НЕ ПОТРЕБИТЕЛ НА ЧУЖДИ МОДЕЛИ, А ИСТИНСКИ POLICY MAKER

НЕ ПОТРЕБИТЕЛ НА ЧУЖДИ МОДЕЛИ, А ИСТИНСКИ POLICY MAKER

Намираме се в преходна епоха, която поради все още неустановените си параметри се нарича по различни начини – постиндустриална, постмодерна, постхуманистична… Епоха на „нещата след“, все още без свое име, през цялото време съизмерваща се с миналото, на което се явява както продължение, така и отрицание. В нея се случват и други пост-неща: пост-истина, пост-човек, пост-изкуство…
На човека не е дадено да предсказва бъдещето, но все пак при добър анализ на съществуващите данни би могъл да набележи поне бъдещи тенденции, елементите на които са вече налице.

Изкуствен интелект
Прилагането на зачатъчни форми на изкуствения интелект вече стана неотменна част на почти всяка висока технология. Изкуственият интелект е способността на машините да анализират заобикалящия ги свят и да осъществяват операции, способни да постигнат максимално успешно заложената цел, т.е. да извършват дейности, възприемани от човека като прояви на разум.
Както може да се предположи, в развитието на изкуствения интелект се хвърлят огромни средства и постепенно той ще замества човека, проявявайки в някои области по-добри качества от него. Имаме ли представа кога изкуственият интелект ще надхвърли комплексно възможностите на човешкия интелект? Ще се усетим ли навреме за това? И как ще реагираме? Какви са потенциалните опасности? Засега никой освен авторите на някои антиутопии не се замисля над този проблем. Няма законодателна рамка. Няма формулирана отговорност за разработващите тези технологии, няма поставени предели докъде може да се стигне и какви граници не бива да се прекрачват.

Пост-човекът
През последните години особено развитие получи движението за транс-хуманизъм, което работи за трансформацията на човека чрез усъвършенствани технологии, целящи да се подобрят значително човешкият интелект и физиология. Т.е. за постигането на хибрид между човека и машината. Особен тласък в тази област бе получен през мандата на президента Обама, който още с идването си прокара законопроект, целящ декодирането на човешкия геном. С помощта на няколко свързани суперкомпютъра за няколко години той бе декодиран до 98% – нещо, което се считаше за невъзможно през следващите 30-40 години.
Като се има предвид и интензивната работа от няколко десетилетия за изследване на човешкия мозък, може да се каже, че научната основа за бъдещия хибрид на човека и машината е налице. Вече се изработват протези на човешки крайници, които се командват с мисъл и са почти неотличими от естествените. Във войската бойците получават екзоскелети, позволяващи им с лекота да преодоляват разстояния и препятствия, които преди се смятаха за непреодолими. Не е далеч времето, когато от стволови клетки ще започнат да се произвеждат органи за замяна, а това отмества значително границата на човешкото дълголетие. Нещо повече, налице е теоретическата възможност за практическо безсмъртие чрез получаване на ново тяло от стволови клетки и прехвърлянето на мозъчното съдържание (памет, опит, личностни характеристики, умения и т.н.) в него. Така ще бъде пресъздаден един съвременен Франкенщайн с огромен житейски опит в младо тяло, при това с подобрени, предварително зададени характеристики.
Естествено, тези постижения няма да са за всекиго, а за една изключително тънка прослойка от много богати и много влиятелни хора. По този начин човечеството може да получи своите богове: безсмъртни, свръхумни, като че ли дошли от друг свят. И това не е утопия или мечта – това е съвсем близка реалност. Кой ще създаде законите за бъдещите богове?

Роботизацията
Роботизацията е явление, което позволява изместването на човека от машини и поточни линии в производствения процес. Явлението се развива изключително бурно и обхваща не само сферата на индустрията, но и на услугите. Тъй като е в началния си стадий на развитие, ефектите от роботизацията все още не се чувстват осезаемо, но нещата ще се променят в най-близко бъдеще. Основната последица ще е съкращаването на нуждата от работна ръка и драстичното увеличаване на безработицата.
Как човечеството ще се справи с този назряващ проблем? Очевидно, не и с досегашните методи. На помощ вече идва идеята за Безусловен Базов Доход, което ще рече всеки гражданин да получава от раждането до смъртта си екзистенц-минимум, осигуряващ оцеляването му. Срещу това от него не се иска никаква трудова престация. Т.е. преминава се от общество, изградено върху трудовата етика, към общество на паразитизма. Един постиндустриален Императорски Рим с неговите огромни маси пролетарии, живеещи за сметка на държавата и изискващи само „хляб и зрелища“.

