ЗА СЕГАШНАТА СВЕТОВНА КРИЗА

 

Това, което става сега, а именно конфронтацията в Украйна, всъщност е конфронтацията със Запада (Европейския съюз и Съединените щати), която е историческа неизбежност. Не е въпрос на политически решения на Путин или Байдън, този сблъсък е неизбежен просто заради това, как се развива нашата цивилизация, или по-скоро как се плъзга надолу към тежка катастрофа. Това не може да бъде отменено, има толкова много различни фактори, които са се развивали дори не в продължение на десетилетия, а в продължение на векове, че нито един човек не може фундаментално да промени това, нито едно решение. Възможно е донякъде да бъде коригиран ходът на тази фаза, възможно е да бъдат използвани едни или други ресурси, да бъде спечелена една или друга тактическа битка, но като цяло всичко това е неизбежно.

Всяка сложна система има тенденции на развитие, а има и тенденции на упадък. Е, сега сме в етапа на упадъка. И на много кардинални промени поради съчетанието на 4 тежки фундаментални кризи:

1.   Смяна на хегемона

Глобалният Запад и в частност – САЩ като лидер на Глобалния Запад, не могат повече да се справят с тази своя роля. Въпреки своите повече от 800 военни бази по света САЩ вече не могат и не смеят да влязат в остро противоборство дори с такива страни като Северна Корея и Венецуела, които допреди 10-тина години биха били смачкани безмилостно. Да не говорим за паническото бягство от Афганистан. А само преди около седмица САЩ изобщо не отговориха на ракетния удар на Иран в близост до военната база и строящото се американско консулство в иракския град Ербил.

Още по-зле стоят нещата от икономическа гледна точка. Да припомним, че след ІІ св. война Глобалният Запад е произвеждал ок. 80% от световния Брутен вътрешен продукт (БВП), след разпада на СССР – ок. 60%, а днес – ок. 45%. Трендът в световното икономическо развитие категорично не е в полза на Запада. Рейтинговата агенция Price Waterhouse Cooper в своя прогноза за икономиките през 2050 г. твърди, че групата Г-7 ще произвежда 2 пъти по-малко БВП, отколкото групата Е-7 (Emerging markets), включваща Китай, Индия, Русия, Бразилия, Индонезия, Мексико и Турция. А произвеждайки по-малко, Западът няма как да не започва да обеднява, отначало относително, а после и абсолютно. Особено ако бъде учредена алтернативна резервна валута, която може да поеме повече от половината международни трансакции.

https://www.pwc.com/gx/en/research-insights/economy/the-world-in-2050.html

Но тъй като хегемонът досега в човешката история никога не е бил сменян без война, то и сега това ще стане по същия начин. Само че понеже войната днес не може да бъде гореща, защото ще унищожи всички, тя ще бъде (и вече е) война на първо място икономическа и финансова, после – медийна, после – идеологическа, после – ресурсна.

 

2.   Енергийна криза

Може би не всички са забелязали, но ние в галоп навлязохме в тежка и продължителна енергийна криза. В момента, в който в света започна активен икономически растеж след ковидната криза цените на газа скочиха поне 5-6 пъти (а в някои моменти стигнаха до 10-11 пъти), а на петрола – с ок. 30-40%. В тази обстановка Европа имаше възможност да осуети този ценови шок, който се отразява крайно негативно върху цялата икономика, само с един ход – пускането на „Северен поток – 2“. Но тя не го направи по геополитически причини.  С което активно подрива собствената си икономика.

В този контекст е редно да се каже, че нашата цивилизация е изправена пред енергиен недостиг:

  1. Доказаните световни запаси на петрол биха стигнали за ок. 42 години при сегашните темпове на експлоатация, като нови запаси се очертават да бъдат открити главно в руския шелф на Северния ледовит океан и в Арктика. Впрочем, най-много нови находища са открити в далечната 1965 г. (ок. 58 млрд. барела), а през последните 20 г. – средно ок. 5-6 млрд. барела.
  2. Запасите на газ в САЩ спрямо потреблението и износа ще стигнат за 14 години: в края на 2020 г. запасите на газ (шистов и природен) се оценяват от US EnergyInformation Administration (EIA) – Official Energy Statistics from the U.S. Government, на 473 трилиона кубически фута, което, превърнато в кубически метри (дели се грубо на 35), прави ок. 13.5 трилиона кубически метра.

https://www.eia.gov/naturalgas/crudeoilreserves/

Като се има предвид, че производството – по данни на същата държавна американска организация през 2022 г. се очаква да достигне 97.5 млрд. куб. фута (т.е. ок. 2.79 млрд. куб м) на ден, то е лесно да се изчисли, че годишно САЩ произвеждат почти точно 1 трлн. куб. м газ.

