НАЗНАЧАВА ЛИ ВЛАСТТА ЦЕЛИ ИЗБОРНИ КОМИСИИ?

Веднага след изборите за Европейски парламент мои приятели от чужбина ми казаха, че някои от изборните комисии в страните, където живеят, са съставени почти изцяло от хора, назначени от Министерството на външните работи. Тази новина изключително много ме изненада и реших да проверя дали отговаря на действителността, а ако отговаря, дали действията на МВнР и ЦИК са законни.

За тази цел в качеството си на председател на партия „Пряка демокрация“ изпратих запитвания до ЦИК и до МВнР. И двете институции бяха коректни да ми отговорят. Според отговорите им секционните избирателни комисии извън страната за изборите за членове на Европейския парламент от Република България на 26 май 2019 г., съгласно РЕШЕНИЕ № 251-ЕП- 03.05.2019 на ЦИК, са били общо 191. От тях:

  • 16 Комисии са с 6 членен състав (всички в ЕС);
  • 10 Комисии са със 7 членен състав (всички в ЕС);
  • 2 Комисии са с 9 членен състав (всички в ЕС);
  • 163 Комисии са с 5 членен състав (57 извън ЕС и 106 в ЕС).

Общият брой на членовете на всички комисии извън страната е 999. От тях според отговора на МВнР предложените от МВнР и съответните консулски и дипломатически представителства са 866, а предложените от партии и коалиции – 133.

Броят на гласувалите избиратели според положените подписи в избирателния списък, включително и подписите в допълнителната/ите страница/и (под чертата), е 25 709.

 

Веднага трябва да кажем, че нито ЦИК, нито МВнР са нарушили закона. Напротив, те са се придържали стриктно към неговите разпоредби. Въпросът е в това, какво гласи самият закон и отговаря ли то на разпоредбите на Конституцията и на основни принципи в изборната практика.

Според нас някои членове на Изборния кодекс влизат в противоречие с Конституцията, където е казано:

Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Чл. 11. (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.

(2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.

 

А в Изборния кодекс пише следното:

Предложение от министъра на външните работи

Чл. 103. (1) Централната избирателна комисия назначава във всяка секционна избирателна комисия по един член, предложен от министъра на външните работи или от оправомощен от него заместник-министър.

 Попълване на незаети места

Чл. 104. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) Когато партия или коалиция по чл. 102, ал. 6 или 7 не е направила предложение, Централната избирателна комисия не по-късно от 7 дни преди изборния ден назначава за членове на секционните избирателни комисии лица, предложени от ръководителите на съответните дипломатически или консулски представителства или от министъра на външните работи или оправомощен от него заместник-министър.

 

А сега нашият коментар:

Както министърът на външните работи, така и членовете на дипломатическите и консулските представителства са органи наизпълнителната власт, което означава, че са назначени отуправляващата партия.

Как в такъв случай се спазва провъзгласеният в чл. 11, ал. (1) принцип, че политическият живот се основава на политическия плурализъм, след като голяма част от избирателните комисии и наблюдателите (най-важната институция в изборния механизъм) не се определят от борещите се за властта партии, а от самата власт?

Очевидно е, че в Изборния кодекс са заложени текстове, които пряко противоречат на българската Конституция, но никой не се е погрижил да сезира Конституционния съд по въпроса.

Отговорите на Министерството на външните работи показват, че в почти всички секционни комисии в чужбина изборите са протекли с преобладаващо участие на предложени не от партиите, а от дипломатическите и консулските представителства лица, които после ЦИК е утвърдила, без изобщо да се замисли това редно ли е, или не е.

Всъщност защо да се замисля, като законът й дава това право? Нещо повече, задължава я да действа именно по този начин. Пореден случай, в който законът е написан така, че права и принципи, провъзгласени в конституцията, се обезсилват. Подобни практики опорочават изборите. И най-лошото е, че те са законосъобразни, но недемократични. Защото принципите на демокрацията не допускат в секционните избирателни комисии, т.е. именно там, където се извършват най-важните действия в избирателния процес, управляващата партия да има на практика монополно присъствие и влияние. Защото ако от 999 членове на секционните избирателни комисии 866 са назначени от властта, това означава 6.5:1 надмощие на представителите на властите над представителите на партиите.

Някой би могъл да ни опонира, че в тези секции са гласували едва 25 709 души и че те са незначителен брой спрямо гласувалите общо 2 095 575 избиратели. На подобно твърдение бихме отговорили, че това изобщо няма значение и че става дума за нарушен принцип, а не за нечия зла воля. От друга страна, няма съмнение, че организирането на избори в чужбина е трудна работа и че се появяват множество неудобства и почти неразрешими проблеми най-вече поради това, че партиите нямат ресурсите да изпратят навсякъде свои представители, които да следят за изборния процес. Но това не означава, че при решаването на едни проблеми трябва да се създават други, по-големи.

 

Съвършено очевидно е, че по досегашния начин на провеждане на избори тези проблеми никога няма да бъдат решени, защото или ще има подобна намеса на държавата (т.е. на управляващата партия), или няма да могат да бъдат проведени никакви избори в чужбина поради невъзможността на партиите да изпратят свои представители в комисиите и като наблюдатели. Единственият изход е кардинална промяна в изборния процес чрез въвеждането на онлайн гласуванес възможности това да бъде сторено от всяка точка на земното кълбо.

Известни са ни потенциалните възражения, състоящи се главно в това, че подобно гласуване би било уязвимо за хакерски атаки. Подобни възражения веднага биха били аргументирани и с последните Радини вълнения около изтеклите данни от НАП, а и преди това със сривовете в различни чувствителни системи като Търговския регистър, Агенцията по вписване и др. Такива аргументи обаче се наричат „възвратни аргументи“, защото могат да се използват с пълна сила и срещу използващия ги. Ако изборите могат да пострадат от хакерски атаки и поради това електронното онлайн гласуване не бива да съществува, то не бива да съществуват и електронни онлайн търговски регистри, електронни онлайн бази данни и портали на всевъзможни институции, електронно банкиране и системи като SWIFT, и т.н. Но те съществуват. И никой не се кани да ги закрива.

Защото проблемът не е в хакерските атаки, а в некадърността на властите да се справят с тях. Или пък липсата на управленска воля за това. Аргументите срещу електронното онлайн гласуване са всъщност аргументи срещу кардиналното улеснение на всички работещи, намиращи се извън местата по постоянна регистрация, пътуващи и намиращи се извън страната активни хора, които при сегашната система са лишени от възможности да гласуват. А тези хора с оглед динамиката на съвременния свят никак не са малко.

 

Да не говорим за възможностите на нашите сънародници с българско гражданство, живеещи и работещи в чужбина (както се разбра напоследък, те са повече от 2.4 милиона), да участват в различните избори поради непреодолимите трудности да се доберат до изборна секция в страните, където живеят, и поради твърде недомислените правила за уседналост, които са в сила сега. Това законово положение отрязва на практика почти всички хора с българско гражданство, живеещи или работещи извън ЕС.

Според нас това е погазване на конституционно гарантирани граждански права. Да, някакъв вид правила за уседналост може би е редно да съществуват, но те трябва да съдържат съвсем различни срокове и съвсем различни принципи на действие.

Ясно е защо днешната система на уседналост е в този вид – от една страна, заради нежеланието на властимащите в България да взаимодействат с българските граждани, живеещи в чужбина. Властимащите винаги са се чувствали заплашени от волята на тези хора. Другата причина за уседналостта в този вид е подмолното действие на партията ДПС, която си организира платени избиратели от Турция, без последните изобщо да знаят за кого и защо гласуват. Но ако действията на ДПС са укорими, дваж по-укорими са действията на българските власти, които пишат негодни закони.

 

Ако човек се вгледа в политическия живот и управленските практики дори само през последната година, ще види уникални безобразия, които до не съвсем отдавна биха извели десетки хиляди хора на улицата:

  • Грозни схеми за масово лично облагодетелстване на властимащите чрез използване на служебното си положение (апартаментгейт);
  • Гласуване на решения от парламента, които след това с лекота се потъпкват от изпълнителната власт под неприкрития натиск на чужди сили (конкурси и договори за 8-те изтребители), при което се купува несъществуваща все още техника с първоначален дизайн от края на 60-те години на баснословни цени;
  • Тотална манипулация на изборите за Европейски парламент, защото до 10 май тази година почти всички агенции даваха или малка преднина на БСП, или равенство, а само след две седмици, без през това време да са избухвали някакви невероятни скандали или да има някакви форсмажорни събития, резултатът беше разлика от 6.81% в полза на корумпираната и нагла власт. Вярата, че подобни резултати са възможни и естествени, е привилегия само на хора с неподражаем наивитет и IQне повече от 50, или на напълно корумпирани индивиди. Както биха казали римляните, tertiumnondatur.

 

Заключението е, че по всички линии държавното управление в България е съпроводено с безпринципни нарушения, противозаконни решения, безочливо лично облагодетелстване, безхаберно администриране и своеволно погазване на всякакви демократични управленски принципи. Резултатът, както бе съобщено в началото на този месец, е, че на всяко новородено в България съответстват трима починали. И на никое от всички тези неща няма адекватна обществена реакция.

 

Всъщност истинският патос и най-важният въпрос от всичко казано дотук може да се формулира с едно изречение:

Докога ще търпим некадърници и корумпирани до мозъка на костите хора да ни управляват?

Заключителни думи в края на кампанията за Евроизбори2019 на Петър Клисаров.

Добре би било в края на предизборната кампания да се направи едно обобщение и да се посочат глобалните цели на едно евентуално участие в работата на Европарламента.
Защо? Защото се тръгва от общото към частното, от общата рамка към подробностите, от ескизния проект, преминавайки през идейния и свършвайки с работния проект (както е в архитектурата, в машиностроенето, в космонавтиката, пък и във всяка човешка дейност, в което съществува понятието „проект“).
Само когато сме изяснили и одобрили най-важните, кардиналните насоки на модела на ЕС и потенциалното му развитие, ние ще можем да говорим и за детайли. А всъщност всички правят точно обратното: говорят за някакви дейности, някакви решения, някакви промени… Всички на парче, без да се съобразяват с цялостната конструкция и без да е ясно до какви последствия тези промени и дейности ще доведат.