Подчертах само проблемните тенденции, които бихме могли да обобщим с понятието „дехуманизация“. Но съществуват още проблемите с климата, с осигуряването на енергия, със замърсяването на почвите и изкуствените храни, с концентрацията на населението в хиперполиси, и т.н. Кой би трябвало да се занимава с анализирането, осмислянето и управлението на тези тенденции? Мозъчни тръстове, транснационални корпорации (ТНК), правителства на Велики сили, ООН?
Според нас едва ли има по-подходящ субект, който да се занимава с всички тези дейности, от структурите на ЕС. Защото те притежават всичко необходимо: могат да поръчат анализи, да предизвикат задълбочено обсъждане, да вземат законодателни мерки, да администрират и управляват процесите, при това притежават опита и умението да работят в спецификата на много страни, на голяма територия, в комплексна разнородна среда. От друга страна, имат влиянието да разпространяват полученото политическо know how навсякъде по света.
Занимава ли се ЕС с подобни тенденции? Очевидно, че не. В настоящия ЕС цари бюрократичен дух, стремеж за работа на парче, за занимание с какво ли не, само не и с глобалните проблеми на нашето съвремие. Защо е така, е въпрос на отделна тема.

Ето това ние от партия „Пряка демокрация“ искаме да променим. Искаме да отидем в Европейския парламент, където да поставим тези въпроси и да призовем не само депутатите, но и хората от всички структури да започнат да мислят не само за текущите проблеми (които, разбира се, трябва да се решават), но и в по-дългосрочен план, като визионери, проектиращи бъдещето. Макар да имаме наше виждане по така описаните проблеми, ние държим не да наложим нашите идеи, а да проблематизираме най-важните тенденции в развитието на човечеството. Искаме проблемите да се обсъждат както в ръководните структури на Евросъюза, така и в диалог с гражданите на Европа. Мечтаем ЕС да бъде не потребител на чужди модели, а истински световен policy maker, т.е. да формулира политики (политически теории, модели, проекти, стратегии), валидни за целия свят.
За да има нашият континент сигурност, овладени проблеми, висок стандарт на живот, красиво бъдеще с човешки измерения.

МЛАДИТЕ В ЕВРОПА: РАДИО „СОФИЯ“

МЛАДИТЕ В ЕВРОПА
РАДИО „СОФИЯ“

Ако вярваме на социологическите проучвания и на медийните публикации, младите поколения твърдо искат да живеят в съюз, в свободно паневропейско пространство, в което да се придвижват безпрепятствено, да се учат, където искат, да завързват приятелства с хора отблизо и далеч. За щастие или не, те имат и универсалното средство за общуване, в което се е превърнал английският език.
Твърдото желание на младите хора да живеят в общото европейско пространство едва ли е осмислено и обосновано. То е по-скоро почувствано. И ако ги попитаме: в какъв съюз бихте искали да живеете – в Европа на Отечествата или в Съединени европейски щати, едва ли биха могли да ни отговорят с разумни доводи. По-скоро биха попитали: а в кой от двата ще се чувстваме по-свободни? Ако им кажем, че свободата ще е еднаква и в двата случая, навярно биха предпочели Европа на Отечествата, защото младите обичат разнообразието.
Ние, по-възрастните, трябва да отчитаме това стихийно и категорично желание на младите и да им го осигурим. То е добро и за нас, защото ЕС е едно от големите достояния на европейската цивилизация. То несъмнено ще осигури на нашите деца и внуци много повече и по-разнообразни възможности да получат подходящо образование, а след това и да реализират потенциала си, като си намерят отговаряща на личността им работа. Тези възможности са минимум 28 пъти по-големи, отколкото ако живеят в една страна със затворено общество, или в континент, чиито страни са сложили трудно преодолими граници помежду си. Нека да не забравяме, че нещата стояха точно така само допреди 15-тина години и пътуването извън страна като България беше съпроводено с огромни трудности.
Същевременно нека да не подминаваме с лека ръка и факта, че сегашната свобода и отвореност има и негативни моменти, особено що се отнася до страните в периферията на ЕС. Бедността и провинциалният характер на нашите страни водят до естествен и неконтролируем отток на население, а също така на капитали и национален доход. Напуска ни цветът на нацията. И това е огромен проблем не само за засегнатите страни, а и за целия ЕС, защото подобни процеси пораждат недоволство. Засега това недоволство е латентно, скрито, но то неминуемо ще излезе на повърхността. А това може да доведе до нежелателни напрежения и в крайна сметка – дори до частичен разпад на съюза.
Но да оставим тревогите и да погледнем към хубавите неща. Младите не могат да бъдат спрени. Те вече са почувствали свободата да бъдат европейци, така да се каже, с кожата си. И няма да позволят тя да им бъде отнета.
Ние обаче трябва да направим така, че навсякъде, по цялата територия на ЕС да е хубаво, светло и удобно за живот, а също така да превърнем ЕС като цяло в първостепенен геополитически играч, в световна икономическа, научна, културна, политическа и военна сила, за да могат потомците ни да се гордеят с европейската си принадлежност.
Ние в партия Пряка демокрация имаме сили и възможности да постигнем това.