Делим запасите на производството и получаваме ок. 14 години.

Какво смятат да правят по-нататък американците, нямаме никаква представа. Очевидно, имат надежди, че нещо в международното производство и търговия радикално ще се промени в тяхна полза. В противен случай в съвсем обозримо бъдеще те ще се окажат пред тотален енергиен глад.

Има и още нещо, безкрайно интересно. На американската национална газова борса HenryHub цената на природния газ се върти ок. 280 долара/1000 куб. метра, което е средно ок. 5-6 пъти по-малко от цените, на които Европа и Далечният изток купуват газа. Т.е. цената за вътрешния американски пазар е една, а за съюзниците – друга. И тъй като ок. 30% от мощностите за електродобив в САЩ са на газ, то и ел. ток там е на съвсем нормални цени, за разлика от тези в ЕС.

Което означава, че САЩ постигат тройната си цел: 1. Да отслабят значително в икономически план конкурента си ЕС и още по-силно да го привържат политически; 2. Да разкъсат енергийните връзки на ЕС и Русия чрез последните политически събития; 3. Да окажат значителен натиск върху Китай, който, както е известно, по времето на Тръмп сключи договор за значителни енергийни доставки от САЩ.

  1. Екологичните опасности от прекомерното развитие на ВЕИ. Миналата година имаше значителен период, когато нямаше вятър и европейската енергетика се изправи пред чувствителни трудности. Тогава някои специалисти посочиха като евентуална причина голямото количество офшорни ветрогенератори, които изсмукват енергията на ветровете и могат значително да променят въздушните потоци от Атлантика към Европа. Никой обаче не мисли за това, а се градят планове за многократното им увеличаване. Това може да доведе до истинска климатична катастрофа с непредсказуеми последици, като например превръщане на част от континента в пустиня, но сега това е последната грижа за европейските „политици“.
  2. Възможност Русия да нанесе в обозримо бъдеще coup de grâce (удар на милосърдието, с който доубивали тежко ранените на бойното поле или на смъртоносни дуели). Русия е в състояние да нанесе колосални щети на европейската и световната икономика – например да спре газа за Европа, който е 40% от потреблението там. Каквото и да се прави, тези количества в никакъв случай няма да бъдат покрити в рамките на 2-3, дори повече години.

Русия може да спре доставките на неон (заедно с Украйна произвеждат ок. 50% от този инертен газ, който се използва в промишлеността като хладилен агент в криогенните технологии, а също при производството на фото и радиооборудване.

Или на паладия (ок. 40% от световното производство), без който не могат да се произвеждат катализаторите за автомобили, а също и чиповете в микроелектрониката.

 

3.   Хранителна криза

Няколко фактора ще предизвикат тежка криза в търговията със зърнени храни през тази година, като основните са два: Русия от няколко години държи първото място по износ на жито, а заедно с Украйна са основни производители за зърнени храни в света.

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_largest_producing_countries_of_agricultural_commodities

Не е ясно в условията на продължаващата война каква реколта от зимните култури ще бъде събрана и дали изобщо ще има пролетна сеитбена кампания за пролетниците. А това ще създаде огромно напрежение на световните пазари. Другият фактор са изкуствените торове, основната суровина за които е природният газ. При сегашните му цени наторяването става истински лукс. Вече по въпроса имаше протести на фермери в Португалия. А тази криза тепърва ще се разраства.

Ние вече виждаме – преди да сме стигнали до самата криза – какво става с цените на хляба и хлебните изделия. Но това не е нищо – тепърва ще видим процеси, с които ще бъде трудно да се справим.

 

 

4.   Финансова криза

В края на миналата година общата кредитна задлъжнялост в света се равняваше на 247 трилиона долара. Световният БВП пък e ок. 92 трлн. долара. Т.е. раздадените кредити надвишават цялото производство на вътрешен продукт ок. 2.7 пъти. А като се има предвид, че за оптимална в съвременната икономика се смята парична маса, която е 56-60% от БВП, е ясно, че фиктивният капитал е ок. 4.5 – 5 пъти по-голям от реалния. Е, този балон се надува и в един момент или трябва да се спука, или част от въздуха – да се изпусне. Това и предстои да стане. Само че това ще удари болезнено всички, а най-вече обикновените хора. И в най-добрия случай ще се изрази в голяма инфлация, която ще занули почти всички спестявания на хората, а немалко от тях ще бъдат принудени да продават имуществото си. В най-лошия случай ще има тотален колапс на икономиките по примера на голямата криза през 1929-1932 г., довела икономиката на САЩ например до намаляване с 50%, а Германия – до идването на Хитлер на власт.