Затова ние говорим за 3 генерални области на промени в ЕС, за които ще работим:
1. Завършен модел на ЕС.
2. Демократизация на избора, функционирането и вземането на решения от страна на институциите в ЕС, обратната връзка с гражданите, допитвания тях за всички важни решения.
3. Мерки за превръщане на ЕС в световна Велика сила – четвъртия играч на световната политическа сцена наравно със САЩ, Китай и Русия

И тъй, да развием малко горните 3 точки:

1. Възможни модели на развитие и избор на модел за ЕС.
Възможните модели на развитие са много, но ще се огранича с най-важните:
• Съединени европейски щати.
• Европа на постоянното разширение – хлабав съюз за активно взаимодействие с периферията: страни от бившия СССР, Северна Африка и Турция.
• Европа на различните скорости.
• Европа на различните ядра.
• Европа на Отечествата.
• Разпад на ЕС.

Всички анализи сочат, че вариантите от 2 до 4 водят в перспектива до разпад – резултат, който ние най-малко желаем. Ако се придържаме към най-важните критерии: решаването на противоречието център-периферия и високата ефективност, ни остават 2 варианта: СЕЩ и Европа на Отечествата.

Защо не СЕЩ?
В края на 2017 г., в края на мандата си като председател на Европарламента, Мартин Шулц предложи да бъде изработен “конституционен договор”, по силата на който ЕС да стане политически съюз до 2025 г.
Веднага фирмата на политически и маркетингови проучвания YouGov проведе анкета в 7 страни (Германия, Франция, Швеция, Финландия, Дания, Норвегия и Великобритания) за приемливостта на подобна идея. Оказа се, че положително идеята се посреща от твърде малък брой хора в 5 от 7-те страни (твърдо „да“ плюс „може би“ не надхвърлят 25%) . Едва ли в страни като Полша и Унгария резултатите ще бъдат по-различни. От всичко казано следва, че този вариант не е актуален на сегашния етап.

Защо бихме били съгласни и на модела Европа на Отечествата, и на СЕЩ?
Бихме искали да дадем много ясна мотивировка защо няма противоречие, когато говорим, че сме съгласни и на Европа на Отечествата, и на СЕЩ. Общото между тях е ефективността. Само ефективността може да доведе до силна, богата и просперираща Европа. Всичко останало означава Европа да обеднява, а обедняването неминуемо води до тежки противоречия, социално недоволство, междуетнически конфликти и обща нестабилност.

2. Демократизация на ЕС
ЕС е всичко друго, но не и демократична организация. Най-важният й орган – Европейската комисия – се излъчва с продължителни тайни задкулисни договорки между европейските (а защо не и световните) елити, а европейските граждани нямат никакво влияние нито върху формирането, нито върху функционирането, нито върху вземането на решения, нито върху отчетността (която липсва) на този орган.
Пък и царството на бюрокрацията, каквото представлява ЕС, всички останали институции на управлението, като Европейския съвет или Европейския парламент са по-скоро фасадни, отколкото същностни ръководни органи.
Докато гражданите на Европа не вземат в свои ръце избора, ключовите решения и контрола върху избраните ръководители, ЕС никога няма да функционира изцяло в интерес на 500-те милиона граждани.

3. Как ЕС да стане световна сила?

3.1. Чрез дългосрочни мегапроекти и вдъхновяващи цели на развитие (така, както правят в Китай, САЩ и Русия):
•​пробив в термоядрения синтез за осигуряване на човечеството с неограничени количества енергия,
•​европеец да е първият човек, стъпил на Марс,
•​Европа да е първият континент без промишлени емисии на въглероден двуокис,
•​Европа да е първият континент, произвеждаща поне 50% естествени храни без химия и ГМО,
•​Европа да е континент без зони на бедност.

3.2. Придобиване на собствена военна мощ, мощна общоевропейска войска и собствен военно-промишлен комплекс, конкуриращи големите трима: САЩ, Русия, Китай. За целта няма как да не се стигне до разпад на НАТО.
3.3. Организиране и мотивиране на огромния научен потенциал, който Европа притежава. Всъщност именно Европа е родината на съвременната наука и модерните технологии, завладели целия свят. Тук е родината на великата научна и инженерна мисъл, позволили й да покори целия свят. Защото именно Европа владее целия свят от ок. 500 години. Но за съжаление силно сдаде позициите си първо след двете световни войни, а сега и след подчинението си на глобализацията, зад която стоят транснационалните корпорации (ТНК).

Най-важното:
1. Единственият начин да се решат проблемите, които като лавина затрупват ЕС, е да се премине към нов модел.
2. Този модел трябва да отговаря на едно най-важно условие – ефективност.
3. Възможните ефективни модели са два: Европа на Отечествата и СЕЩ.
4. Социологическите проучвания показват, че в повечето страни-членки хората категорично не искат да се преминава към СЕЩ.
5. Значи, остава единствено завръщането към прекрасния модел на Европа по договора от Маастрихт 1991 г., когато Европейската икономическа общност се трансформира в Европейски съюз. Но това си беше ЕС на нациите.

6. Този нов модел трябва задължително да се основава на принципите на пряката демокрация. За да не взема решения, противоречащи на волята на гражданите, за да води политика, увеличаваща благосъстоянието и намаляваща неравенствата, за да си поставя дългосрочни вдъхновяващи цели, за непрекъснато постъпателно развитие изключително в интерес на гражданите.

Ето защо накрая бихме искали да кажем специално няколко думи за демокрацията и по-точно – за пряката демокрация

Живеем в преходна епоха. Вървим:
-​от капитализъм към посткапитализъм, от модернизъм към постмодернизъм, от индустриална към постиндустриална епоха,
-​от форми на демокрация към форми на мека (а може би и не съвсем мека) диктатура,
-​от „свобода, равенство и братство“ към Оруелова антиутопия с тотален контрол върху индивида,
-​от всеобща и възпитавана от първите години на детството трудова етика към етиката на подаянието и безусловния базов доход, от всекидневното усилие към безделието,
-​от отечества на градове и села с човешки измерения към глобално пространство с мегаполиси, в които живеят десетки, а скоро и стотици милиони хора,
-​от семейства с майки, бащи и деца към родител 1, родител 2 и деца, обучавани да избират пола си,
-​от епоха с изкуства, разказващи ни за любов и омраза, добро и зло, амбиции и безволие, светли пориви и низки страсти, героизъм и подлост, вярност и предателство, красота и уродливост към епоха с изкуства, на извратеността, хаоса, безчовечността и примитивизма,
-​от индивиди от плът и кръв към постчовеци, хибриди между биология и машина.

Вече не можем да се крием, да отлагаме, да се уповаваме, че нещата някакси ще се оправят. Защото бъдещето постепенно се превръща в настояще и новата епоха ни засмуква неумолимо в себе си.
Възможно ли е да се противопоставим срещу дебнещия ни хаос в душите, тоталния контрол от страна на властта, обезсмисленото съществуване и новия световен ред, в който „дълбоката държава“ (Deep State) управлява всичко – като се започне от биологичната ни същност и се стигне до плен на съзнанието ни.
Да, напълно е възможно! Възможно е, ако вземем съдбата в собствените си ръце. А съдбата се взема под контрол само чрез смяна на системата за управление, чрез драстично увеличаване на свободата и на възможността всеки да участва във вземането на решенията как да се управлява обществото и държавата.
Преведено на политически език, това означава повече демокрация. Това означава демокрацията да бъде драстично усъвършенствана и доведена до своята завършена и висша форма. Тя се нарича „пряка демокрация“.
Пряка демокрация, разбирана не като система от референдуми и плебисцити, не като масово политиканстване, при което народът съвместно обсъжда и приема всеки закон, законче и поправка в закон, не като аморфно управление без институции като парламент, правителство и местна власт, не като анархия без партии и политически сдружения, а като система, осигуряваща изява на народната воля по всеки ключов въпрос и подчиняваща партиите, парламента и магистратите на тази воля. Като придаване на нова форма, нов живот и ново подчинение на съществуващите и сега институции. За да не могат те да се превръщат в клики, защитаващи частни или корпоративни интереси в ущърб на гражданите.
Система, осигуряваща интересите на народите, а не на транснационалните корпорации, на банките и задкулисната власт на могъщите обитатели на Deep State.

От нас зависи какъв свят ще наследят децата и внуците ни. Дали свят на киборги, живеещ в нечовешки измерения, или уютен свят на човеци с емоции, радости и мечти. Дали свят на пролетарии, жадни за „хляб и зрелища“, или свят на хора, копнеещи да осъществят своя творчески потенциал. Дали свят на свободни индивиди, или свят на нов вид закрепостени създания, разчитащи на необходимото за преживяване от властимащите.
От отговора на тези въпроси зависи какво бъдеще можем да очакваме. Няма кой да спре разрушителните процеси, протичащи в целия свят, освен нас, всички нас.
Имаме възможност да построим света такъв, какъвто желаем да бъде. Тази възможност се нарича „пряка демокрация“. Изпуснем ли я, утре ще бъде късно. Ще бъдем лишени от нея.
Всеки решава кое е по-добро.

С което искаме да благодарим на всички, които са проследили нашето участие и са се заинтересували от нашите идеи.
Това е първият ни опит за представяне пред българското общество и за евентуално участие във властта. Предстоят местни и парламентарни избори, в навечерието на които ще разгърнем идеите ни за развитие на България.
Ще бъдем много щастливи, ако много хора харесат целите ни и ни подкрепят. Със сигурност няма да сбъркат.

На тези избори – бюлетина № 17!

Единен европейски транспорт и инфраструктура

Единен европейски транспорт и инфраструктура

Транспортът и инфраструктурата са от малкото области, в които ЕС има важни функции и прерогативи. Няма съмнение, че в тези области в развитата част на Европа нещата стоят на много високо равнище, а в развиващата се е налице постоянен напредък. И това е може би сферата с най-голям напредък в сравнение с всички останали области, в които ЕС по Лисабонския договор има значителни прерогативи.
Но същевременно има и значителни проблеми. Един от тях е свързан с България и се вижда с невъоръжено око: международният път, който започва от Португалия и завършва в Иран, основната магистрала, свързваща Европа с Близкия изток и Южна Азия като цяло, има тясно място на наша територия – пътят от Калотина до София. На практика единственото място, задръстващо могъщия трафик по този път. Едни 55 км, на които никой не обръща внимание. Едва в края на миналата година, почти 12 години след влизането ни в ЕС, МС на България взе решение да се строи магистрала.
Това показва нехайството, некомпетентността и чиновническия подход на бюрокрацията в Брюксел към проблемите на европейската транспортна мрежа и е просто смайващ пример за недалновидност и, откровено казано, глупост. Защото това е най-важният коридор, обслужващ интересите не само на европейския, а и на азиатския континент.
Друг проблем на хората в ЕС, ръководещи тези направления, е пълната липса на визионерство и стратегическо мислене. Няма идеи за междуконтинентални свръхбързи влакове, Ние ще инициираме нов мега проект за скоростен влак (500км.в час) от Шанхай през Истанбул, София, Виена до Франкфурт с възможност за надграждане на магнитна скоростна линия над релсовата. Мощни интермодални центрове (това са места, където идват влакове, спират за кратко време, от тях се разтоварват и товарът контейнери от 150км радиус, един вид совалки, идеята е да се разтоварят пътищата от тежкотоварни камиони) в невралгични пунктове на Европа, позволяващи значително подобрение на транспорта и логистиката, и т.н.
Към това се прибавят и срамните решения за ограниченията, засягащи най-вече превозвачите от периферията. Поредна проява на егоизъм и високомерие, отразяващо се на най-бедните.
Друг голям проблем е че в много близкото бъдеще с навлизането на камиони със самостоятелно управление (без шофьори) голям брой шофьори ще останат без работа. За тях трябва да се подготвят много сериозни програми за заетост.
Не е възможно да се решат проблемите на отделните сектори, какъвто е транспортът и инфраструктурата, без да бъдат решени глобалните проблеми на ЕС – 1. Общ модел на съюза (Европа на Отечествата или СЕЩ); 2. Дългосрочна визия по глобалните тенденции в новата технологична епоха, в която навлизаме (роботизация и безработица, трансхуманизъм и хибрид човек-машина; климат и екология; изкуствен интелект, и т.н.); 3. Демократизиране на всички процедури, институции и начин на избор и начин на вземане на решения.
Анализът на първите 2 изброени глобални проблема навярно ще даде съвсем различни схеми и направления в развитието на пътищата и инфраструктурата, а на последния – нови стандарти за вземане на решения и управление на отрасъла.