БНТ: РЕФЕРЕНДУМ

БНТ: РЕФЕРЕНДУМ

І. СОЦИАЛНА И ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА

БЕЗРАБОТИЦА, ОБРАЗОВАНИЕ, ДОХОДИ:
БЕЗРАБОТИЦА
– ЕС отделя доста пари за борба с безработицата. Как резултатът от такива решения може да стане още по-видим?
– Безработицата е посочена на челните места в последното изследване на „Галъп“ за проблеми, с които трябва да се справи Европа – но страните са различни и имат различна степен на икономическо развитие. Може ли различията да се борят с общи мерки и какви?
ОТГОВОРИ:
Безработицата е грижа на националната държава. С нея борбата може да се води само чрез стимулиране на икономическата активност, създаване на условия за инвестиране и благоприятна бизнес-среда. Необходими мерки са и създаването на разгърната и ефективна система за квалификация и преквалификация, както и ефективна система на бюрата за труда, които да са в контакт и да имат доверителни отношения с безработните. ЕС може да подпомага борбата с безработица най-вече като престане да плоди безумни ограничения, квоти, директиви и всевъзможни документи. Би могъл да дава и know-how за подобряване работата на службите по заетостта, както и пари за тяхното материално обезпечение и добро функциониране. Би могъл да финансира и някои програми за трайно безработните, които нямат нагласа да се върнат към трудов живот – с тази цел в европейското законодателство би могло да се приемат норми за засилване на трудовата етика. Разбира се, мнозина хора губят работата си, често пъти по причини, независещи от тях. Такива хора трябва да получат подкрепа. Но безработният би трябвало да полага усилия да си намери работа. А не да се присъединява към разчитащите да живеят изключително от социални помощи. Такава прослойка отдавна съществува в Западна Европа, оформила се е и у нас. Практиката на безделие и паразитизъм трябва да се прекрати. След определен период от време, през който на безработните се дават пари да живеят и да си търсят работа, помощите трябва да се спират. И безработните, ако искат да получават някакви пари, да се насочват към публични програми на заетост в областта на екологията и поддръжката на инфраструктурата – засаждане на гори, поддържане на паркове, градини, неквалифициран труд към комуналните служби, и др.

Кои образователни и програми за квалификация подкрепяте?
ОТГОВОР:
Подкрепям програми, които:
1. Отговарят на потребностите на икономиката и бизнеса.
2. Подкрепени са с пари, база, преподаватели.
3. Търсени са от безработните.

Може ли ЕП да помогне за ограничаване на трудовия дъмпинг в Съюза?
ОТГОВОР:
Зависи какво разбирате под „трудов дъмпинг“.
Ако имате предвид по-ниските заплати, на които са готови хората от периферията на ЕС, то това не е трудов дъмпинг, защото такова е жизненото равнище в тези страни. И то не се подобрява с времето, въпреки че такива бяха обещанията, когато тези страни влизаха в ЕС. Точно обратното, качествените трудови ресурси и мозъците безмилостно се изсмукват от тези страни. Така че вината за подбиване пазара на труда в богатите страни си е изцяло вина на тези страни, които не положиха никакви усилия да подпомогнат по-бедните си събратя. И няма защо да се оплакват.
А ако говорим за дъмпинг от страна на имигранти, то единственият лек е границите на ЕС да престанат да бъдат пропускливи. ЕС трябва да си подбира качествена и малобройна имиграция, както го правят САЩ, които вече почти век събират мозъци от цял свят.

