ЯДРЕНИТЕ ОРЪЖИЯ И ЕВРОПА

Браян Клъфли[1]

На 5 октомври Държавният департамент на САЩ обяви, че към 30 септември 2020 г. арсеналът от ядрени оръжия на американската армия наброява 3750 бойни глави. Със задоволство бе заявено, че: „Този ​​брой представлява намаление на ядрения арсенал с приблизително 88% в сравнение с неговия максимум (31 255) в края на фискалната 1967 г.“. Не се споменава обаче, че намалението от 2018 г. е само 35 единици.

В същия ден изданието на Министерството на отбраната на САЩ Stars and Stripes съобщи, че „изтребител-бомбардировач на ВВС, чийто европейски дебют бе набелязан за края на годината, преодоля важен етап в своето развитие, като хвърли макети на ядрени бомби по време на тренировъчни полети, предназначени да гарантират способността му да изпълнява ядрената възпираща мисия на НАТО… Успешният тест на F-35A Lightning II дойде, когато 48-то изтребително крило, разположено в базата Лейкънхийт на Кралските воено-въздушни сили, активира 495-та изтребителна ескадрила миналата седмица за нова мисия в Европа. Преди пристигането на F-35A Lightning в Лейкънхийт, два самолета от същата модификация, излетели от военновъздушната база Нелис в Невада, извършиха комплексна демонстрация на възможностите на горепосочената оръжейна система, която можеше играе ролята на дипломен изпит за получаването на ядрен сертификат.

 

През февруари 2021 г. държавният секретар на САЩ Антони Блинкен информира Конференцията по разоръжаване в Женева, че: „Президентът Байдън даде да се разбере: САЩ имат императив за националната сигурност и морална отговорност да намалят и в крайна сметка да премахнат заплахата от оръжията за масово унищожение“, и че: „Президентът Байдън обеща да предприеме стъпки за намаляване на ролята на ядрените оръжия в нашата стратегия за национална сигурност“. От тези изявления обаче така и не стана ясно как премахването на заплахата от ядрените оръжия или намаляването на тяхната роля във военната стратегия на САЩ може да бъде постигнато чрез пригаждането на нов тип бойни самолети за носители на ядрени оръжия, увеличавайки с още един клас атомоносната бойна авиация, и след това разгръщането на тези самолети в Европа.

Обединеното кралство има също толкова интересно разбиране  за това, което самата тя описва като „свой водещ подход към ядреното разоръжаване“, но което всъщност се състои в увеличаването на арсенала от ядрени оръжия. Както Кралският обединен институт за отбранителни изследвания отбеляза през март тази година: „В правителствения доклад, наречен Глобална Великобритания в една конкурентна епоха: Интегриран преглед на сигурността, отбраната, развитието и външната политика на Обединеното кралство за 2021 г.[2], се посочва, че „Обединеното кралство отмени самоналоженото ограничение на общия си запас от ядрени бойни глави“ от настоящите 225 бойни глави.

Въпросният правителствен доклад обяснява, че част от националната политика в областта на отбраната, обявена през 2021 г., се състои в това, че се предвижда „намаляване на общия таван на британските запаси от ядрени бойни глави от максимум 225 до максимум 180 към средата на 20-те години. Ала с оглед на развиващата се обстановка в областта на сигурността… това вече не е възможно и Обединеното кралство ще увеличи ядрения си арсенал до максимум 260 бойни глави.“ Тогава на международната общност бе дадено уверението, че макар да увеличава броя на системите за доставка на ядрени оръжия, Обединеното кралство е „твърдо ангажирано с пълното прилагане на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) във всичките му аспекти, включително ядреното разоръжаване“.

Интригуващо е, че сегашното британско правителство изпитва голямо желание да ни накара да повярваме, че увеличението на броя ядрени оръжия и разполагането на 27 американски самолета F-35, способни да носят ядрени оръжия, в базата на Кралските военновъздушни сили в Лейкънхийт по някакъв начин се съвместяват с ядреното разоръжаване. Единственото, в което британците проявяват последователност, е връзката на тези оръжия със запасите от американски атомни бомби, които вече са в Европа.