ДИСПУТ ПО ХОРИЗОНТ: 20 май 2019

1. Европейски ценности и национални интереси.

Непрекъснато под път и над път се говори за европейски ценности, макар, сигурен съм, малцина знаят къде да прочетат за тях. Всъщност те са изброени в чл. 1а (ценности, свързани с личността) и чл. 2 (ценности, свързани с общността) на Лисабонския договор:

Чл. 1а: Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.“
Чл. 2, т. 3: Съюзът установява вътрешен пазар. Той работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда. Той насърчава научния и техническия прогрес.
Той се бори срещу социалното изключване и дискриминациите и насърчава социалната справедливост и закрила, равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето.
Той насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и солидарността между държавите-членки.

Прекрасни ценности! Либерални, възприети след ІІ св. война като част от новото устройство на света, когато управляващите си дадоха сметка за причините за последните две катастрофални войни и създадоха социалната държава в рамките на либералната демокрация. На народите бяха дадени редица привилегии, права и възможност за охолен и добър живот, а бизнескласата реши да трупа пари чрез иновации, обороти и конкурентност, а не чрез експлоатация. Бяха приети законодателства в това отношение, бе приета и Харта за правата на човека, установиха се нови порядки в световната търговия, бяха предприети стъпки за премахване на вековни национални вражди (напр. между Франция и Германия). Лявото победи дясното и се съюзи с либерализма.
Така се създаде и Европейският съюз.

Но днес сигурни ли сме, че провъзгласените ценности на общността (чл. 3) се спазват? Изобщо не съм сигурен в това. По-точно сигурен съм, че грубо се нарушават:
1. В Лисабонския договор се говори за равноправие на членките. И доскоро поне говоренето беше в тази посока. Но напоследък управляващите го удариха през просото и започнаха дружно да говорят, че всъщност ЕС си има хегемон, около когото той е изграден. Дори нашият велик вожд с нюха си на хрътка подуши кой е главатарят и обяви: „Каквото каже г-жа Меркел, и аз казвам това“. Нима има равноправие днес в ЕС? Да си спомним само преди няколко години какво ставаше, когато се решаваше въпросът с дълговете на Гърция. Всичко беше дадено в ръцете на тогавашния германски министър на финансите Волфганг Шойбле, който реши всичко така, както бе изгодно за Германия. А какво да кажем за мигрантската криза?
2. Говори се за солидарност, но как можем да изтълкуваме решението на ЕС, че всички мигранти трябва да се регистрират в страната на пристигането си и да остават там? Какво породи това? аОгромни проблеми в Гърция и Италия, затваряне на граници, изпокарване на съседи, взаимни обвинения в егоизъм… Някои страни като Полша приеха няколко десетки мигранти. Не знам дори дали приеха и толкова. Ами увеличаващата се пропаст в стандартите на живот и богатството между центъра и периферията? Къде е тук солидарността и обявената тенденция към икономическо, социално и териториално сближаване?
3. Говори се за демокрация, но какво демократично има в избора на редица органи на ЕС? Например най-важния орган – Европейската комисия? Как се избира той? Не е ли след някакви продължителни задкулисни преговори за съгласуване на интересите на европейските елити? Не са ли пак тези елити, които си подбират изпълнителите? И какво общо имат европейските граждани с тази институция, освен че търпят последствията от нейното управление? Да отваряме ли дума за всякакви комисии, комитети, надзорни органи и т.н.? ЕС е всичко друго, но не и демократична организация.

Дотук ставаше дума за ценности на общността.
4. А ако се върнем към ценностите на личността, не се ли пробутват, без да са гласувани от никого, някакви нови ценности, свързани най-вече със сексуалната сфера вследствие на лобистката дейност на различни феминистки общности? Характерен документ за това бе Истанбулската конвенция, опитваща се да пробута някакви завоалирани и прикрити „ценности“ във възпитанието на децата.
5. Ами миграцията? Европа се превърна в разграден двор и е заплашена от загуба на автентичността. Нещо повече, бе приет и един зловреден документ, наречен Глобален пакт за безопасна, регулирана и легална миграция, който всъщност не цели нищо друго, освен да узакони и регулира постоянен мощен трафик на емигранти към Европа. Защото потоци от емигранти текат само в две направления: 1. Към Европа от Африка, Близкия изток и голяма част от Азия; 2. Към САЩ главно от Южна Америка. Слава Богу, ние не подписахме този документ, но това стана възможно единствено защото и САЩ не го подписаха.

И нещо за националните интереси: Няма как в този модел на ЕС, който господства днес, да не се появят противоречия между общото и частното, между общата организация ЕС и отделните държави. Този модел отнема част от суверенитета на страните и управлява чрез правни актове и администрация някои области:
(а) митнически съюз;
б) установяване на правила относно конкуренцията, необходими за функциониране на вътрешния пазар;
в) парична политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото;
г) опазване на морските биологични ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството;
д) обща търговска политика.
Всички останали прерогативи на ЕС са или споделени със суверенните държави, или изцяло принадлежат на последните.

И там, където тези прерогативи се препокриват, или пък са недостатъчно добре уточнени, неминуемо възникват противоречия. На практика се оказва, че националните правителства хем са отговорни пред своите народи за това, как ги управляват, хем зависят в много отношения от решението на други, наднационални институции.
Това по определение е калпав модел и трябва да се промени.

Най-важното:
1. Ценностите са описани в чл. 1а и 3 на Лисабонския договор.
2. Те са в две области: ценности, свързана с човешките права; ценности, свързани с правата на общността.
3. Макар и провъзгласени, редица ценности на общността не се изпълняват: демократичност, равноправие, солидарност.
4. Най-важните ценности са ценностите, формулирани и приети след ІІ св. война и залегнали в основите на продължителния мирен и плодотворен период, превърнал Европа от разорен континент в най-привлекателното, културно, заможно, организирано и перспективно място. Но с появата на нови „ценности“ Европа започва да върви към своя залез.
5. В сегашният модел на ЕС е заложено противоречието и конфликтният характер между общността и суверенните народи. А това неминуемо води до нарастващи противоречия.

2. Ефективност на европейските институции.

Изключително ниска ефективност:
1. Европейският съвет, т.е. политическото тяло, включващо ръководителите на правителствата на страните-членки (European Summit) не е взел нито едно стратегическо или визионерско решение. Всичко се изчерпва с решаването на текущи проблеми о лобиране. Единствената ефективност, която се наблюдаваше, беше светкавичното приемане и продължаване на санкциите срещу Русия. Да, бяха взети решения в областта на климата, но те са половинчати и недомислени. Защото се приемат директиви към 2050 г. да бъде преустановено всякакво промишлено изхвърляне на въглероден двуокис в атмосферата, което е добре, но с какво ще се заместят енергийните мощности, базирани на изгарянето на въглища и газ, така и не е ясно. Като се има предвид, че няма да има никаква друга постоянна денонощна генерация освен ядрената, то Европа би трябвало отдавна да е лидер в ядрените технологии, какъвто беше през 60-те, 70-те и 80-те години. А сега драстично изостава от Русия и Китай. Същото се отнася до крупни транспортни проекти, космонавтика и т.н.
2. Европейската комисия. Не знам дали изобщо да я коментирам, защото е тежко болна от политически ишиас. Крайно недемократична организация, най-зависимата от задкулисни договорки и интереси. А всъщност това е изпълнителната власт в ЕС. Развива бурна дейност за решаването на най-големите общоевропейски проблеми, но всъщност е напълно безпомощна пред тях:
• миграцията,
• тежките икономически и социални различия между центъра и периферията,
• развитието на европейската култура,
• инициирането на дебати и законодателни мерки срещу пост-истината, превърнала се в истински бич срещу знанието и обяснението на реалността; демокрацията е царство на словото, а когато истината се заменя с неистина, модифицирана истина или откровено съчинителство, най-пострадалият от това е демокрацията; апропо, преди 2 години в Давос един от обсъжданите проблеми бе именно „пост-истината“, но участниците във форума така и не постигнаха никакъв резултат.
3. Европейски парламент. Ако се съди по количествата документи, които този орган произвежда, там кипи наистина Сизифовски труд. Едва ли има човек на континента, дори и най-верният привърженик на европарламента, който да е прочел всичко. И навярно 99% от тази макулатура е напълно безсмислена.
4. Съвет на Европейския съюз (Съвет на министрите) – съвет, който често се събираше в различни състави, за да помага при законодателството и да решава важни проблеми. Може би този съвет ще се запомни със скандалните решения за автомобилните превозвачи, тоест с неудържимото лобиране, което бе осъществено чрез неговата структура.

Най-важното:
1. Неефективна работа на всички структури.
2. Европейски съвет, показал липса на реално лидерство и визионерство сред държавните и правителствени глави в страните-Членки на ЕС.
3. Корумпирана, зависима и неефективна Европейска комисия.
4. Липса на какъвто и да е обратен контрол на европейското гражданство върху всички европейски институции.
5. Липса дори на опити за управление чрез взаимедойствие с гражданството. Всички решения се вземат от тесен кръг хора, повечето от които не са назначенци, а не избраници.