Може ли социалната политика и политиката на доходите да се решават на европейско ниво?
ОТГОВОР:
Може, ако ЕС се превърне в единна федерална държава. В противен случай това няма как да стане поради огромните разлики в богатството, доходите, социалната търпимост, цената на живота, потребителските кошници и т.н., и т.н.

Как гледате на идеята да има единна европейска минимална заплата?
ОТГОВОР:
Отговорът е същият като на предишния въпрос. За да има единна европейска минимална заплата, тя трябва да е много по-висока в страните от периферията, отколкото е сега. А пари откъде ще се вземат? Очевидно това няма как да стане с вътрешни ресурси, ще трябва по-богатите да отворят кесиите? А те склонни ли са на подобно нещо? Убеден съм, че не. Още повече, че всички богати страни са страшно задлъжнели и публичният им дълг почти на всички вече е минал равнището на БВП (брутния им вътрешен продукт). Ако говорим за идеята на Макрон, то не става ясно какво се разбира под единна МРЗ – в относителен план ли (тоест да отговаря на една и съща покупателна способност), в абсолютен ли (тоест навсякъде да е с една и съща номинална стойност)? Изобщо всички идеи на Макрон бяха предложения за работа на парче.

ПЕНСИИ
Познавате ли начини, с които ЕП може да приема решения за пенсионните права на гражданите на ЕС? До каква степен това може да е европейска отговорност?
ОТГОВОР:
ЕС може (и го прави) да приема рамкови условия за социалните права, включително пенсиите. Например, че всеки гражданин има право на вид (работна, социална, инвалидна и т.н.) пенсия при съответните условия. И това съществува.
Всичко останало е прерогатива и задължение на националните държави. ЕС би могла да носи пълната отговорност, ако – както посочих при социалната политика и политиката на доходите – ЕС се превърне в единна федерална държава. Но аз предпочитам за това да се грижат националните държави.

Одобрявате ли еднакво заплащане за равен труд, на едно и също работно място в ЕС?
ОТГОВОР:
Много бих искал да съществува подобно нещо, но това засега е утопия по причините, които изтъкнах по-горе за останалите социални проблеми.

До каква степен данъчната политика трябва да е в ръцете на отделните правителства и до каква – обща европейска тема?
ОТГОВОР:
Всичко зависи от модела на ЕС – дали ще е този, който е сега, дали ще върви към Съюз на Отечествата, или към СЕЩ. При този модел, да не говорим за Европа на Отечествата, данъчната политика трябва да е изцяло в ръцете на националната държава. Впрочем, ние и сега имаме редица тежки ограничения: например имаме задължителни минимални нива на акцизите върху горивата, цигарите и алкохола. А това са, кажи-речи, една четвърт от всички приходи в бюджета. Аз лично не подкрепям подобна данъчна политика. Именно поради нея имаме такива високи цени на горивата, които стопират растежа на икономиката.

ЕВРОПА НА ДВЕ СКОРОСТИ – РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ, ЕВРОПАРИ:
Възможно ли е да няма Европа на две скорости при толкова различия между страните-членки?
Да, възможно е, но при наличието на истинска солидарност, много сериозни програми за истинско (а не, както е сега, показно) изравняване на заможността в различните държави. Програмите бяха наречени „кохезионни“, т.е. програми за напасване, за постигане на хомогенност, за уеднаквяване. А ние напаснахме ли се, уеднаквихме ли се, приближихме ли се поне до равнището на доходи и заможност, съответно за производителност и качество на труда с напредналите държави? Аз лично не наблюдавам подобно нещо, дори смятам, че в някои отношения има отстъпление. За това, разбира се, основната вина се носи от нашите управляващи. Резултатът няма как да е по-добър, щом първата грижа на тези хора е семейното и котерийното им добруване.
Но и ЕС има огромна вина, защото, първо, от 2007 г. насам (като се започне с правителството на Иван Костов, премине се през това на Сакс-Кобургготски, на Тройната коалиция и се свърши с управлението на Бойко Борисов) ЕС оказва мощна морална и политическа подкрепа на тези правителства. Същевременно отделя минимални фондове, водещи към сближаване и си затваря очите, че голяма част от тях се крадат най-безскрупулно.

