или най-малко – да заеме неутрална позиция в предстоящото противоборство на Запада с Китай. Както би трябвало да се предполага, подобно скъсване със стратегически партньор би трябвало да се компенсира изключително щедро с крупни геополитически отстъпки, например преминаване на Украйна изцяло в сферата на влияние на Русия. Но Западът едва ли бе готов да предложи нещо подобно, пък и Путин едва ли би се съгласил.
  2. Глобалният Запад отдавна трябваше да забележи назряващия проблем със зараждащата се хегемония на Китай, който съвсем ясно заяви претенциите си в това отношение: на ХІХ конгрес на ККП през ноември 2017 г. Си Дзинпин ясно заяви, че стратегическите цели на Китай са към 2020 г. да постигне сяокан – умерената заможност за цялото общество, а към 2050 г. да постигне световна доминация във всяко отношение: технологическо, научно, военно, културно, политическо, икономическо. Съответно Западът бе длъжен да започне да води, най-меко казано, рестриктивна политика спрямо Китай. Но до Тръмп не го правеше. А когато той твърде хаотично започна да следва подобна политика, Европа не го подкрепи и мерките на Тръмп нямаха необходимия ефект.
  3. Реакцията на Запада спрямо Китай е логична и необходима, но е твърде закъсняла. Китай вече е научен и технологически лидер в повечето области на икономиката, притежава огромен научен потенциал, след като стотици хиляди млади китайци преминаха през най-добрите европейски и американски университети, а за наука бяха и продължават да бъдат отделяни колосални средства. Китай вече е постигнал значителна самодостатъчност и продължаващият му възход много трудно може да бъде възпрепятстван. Западът много разчита на това, че може да редуцира външната търговия на Китай, с което да му нанесе тежък икономически удар. Но нещата не стоят така: делът на износа във формирането на китайския БВП е под 18%[3] и ще продължи да спада, като се има предвид, че китайското ръководство е поставило стратегическата цел този дял да спадне до 10% до 2030 г. Което ще рече, че Китай все повече ще става самодостатъчна, автаркична система, неподвластна на външно влияние и удари.
  4. Като се има предвид хилядолетният опит на китайските власти да си служат, когато се налага, с подкупи и тайни съглашения с важни за тях хора и институции, можем да си представим колко много са гнилите съчки в политическите, икономическите, научните и др. среди на Запад. Което представлява голяма, но неидентифицирана заплаха.
  5. Не съм виждал трезв и самокритичен анализна големите западни медии, който да даде оценка на факторите, довели до сегашното положение. А те са три (най-важни):
  • Илюзията на Запада в началото на новата епоха, положено от Дън Сяопин и Хенри Кисинджър, че след като Китай почти 200 години е бил в тежка криза, ще продължи да съществува в примитивното си състояние от епохата на Културната революция и десетилетия, ако не и столетия занапред ще бъде източник на свръхевтина работна ръка, следователно на свръхпечалби за западните корпорации,
  • Удивителната алчност на западния свят, който не можа да си даде навреме сметка за колосалните темпове на модернизация на китайското общество и да вземе навреме мерки.
  • Необикновената гордост и самолюбие на Глобалния Запад, идеята му за собствена изключителност и призвание да доминира целия свят след несрещаните в историята успехи от 5 века насам да колонизира всички континенти и установява господството си над тях.

 

Всичко обаче си има край.

 

 

 

[1] Отново „правила“ вместо „право“!

[2] https://www.pwc.com/gx/en/world-2050/assets/world-in-2050-image4.png

[3] https://www.statista.com/statistics/256591/share-of-chinas-exports-in-gross-domestic-product/

Начало на новата студена война между Сащ и Китай

Законът за иновациите и конкуренцията на САЩ – отговор на растящата икономическа и технологическа мощ на Китай[1]

 

Миналия вторник, 8 юни, американският Сенат с мнозинство 68:32 гласа прие един от най-големите индустриални законопроекти в историята на САЩ, целящ да гарантира, че САЩ остават конкурентоспособни на Китай в областта на технологиите – Закона за иновациите и конкуренцията на САЩ (USICA).

Това знаменателно събитие както в индустриалното развитие на САЩ, така и в американско-китайските отношения, бележещо заедно с други мерки началото на студената война на САЩ с Китай, бе отразено за българската публика единствено от „Поглед-инфо“, българската секция на Radio China International (RCI)и „Свободна Европа“

Обхватът на законопроекта, над който работиха шест комитета на Сената и голям брой членове на Камарата на представителите, отразява многото фронтове в съперничеството между САЩ и Китай.

В качеството си на двупартийна инициатива с огромен обхват, той е категорично доказателство за наличието на обединен фронт на американските законодатели, целящ да противодейства на икономическата и военна експанзия на Пекин.

Успехът на законопроекта в Сената идва в момент, в който Белият дом усилва собствените си препоръки за това как да се изградят американски вериги за добив на стратегически материали и доставки на технологии, за да се прекрати зависимостта от Китай и да се осъществи ефективно противодействие на геополитическите амбиции на Пекин. Президентът Байдън заяви: „Отдавна е време да инвестираме в американски работници и американски иновации“. Ние се състезаваме за победа в 21-ви век и стартът бе даден. Тъй като други страни продължават да инвестират в собствени изследвания и разработки, не можем да рискуваме да изостанем.”

Това изявление не е случайно. Гласуването във вторник съвпадна с публикуването на доклад на администрацията на Байдън, призоваващ за по-големи стимули за научни изследвания и производство на чипове. Според Асоциацията на полупроводниковата индустрия американският дял в глобалния производствен капацитет на чипове е спаднал от 37% през 1990 г. на 12% сега.