3. Социална спреведливост

Както бе казано по-горе, в Европа след ІІ св. война се установи т.нар. социална държава. Европейските държави наистина са социални – те гарантират на населението пенсионна система, всеобщо образование, всеобщо здравеопазване, фондове за подкрепа при безработица, различни социални помощи, защита на хората с увреждания, неспособни да бъдат пълноценни участници в пазара на труда
Както казахме, лявото победи дясното. Наскоро ми се наложи да прегледам бюджета на Франция. С изненада открих, че повече от 70% от него отива за социални дейности. Това е колосална сума. Замислих се дали подобен финансов масив се използва ефективно. Убеден съм, че не. Същото се отнася – с различни нюанси – за всички европейски държави.
Очевидно е, че социалните системи в европейските държави са претоварени, че освен за истинските нужди на хората, те се харчат и за нуждите на паразитстващи прослойки, които не желаят да работят, а също така се източват в процеса на корупция. Като се замисля, че на хоризонта се задава Безусловният Базов Доход, при който хората ще получават своя екзистенц-минимум ей-така, без трудова престация, си казвам, че скоро неокомунистическото ще победи лявото.
Разбира се, социалната справедливост далеч не се изчерпва със социалната държава, а е също така и борба с неравенствата. Но борбата с неравенствата е напълно изгубена в системата на капитализма, а както виждаме, и на посткапитализма. Борбата с неравенствата може да се увенчае с частичен успех при внедряване на пряката демокрация, когато обществата ще имат лостовете да регулират частично тези проблеми чрез данъчната система и други механизми. Но засега това е утопия.
И понеже говорим за ЕС, той административно не може да направи нищо, тъй като и данъчните системи, и социалните такива са прерогатив преди всичко на суверенните държави. Да, ЕС има частични прерогативи и в тези области, но те не са достатъчни, за да повлияят на социалните системи в отделните страни.

4. Младте в Европа

Както бе казано по-горе, в Европа след ІІ св. война се установи т.нар. социална държава. Европейските държави наистина са социални – те гарантират на населението пенсионна система, всеобщо образование, всеобщо здравеопазване, фондове за подкрепа при безработица, различни социални помощи, защита на хората с увреждания, неспособни да бъдат пълноценни участници в пазара на труда
Както казахме, лявото победи дясното. Наскоро ми се наложи да прегледам бюджета на Франция. С изненада открих, че повече от 70% от него отива за социални дейности. Това е колосална сума. Замислих се дали подобен финансов масив се използва ефективно. Убеден съм, че не. Същото се отнася – с различни нюанси – за всички европейски държави.
Очевидно е, че социалните системи в европейските държави са претоварени, че освен за истинските нужди на хората, те се харчат и за нуждите на паразитстващи прослойки, които не желаят да работят, а също така се източват в процеса на корупция. Като се замисля, че на хоризонта се задава Безусловният Базов Доход, при който хората ще получават своя екзистенц-минимум ей-така, без трудова престация, си казвам, че скоро неокомунистическото ще победи лявото.
Разбира се, социалната справедливост далеч не се изчерпва със социалната държава, а е също така и борба с неравенствата. Но борбата с неравенствата е напълно изгубена в системата на капитализма, а както виждаме, и на посткапитализма. Борбата с неравенствата може да се увенчае с частичен успех при внедряване на пряката демокрация, когато обществата ще имат лостовете да регулират частично тези проблеми чрез данъчната система и други механизми. Но засега това е утопия.
И понеже говорим за ЕС, той административно не може да направи нищо, тъй като и данъчните системи, и социалните такива са прерогатив преди всичко на суверенните държави. Да, ЕС има частични прерогативи и в тези области, но те не са достатъчни, за да повлияят на социалните системи в отделните страни.

ПРОПАГАНДАТА И ДЕЗИНФОРМАЦИЯТА

ПРОПАГАНДАТА И ДЕЗИНФОРМАЦИЯТА

Всъщност пропагандата и дезинформацията в никакъв случай не са само предизборни явления в медиите. Напротив. Те винаги са присъствали, и то осезаемо, откакто медиите съществуват. Но през последните 30-тина години, откакто бе поет курс към радикален либерализъм и глобализация, медиите престанаха да бъдат средство за осведомяване, а за пропаганда и агитация. Т.е. заразиха се от медиите по времето на развития социализъм и се различават от тях само по изобилието от реклами.
За да стане това, бе извършена колосална концентрация на капиталите и сега, както се твърди, всички основни световни медии са собственост на няколко концерна. А регионалните под една или друга форма са в подчинение на глобалните. И се получава стройно и еднообразно говорене, често пъти нямащо нищо общо с истината. Дружно се премълчават някакви неизгодни факти, дружно се дават едни и същи оценки на определени процеси и явления, дружно се заклеймяват явления и хора, които не вървят в „правилната“ посока.
Ако анализираме какво се говореше за ЕС, ще видим едно неуморно и неумерено възхваляване, без никакъв анализ и критично отношение към очевидните му недъзи. А те – с едно изречение – се коренят в първоначалния замисъл съюзът да се гради около победена във ІІ св. война Германия, от една страна, и от друга, в крайно нежизнеспособния модел, въведен с Лисабонския договор през 2007 г. Дванадесет години след влизането му в сила може пределно ясно да се види, че ако дотогава ЕС е вървял възходящо, след него тенденцията е точно обратната.
Но през всичките 12 години медиите твърдяха, че всичко върви по мед и масло. И сега изведнъж се появиха някакви лоши хора, които държат на страните си и на техните интереси. Те веднага бяха наречени националисти, а терминът „националисти“ веднага обрасна с отрицателни значения и стана едва ли не синоним на „нацисти“. Което е изключително долнопробна манипулация. Аз не съм привърженик на националистите в днешния им вид, но да се говори за тях като крайно десни (каквито са наричани нацистите) и популисти, и това да са единствените им характеристики, е невярно и нечестно. Тези хора въпреки цялата пропаганда се увеличават и колкото и да се поливат с хули и обидни епитети, ще продължат да се увеличават.
Цялата тази медийна пушилка през последните десетилетия доведе до това, че хората вече не вярват в това, което им се пропагандира. И започват да се отнасят зле дори към положителните и добрите неща в ЕС. А те са много повече от отрицателните.
И неслучайно на 15 май тази година в английския „Гардиан“ излезе статия, отразяваща проучване на мозъчния тръст European Council on Foreign Relations (Европейски съвет по международни отношения), в което се казва, че мнозинството в ЕС очаква съюзът да се разпадне до 20 години. При това последният Евробарометър констатира, че привлекателността на ЕС е на най-високото си равнище от 1983 г. Което означава, че хората искат да са в ЕС, но смятат, че той е неустойчива конструкция, която ще се разпадне.
Е, порочната агитация и пропаганда, дезинформационният характер на медиите през последните десетилетия са един от най-важните фактори за това.
Ние от партия Пряка Демокрация ще работим за връщането на медиите на тяхното място, като медиатор а не като четвърта власт и то не дефинирана от конституции или под контрол от Суверена които единствен има право да овластява.

https://www.theguardian.com/world/2019/may/15/majority-of-europeans-expect-end-of-eu-within-20-years

ЗАЩО ЕВРОПА НА ОТЕЧЕСТВАТА?

ЗАЩО ЕВРОПА НА ОТЕЧЕСТВАТА?

В първия материал, посветен на изборите за Европейски парламент, споменах възможните варианти на развитие на ЕС. Аргументирах се защо разпадът на ЕС е крайно нежелателен, сегашният вариант – губещ, а желателните варианти, оценявани преди всичко по критерия ефективност, са Европа на Отечествата и Европейска федерация, наричана условно Съединени европейски щати (СЕЩ). В същия материал бе доказано защо вариантът СЕЩ е невъзможен на сегашния етап: от проведените социологически проучвания е видно, че населението в редица страни-членки не желае подобно развитие.

Сега ще се опитам да аргументирам защо Европа на Отечествата (ЕО) е добър вариант.

 

  1. ЕО отговаря на основните цели, заради които бе създаден ЕС – следвоенно възстановяване и невъзможност на бъдещи войни в Европа. За осъществяването им бе необходимо само едно – свобода на движението на хора, стоки и капитали. Тоест необходим бе Митнически съюз и снемането на всички визови и валутни ограничения. Всичко това бе налице в ЕС, създаден с договора от Маастрихт през 1991 г., а дори и в предшестващата го формация, наречена Европейска икономическа общност и създадена с Римския договор през 1957 г. Неслучайно това са златните години на ЕС. И няма съмнение, че проблемите започнаха заплашително да растат след въвеждането на сегашния половинчат бюрократичен модел на централизация в някои области, а в други – не, който възникна след влизането в сила на Лисабонския договор през 2009 г.

 

  1. ЕО е много по-ефективна организация, защото дава на страните-членки далеч по-големи свободи в икономическата и политическата сфери, възможност за силни икономически връзки по всички азимути, а и несъмнено – по-голяма медийна свобода. В подкрепа на последното твърдение ще кажа, че комплексно изследване на медийното отразяване на Брекзит в европейските медии показва, че 35% от тях са взели страна, като 78% от последните са били против Брекзит. Изводът е, че медиите в сегашните условия съвсем не са средства за информация и анализ, а институции за пропаганда.

 

  1. Икономическа ефективност на ЕО. Икономическата ефективност на ЕС е съвкупност от икономическите ефективности на всички нейни страни-членки. Когато има пречки за страните-членки, има пречки и за цялостната ефективност. В ЕС има редица регулации и практики, възпрепятстващи свободното развитие на икономиките и влизащи в противоречие с правилата на пазарната икономика. Такива са:
  • селскостопанските квоти и субсидии,
  • бюджетните ограничения, важащи за едни и не важащи за други (напр. Франция), а и напълно забравени в периода на световната финансова криза от 2008 и следващите години,
  • задължителните нива на акцизите (поради тази политика в САЩ цените на бензина в момента е 1.20 лв./л, а на дизела – 1.40), което води до по-ниска ефективност на европейските икономики в сравнение с тази на САЩ,
  • общата валута, чиято употреба облагодетелства най-силните (Германия) и изсмуква национален доход от най-бедните,
  • изискванията за разделяне на определени дейности (напр. производство и дистрибуция на ток), макар в единния си вариант френската EDF да стана най-голямата енергийна компания (utility company) в света,
  • безпринципност при вземане на решения (напр. дерогацията за най-големия замърсител с въглероден двуокис Полша при вземането на решение за прекратяване на субсидиите за ТЕЦ в ЕС).

В резултат от всичко това виждаме, че ЕС като цяло се развива с далеч по-ниски темпове от основните си конкуренти САЩ и Китай.