Най-важното:
1. Европа на 2 скорости е факт, защото не сме се приближили изобщо до развитите страни.
2. Вината за това е главно наша, но и ЕС си има своята вина.
3. Европа на 2 скорости ще доведе до неминуемия разпад на ЕС, или най-малкото – до разцепването му на няколко големи отломъка.

Кои страни в ЕС имат сходни проблеми с нашата страна и с кого бихте търсили възможност за общи действия?
Всички страни от периферията – като се започне от Прибалтика, мине се през Румъния и се свърши със страните в евро-чакалнята – Албания, Македония, Черна гора, Босна. Всички те преживяха драстична деиндустриализация (може би Румъния избягна донякъде тази участ) и депопулация, т.е. населението им се намали между 15 и 20 процента.
Разбира се, биха могли да се предприемат някакви общи действия с общи искания. Но главното е заможните страни в ЕС да проумеят, че бедността в периферията води към потенциални тежки проблеми. Народите в тези държави няма дълго да се примиряват с положението си на далечни бедни роднини, а това заплашва с потенциално разпадане на съюза. Засега това не става поради две причини:
• страха, че излязат ли изпод крилото на ЕС, ще се почувстват слаби, нищожни и изложени на всички опасности в един враждебен и безмилостен свят,
• все още съществуващата магия на Западна Европа от втората половина на ХХ в., когато тя беше най-привлекателното, културно, свободно, красиво, многообразно и приятно за живеене място в света. Въпреки бързата си деградация Западна Европа – ядрото на ЕС – продължава да притежава магнетична сила, особено за народите от Централна и Източна Европа, бивши членки на т. нар. социалистически лагер, каквито сме ние.
Но това няма да е вечно.

Най-важното:
1. Може да има общи инициативи на бедните страни.
2. ЕС трябва да проумее опасността от бедността в периферията.
3. Така няма да продължи вечно. Магията на Западна Европа ще се стопи и изчезне все някога.

Защо все още в България няма видим резултат за най-изостаналите региони? Какви решения бихте подкрепили?
Видим резултат има. Най-изостаналите региони продължават да изостават. И най-страшното – да се обезлюдяват.
Решения винаги има. Но те трябва да бъдат много обмислени, комплексни, подкрепени ресурсно (с финанси, специалисти и изпълнители) и отлично планирани. Всички наши региони имат немалък потенциал, но той трябва да се открие и използва правилно. И както казах, решенията трябва да бъдат комплексни, тоест:
• да се изгради модерна инфраструктура
• да се изградят достатъчни на брой предприятия с достатъчно на брой работни места
• да се осигури пазар на продукцията на тези предприятия
• да се осигурят максимални стимули за дребния и среден бизнес
• да се построят добри комуникации
С подобни комплексни програми би могло да се кандидатства в ЕС за подпомагане по линията на Кохезионния фонд. Но за съжаление Кохезионният фонд досега подкрепя само строителството на пътища и инвестиции в околната среда. Би могъл да се използва и Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), както и Европейският социален фонд (ЕСФ). При добро национално планиране и много умело съчетаване възможностите на тези фондове би могло да се осигури немалка част от необходимите фондове.
Но би могло и да се пледира самият ЕС да обърне внимание на този наболял проблем и да създаде нов фонд за подпомагане комплексното развитие на най-изостаналите региони в Европа.
И последно: необходимо е и национално участие. Нещо повече, ако европейските фондове не достигат или желаните промени не съвпадат с целите и изискванията на европейските фондове, трябва смело да се вземат целеви кредити и промяната да се осъществява. Ако всичко се управлява добре и не се краде, тези кредити лесно ще се върнат.
Не може повече да се търпи цели цветущи някога региони да се превръщат в запустели и безлюдни, подивели места.
А и трябва да се знае, че ако не се направи нищо, държавата пак ще похарчи тези пари, само че за социални помощи на безработните, за борба с престъпността (защото бедността и безизходицата са един от факторите за престъпността), за справяне с наплива на бедни хора към големите градове и проблемите, които тези процеси създават, и т.н., и т.н.