Не е известно дали има или ще има някакви атомни бомби на САЩ, които да бъдат разположени в Лейкънхийт, и без съмнение подобно развитие не би предизвикало никакво притеснение у правителството на Обединеното кралство. Ясно е обаче, че по този начин се добавят още ядрени бомби към стотината или повече, които вече се съхраняват в арсеналите на въздушните бази в Клайне Брьогел в Белгия, Бюхел в Германия, Авиано и Геди в Италия, Волкел в Холандия и Инджирлик в Турция. Жалко е, че докато САЩ и Великобритания настоятелно твърдят, че се опитват да намалят заплахата от ядрена война, те всъщност увеличават и разширяват броя, местоположението и възможностите за нанасяне на удари чрез системите си от ядрени оръжия.

 

Всъщност политиката на военния алианс САЩ-НАТО винаги е била, че „ядрените оръжия са ключов компонент от целокупните способности на НАТО за възпиране и отбрана“. Тя се основава почти изцяло на капацитета на САЩ да доставя ядрените бойни глави до мястото, което трябва да бъде унищожено. Стратегията е тези възможности да бъдат разширени, като за целта се предвиждат огромни разходи за новото поколение междуконтинентални балистични ракети, които сега биват наричани „Системи за стратегическо възпиране с наземно базиране“ и вероятно ще струват 95 млрд. долара, стига да се вместят в първоначално планираните разходи.

Както се посочва от Бюджетната служба на Конгреса, „по закон се изисква на всеки две години да се дават прогнози за 10-годишните разходи за ядрените сили“, а последният й документ „Прогнозни разходи за ядрените сили на САЩ от 2021 до 2030 г.“[3] представлява едно стряскащо четиво, в което се предвижда, че американските данъкоплатци в тази ера на фискални кризи ще трябва да плащат по 60 милиарда долара годишно за издръжка и усъвършенстване на ядрените сили през следващите десет години. Службата изчислява, че „около 188 млрд. долара от общо 551 млрд. долара през периода 2021–2030 г. ще отидат за модернизиране на ядрените оръжия и системите за доставка. От тази сума 175 милиарда долара ще отидат за модернизиране на стратегическата ядрена триада[4], а 13 милиарда ще бъдат за модернизиране на тактическите ядрени оръжия и системи за доставка[5]. И това не включва финансирането на такива мащабни проекти като ударния самолет F-35, чиято програма за проектиране, производство и поддръжка ще струва около 1,6 трилиона долара.

 

Политическото оправдание за огромните военни разходи за конвенционални и ядрени оръжия от правителствата в Лондон и Вашингтон е тяхното твърдение, че Русия и Китай представляват заплаха и че – според документа от 3 март 2021 г., озаглавен „Временно стратегическо ръководство за национална сигурност“[6] – Русия, например, е „решена да засили своето глобално влияние и да играе разрушителна роля на световната сцена“. (Предполага се, че Вашингтон има предвид вида разрушение, за което „Асошиейтед прес“ съобщи на 7 октомври, когато „растящите цени на газа в Европа спаднаха… след като руският президент Владимир Путин обяви, че страната му може да продава повече газ на европейските борсови купувачи в допълнение към съществуващите дългосрочни договори.”)

 

Ръстът в разгръщането на ядрени системи и цялостното развитие на ядрените оръжия в Европа не срещат одобрение в европейската общност. Така например социологическо проучване, публикувано през януари[7], разкри, че 74% от италианците, 58% от холандците, 57% от белгийците и 83% от германците искат ядрените оръжия на САЩ да бъдат премахнати от техните страни, а друга анкета (на неправителствената организация „Кампания за ядрено разоръжаване“) установи, че 77% от британците подкрепят пълната забрана на ядрените оръжия.

Европа е в състояние на хаотично движение, породено не само от икономическите и социалните последици от пандемията. Така например неотдавнашният отказ на правителството във Варшава да спазва законите на Европейския съюз може да доведе до напускане на Полша от ЕС (което ще бъде посрещнато с одобрение от повечето граждани на ЕС), но това няма да има ефект върху нарастването на военната мощ на САЩ и НАТО – „Разширеното предно присъствие“ (Enhanced Forward Presence) – по границите на Русия, подсилено в значителна степен и с ядрени оръжия.