Според поддръжниците на законопроекта неуспехът да се разшири производството на чипове в страната или да се пренасочат веригите за доставка на редкоземни елементи в последно време е поставил САЩ в стратегически твърде неизгодно положение през последните години.

 

Законопроектът предвижда инвестирането на приблизително 250 млрд. долара през следващите 5 години за финансиране на научни изследвания, субсидии за производители на чипове и промишлени роботи, както и за основна реформа в Националната фондация за наука (National Science Foundation) – правителствена агенция, провеждаща фундаментални изследвания във всички научни и инженерни специалности с изключение на медицината.

Законопроектът всъщност обединява и усъвършенства поредица от предложения на лидера на демократическото мнозинство в Сената Чък Шумър и републиканския сенатор Тод Йънг, известни като „Безкрайна граница“ (Endless Frontier Act), които според Radio ChinaInternational представляват над 600 изменения в американското законодателство, обхващащи всички въпроси, свързани с Китай. Неговата цел е да реформира из основи Националната фондация за наука, осигурявайки й финансиране от десетки милиарди между фискалните 2022 и 2026 г. Предвижда се в рамките на NSF да бъдат изразходвани 110 млрд. долара за развитието на базови и перспективни технологии с предполагаемо най-голямо въздействие върху икономиката. Инвестициите са за разработки и изследвания, образователни програми и обучение в областта на изкуствения интелект, полупроводниците, квантовите изчисления, усъвършенстваните комуникации, роботиката, биотехнологиите и алтернативната  енергетика.

Някои законодатели, недоволни от фокуса на законопроекта върху NSF, успяха да съкратят значително средствата за новата технологична дирекция на NSF и да прехвърлят част от тези пари към Министерството на енергетиката, което контролира 17 национални лаборатории, датиращи от Втората световна война, и ръководи изследванията по редица стратегически научни теми.

Законопроектът урежда също така финансирането на програма за безвъзмездна помощ, управлявана от Министерството на търговията, която ще надгражда финансовите стимули, предлагани от отделните щати и местните правителства, за производителите на чипове, които усъвършенстват производството или строят нови фабрики. По-конкретно, законопроектът предвижда 52 милиарда долара за финансиране на инициативи за изследвания, проектиране и производство в областта на чиповете. Допълнителни 10 млрд. ще бъдат инвестирани в регионални технологични центрове за изследвания, разработка и производство на ключови технологии.

 

Тази законодателен акт предизвика различни отзиви. Повечето от тях бяха положителни:

  • „Приемането на този законопроект е моментът, в който Сенатът полага основите на още един век американско лидерство“ – заяви един от авторите му Чък Шумър пред Сената. – „Авторитарните правителства по света вярват, че спорещите демокрации като нашата не могат да се обединят около националните приоритети. Е, нека ви кажа нещо: аз вярвам, че те грешат. Вярвам, че това законодателство ще позволи на Съединените щати да установят своето превъзходство над света в областта на иновациите, производствата и конкуренцията в индустриите на бъдещето.”
  • Арвинд Кришна, главен изпълнителен директор на International Business Machines Corp., нарече законопроекта „визионерско законодателство“, което насърчава „онова велико публично-частно сътрудничество, което отведе човечеството до Луната“.
  • „Законопроектът не само ще стимулира инвестициите в производствен капацитет тук у дома, но ще насърчи иновационната екосистема и ще защити една критично важна верига на доставки“, заяви Ал Томпсън, вицепрезидент на Intel Corp., завеждащ връзките с американското правителство.

Не липсваха и критични отзиви:

  • Според някои конгресмени даването на толкова много нова отговорност на NSF можело да подкопае изследванията на националните лаборатории. Те също така твърдят, че Министерството на енергетиката има по-силен опит в защитата на чувствителни изследвания, отколкото Националната фондация за наука.
  • Републикански представители се противопоставиха на законопроекта с аргумента, че разходите са твърде големи, представляват прекалено силна намеса в икономиката и вземат на въоръжение подхода на Китай, който императивно налага отгоре надолу облагодетелствани сектори и компании, към които да се насочват колосални инвестиции.
  • „Този законопроект ще увеличи влиянието на държавата върху частния сектор, като същевременно ще отслаби Америка и ще ни направи по-малко конкурентоспособни чрез увеличаване на дълга ни“, заяви републиканският сенатор Рон Джонсън.

 

 

А за това, че законопроектът цели преди всичко да ограничи влиянието на Китай върху американската икономика, можем да съдим и по следните други събития:

В петък Белият дом обяви, че ще разшири ограниченията за американските инвестиции в някои китайски компании, за които се смята, че са свързани с армията и страната.

Друга разпоредба ще забрани изтеглянето на китайското приложение TikTok за социални медии на всички държавни телефони. Предишните забрани включват военни и устройства за вътрешна сигурност. САЩ казват, че данните на TikTok могат да бъдат използвани от китайски правителствени структури. TikTok заяви, че това не се прави и никога няма да бъде позволено.

 

И така, икономическата част на студената война с Китай бе обявена. Подобна война от 2014 г. се води с Русия.

Последва обявяването и на останалите аспекти от Студената война – политически, военни, медийни, идеологически. Това стана на срещата на върха в курорта Карбис бей (Корнуол, Англия) на страните от Г-7 и на срещата на върха на НАТО в Брюксел. Но за тези събития – в друг материал.

[1] В материала са използвани статии от The Wall Street Journal, CNBC, Washington Post, Radio China International и др.