Най-важното:
1. За най-изостаналите региони са необходими комплексни планове.
2. Те частично могат да се финансират по европейски фондове.
3. Ако това финансиране е минимално или дори отсъства, трябва да се прави с кредити, защото държавата все едно ще похарчи немалко пари, но не за развитие, а за помощи и борба с престъпността.
4. Никоя власт няма правото да търпи цели региони да затъват в запустение и да подивяват.

ПРАВОСЪДИЕ, СИГУРНОСТ, МИГРАНТИ
Какво трябва да бъде общото решение на ЕС за мигрантите? Приемате ли тезата, че това е стъпка за решаване на демографския проблем на Европа?
Общото решение на ЕС за мигрантите трябва да бъде осигуряването на няколко неща:
1. Непристъпни граници чрез обща гранична политика и общи гранични съоръжения.
2. Мощни филтри в миграционните коридори:
а) в Северна Африка (главно Либия) за спиране на потока от Субсахарска Африка;
б) в Източното Средиземномоние (Ливан, Турция) за спиране на потока от Ирак, Сирия, Пакистан и Афганистан
3. Помощи и инвестиции в невралгичните региони, откъдето се очаква най-голяма миграция. В тези страни паралелно с подкрепата за местните икономики трябва да върви просветителска програма за намаляване на раждаемостта.
4. Програма, подкрепена с институционални и методически инструменти, за подбор на качествени кадри във всички области: учени, хора на изкуството, хора с образование, които да бъдат приемани и подпомагани при интеграцията в Европа.

Да се решават демографските проблеми с имигранти от най-бедни и изостанали региони, самите те без образование и с манталитет, произлизащ от примитивни общества, е безумие и трябва да се прекрати по най-бързия начин.

Смятате ли, че ЕП има надеждни механизми за мерки за борба с корупцията в отделните държави–членки?
Не. Не смятам.
Смятам, че корупцията е явление, съпътстващо човечеството от превръщането на ловците и събирачите в уседнали земеделци и никога няма да бъде изкоренено.
Нещо повече, корупцията се увеличава пропорционално на увеличението на националното богатство. Методите и похватите й се усъвършенстват с усъвършенстването на обществените практики, науката и разпространението на информация. Никога в историята не е имало по-благоприятна почва за корупция от модерните времена.
За да се намали значително корупцията, трябва да се създаде комплексен механизъм на взаимни зависимости и проверки по върховете, включително с най-модерни технически средства.
Но това е невъзможно, защото „върховете“ не желаят изграждането на такива механизми.

Най-важното:
1. Корупцията е вечно явление, което нараства с нарастването на богатството и възможностите на обществата.
2. За да се намали корупцията, необходимо е създаването на механизъм за взаимен контрол и взаимозависимости по върховете. Но те не искат това.

Европейската прокуратура – виждате ли я като работеща институция?
Не. Би могла да бъде работеща само при положение, че ЕС се превърне в единна федерална държава.
Докато съществуват суверенните национални държави правораздаването ще бъде техен приоритет.
А и честно да си призная, смятам, че колкото по-отдалечено е правораздаването, колкото по-централизирано е то, толкова е по-неефективно и бюрократизирано.
Така че в европейската прокуратура виждам още една бюрократична, нищоправеща, скъпоструваща, пречеща организация.

Външна политика – трябва ли ЕС да има обща армия?
Разбира се, че трябва да има. Не може в нашия свят – и в модерния, и в постмодерния – да има субект, претендиращ да бъде Велика сила, който да няма могъща армия. Сегашното положение на ЕС в това отношение е парадокс.
Крайно време е ЕС да създаде своя силна войска, която ще е сбор от войските на страните-членки. Тази войска би трябвало да бъде организирана по подобие на НАТО, да има общо командване, общи планове, да провежда общи учения на всички родове войски. Всяка страна трябва да има военна мощ, каквато сама прецени, че й е необходима, но въоръженията й трябва да бъдат съвместими с тези в другите страни, а личният й състав – да бъде обучен по общи методики. Европейската войска трябва да бъде съпоставима по възможности с тези на САЩ, Русия и Китай. Необходимо е и развитието на собствен военно-промишлен комплекс, произвеждащ необходимите оръжия и оръжейни системи за всички родове войски.
Същевременно трябва да се прекрати участието в НАТО. Това – искам дебело да подчертая – не означава, че САЩ ще престанат да бъдат основният геополитически партньор на ЕС. Но партньор, а не ментор или сюзерен.