 

1.  ВЪЗМОЖНИ ИЗХОДИ ОТ КРИЗАТА
1.   Кратко противостоене и договаряне за ново разделение на света

Светът все повече се разделя на 3 части:

  • Глобалният Запад (САЩ, ЕС, Канада, Австралия, Япония, Южна Корея)
  • Русия и Китай
  • Всички останали, които чакат резултатите от сблъсъка на гигантите.

Сблъсъкът на гигантите е в ход. Разговорът онлайн между Байдън и Си Дзинпин приключи абсолютно неуспешно, като китайският ръководител обвини САЩ за украинската криза и категорично обяви, че сътрудничеството му с Русия ще продължи и ще се задълбочи.

https://www.politico.com/news/2022/03/18/bidens-call-with-xi-bilateral-deadlock-00018622

С оглед на гореказаното за четворната криза добрият вариант за изход от този сблъсък е договарянето между страните на нов световен ред, нови сфери на влияние и равноправно икономическо сътрудничество, в което ще отсъстват понятия като „санкции“, „доминация“ и т.н. Защото сривът в световната икономика ще е огромен.

Познавайки обаче манталитета на Глобалния Запад (и особено на англо-саксонската му съставляваща), това няма да се случи. Защото този манталитет е изцяло изграден върху агресията и чувството за превъзходство (вариант на ксенофобията и расизма, който наблюдаваме днес спрямо Русия). Западът, ако не е в нокдаун, никога няма да се съгласи на подобни преговори и разумни отстъпки.

 

2.   Нова, много по-тежка желязна завеса

Затова би трябвало да очакваме по-скоро спускането на желязна завеса, много по-тежка от тази, която преди 76 години бе обявил Уинстън Чърчил във Фултънската си реч. Тази желязна завеса ще бъде икономическа, медийна, идеологическа и ксенофобска и ще раздели тотално, напълно (включително до скъсване на дипломатическите отношения) двата лагера, които почти изцяло ще прекъснат така рекламираните свободи на преместване и обмен на хора, стоки, капитали, технологии и култура.

3.   Ослушване на останалия свят: арабски свят, Африка, Латинска Америка, Югоизточна Азия

А останалият свят (почти цяла Азия, Южна Америка, Африка) ще се мъчи да остане равноотдалечен от двете противоборстващи страни и да изчака резултата от битката на гигантите, за да се присъедини към победителите. Особено характерно това се отнася за арабския свят.

Тежко на победените! Vae victis! – както са казвали римляните.

 

Живеем в интересно време. Ще наблюдаваме и преживеем гигантски сблъсък, който ще промени из основи начина на живот и бъдещето на света. Можем да очакваме, че към 2024-2025 година ще навлезем в един по-добър свят. Но кризата може да продължи и доста по-дълго – например до 2030 г.

Светът днес ми прилича на днешна Украйна. Ако не бе възприела тази крайно негативна спрямо Русия политика и не бе култивирала неонацистката идеология на новите бандеровци през 2014 г., тя сега щеше да си е цяла, заедно с Крим и Донбас, и никой нямаше да има намерение да я напада. Та Глобалният Запад ще си докара катастрофа, подобна на украинската.

Но свръхвисокото самочувствие, вярата в собствената изключителност и презрението към други народи и раси ще доведе до крушението, което на този континент неведнъж в историята се е случвало.

ВОЙНАТА В УКРАЙНА В ГЛОБАЛЕН КОНТЕКСТ

 

Светът вече започна да навлиза в глобална криза и събитията в Украйна трябва да се разглеждат изключително от тази стратегическа гледна точка. Затова военният компонент на т.н. „специална военна операция в Украйна“ в никакъв случай не е най-важният.

