ПОСЕЩЕНИЕТО НА НАНСИ ПЕЛОСИ В ТАЙВАН И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ

ПОСЕЩЕНИЕТО НА НАНСИ ПЕЛОСИ В ТАЙВАН И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ

МОТИВИ НА ПЕЛОСИ ДА ПОСЕТИ ТАЙВАН

Изявление към Пелоси: Посещението не противоречи на дългогодишната политика на един Китай, преследвана съгласно Закона за отношенията с Тайван от 1979 г., съвместните американско-китайски комюникета и шестте гаранции. САЩ продължават да се противопоставят на едностранните усилия за промяна на статуквото. В целия континент ККП продължава да заплашва демокрацията и да нарушава човешките права, включително в Тибет, Синдзян и Хонконг. Отивам в Тайван, защото Съединените щати са ангажирани с демокрацията – свободите на Тайван и всички демокрации трябва да се зачитат.

ОСНОВНИ ДАТИ В ИСТОРИЯТА

12 век – китайски търговци и пирати посещават острова.

17 век – заселен от китайци; нидерландци, испанци и португалци превземат Тайван и го наричат Формоза (красив).

1887 – обособен е в отделна китайска провинция по време на династията Цин.

1895 – 1945 – Тайван е под властта на Япония.

1945 – след капитулацията на Япония е върнат на Република Китай.

1949 – след победата на комунистите в третата гражданска война в Китай (1946 – 1949 г.), о. Тайван (заедно с още няколко малки острова) остава единствената територия под контрола на Република Китай (Гоминдан на Чан Кайши)

НОВИТЕ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ САЩ И КИТАЙ

(ТРИТЕ КОМЮНИКЕТА)

„Трите комюникета“ са набор от три съвместни изявления, направени от правителствата на Съединените щати и Китайската народна република: (1) Комюнике от 28 февруари 1972 г. (Шанхайско комюнике), (2) Комюнике относно установяване на дипломатически отношения и (3) Комюнике от 17 август. Трите съвместни комюникета остават важна основа за развитието на китайско-американските отношения и до днес.

През февруари 1972 г. американският президент Ричард Никсън, по покана на китайския премиер Джоу Ънлай, пристига в Пекин на посещение в Китай. Контактите между Китай и Съединените щати се подновяват с пълна сила. На 28 февруари страните издават „Съвместно китайско-американско комюнике“ в Шанхай. Това бележи началото на нормализирането на китайско-американските отношения.

На 16 декември 1978 г. правителствата на Китайската народна република и Съединените щати издават „Китайско-американско комюнике за установяване на дипломатически отношения“, в което се посочва, че от 1 януари 1979 г. правителствата на Народна република Китай и Съединените щати ще признаят взаимно официалния си статут и ще установят дипломатически отношения между двете страни. Американският президент Картър също обявява изтеглянето на целия американски военен персонал от Тайван и края на Китайско-американския договор за взаимна отбрана (Sino-American Mutual Defense Treaty), подписан през 1955 г. с Китайската република (Тайван). Вместо него се приема Закон за отношенията с Тайван (Taiwan Relations Act).

На 17 август 1982 г. правителствата на Китайската народна република и САЩ издават съвместно комюнике за постепенно и окончателно разрешаване на въпроса с продажбата на оръжие на Тайван. Това комюнике е известно още като Комюникето от 17 август. В комюникето правителството на САЩ направи три обещания: първите оръжия, които продава на Тайван, както по качество, така и по количество, няма да надвишават нивото на оръжията, предоставени през последните години след установяването на дипломатически отношения между КНР и САЩ. Второ, тя е готова постепенно да намали продажбите на оръжия за Тайван. Трето, окончателното разрешаване на този въпрос ще се случи след определен период от време.

И в трите комюникета се подчертава принципът “един Китай”, който е важна политическа основа за нормалното развитие на отношенията между Китай и Съединените щати. Стигна се дори дотам, че през 2007 г. историкът Нийл Фъргюсън и икономистът Мориц Шуларик предложиха концепцията за Чаймерика (съчетание между английското название на Китай – Чайна и Америка по подобие на митологичната Химера), описваща бъдещи симбиотични отношения между двете свръхсили, а през 2009 г. беше лансирана идеята да бъде оформен по някакъв формален начин статусът на САЩ и Китай като Г-2 (Голямата двойка).