 

 

  1. Политическо влияние – в момента ЕС е на най-ниското равнище на политическото си влияние, откакто съществува. Тя изгуби почти всичките си лостове в Близкия изток, на практика отсъства от Африка и гласът й не се чува особено при решаването на глобалните проблеми. Когато се говори за обща политика при модела на ЕО, веднага се поставя въпросът кой би бил общосъюзният политически орган. Отговорът е: същите като сега – Европейски съвет, събиращ президентите или премиерите на всички страни-членки, и Съветът на министрите, събиращ тематично съответните министри.

 

Военно присъствие. Не може в нашия свят – и в модерния, и в постмодерния – да има субект, претендиращ да бъде Велика сила, който да няма могъща армия. Сегашното положение на ЕС в това отношение е парадокс.

Крайно време е ЕС да създаде своя силна войска, която ще е сбор от войските на страните-членки. Тази войска би трябвало да бъде организирана по подобие на НАТО, да има общо командване, общи планове, да се изгражда по общи принципи и устави, да провежда общи учения на всички родове войски. Всяка страна ще преценява сама каква да бъде военната й мощ, но въоръженията й следва да бъдат съвместими с тези в другите страни, а личният й състав – обучен по общи методики. Европейската войска трябва да бъде съпоставима по възможности с тези на САЩ, Русия и Китай. Необходимо е и развитието на собствен военно-промишлен комплекс.

Същевременно трябва да се прекрати участието в НАТО. Това – искам дебело да подчертая – не означава, че САЩ ще престанат да бъдат основният геополитически партньор на ЕС.

 

Изводът е, че просто трябва да се върнем към благословената Европа от Маастрихт. И ЕС да заработи в несравнимо по-опростени рамкови форми. Това ще запази нашето многообразие и ще позволи свободното развитие на всяка страна, а значи – и на всички.

 

НЕ ПОТРЕБИТЕЛ НА ЧУЖДИ МОДЕЛИ, А ИСТИНСКИ POLICY MAKER

НЕ ПОТРЕБИТЕЛ НА ЧУЖДИ МОДЕЛИ, А ИСТИНСКИ POLICY MAKER

Намираме се в преходна епоха, която поради все още неустановените си параметри се нарича по различни начини – постиндустриална, постмодерна, постхуманистична… Епоха на „нещата след“, все още без свое име, през цялото време съизмерваща се с миналото, на което се явява както продължение, така и отрицание. В нея се случват и други пост-неща: пост-истина, пост-човек, пост-изкуство…
На човека не е дадено да предсказва бъдещето, но все пак при добър анализ на съществуващите данни би могъл да набележи поне бъдещи тенденции, елементите на които са вече налице.

Изкуствен интелект
Прилагането на зачатъчни форми на изкуствения интелект вече стана неотменна част на почти всяка висока технология. Изкуственият интелект е способността на машините да анализират заобикалящия ги свят и да осъществяват операции, способни да постигнат максимално успешно заложената цел, т.е. да извършват дейности, възприемани от човека като прояви на разум.
Както може да се предположи, в развитието на изкуствения интелект се хвърлят огромни средства и постепенно той ще замества човека, проявявайки в някои области по-добри качества от него. Имаме ли представа кога изкуственият интелект ще надхвърли комплексно възможностите на човешкия интелект? Ще се усетим ли навреме за това? И как ще реагираме? Какви са потенциалните опасности? Засега никой освен авторите на някои антиутопии не се замисля над този проблем. Няма законодателна рамка. Няма формулирана отговорност за разработващите тези технологии, няма поставени предели докъде може да се стигне и какви граници не бива да се прекрачват.

Пост-човекът
През последните години особено развитие получи движението за транс-хуманизъм, което работи за трансформацията на човека чрез усъвършенствани технологии, целящи да се подобрят значително човешкият интелект и физиология. Т.е. за постигането на хибрид между човека и машината. Особен тласък в тази област бе получен през мандата на президента Обама, който още с идването си прокара законопроект, целящ декодирането на човешкия геном. С помощта на няколко свързани суперкомпютъра за няколко години той бе декодиран до 98% – нещо, което се считаше за невъзможно през следващите 30-40 години.
Като се има предвид и интензивната работа от няколко десетилетия за изследване на човешкия мозък, може да се каже, че научната основа за бъдещия хибрид на човека и машината е налице. Вече се изработват протези на човешки крайници, които се командват с мисъл и са почти неотличими от естествените. Във войската бойците получават екзоскелети, позволяващи им с лекота да преодоляват разстояния и препятствия, които преди се смятаха за непреодолими. Не е далеч времето, когато от стволови клетки ще започнат да се произвеждат органи за замяна, а това отмества значително границата на човешкото дълголетие. Нещо повече, налице е теоретическата възможност за практическо безсмъртие чрез получаване на ново тяло от стволови клетки и прехвърлянето на мозъчното съдържание (памет, опит, личностни характеристики, умения и т.н.) в него. Така ще бъде пресъздаден един съвременен Франкенщайн с огромен житейски опит в младо тяло, при това с подобрени, предварително зададени характеристики.
Естествено, тези постижения няма да са за всекиго, а за една изключително тънка прослойка от много богати и много влиятелни хора. По този начин човечеството може да получи своите богове: безсмъртни, свръхумни, като че ли дошли от друг свят. И това не е утопия или мечта – това е съвсем близка реалност. Кой ще създаде законите за бъдещите богове?

Роботизацията
Роботизацията е явление, което позволява изместването на човека от машини и поточни линии в производствения процес. Явлението се развива изключително бурно и обхваща не само сферата на индустрията, но и на услугите. Тъй като е в началния си стадий на развитие, ефектите от роботизацията все още не се чувстват осезаемо, но нещата ще се променят в най-близко бъдеще. Основната последица ще е съкращаването на нуждата от работна ръка и драстичното увеличаване на безработицата.
Как човечеството ще се справи с този назряващ проблем? Очевидно, не и с досегашните методи. На помощ вече идва идеята за Безусловен Базов Доход, което ще рече всеки гражданин да получава от раждането до смъртта си екзистенц-минимум, осигуряващ оцеляването му. Срещу това от него не се иска никаква трудова престация. Т.е. преминава се от общество, изградено върху трудовата етика, към общество на паразитизма. Един постиндустриален Императорски Рим с неговите огромни маси пролетарии, живеещи за сметка на държавата и изискващи само „хляб и зрелища“.

Подчертах само проблемните тенденции, които бихме могли да обобщим с понятието „дехуманизация“. Но съществуват още проблемите с климата, с осигуряването на енергия, със замърсяването на почвите и изкуствените храни, с концентрацията на населението в хиперполиси, и т.н. Кой би трябвало да се занимава с анализирането, осмислянето и управлението на тези тенденции? Мозъчни тръстове, транснационални корпорации (ТНК), правителства на Велики сили, ООН?
Според нас едва ли има по-подходящ субект, който да се занимава с всички тези дейности, от структурите на ЕС. Защото те притежават всичко необходимо: могат да поръчат анализи, да предизвикат задълбочено обсъждане, да вземат законодателни мерки, да администрират и управляват процесите, при това притежават опита и умението да работят в спецификата на много страни, на голяма територия, в комплексна разнородна среда. От друга страна, имат влиянието да разпространяват полученото политическо know how навсякъде по света.
Занимава ли се ЕС с подобни тенденции? Очевидно, че не. В настоящия ЕС цари бюрократичен дух, стремеж за работа на парче, за занимание с какво ли не, само не и с глобалните проблеми на нашето съвремие. Защо е така, е въпрос на отделна тема.

Ето това ние от партия „Пряка демокрация“ искаме да променим. Искаме да отидем в Европейския парламент, където да поставим тези въпроси и да призовем не само депутатите, но и хората от всички структури да започнат да мислят не само за текущите проблеми (които, разбира се, трябва да се решават), но и в по-дългосрочен план, като визионери, проектиращи бъдещето. Макар да имаме наше виждане по така описаните проблеми, ние държим не да наложим нашите идеи, а да проблематизираме най-важните тенденции в развитието на човечеството. Искаме проблемите да се обсъждат както в ръководните структури на Евросъюза, така и в диалог с гражданите на Европа. Мечтаем ЕС да бъде не потребител на чужди модели, а истински световен policy maker, т.е. да формулира политики (политически теории, модели, проекти, стратегии), валидни за целия свят.
За да има нашият континент сигурност, овладени проблеми, висок стандарт на живот, красиво бъдеще с човешки измерения.

МЛАДИТЕ В ЕВРОПА: РАДИО „СОФИЯ“

МЛАДИТЕ В ЕВРОПА
РАДИО „СОФИЯ“

Ако вярваме на социологическите проучвания и на медийните публикации, младите поколения твърдо искат да живеят в съюз, в свободно паневропейско пространство, в което да се придвижват безпрепятствено, да се учат, където искат, да завързват приятелства с хора отблизо и далеч. За щастие или не, те имат и универсалното средство за общуване, в което се е превърнал английският език.
Твърдото желание на младите хора да живеят в общото европейско пространство едва ли е осмислено и обосновано. То е по-скоро почувствано. И ако ги попитаме: в какъв съюз бихте искали да живеете – в Европа на Отечествата или в Съединени европейски щати, едва ли биха могли да ни отговорят с разумни доводи. По-скоро биха попитали: а в кой от двата ще се чувстваме по-свободни? Ако им кажем, че свободата ще е еднаква и в двата случая, навярно биха предпочели Европа на Отечествата, защото младите обичат разнообразието.
Ние, по-възрастните, трябва да отчитаме това стихийно и категорично желание на младите и да им го осигурим. То е добро и за нас, защото ЕС е едно от големите достояния на европейската цивилизация. То несъмнено ще осигури на нашите деца и внуци много повече и по-разнообразни възможности да получат подходящо образование, а след това и да реализират потенциала си, като си намерят отговаряща на личността им работа. Тези възможности са минимум 28 пъти по-големи, отколкото ако живеят в една страна със затворено общество, или в континент, чиито страни са сложили трудно преодолими граници помежду си. Нека да не забравяме, че нещата стояха точно така само допреди 15-тина години и пътуването извън страна като България беше съпроводено с огромни трудности.
Същевременно нека да не подминаваме с лека ръка и факта, че сегашната свобода и отвореност има и негативни моменти, особено що се отнася до страните в периферията на ЕС. Бедността и провинциалният характер на нашите страни водят до естествен и неконтролируем отток на население, а също така на капитали и национален доход. Напуска ни цветът на нацията. И това е огромен проблем не само за засегнатите страни, а и за целия ЕС, защото подобни процеси пораждат недоволство. Засега това недоволство е латентно, скрито, но то неминуемо ще излезе на повърхността. А това може да доведе до нежелателни напрежения и в крайна сметка – дори до частичен разпад на съюза.
Но да оставим тревогите и да погледнем към хубавите неща. Младите не могат да бъдат спрени. Те вече са почувствали свободата да бъдат европейци, така да се каже, с кожата си. И няма да позволят тя да им бъде отнета.
Ние обаче трябва да направим така, че навсякъде, по цялата територия на ЕС да е хубаво, светло и удобно за живот, а също така да превърнем ЕС като цяло в първостепенен геополитически играч, в световна икономическа, научна, културна, политическа и военна сила, за да могат потомците ни да се гордеят с европейската си принадлежност.
Ние в партия Пряка демокрация имаме сили и възможности да постигнем това.