Най-важното:
1. Трябва да има армия, състояща се от армиите на всички страни-членки със структура и командване, подобни на тази на НАТО.
2. НАТО трябва да отпадне.
3. САЩ трябва да останат основният стратегически съюзник, но на равноправни начала.

В кои сфери трябва да се преосмисли външната политика на ЕС?
1. В зависимостта си от САЩ. Европа трябва да стане равноправен субект и да престане да бъде васал. Разбира се, САЩ трябва и занапред да бъдат стратегически партньор на ЕС. Но партньор, а не сюзерен.
2. Европа трябва да престане да захранва Китай с технологии и инвестиции, защото съвсем скоро Китай ще достигне икономическа мощ, която ще спъва развитието на Европа. И тогава тя ще започне да обеднява – първо относително, а след това абсолютно. Този процес вече се наблюдава. Достатъчно е да видим темповете на развитие и преместването не само на предприятия, но на цели отрасли в Китай. Тези мерки трябва да бъдат стриктно съгласувани със САЩ, с които ЕС трябва да води единна политика на ограничаване влиянието на Китай.
3. ЕС трябва да води политика на тесни икономически, политически, културни и други връзки с Русия и да престане да провежда безумната си политика в Украйна. По въпроса имам написани аналитични статии.
4. ЕС трябва да се върне като фактор в Близкия изток. Това би било възможно само ако води принципна и добронамерена политика, която не включва събаряне на неугодни режими, военни нахлувания и износ на демокрация. Народите трябва да се уважават и да не им се натрапват чужди модели с уж добри намерения, зад които винаги надничат користни интереси.
5. Особен резерв за развитието на Европа би могла да бъде Африка – континентът, от който се очаква да се превърне в един от двигателите на световното развитие в близко бъдеще. ЕС е най-изостанал в сравнение с геополитическите си съперници САЩ, Китай и дори Русия в контактите, връзките, инвестициите и сътрудничеството с Африка.

ЕНЕРГЕТИКА:
Зелени технологии, газ, АЕЦ – кое да е бъдещето на Европа?

Бъдещето е съвършено ясно. След подписването на Парижкото споразумение за климата и продължителни преговори между страните-членки ЕС постигна съглашение през декември 2018 г. за спиране на всички субсидии за ТЕЦ в ЕС до края на 2025 г. и за безкарбонова Европа, тоест пълното спиране на всички ТЕЦ до 2050 г., като по-голямата част от този тип централи ще престанат да работят в периода 2030-2035 г.
ТЕЦ с основно гориво въглища произвеждат ок. 40% от световното производство на ел. енергия, а в някои страни – и много повече (Китай – 70%, Полша – 80%, Австралия – 63%, България – 46%). В Европа делът на ТЕЦ-овете в производството на електричество, е ок. 25%.
В отсъствието на ТЕЦ остават 2 основни източника на ел. енергия – ядрената енергетика и възстановяемите източници (ветрогенератори, слънчеви панели, водно-електрически централи). Друго няма. Като се има предвид, че генерацията от възстановяеми източници е зависима от природните условия и силно променлива в рамките на денонощието, единственият стабилен източник на енергия остава ядрената генерация.
Така че АЕЦ са абсолютно необходими за бъдещето на енергетиката. В тези технологии тепърва ще бъдат инвестирани огромни средства, за да се построят ефективни централи, които ще използват не редкия изотоп на урана 238, а несравнимо по-често срещания 235, който обаче е стабилен и изисква съвсем други технологии. Заедно с уран-235 като гориво ще бъде използван и торият. Огромни инвестиции ще бъдат вложени и в разработката на термоядрения синтез, но все още човечеството е много далеч от успех в тази област. Въпреки това трябва да се отбележи, че един от много малкото мегапроекти в Европа е строителството на ITER (International Thermonuclear Experimental Reactor) край селцето Кадараш в Южна Франция, който ще може да дава 500 мегавата мощност в продължение на 20 минути.