 

СЪЩИНА НА ВОЙНАТА

Всъщност това не е война между Русия и Украйна. Това е война между Русия и САЩ. И тя започна не сега, а през 2008 г. – една година след Мюнхенската реч на Путин, в която той обяви претенциите страната му да бъде третирана като световен лидер. Целта на започналата тогава война беше Русия, която предизвиква у Глобалния Запад екзистенциален страх, да бъде смазана. В повече от 500-годишния поход на Запада към глобална хегемония от Великите географски открития насам той завладя двете Америки, Австралия, Африка чрез колониалната система, Азия чрез 200-годишна доминация над Индия и повече от век търговска доминация чрез екстериториалния статус на всички големи морски пристанища и търговията с опиум, довели до две т.нар. Опиумни войни, превземане на Пекин от англичани и французи през есента на 1860 г. и няколкодневно разграбване на Стария летен дворец на китайските императори Юанминюан. След Първата световна война бе унищожена и Османската империя, което позволи на Запада да овладее и Близкия изток. Единствената страна, при това окупирала геополитическия център на света Евразия, която никога не бе завладяна или покорена под някаква форма, остана Русия. Нещо повече, тя е и единствената страна, способна физически да унищожи Глобалния Запад.

 

НАСТЪПЛЕНИЕ НА ЗАПАДА СРЕЩУ РУСИЯ

И така, поставяйки си за цел да наложи своята воля над твърде отслабената след разпадането на СССР Русия, Западът започна настъпление по две направления: дестабилизиране на околните държави, образувани след въпросното разпадане, от една страна, и дестабилизирането на властта вътре в самата Русия, от друга. С тази цел бяха организирани:

  • войната с Грузия (2008),
  • бунтът в Сирия през 2011 г., превърнал се в тежка гражданска война (в Сирия се намираше единствената воено-морска база на Русия в Средиземноморието, а също така през страната трябваше да преминат поне 2 газопровода, които бяха предназначени да изместят руския газ от европейските пазари),
  • превратът в Киев през февруари 2014 г. и последвалото отцепване на Крим и сепаратизъм в Донбас,
  • войната между Армения и Азербайджан,
  • цветната революция в Белорусия,
  • опитът за метеж в Казахстан, и т.н.

През този период възникна друг, много по-важен от борбата за отслабването и елиминирането на Русия като сериозен противник, аспект: Глобалният Запад изведнъж осъзна, че всъщност основният му геостратегически противник не е Русия, а Китай. И това бе потвърдено от Си Дзинпин на конгреса на ККП през ноември 2017 г., когато той заяви, че до 2050 г. Китай трябва да стане световен хегемон по всички направления: икономически, политически, идеологически, научен, технологически, търговски, военен.

Така пред Глобалния Запад задачите спрямо Русия се промениха значително: в качеството си на основен съюзник на Китай (главно военен, но не само) тя трябваше да бъде елиминирана преди настъпването на основната фаза в противоборството с Китай. Ако преди Западът имаше цялото време на света, за да се справи с Русия, сега времевият хоризонт пред него рязко се стесни. За целта основното внимание бе насочено към Украйна, която поначало бе моделирана и използвана като антируски проект, а властта в нея придоби застрашителни и уродливи форми след преврата през февруари 2014 г. Украйна се превърна в оръжие за осъществяване на провокации. Управлението на Украйна бе поставено под тоталния контрол на американската администрация с единствената цел да послужи за острие при започване на горещата фаза на войната с Русия, която – естествено – няма как да се води между великите сили, а единствено между някое прокси на САЩ и Русия.

Доказателство, че Глобалният Запад, и най-вече САЩ, нямаше никакви други цели  спрямо Украйна, е довеждането на тази страна с изключителни възможности до последното място по БВП на човек от населението в Европа – след Албания, Черна гора и Молдова. Същото се отнася и за превъоръжаването й. За Запада не му беше нужна мощна и добре въоръжена армия, която би могла да предизвика неясни поврати в една бъдеща война. Украйна просто бе обикновен разходен материал за пълно прекъсване връзките на цяла Европа с Русия и привличането на Германия и Франция към вече създадената ос САЩ, Англия, Австралия. Без Франция и Германия на англо-саксонците щеше да бъде много по-трудно да водят войната на два фронта. Сега те имат шанс да успеят.

По въпроса за Украйна и характеристиките на процесите в нея бях написал статия, публикувана в БГНЕС на 25.04.2019 г. и озаглавена „На ръба на бездната“), която и днес е актуална. (https://bgnes.bg/news/petar-klisarov-na-raba-na-bezdnata/ )

 

 

ВКЛЮЧВАНЕТО НА КИТАЙ В ПРОТИВОБОРСТВОТО

С настъпването на решителния кръг на борбата на САЩ с Китай, от септември 2021 г. започна пълномащабното използване на проекта „Украйна“ по предназначение, при нарастващата ескалация на провокациите срещу Донбас. Всички варианти за Съединените щати бяха печеливши. Колкото и да се дърпаше и да не желаеше да се намесва решително, Москва нямаше избор: ако през последните почти 8 години на противоборството между ЛНР и ДНР с Украйна всеки ден средно бяха изстрелвани по 20-30 снаряда, то през тези месеци станаха стотици, а ден преди нахлуването на Русия ОССЕ, която е институцията, наблюдаваща конфликта, отчете повече от 3000. Към това се прибави и може би решаващото изказване на президента Зеленски, че Украйна трябва да създаде свое ядрено оръжие и че тя има всички възможности за това.