БНТ: РЕФЕРЕНДУМ

БНТ: РЕФЕРЕНДУМ

І. СОЦИАЛНА И ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА

БЕЗРАБОТИЦА, ОБРАЗОВАНИЕ, ДОХОДИ:
БЕЗРАБОТИЦА
– ЕС отделя доста пари за борба с безработицата. Как резултатът от такива решения може да стане още по-видим?
– Безработицата е посочена на челните места в последното изследване на „Галъп“ за проблеми, с които трябва да се справи Европа – но страните са различни и имат различна степен на икономическо развитие. Може ли различията да се борят с общи мерки и какви?
ОТГОВОРИ:
Безработицата е грижа на националната държава. С нея борбата може да се води само чрез стимулиране на икономическата активност, създаване на условия за инвестиране и благоприятна бизнес-среда. Необходими мерки са и създаването на разгърната и ефективна система за квалификация и преквалификация, както и ефективна система на бюрата за труда, които да са в контакт и да имат доверителни отношения с безработните. ЕС може да подпомага борбата с безработица най-вече като престане да плоди безумни ограничения, квоти, директиви и всевъзможни документи. Би могъл да дава и know-how за подобряване работата на службите по заетостта, както и пари за тяхното материално обезпечение и добро функциониране. Би могъл да финансира и някои програми за трайно безработните, които нямат нагласа да се върнат към трудов живот – с тази цел в европейското законодателство би могло да се приемат норми за засилване на трудовата етика. Разбира се, мнозина хора губят работата си, често пъти по причини, независещи от тях. Такива хора трябва да получат подкрепа. Но безработният би трябвало да полага усилия да си намери работа. А не да се присъединява към разчитащите да живеят изключително от социални помощи. Такава прослойка отдавна съществува в Западна Европа, оформила се е и у нас. Практиката на безделие и паразитизъм трябва да се прекрати. След определен период от време, през който на безработните се дават пари да живеят и да си търсят работа, помощите трябва да се спират. И безработните, ако искат да получават някакви пари, да се насочват към публични програми на заетост в областта на екологията и поддръжката на инфраструктурата – засаждане на гори, поддържане на паркове, градини, неквалифициран труд към комуналните служби, и др.

Кои образователни и програми за квалификация подкрепяте?
ОТГОВОР:
Подкрепям програми, които:
1. Отговарят на потребностите на икономиката и бизнеса.
2. Подкрепени са с пари, база, преподаватели.
3. Търсени са от безработните.

Може ли ЕП да помогне за ограничаване на трудовия дъмпинг в Съюза?
ОТГОВОР:
Зависи какво разбирате под „трудов дъмпинг“.
Ако имате предвид по-ниските заплати, на които са готови хората от периферията на ЕС, то това не е трудов дъмпинг, защото такова е жизненото равнище в тези страни. И то не се подобрява с времето, въпреки че такива бяха обещанията, когато тези страни влизаха в ЕС. Точно обратното, качествените трудови ресурси и мозъците безмилостно се изсмукват от тези страни. Така че вината за подбиване пазара на труда в богатите страни си е изцяло вина на тези страни, които не положиха никакви усилия да подпомогнат по-бедните си събратя. И няма защо да се оплакват.
А ако говорим за дъмпинг от страна на имигранти, то единственият лек е границите на ЕС да престанат да бъдат пропускливи. ЕС трябва да си подбира качествена и малобройна имиграция, както го правят САЩ, които вече почти век събират мозъци от цял свят.

Може ли социалната политика и политиката на доходите да се решават на европейско ниво?
ОТГОВОР:
Може, ако ЕС се превърне в единна федерална държава. В противен случай това няма как да стане поради огромните разлики в богатството, доходите, социалната търпимост, цената на живота, потребителските кошници и т.н., и т.н.

Как гледате на идеята да има единна европейска минимална заплата?
ОТГОВОР:
Отговорът е същият като на предишния въпрос. За да има единна европейска минимална заплата, тя трябва да е много по-висока в страните от периферията, отколкото е сега. А пари откъде ще се вземат? Очевидно това няма как да стане с вътрешни ресурси, ще трябва по-богатите да отворят кесиите? А те склонни ли са на подобно нещо? Убеден съм, че не. Още повече, че всички богати страни са страшно задлъжнели и публичният им дълг почти на всички вече е минал равнището на БВП (брутния им вътрешен продукт). Ако говорим за идеята на Макрон, то не става ясно какво се разбира под единна МРЗ – в относителен план ли (тоест да отговаря на една и съща покупателна способност), в абсолютен ли (тоест навсякъде да е с една и съща номинална стойност)? Изобщо всички идеи на Макрон бяха предложения за работа на парче.

ПЕНСИИ
Познавате ли начини, с които ЕП може да приема решения за пенсионните права на гражданите на ЕС? До каква степен това може да е европейска отговорност?
ОТГОВОР:
ЕС може (и го прави) да приема рамкови условия за социалните права, включително пенсиите. Например, че всеки гражданин има право на вид (работна, социална, инвалидна и т.н.) пенсия при съответните условия. И това съществува.
Всичко останало е прерогатива и задължение на националните държави. ЕС би могла да носи пълната отговорност, ако – както посочих при социалната политика и политиката на доходите – ЕС се превърне в единна федерална държава. Но аз предпочитам за това да се грижат националните държави.

Одобрявате ли еднакво заплащане за равен труд, на едно и също работно място в ЕС?
ОТГОВОР:
Много бих искал да съществува подобно нещо, но това засега е утопия по причините, които изтъкнах по-горе за останалите социални проблеми.

До каква степен данъчната политика трябва да е в ръцете на отделните правителства и до каква – обща европейска тема?
ОТГОВОР:
Всичко зависи от модела на ЕС – дали ще е този, който е сега, дали ще върви към Съюз на Отечествата, или към СЕЩ. При този модел, да не говорим за Европа на Отечествата, данъчната политика трябва да е изцяло в ръцете на националната държава. Впрочем, ние и сега имаме редица тежки ограничения: например имаме задължителни минимални нива на акцизите върху горивата, цигарите и алкохола. А това са, кажи-речи, една четвърт от всички приходи в бюджета. Аз лично не подкрепям подобна данъчна политика. Именно поради нея имаме такива високи цени на горивата, които стопират растежа на икономиката.

ЕВРОПА НА ДВЕ СКОРОСТИ – РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ, ЕВРОПАРИ:
Възможно ли е да няма Европа на две скорости при толкова различия между страните-членки?
Да, възможно е, но при наличието на истинска солидарност, много сериозни програми за истинско (а не, както е сега, показно) изравняване на заможността в различните държави. Програмите бяха наречени „кохезионни“, т.е. програми за напасване, за постигане на хомогенност, за уеднаквяване. А ние напаснахме ли се, уеднаквихме ли се, приближихме ли се поне до равнището на доходи и заможност, съответно за производителност и качество на труда с напредналите държави? Аз лично не наблюдавам подобно нещо, дори смятам, че в някои отношения има отстъпление. За това, разбира се, основната вина се носи от нашите управляващи. Резултатът няма как да е по-добър, щом първата грижа на тези хора е семейното и котерийното им добруване.
Но и ЕС има огромна вина, защото, първо, от 2007 г. насам (като се започне с правителството на Иван Костов, премине се през това на Сакс-Кобургготски, на Тройната коалиция и се свърши с управлението на Бойко Борисов) ЕС оказва мощна морална и политическа подкрепа на тези правителства. Същевременно отделя минимални фондове, водещи към сближаване и си затваря очите, че голяма част от тях се крадат най-безскрупулно.

Най-важното:
1. Европа на 2 скорости е факт, защото не сме се приближили изобщо до развитите страни.
2. Вината за това е главно наша, но и ЕС си има своята вина.
3. Европа на 2 скорости ще доведе до неминуемия разпад на ЕС, или най-малкото – до разцепването му на няколко големи отломъка.

Кои страни в ЕС имат сходни проблеми с нашата страна и с кого бихте търсили възможност за общи действия?
Всички страни от периферията – като се започне от Прибалтика, мине се през Румъния и се свърши със страните в евро-чакалнята – Албания, Македония, Черна гора, Босна. Всички те преживяха драстична деиндустриализация (може би Румъния избягна донякъде тази участ) и депопулация, т.е. населението им се намали между 15 и 20 процента.
Разбира се, биха могли да се предприемат някакви общи действия с общи искания. Но главното е заможните страни в ЕС да проумеят, че бедността в периферията води към потенциални тежки проблеми. Народите в тези държави няма дълго да се примиряват с положението си на далечни бедни роднини, а това заплашва с потенциално разпадане на съюза. Засега това не става поради две причини:
• страха, че излязат ли изпод крилото на ЕС, ще се почувстват слаби, нищожни и изложени на всички опасности в един враждебен и безмилостен свят,
• все още съществуващата магия на Западна Европа от втората половина на ХХ в., когато тя беше най-привлекателното, културно, свободно, красиво, многообразно и приятно за живеене място в света. Въпреки бързата си деградация Западна Европа – ядрото на ЕС – продължава да притежава магнетична сила, особено за народите от Централна и Източна Европа, бивши членки на т. нар. социалистически лагер, каквито сме ние.
Но това няма да е вечно.

Най-важното:
1. Може да има общи инициативи на бедните страни.
2. ЕС трябва да проумее опасността от бедността в периферията.
3. Така няма да продължи вечно. Магията на Западна Европа ще се стопи и изчезне все някога.