Разгръщането от страна на САЩ на допълнителна ескадрила от изтребители-бомбардировачи, способни на носят ядрено оръжие, в Обединеното кралство за „нова мисия в Европа“, съчетано със съществуващите запаси от ядрени оръжия в Европа и необсъжданото с никого решение на Великобритания да увеличи арсенала на ядрените си оръжия, са сигнали за континенталните европейски държави, че планирането на ядрена война срещу Русия се ускорява. Докато тези страни предпочитат да поддържат балансирани съюзнически отношения с Вашингтон и Лондон, би било препоръчително да поставят въпроса относно мотивите, стоящи зад нарастващия акцент върху ядрената война и да настояват за намаляване на военната инфраструктура и въоръжения, водещи към конфронтация с Русия.

 

КРАТЪК КОМЕНТАР:

  1. ЕС от известно време води самоубийствена политика поне в 2 направления:
  2. Конфронтацията по всички линии с Русия, от които военната конфронтация може да превърне цяла Европа в ядрено пепелище, но изобилстват „политици“ като военната министърка на Германия Анегрет Крамп-Каренбауер, които са готови да нанасят превантивни ядрени удари по Русия, защото нещо в политиката на тази страна не им харесва;
  3. Безумната енергийна политика, която може да доведе но енергиен колапс на Европа и ликвидирането на европейската цивилизация като такава. По този въпрос вж. статията „Енергийната криза в Европа и у нас“ отпреди ок. 2 седмици.

 

  1. Налице е необикновена деградация в равнището на европейската политическа класа, която непрекъснато се задълбочава. Символ на тази деградация са двамата последни ръководители на Европейската комисия – г-н Жан-Клод Юнкер (Ишиаса) и г-жа Урсула фон дер Лайен, която е напълно безпомощна и негодна да формулира каквато и да е адекватна икономическа, социална, енергийна, вътрешна и външна политика на Съюза. Затова пък е твърда като чугун в 2 направления – т.нар. „Зелена сделка“ и задълбочаване на практиките, водещи към волеви решения на съюзно ниво в противоречие с интересите на отделните държави.

Тази деградация е започнала още с назначаването на първия ръководител на Европейската комисия – отявления нацистки идеолог и офицер Валтер Халщайн, който е и главният автор на Устава на Общия пазар (бъдещия Европейски съюз).

А е редно да си припомним, че именно фантастично високото равнище на европейската политическа класа в миналото, нейният професионализъм, интелигентност и новаторски дух са главният фактор за налагането на европейския политически модел в целия свят и извличането поради това на огромни политически и най-вече икономически дивиденти.

Това обаче е минало. Предстои окончателният залез на Европа, на който за съжаление ние ще бъдем свидетели, а нашите деца и внуци – потърпевши. При това той ще бъде залез ръкотворен, а не естествен.

[1] Ветеран от въоръжените сили на Великобритания и Австралия, бивш заместник-ръководител на военната мисия на ООН в Кашмир, бивш военен аташе на Австралия в Пакистан.

[2] https://www.gov.uk/government/publications/global-britain-in-a-competitive-age-the-integrated-review-of-security-defence-development-and-foreign-policy/global-britain-in-a-competitive-age-the-integrated-review-of-security-defence-development-and-foreign-policy#strengthening-security-and-defence-at-home-and-overseas

[3] https://www.cbo.gov/publication/57240

[4] https://www.defensenews.com/opinion/commentary/2021/05/19/the-debate-on-the-icbm-fleet-just-got-a-whole-lot-easier/

[5] https://www.armscontrol.org/act/2020-10/news/air-force-awards-new-icbm-contract

[6] https://www.whitehouse.gov/wp-content/uploads/2021/03/NSC-1v2.pdf

[7]https://d3n8a8pro7vhmx.cloudfront.net/ican/pages/234/attachments/original/1611134933/ICAN_YouGov_Poll_2020.pdf