Но след 2010 г. отношенията постепенно охладняват поради няколко причини:

  1. Все по-големите продажби на все по-модерно оръжие за Тайван.
  2. Непрекъснато увеличаващият се профицит във взаимната търговия в полза на Китай.
  3. Непрекъснатите кражби на технологии от страна на Китай.
  4. Задълбочаването на сътрудничеството между Китай и Русия.
  5. Състояние на правата на човека в Синдзян-Уйгурския автономен окръг.

Но основната причина за увеличаващото се напрежение между двете страни е и ще продължава да бъде непрекъснато нарастващата икономическа, военна, финансова, научна, технологична и политическа мощ на Китай, заплашваща да измести САЩ от позицията му на световен хегемон.

ШЕСТТЕ УВЕРЕНИЯ НА САЩ КЪМ ТАЙВАН

Шестте уверения (гаранции) са шест ключови външнополитически принципи на Съединените щати, регулиращи отношенията между САЩ и Тайван. Те бяха предадени като едностранни разяснения на САЩ към Третото комюнике между Съединените щати и Китайската народна република през 1982 г. Те имаха за цел да уверят както Тайван, така и Конгреса на Съединените щати, че САЩ ще продължат да подкрепят Тайван, дори ако по-рано са редуцирали официалните дипломатически отношения.

Гаранциите първоначално бяха предложени от тогавашното правителство на Гоминдан (Китайската националистическа партия) на Република Китай в Тайван по време на преговорите между САЩ и Китайската народна република. Администрацията на Рейгън в САЩ се съгласи да даде подобни уверения и информира Конгреса за тях през юли 1982 г.

Днес Шестте уверения са част от полуофициални принципи, използвани при поддържането на отношенията между САЩ и Тайван.

Разсекретени телеграми, изпратени през 1982 г. от Държавния департамент, цитират Шестте уверения. А те са:

  1. Съединените щати не са се съгласили да определят дата за прекратяване на продажбите на оръжие на Тайван.
  2. Съединените щати не са се съгласили да се консултират с КНР относно продажбата на оръжие на Тайван.
  3. Съединените щати няма да играят посредническа роля между Тайпе и Пекин.
  4. Съединените щати не са се съгласили да преразгледат Закона за отношенията с Тайван.
  5. Съединените щати не са променили позицията си по отношение на суверенитета над Тайван.
  6. Съединените щати няма да оказват натиск върху Тайван да започне преговори с КНР.
ХОД НА СЪБИТИЯТА НА 2 И 3 август

ВОЕННИ ХОДОВЕ

  • Военноморските сили на САЩ разположиха четири военни кораба, включително самолетоносач, на изток от Тайван, докато Пелоси приближаваше острова (Reuters).
  • Сайтът на президентската администрация на Тайван е подложен на кибератака (Ройтерс).
  • В Тайван сайтовете на правителствените агенции започват да се изключват, сайтът на Министерството на външните работи не работи.
  • Китай затваря района на Тайванския пролив за граждански самолети.
  • Тайванската телевизия обявява въвеждането на второ ниво на бойна готовност в страната.
  • ВВС на Китай изпращат изтребители Су-35 в Тайванския проток (портал Yuyuan tantian).
  • „В източнокитайската провинция Джъдзян, северно от остров Тайван, ще се проведат военноморски учения с стрелба в Източнокитайско море на 3-5 август“ – съобщава провинциалният отдел по морските въпроси.

Ученията ще се провеждат всеки ден от 06:30 до 18:30 часа местно време. В съответната акватория е забранено корабоплаването. По-рано китайската администрация за морска сигурност съобщи, че Народната освободителна армия (НОА) е започнала учения в Южнокитайско море във вторник.

  • Китай обявява военни учения от четвъртък до неделя в шест района на морето около Тайван от 4 до 7 август.
  • Китайско източно военно командване: „Ще проведем съвместни военноморски и въздушни учения във въздушното пространство на север, югозапад и югоизток от остров Тайван. Ще проведем бойни стрелби на далечни разстояния в Тайванския пролив, тези военни операции са насочени към последните действия на САЩ по Тайвански въпрос. КНР също ще проведе бойни стрелби във водите край източното крайбрежие на остров Тайван.
  • Източната бойна командна зона на китайската армия обявява, че ще извърши изстрелвания на неядрени ракети край морето източно от Тайван вечерта на 2 август (RT).
  • Министерството на отбраната на Тайван осъжда предстоящите учения на КНР близо до острова, като ги нарича цел за “психологическо сплашване на гражданите”
  • 21 китайски военни самолета навлизат в зоната за идентификация на противовъздушната отбрана на Тайван, според Министерството на отбраната на острова.
  • Китай ограничава полетите около Тайван по време на учението. Ограниченията ще бъдат в сила от 10:00 GMT 4 август до 10:00 GMT на 7 август.

ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ХОДОВЕ

  • Министерството на външните работи на Китай привиква посланика на САЩ, за да протестира срещу посещението на Пелоси в Тайван.
  • ООН се придържа към политиката на “единен Китай” (Кабинет на Генералния секретар на ООН).
  • Китайските власти обещават на лидера на Тайван “ускорен колапс” и “голяма катастрофа”: „Разрушителните действия на управляващата Демократична прогресивна партия на Тайван и нейните опити да изолира острова от Континентален Китай под прикритието на чужди политически сили ще ускорят рухването на управлението на ръководителката на тайванската администрация Цай Ингуен и потапянето на региона в състояние на дълбока криза“, казва в сряда Ма Сяогуан, говорител на Службата по въпросите на Тайван към Държавния съвет на Китайската народна република. Както подчертава Ма Сяогуан, Цай Ингуен и нейното обкръжение „се ръководят от тясно лични и егоистични партийни съображения, търгувайки в интерес на своя народ“. “Тези опити са обречени на провал” – заявява говорителят. – „Никой човек, нито една политическа сила не трябва да подценява решимостта, с която Китай ще защитава суверенитета и териториалната цялост“.
  • САЩ надхвърлят позволеното, Китай ще лиши сепаратистите и техните съучастници от най-малкия шанс за независимост на Тайван (МВнР на КНР).
  • Истинската криза около Тайван може да започне, след като Пелоси отлети за САЩ (Washington Post).
  • Австралийският премиер Антъни Албанезе обявява в сряда началото на първия тест за готовност на австралийските въоръжени сили от 10 години на фона на нарастващи заплахи за сигурността (SBS).
  • Южнокорейският президент Юн Сук-юл не възнамерява да се срещне с Пелоси като част от азиатската си обиколка, тъй като президентът в момента е на почивка. Страната призовава за диалог между Китай и Съединените щати за поддържане на регионалния мир и стабилност на фона на Нанси Пелоси посещение в Тайван (CNA).
  • ШОС се противопоставя на намесата на външни сили във вътрешните работи на своите държави-членки (Джан Мин, генерален на ШОС).
  • КНР убеждава азиатските страни, че САЩ са далечна и отслабваща сила с разбита политическа система, обречена да загуби влияние в Азия.
  • Ръководителят на германското външно министерство обещава да помогне на Тайван в борбата срещу Китай. В случай на “агресия” от Китай, Германия ще помогне на Тайван, заявява германският външен министър Аналена Бербок на 2 август на конференция на ООН в Ню Йорк. Тя подчертава, че агресивните действия на Пекин ще бъдат разглеждани като нарушение на международното право.
  • Русия е солидарна с Китай и разбира чувствителното му отношение към въпроса за Тайван – Песков
  • Москва разглежда посещението на Пелоси в Тайван като явна провокация – руското външно министерство
  • Арабската лига изразява подкрепа за Китай в ситуацията с посещението на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси в Тайван – The New Arab.
  • Това посещение на Нанси Пелоси не променя нищо в американската политика по отношение на Китай. Вашингтон няма официални дипломатически отношения с Тайван и признава Пекин за легитимен представител на Китай (говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби).

ИКОНОМИЧЕСКИ МЕРКИ

  • Китайските власти спряха вноса на редица хранителни продукти от Тайван. Според Централната информационна агенция на острова, позовавайки се на Тайванския комитет по земеделие, мерките се тълкуват като ответен ход за вероятно посещение в Тайпе от страна на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси.
  • Китайската интернет компания Sina и сайтът за социална мрежа Weibo затвориха тайванските платформи на фона на нарастващото геополитическо напрежение заради възможно посещение на Пелоси.
  • Китайската CATL реши да отложи обявяването на многомилиарден завод в Северна Америка за доставки на Tesla Inc., Ford Motor Co. поради напрежението, причинено от пътуването на Пелоси до Тайван. CATL, най-големият производител на батерии за електрически превозни средства, разглежда най-малко две места в Мексико близо до границата с Тексас, както и места в САЩ, за да построи завод (Блумбърг).
  • Американските власти искат да създадат бариери пред производството на NAND чипове с памет в Китай, за да подкрепят американските компании, работещи на този пазар, и да овладеят нарастващия китайски пазар.
  • САЩ планират да забранят износа на оборудване за производство на чипове памет за Китай.
ЗАЩО САЩ И КИТАЙ СА СЕ СЧЕПКАЛИ ЗА ТАЙВАН