Защо все още в България няма видим резултат за най-изостаналите региони? Какви решения бихте подкрепили?
Видим резултат има. Най-изостаналите региони продължават да изостават. И най-страшното – да се обезлюдяват.
Решения винаги има. Но те трябва да бъдат много обмислени, комплексни, подкрепени ресурсно (с финанси, специалисти и изпълнители) и отлично планирани. Всички наши региони имат немалък потенциал, но той трябва да се открие и използва правилно. И както казах, решенията трябва да бъдат комплексни, тоест:
• да се изгради модерна инфраструктура
• да се изградят достатъчни на брой предприятия с достатъчно на брой работни места
• да се осигури пазар на продукцията на тези предприятия
• да се осигурят максимални стимули за дребния и среден бизнес
• да се построят добри комуникации
С подобни комплексни програми би могло да се кандидатства в ЕС за подпомагане по линията на Кохезионния фонд. Но за съжаление Кохезионният фонд досега подкрепя само строителството на пътища и инвестиции в околната среда. Би могъл да се използва и Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), както и Европейският социален фонд (ЕСФ). При добро национално планиране и много умело съчетаване възможностите на тези фондове би могло да се осигури немалка част от необходимите фондове.
Но би могло и да се пледира самият ЕС да обърне внимание на този наболял проблем и да създаде нов фонд за подпомагане комплексното развитие на най-изостаналите региони в Европа.
И последно: необходимо е и национално участие. Нещо повече, ако европейските фондове не достигат или желаните промени не съвпадат с целите и изискванията на европейските фондове, трябва смело да се вземат целеви кредити и промяната да се осъществява. Ако всичко се управлява добре и не се краде, тези кредити лесно ще се върнат.
Не може повече да се търпи цели цветущи някога региони да се превръщат в запустели и безлюдни, подивели места.
А и трябва да се знае, че ако не се направи нищо, държавата пак ще похарчи тези пари, само че за социални помощи на безработните, за борба с престъпността (защото бедността и безизходицата са един от факторите за престъпността), за справяне с наплива на бедни хора към големите градове и проблемите, които тези процеси създават, и т.н., и т.н.

Най-важното:
1. За най-изостаналите региони са необходими комплексни планове.
2. Те частично могат да се финансират по европейски фондове.
3. Ако това финансиране е минимално или дори отсъства, трябва да се прави с кредити, защото държавата все едно ще похарчи немалко пари, но не за развитие, а за помощи и борба с престъпността.
4. Никоя власт няма правото да търпи цели региони да затъват в запустение и да подивяват.

ПРАВОСЪДИЕ, СИГУРНОСТ, МИГРАНТИ
Какво трябва да бъде общото решение на ЕС за мигрантите? Приемате ли тезата, че това е стъпка за решаване на демографския проблем на Европа?
Общото решение на ЕС за мигрантите трябва да бъде осигуряването на няколко неща:
1. Непристъпни граници чрез обща гранична политика и общи гранични съоръжения.
2. Мощни филтри в миграционните коридори:
а) в Северна Африка (главно Либия) за спиране на потока от Субсахарска Африка;
б) в Източното Средиземномоние (Ливан, Турция) за спиране на потока от Ирак, Сирия, Пакистан и Афганистан
3. Помощи и инвестиции в невралгичните региони, откъдето се очаква най-голяма миграция. В тези страни паралелно с подкрепата за местните икономики трябва да върви просветителска програма за намаляване на раждаемостта.
4. Програма, подкрепена с институционални и методически инструменти, за подбор на качествени кадри във всички области: учени, хора на изкуството, хора с образование, които да бъдат приемани и подпомагани при интеграцията в Европа.

Да се решават демографските проблеми с имигранти от най-бедни и изостанали региони, самите те без образование и с манталитет, произлизащ от примитивни общества, е безумие и трябва да се прекрати по най-бързия начин.

Смятате ли, че ЕП има надеждни механизми за мерки за борба с корупцията в отделните държави–членки?
Не. Не смятам.
Смятам, че корупцията е явление, съпътстващо човечеството от превръщането на ловците и събирачите в уседнали земеделци и никога няма да бъде изкоренено.
Нещо повече, корупцията се увеличава пропорционално на увеличението на националното богатство. Методите и похватите й се усъвършенстват с усъвършенстването на обществените практики, науката и разпространението на информация. Никога в историята не е имало по-благоприятна почва за корупция от модерните времена.
За да се намали значително корупцията, трябва да се създаде комплексен механизъм на взаимни зависимости и проверки по върховете, включително с най-модерни технически средства.
Но това е невъзможно, защото „върховете“ не желаят изграждането на такива механизми.

Най-важното:
1. Корупцията е вечно явление, което нараства с нарастването на богатството и възможностите на обществата.
2. За да се намали корупцията, необходимо е създаването на механизъм за взаимен контрол и взаимозависимости по върховете. Но те не искат това.

Европейската прокуратура – виждате ли я като работеща институция?
Не. Би могла да бъде работеща само при положение, че ЕС се превърне в единна федерална държава.
Докато съществуват суверенните национални държави правораздаването ще бъде техен приоритет.
А и честно да си призная, смятам, че колкото по-отдалечено е правораздаването, колкото по-централизирано е то, толкова е по-неефективно и бюрократизирано.
Така че в европейската прокуратура виждам още една бюрократична, нищоправеща, скъпоструваща, пречеща организация.

Външна политика – трябва ли ЕС да има обща армия?
Разбира се, че трябва да има. Не може в нашия свят – и в модерния, и в постмодерния – да има субект, претендиращ да бъде Велика сила, който да няма могъща армия. Сегашното положение на ЕС в това отношение е парадокс.
Крайно време е ЕС да създаде своя силна войска, която ще е сбор от войските на страните-членки. Тази войска би трябвало да бъде организирана по подобие на НАТО, да има общо командване, общи планове, да провежда общи учения на всички родове войски. Всяка страна трябва да има военна мощ, каквато сама прецени, че й е необходима, но въоръженията й трябва да бъдат съвместими с тези в другите страни, а личният й състав – да бъде обучен по общи методики. Европейската войска трябва да бъде съпоставима по възможности с тези на САЩ, Русия и Китай. Необходимо е и развитието на собствен военно-промишлен комплекс, произвеждащ необходимите оръжия и оръжейни системи за всички родове войски.
Същевременно трябва да се прекрати участието в НАТО. Това – искам дебело да подчертая – не означава, че САЩ ще престанат да бъдат основният геополитически партньор на ЕС. Но партньор, а не ментор или сюзерен.

Най-важното:
1. Трябва да има армия, състояща се от армиите на всички страни-членки със структура и командване, подобни на тази на НАТО.
2. НАТО трябва да отпадне.
3. САЩ трябва да останат основният стратегически съюзник, но на равноправни начала.

В кои сфери трябва да се преосмисли външната политика на ЕС?
1. В зависимостта си от САЩ. Европа трябва да стане равноправен субект и да престане да бъде васал. Разбира се, САЩ трябва и занапред да бъдат стратегически партньор на ЕС. Но партньор, а не сюзерен.
2. Европа трябва да престане да захранва Китай с технологии и инвестиции, защото съвсем скоро Китай ще достигне икономическа мощ, която ще спъва развитието на Европа. И тогава тя ще започне да обеднява – първо относително, а след това абсолютно. Този процес вече се наблюдава. Достатъчно е да видим темповете на развитие и преместването не само на предприятия, но на цели отрасли в Китай. Тези мерки трябва да бъдат стриктно съгласувани със САЩ, с които ЕС трябва да води единна политика на ограничаване влиянието на Китай.
3. ЕС трябва да води политика на тесни икономически, политически, културни и други връзки с Русия и да престане да провежда безумната си политика в Украйна. По въпроса имам написани аналитични статии.
4. ЕС трябва да се върне като фактор в Близкия изток. Това би било възможно само ако води принципна и добронамерена политика, която не включва събаряне на неугодни режими, военни нахлувания и износ на демокрация. Народите трябва да се уважават и да не им се натрапват чужди модели с уж добри намерения, зад които винаги надничат користни интереси.
5. Особен резерв за развитието на Европа би могла да бъде Африка – континентът, от който се очаква да се превърне в един от двигателите на световното развитие в близко бъдеще. ЕС е най-изостанал в сравнение с геополитическите си съперници САЩ, Китай и дори Русия в контактите, връзките, инвестициите и сътрудничеството с Африка.

ЕНЕРГЕТИКА:
Зелени технологии, газ, АЕЦ – кое да е бъдещето на Европа?

Бъдещето е съвършено ясно. След подписването на Парижкото споразумение за климата и продължителни преговори между страните-членки ЕС постигна съглашение през декември 2018 г. за спиране на всички субсидии за ТЕЦ в ЕС до края на 2025 г. и за безкарбонова Европа, тоест пълното спиране на всички ТЕЦ до 2050 г., като по-голямата част от този тип централи ще престанат да работят в периода 2030-2035 г.
ТЕЦ с основно гориво въглища произвеждат ок. 40% от световното производство на ел. енергия, а в някои страни – и много повече (Китай – 70%, Полша – 80%, Австралия – 63%, България – 46%). В Европа делът на ТЕЦ-овете в производството на електричество, е ок. 25%.
В отсъствието на ТЕЦ остават 2 основни източника на ел. енергия – ядрената енергетика и възстановяемите източници (ветрогенератори, слънчеви панели, водно-електрически централи). Друго няма. Като се има предвид, че генерацията от възстановяеми източници е зависима от природните условия и силно променлива в рамките на денонощието, единственият стабилен източник на енергия остава ядрената генерация.
Така че АЕЦ са абсолютно необходими за бъдещето на енергетиката. В тези технологии тепърва ще бъдат инвестирани огромни средства, за да се построят ефективни централи, които ще използват не редкия изотоп на урана 238, а несравнимо по-често срещания 235, който обаче е стабилен и изисква съвсем други технологии. Заедно с уран-235 като гориво ще бъде използван и торият. Огромни инвестиции ще бъдат вложени и в разработката на термоядрения синтез, но все още човечеството е много далеч от успех в тази област. Въпреки това трябва да се отбележи, че един от много малкото мегапроекти в Европа е строителството на ITER (International Thermonuclear Experimental Reactor) край селцето Кадараш в Южна Франция, който ще може да дава 500 мегавата мощност в продължение на 20 минути.

Най-важното:
1. ТЕЦ остават в миналото до 2030-2035 г.
2. Единствените 2 вида електрическа генерация остават АЕЦ и ВЕИ (перки, соларки, ВЕЦ)
3. АЕЦ тепърва ще получи огромно разпространение, като ще бъде променено и горивото – вместо уран-238 ще бъдат използвани уран-235 и торий. АЕЦ няма алтернатива като основен източник.
4. Един от малкото мегапроекти в Европа е ITER. Европа трябва да инициира и други мегапроекти в електрогенерацията.