 

Така Русия бе въвлечена във война, която тя се надяваше да води след 2-3 години, когато щеше да е по-добре подготвена. Разбира се, поставените цели за горещата война в Украйна скоро ще бъдат постигнати. Те бяха обявени като демилитаризация, денацификация, извънблоков статут, гарантиран отказ от ядрени оръжия и най-вероятно –федерализация.

Западът хвърли в огъня Украйна, за да изтощи Русия както с войната, така и със следвоенното й възстановяване, нанасяйки й икономически удар със санкциите и практическото прекратяване на търговията с нея. С неотслабваща сила потече и ще тече и медийната офанзива, а също и идеологическият сблъсък. Русия очевидно отдавна се готви за тази война, но все още не й достигна време за пълноценна подготовка. Времето пък на Запада изтече и той не можеше да направи нищо друго, освен да дръпне спусъка. Но, от друга страна, Глобалният Запад спечели първия рунд, защото постави Русия в условия на цугцванг, изграждайки срещу нея славянски антируски фронт от поляци и украинци (съпоставими по численост), и защото я принуди да влезе в схватката на негови условия и в момент, избран от него.

 

ПРИЧИНИ ЗА ВОЙНАТА

Най-важният от тези процеси е драстичното намаляване на икономическата мощ на Глобалния Запад и обратното – бързият растеж на икономиките на техните опоненти от Изтока и най-вече от Евразия. Както писах в статия за БГНЕС, публикувана на 21.06.2018 г., страните от Г-7 произвеждат днес не повече от 30% от световния БВП. А само 20 години по-рано са произвеждали ок. 65%. След ІІ св. война пък – над 80%. (http://www.bgnes.com/biznes/ikonomika/4593000/ ). Същото се отнася и за военната, и за политическата им мощ. И перспективите сочат, че процесът ще се развива все по-бързо във все по-негативна за САЩ и съюзниците му посока. Това означава, че населението им е започнало да обеднява относително, а вече е на прага (ако не го е и преминало) да обеднява абсолютно. Естественото следствие от тези процеси са недоволството, протестите и вълненията. Ние ги виждаме непрестанно. Естествената реакция пък на притежаващите реалната власт е да преминат от демократична видимост на управлението към форми на диктатура – отначало по-меки, впоследствие по-твърди, съпроводени с пълен контрол върху човешката личност, медиите и социалното общуване.

Никой хегемон никога в човешката история не си е отивал доброволно. Винаги е бил отстраняван с война. Да си припомним какво е ставало в рамките на Глобалния Запад през последните малко повече от 500 години доминация, за които споменахме по-горе. През тези години начело на Глобалния Запад са заставали ту Венеция, ту Испания, ту Франция, ту Великобритания, ту САЩ, и тези промени никога не са минавали безкръвно. Сега промяната на хегемона няма да бъде в рамките на една цивилизация, а основният полюс на бъдещата доминация ще се премести далеч на изток.

От казаното следва, че започналите процеси не са въпрос на нечия воля или злонамереност. Някои „експерти“ побързаха да обявят Путин за параноик. Както е казал Айнщайн: „Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен.“ Това не е за Путин.

 

КАКВО СЛЕДВА ЗА НАС?

Предстои ни изключително болезнен преход, който ще засегне всички. Никой не бива да си мисли, че ще мине между капките. Ще има драстично спадане на жизненото равнище, политически хаос, бурен ръст на престъпността, социални вълнения, вероятно мощни миграции.

След 5-6 години всичко ще се проясни.

Тогава можем да се окажем със съвсем други господари. А че ще имаме господари, е сигурно. Ние отдавна сме си изгубили чувството за достойнство, самолюбие, родолюбие и стремеж към независимост. Сега, както това бе в началото на 90-те години на миналия век, ние отново ще имаме възможността да си извоюваме независим статут и да се развиваме по наши правила, закони и тесни връзки с всички страни по света, а не с поредната международна камарила. Но никак не съм склонен да вярвам, че ще го направим. По-скоро ще се вържем за поредната колесница, за да подлайваме за кокал и за закрила от други подлайващи.

Дано да имаме сили да доживеем до 2028.