Тайван е малко по-голям от Крим. Населението е 23 милиона души – малко повече от половината Украйна. Но за Китай, с неговите 1,5 милиарда, това е капка в морето.

Как се стигна до разделението: през 1949 г. армията на Мао Дзъдун победи войските на генералисимус Чан Кайши и той избяга в китайски Тайван със свитата си, като взе със себе си около 2 милиона мигранти. Оттам той обяви, че сега е главен върховен владетел на цял Китай с център за вземане на решения в Тайван и страната ще се нарича Република Китай.

Това е първата причина, поради която Тайван е толкова важен за Китай. За Пекин това е въпрос на престиж. Тъй като Тайван все още се позиционира като “правилен и демократичен Китай”, и представя големия Континентален Китай като “грешен, комунистически и тоталитарен”. Съответно, за да се докаже правилността на пътя на Континентален Китай, фалшивият остров “Китай” трябва да бъде върнат в лоното на историческата родина.

Но втората и основната причина е друга.

Сега стратегията на Китай е насочена към установяване на господство в Източнокитайско и Южнокитайско море. Въпреки това пълното господство е невъзможно, докато Тайван не стане част от Китай. В крайна сметка товарните потоци от Япония към Африка, Азия и Европа минават през Тайван.

Какво е толкова специално за Тайван, че Китай е толкова нетърпелив да си го върне?

  • Ширината на Тайванския проток, който разделя Китай от Тайван, достига 130 км в най-тясната си точка. Тъй като териториалните води и прилежащата зона заедно са 44 мили или 75 км, се оказва, че водите на двете държави се пресичат. Това означава, че е невъзможно ясно да се дефинира кой притежава Тайванския проток и кой контролира преминаването на кораби през него. Сега Тайван и Китай начертаха условна линия по средата и устно се договориха да не я пресичат.
  • Има и алтернативен коридор, през който могат да преминават корабите на Япония, Корея и цяла Югоизточна Азия, без да нажежават и без това сложните отношения между Тайван и Китай. Спомняме си, че Тайван е активно подкрепян от Съединените щати, поради което търговски кораби с карго на стойност милиони долари минават през китайски води.

Трето, което е по-важно, производството (не експортът!) на полупроводникови чипове в Тайван е около 21% от световното. Около 24% от чиповете се произвеждат от Континентален Китай. При евентуално обединение Китай ще произвежда почти 50% от чиповете в света. Наистина, без тези чипове вече е невъзможно да се произвежда почти нищо.

Без микросхеми няма микроелектроника, няма компютри, няма съвременни домакински уреди и луксозни автомобили, няма спътници в космоса, няма телекомуникации, включително мобилни комуникации и интернет, няма съвременни оръжейни системи – от самолети до ракети. Още преди десет години, когато мнозинството все още сляпо вярваше в американското господство, китайските микросхеми бяха в американските ракети.

Ако Китай поеме контрола над Тайван, това може да породи огромни проблеми за САЩ в развитието на голям брой индустрии. А опитите за създаване на собствено заместващо производство ще се сблъскат не само с недостиг на квалифициран персонал и оборудване, но и с липса на суровини. Тъй като лъвският пай от добива на редкоземни елементи също се пада на Китай. По-специално на Синдзян-Уйгурския автономен регион, откъдето Съединените щати забраниха доставките за себе си в скорошен пакет от санкции, грациозно прострелвайки се в поне единия крак.

Присъединяването на Тайван по същество ще започне формирането на икономическия център на света, чиято централа ще бъде разположена в Китай.

Редно е да се отбележи, че по БВП (по паритет на покупателната способност – ППС) Тайван е на 19-то място в света, изпреварвайки например Швейцария. Не изостава и от Саудитска Арабия, която е на 17-то място в тази класация.

Така че, ако БВП на Тайван се комбинира с БВП на Китай, се получава мощен икономически организъм.

Ето защо САЩ държат толкова много на Тайван.