НОВИТЕ ЛИЦА – ПО-МАЛКИТЕ ФОРМАЦИИ И НЕЗАВИСИМИТЕ КАНДИДАТИ:
Повече експерти или повече политици в листите ще повишат избирателната активност на евровота?
Разбира се, че в евролистите трябва да фигурират повече политици. Въпросът е: какви политици? Ако ще говорим за политици от досегашното статукво, те са омръзнали до смърт на избирателите.
Необходими са нови политици, които разбират по нов начин функционирането на ЕС и желаят постигането на действително ефективен съюз.
Народите искат политици-демократи, които ще търсят решаването на всички проблеми в съдействие с гражданите на Европа, а не в сговор на задкулисните елити.
Тенденциите напоследък са съвършено ясни: старите политически лисици предстои да бъдат отстреляни!

Най-важното:
1. Необходими са нови политици – демократи и необвързани със задкулисните елити.
2. В ход е тотална смяна на досегашните партии и политическото представителство.

Към кое европейско семейство ще се присъедините?
Партия „Пряка демокрация“ засега няма да се присъединява към никое европейско семейство, защото старите партии трябва да бъдат изхвърлени на политическото бунище, а новите все още не са с избистрен профил.
Когато намерим действителни съмишленици, ще образуваме нови формации.
От друга страна, искам дебело да подчертая, че ще сътрудничим с всички партийни семейства в ЕС по всички важни въпроси, когато се очертават полезни и правилни решения. За нас е абсолютно неприемливо да се опълчваме срещу всичко само заради опозицията.
Ще следваме обявените от нас приоритети, ще бъдем принципни и конструктивни.

Най-важното:
1. Засега няма да се присъединяваме към никого – старите партии са на път да си отидат, новите партии са с неизбистрен профил.
2. Ще подкрепяме всичко добро, обмислено и перспективно.

Накъде да се развива ЕС след изборите?
ЕС трябва да се развива към нов модел на съюза, чиято основна цел трябва да бъде ефективността. За да бъде Велика сила, играч от ранга на САЩ, Китай, ако щете, Русия.
Ние виждаме 2 възможни посоки на развитие – Европа на Отечествата и СЕЩ. Сегашната тромава, недемократична, зле управлявана и крайно неефективна система трябва да бъде променена. Всички събития напоследък показаха, че настоящият модел не може да се справи с никакви предизвикателства и започва да се пропуква при първия по-голям натиск, както беше с миграцията.
Тепърва ЕС ще трябва да се справя с още по-големи предизвикателства, породени от новия етап на развитие на човечеството: изкуствен интелект, тотална роботизация, трансхуманизъм, тотален контрол върху цялото население, използването на технологиите за масови манипулации (скандалите с Фейсбук), и т.н.

Най-важното:
1. ЕС трябва да се трансформира към ефективен модел. Какъв ще бъде той, трябва да го решат гражданите на Европа.
2. Предстоят ни още по-големи предизвикателства и ЕС трябва да е готов да ги посрещне.

Какво конкретно трябва да се промени, за да има по-ефективни европейски политики?
Първо, необходима е повече демокрация! Сегашният модел на избор на определени институции (напр. Европейската комисия) и на вземане на решения не по демократичен път, а вследствие на задкулисни договорки между елитите (напр. инициирането и отпадането на преговорите по T-TIP), или пък по прищявка на някой влиятелен лидер (напр. Меркел и имигрантите), трябва да отпадне.
Трябва да бъде изработен нов механизъм на избори на всички европейски институции, както и на контрол върху тях от страна на европейските граждани.
Как, накъде и в сътрудничество с кого трябва да се развива Европа, не бива да бъде решавано от смехотворни „политици“ като Юнкер, Туск, Шулц, Могерини и др., а от европейските граждани. Защото само тогава можем да наречем този модел „демокрация“. А това, което имаме сега, няма как да бъде наречено другояче, освен като „криптоолигархия с елементи на демокрация“.

Най-важното:
1. Повече демокрация!
2. Нов механизъм на избори и контрол върху евроинституциите.
3. ЕС да се превърне в световна институция, изработваща визии за бъдещето. ЕС е естествената институция-визионер, но все още сама не съзнава това свое огромно предимство. То трябва да бъде формулирано, осмислено и организирано като най-големият think-tank (сиреч мозъчен тръст) на планетата.

ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ И ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТИКИ:
В някои европейски страни има силна подкрепа на референдумите и пряката демокрация. Как е възможно Европейският парламент да чува повече гласа на европейските граждани?
Нашата партия се нарича „Пряка демокрация“.
Нашата цел е да работим за постигането на висшия етап от развитието на демокрацията – пряката демокрация.
Но ние не разбираме пряката демокрация като често провеждане на референдуми, защото това е тромаво, скъпо, неефективно и при сегашното състояние на медиите – подложено на голямата опасност от манипулации.
Нашият модел е цялостна система за лесно, бързо и евтино гласуване както за избор на всички представителства на Суверена, така и за контрол върху тях. И още по-важно – за контрол върху вземането на решенията.
Без наличието на всички тези елементи не може да има ефективна и истинска демокрация.

Разбира се, на първо време трябва да използваме съществуващите възможности. В случай, че бъдем избрани, ние ще се опитаме да инициираме референдуми по ключови въпроси, като:
– Трябва ли да бъде променен сегашният модел на ЕС?
– В каква посока евентуално трябва да се развива ЕС – към Европа на Отечествата, или СЕЩ?
– Трябва ли ЕС да има своя собствена войска?

ЕВРОПА ДНЕС И ЕВЕНТУАЛНО УТРЕ

Европа днес и евентуално утре

Напоследък все повече се говори за бъдещето на ЕС и по-скоро – за бъдещия разпад на ЕС. Поводи за това има достатъчно – и предстоящият Брекзит, и дрязгите между редица страни заради имигрантската криза, и трансграничните спорове между съседни държави, и санкциите срещу някои „непослушковци“, като Полша и Унгария. И възходът на партии, изповядващи идеологията на националния суверенитет.
Препятствията за такава радикална промяна са все още преобладаващи:
– Позицията на двете големи държави-основателки Германия и Франция. Докато те държат на ЕС, разпадът е много труден.
– Слабостта на редица малки страни, които, излязат ли изпод крилото на ЕС, ще бъдат изложени на огромни опасности в един конкурентен свят. Ние принадлежим към тези страни.
– Тежките икономически проблеми на големи страни, като Италия и Испания, които са така затънали, че извън ЕС могат бързо да фалират. Затова те също се държат за европейското единство.
– Влиянието на магията на Западна Европа от втората половина на ХХ в. – най-привлекателното, културно, свободно, красиво, многообразно и приятно за живеене място в света. Въпреки бързата си деградация Западна Европа – ядрото на ЕС – продължава да притежава магнетична сила, особено за народите от Централна и Източна Европа.
– Все още господстващата идея, че ЕС е в състояние да се конкурира с мощните икономически съперници Китай и САЩ именно в обединения си вид.

Наред с горепосочените центростремителни сили обаче нарастват и центробежните:
– Огромната разлика в развитието на центъра и периферията, която не намалява, а се увеличава.
– Идеологическите противоречия между провеждащия либерална политика център и консервативно настроените общества.
– Всеобхватната бюрокрация, затормозяваща икономическото развитие поради своята тромавост, обвързаност с бавни и неефективни процедури, неспособност да формулира и осъществява мащабни общоевропейски проекти.
– Все по-слабата позиция в икономическото съревнование между трите Велики икономически сили – Китай, САЩ, ЕС, водеща до относително, а в перспектива – и абсолютно обедняване на европейските народи.
– Неспособността на центъра да намери решение за мащабни проблеми от типа „миграция“, принуждаваща държавите да забравят за европейското единство и да търсят разрешаването на проблема в собствените си сили.
– Увеличаващото се недоверие в конструкцията на ЕС и съмненията в демократичността и отговорността на неговите институции.
– Настъпващите процеси на свиване на глобализацията и връщане към модела на суверенните нации.

Възможни модели за развитие:
1. Съединени европейски щати.
2. Европа на постоянното разширение – хлабав съюз за активно взаимодействие с периферията: страни от бившия СССР, Северна Африка и Турция.
3. Европа на различните скорости.
4. Европа на различните ядра.
5. Европа на Отечествата.
6. Разпад на ЕС.

Всички анализи сочат, че вариантите от 2 до 4 водят в перспектива до разпад.
Специално внимание искаме да отделим на № 4, според който разпадът на ЕС ще протече като делението на клетките в биологията. В рамките на уголемената клетка (ЕС) се оформят едно или повече ядра, които нарастват и се обособяват като отделни структури. След което голямата клетка се разпуква и от нея излизат нови клетки. Наблюдават ли се подобни процеси днес? Да. Например:
– Ядро № 1: Вишеградската четворка, обединяваща някои католически страни от Централна и Източна Европа.
– Ядро № 2: периодично възникващата и бурно обсъждана идея за „Европа на различни скорости“. При нея се очертава ядрото на „високите скорости“ – страните, заемащи територията на бившата Каролингска империя, днешните Франция, Германия, Северна Италия, Австрия, Швейцария, Белгия и Холандия. Това са, с две изключения, страните-основателки на ЕС.
– Ядро № 3: Скандинавските страни (Дания, Норвегия, Швеция), които имат вековен исторически опит на съвместно съществуване: трите държави през 1397 г. влизат в Калмарския съюз, от който през 1523 г. излиза Швеция, но останалите две продължават да живеят в съюза до 1814 г.

Може да се предположи че страните от Иберийския полуостров и Италия ще бъдат приобщени към „каролингските“, а Вишеградската четворка ще се увеличи до шесторка със страни като Хърватска и Словения.
Остават страните от Балканския полуостров, наследници на Османската империя, които не са в състояние да осъществят никакво обединение.

Какво да очакваме от бъдещето?
1. Категорично отхвърляме варианта „разпад“. По-горе е казано достатъчно защо този вариант не е приемлив.
2. Ако се придържаме към най-важните критерии: решаването на противоречието център-периферия и високата ефективност, ни остават 2 варианта: СЕЩ и Европа на Отечествата.

Защо не СЕЩ?
В края на 2017 г., в края на мандата си като председател на Европарламента, Мартин Шулц предложи да бъде изработен “конституционен договор”, по силата на който ЕС да стане политически съюз до 2025 г.
Веднага фирмата на политически и маркетингови проучвания YouGov проведе анкета в 7 страни (Германия, Франция, Швеция, Финландия, Дания, Норвегия и Великобритания) за приемливостта на подобна идея. Оказа се, че положително идеята се посреща от твърде малък брой хора в 5 от 7-те страни (твърдо „да“ плюс „може би“ не надхвърлят 25%) . Едва ли в страни като Полша и Унгария резултатите ще бъдат по-различни. От всичко казано следва, че този вариант не е актуален на сегашния етап.

Остава „Европа на Отечествата“. На нейната ефективност ще бъде посветен отделен материал.