Причините са както геостратегически (плацдарм срещу Китай), икономически (колосален ръст за Китай в ключови технологии) и имиджови (Америка за пореден път е на губещата страна – след Виетнам, Сирия, Саудитска Арабия, Афганистан, Украйна…)

ЗАЩО НЯМАШЕ ПОДОБНА РЕАКЦИЯ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕТО НА НЮТ ГИНГРИЧ ПРЕЗ 1997 Г.

Мнозина задават въпроса: а защо нямаше такава реакция през 1997 г., когато Нют Гингрич, заемал по онова време същата длъжност като Нанси Пелоси, а именно спикер на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ, посети Тайван?

Първо, Нют Гингрич беше от опозиционната партия на Бил Клинтън и отлетя за Тайван, очевидно против волята на администрацията. Сега изглежда, че Байдън също се изказа против пътуването на Пелоси и администрацията се старае да оповести това по всички канали. Пелоси и Байдън обаче са партийци, между тях не е имало конфликти и съдейки по действията на Белия дом, и двамата са решени да не оставят Китай да надигне глава. Следователно посещението се възприема съвсем различно.

Второ, ситуацията около визитата е съвсем различна. През 1997 г. американците не доставяха толкова много оръжия на острова и удържаха тайванците от провокативни стъпки. Отношенията между САЩ и Китай се развиваха по възходяща градация. По това време Хонконг бе в процес на връщане на Китай и последното желание на китайците беше да се разгръща мащабен конфликт с Тайван, респективно Запада. Атмосферата на посещението беше съвсем различна. Сега Съединените щати са обявили Китай за свой основен противник и продават огромни количества оръжия на Тайван. Напрежението и без това посещение бе значително, сега ще стане заплашително.

И накрая, Китай вече е напълно различна страна в сравнение с 1997 г. Това, което китайците можеха да допуснат тогава, сега е недопустимо.

ЗА ТАЙВАНСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ И КИТАЙСКИЯ АВТОРИТАРИЗЪМ

Във връзка с посещението на Пелоси в Тайван се развихриха заявленията за постиженията на Тайван, дължащи се на демократическото му устройство, несравними с тези на Китай, защото там имало авторитаризъм.

Първо, добре е да се изяснят понятията: Китай не е авторитарна държава, а държава с parexcellence олигархическо управление (партокрация). Авторитарни бихме могли да наречем страни като Северна Корея, Оман, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Туркменистан, Узбекистан, Азербайджан, Казахстан и др.

Второ, да се говори за демокрация в Тайван, е твърде пресилено, защото тя до 1996 г., когато се проведоха първите президентски избори, си беше напълно авторитарна държава, но по цялата верига на държавното управление тя си остава държава в преход.

Трето, постиженията на Тайван (както впрочем и на самия Китай, както и на Япония, Южна Корея, Сингапур и др.) си остават преди всичко въпрос на външни инвестиции и трансфер на технологии. И няма никакво значение каква е формата на държавно управление: демокрация, олигархия с нейните разновидности или някакъв тип авторитарно управление. От най-силно развиващите се страни в света Сингапур и Китай са партокрации, т.е. олигархии, Индия е държава с кастово деление (също вид олигархия), редица източно-азиатски страни са също олигархични, но това не пречи за постигането на висок икономически ръст.

Четвърто, напълно ясно е защо инвестициите и технологиите заляха именно региона на Югоизточна Азия: защото там у населението в продължение на хилядолетия бяха култивирани определени качества, крайно висока дисциплина, крайна непретенциозност, изключително висока отговорност, задоволяване с жълти стотинки. Това доведе инвеститорите, т.е. западните компании, до трилиони печалби. Но всичко приключва, жизненият стандарт се вдигна и вече в този регион не е евтино да се инвестира, да не говорим, че с натрупването на богатства той все по-малко е склонен да ги споделя с „инвеститорите“ си.

САНКЦИИ НА КИТАЙ СПРЯМО САЩ

В петък Китай замрази отношенията си със САЩ по редица въпроси, включително разговорите за изменението на климата и военните връзки между двете страни. Също така бяха предприети: отмяна на диалога със САЩ по въпроси на отбраната, координацията на отбранителната политика и военно-морската сигурност, връщането на нелегални имигранти, сътрудничеството в областта на престъпността и най-вече транснационалната престъпност, търговията с наркотици и изменението на климата. Китай също обяви в петък санкции срещу председателя на Камарата и семейството й заради посещението й в Тайван, заявявайки, че това представлява „груба намеса във вътрешните работи на Китай“.

РЕАКЦИЯТА НА САЩ

Посещението на Пелоси в Тайван е напълно в съответствие с политиката на САЩ спрямо Китай, няма причина Пекин да ескалира

В същото време Вашингтон, въпреки че се страхува от реакцията на Китай, не вярва, че тайванският конфликт е възможен точно сега.

РЕАКЦИЯ В ЗАПАДНИТЕ МЕДИИ

Наред с подкрепа и одобрение на посещението на Пелоси в западните медии имаше и откровени критики, посочващи, че това посещение изостря и без това напрегнатата международна обстановка и

  • Посещението на Пелоси в Тайван рискува да подкопае усилията на САЩ за укрепване на отношенията с азиатските съюзници (Ню-Йорк Таймс).
  • Това е вървене по ръба на пропастта (CNN).
  • Светът явно не се е наситил на конфронтацията между Русия и Украйна, опасността от глад, изменението на климата и пандемията. В Далечния изток сега се струпва „буреносният облак на новата криза“. „Никога досега ситуацията около Тайван не е била толкова напрегната, както сега, когато китайският държавен и партиен лидер Си Дзинпин е на власт. Посещението на ръководителя на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ Нанси Пелоси беше само директен повод за нова вълна на напрежение“ (Шпигел).
  • „Безразсъдното“ посещение на Пелоси в Тайван задълбочава разрива между САЩ и Китай (Гардиан).
  • Какво означават последиците от посещението на Пелоси за Тайван и Китай? Отговорът на Китай дава твърде малко възможности за Китай или да отстъпят (Гардиан).
ВЪЗМОЖНИ СЦЕНАРИИ ЗА БЪДЕЩИ ДЕЙСТВИЯ НА КИТАЙ

Китайските власти никога не са казвали, че няма да позволят посещение на острова. Въпросът е, че това посещение не е съгласувано с тях, а е напук, демонстрация е на сила и пренебрежение към Китай, нарушение е на основни договорености още от 1979 г. Те определено няма да започнат война със Съединените щати. В Пекин говорят за червените линии, които Вашингтон може да премине и че след това отношението към САЩ ще бъде различно. Преди ХХ конгрес на ККП през ноември тази година, който ще преизбере за 3-ти път Си Дзинпин за ръководител на ККП, а след това и за държавен глава, китайските власти явно нямат нужда от военен конфликт. Отговорът на Китай ще бъде последователен и ще преследва стратегически печалби. Така че все още ескалация няма – тя тепърва предстои.

Първи сценарий: „минималистичен“. Китайската армия по време на учението ще окупира островите в Тайванския пролив, които формално са под контрола на Тайван. Най-вероятно Тайпе ще трябва да се примири с това.

Втори сценарий: хибриден конфликт. Обявяването на морска блокада на Тайван с кибератаки срещу инфраструктурата там, което ще срине икономиката на острова.

Трети сценарий: атака без нахлуване. Ракетни удари и бомбардировки на военни обекти – с цел демилитаризиране на острова.

Четвърти сценарий: хибридна инвазия. Ракетни удари с кацане на специални части. Малко вероятно е да успеят да поставят под контрол целия остров – но са способни да окупират Тайпе.

Пети сценарий: пълномащабно нахлуване. Операция в духа на десанта в Нормандия, която ще доведе до значителни загуби сред цивилното население и ще постави света на ръба на ядрена война.

Ясно е обаче, че хибридният сблъсък за Тайван ще продължи и в бъдеще – докато не се реализира един от радикалните сценарии.

С други думи, не си струва да се слага край на тази история, след като самолетът на Пелоси кацна в Тайпе. Ние сме в самото начало на глобална конфронтация.

В нея недвусмислен краен победител – към днешна дата – по принцип е невъзможен, тъй като в тази игра:

  • няма строго определен интервал от време,
  • няма неотменими правила,
  • броят на участниците е неограничен.

Условната победа в него не е кацането на Нанси Пелоси на летището в Тайпе, а системното изчерпване на ресурсите и волята на противника за участие в играта, след което той ще бъде принуден да се съсредоточи върху решаването на чисто вътрешни проблеми и да си даде почивка за прегрупиране. Или пък да вдигне бялото знаме.