Най-важното:
1. ТЕЦ остават в миналото до 2030-2035 г.
2. Единствените 2 вида електрическа генерация остават АЕЦ и ВЕИ (перки, соларки, ВЕЦ)
3. АЕЦ тепърва ще получи огромно разпространение, като ще бъде променено и горивото – вместо уран-238 ще бъдат използвани уран-235 и торий. АЕЦ няма алтернатива като основен източник.
4. Един от малкото мегапроекти в Европа е ITER. Европа трябва да инициира и други мегапроекти в електрогенерацията.

НОВИТЕ ЛИЦА – ПО-МАЛКИТЕ ФОРМАЦИИ И НЕЗАВИСИМИТЕ КАНДИДАТИ:
Повече експерти или повече политици в листите ще повишат избирателната активност на евровота?
Разбира се, че в евролистите трябва да фигурират повече политици. Въпросът е: какви политици? Ако ще говорим за политици от досегашното статукво, те са омръзнали до смърт на избирателите.
Необходими са нови политици, които разбират по нов начин функционирането на ЕС и желаят постигането на действително ефективен съюз.
Народите искат политици-демократи, които ще търсят решаването на всички проблеми в съдействие с гражданите на Европа, а не в сговор на задкулисните елити.
Тенденциите напоследък са съвършено ясни: старите политически лисици предстои да бъдат отстреляни!

Най-важното:
1. Необходими са нови политици – демократи и необвързани със задкулисните елити.
2. В ход е тотална смяна на досегашните партии и политическото представителство.

Към кое европейско семейство ще се присъедините?
Партия „Пряка демокрация“ засега няма да се присъединява към никое европейско семейство, защото старите партии трябва да бъдат изхвърлени на политическото бунище, а новите все още не са с избистрен профил.
Когато намерим действителни съмишленици, ще образуваме нови формации.
От друга страна, искам дебело да подчертая, че ще сътрудничим с всички партийни семейства в ЕС по всички важни въпроси, когато се очертават полезни и правилни решения. За нас е абсолютно неприемливо да се опълчваме срещу всичко само заради опозицията.
Ще следваме обявените от нас приоритети, ще бъдем принципни и конструктивни.

Най-важното:
1. Засега няма да се присъединяваме към никого – старите партии са на път да си отидат, новите партии са с неизбистрен профил.
2. Ще подкрепяме всичко добро, обмислено и перспективно.

Накъде да се развива ЕС след изборите?
ЕС трябва да се развива към нов модел на съюза, чиято основна цел трябва да бъде ефективността. За да бъде Велика сила, играч от ранга на САЩ, Китай, ако щете, Русия.
Ние виждаме 2 възможни посоки на развитие – Европа на Отечествата и СЕЩ. Сегашната тромава, недемократична, зле управлявана и крайно неефективна система трябва да бъде променена. Всички събития напоследък показаха, че настоящият модел не може да се справи с никакви предизвикателства и започва да се пропуква при първия по-голям натиск, както беше с миграцията.
Тепърва ЕС ще трябва да се справя с още по-големи предизвикателства, породени от новия етап на развитие на човечеството: изкуствен интелект, тотална роботизация, трансхуманизъм, тотален контрол върху цялото население, използването на технологиите за масови манипулации (скандалите с Фейсбук), и т.н.

Най-важното:
1. ЕС трябва да се трансформира към ефективен модел. Какъв ще бъде той, трябва да го решат гражданите на Европа.
2. Предстоят ни още по-големи предизвикателства и ЕС трябва да е готов да ги посрещне.

Какво конкретно трябва да се промени, за да има по-ефективни европейски политики?
Първо, необходима е повече демокрация! Сегашният модел на избор на определени институции (напр. Европейската комисия) и на вземане на решения не по демократичен път, а вследствие на задкулисни договорки между елитите (напр. инициирането и отпадането на преговорите по T-TIP), или пък по прищявка на някой влиятелен лидер (напр. Меркел и имигрантите), трябва да отпадне.
Трябва да бъде изработен нов механизъм на избори на всички европейски институции, както и на контрол върху тях от страна на европейските граждани.
Как, накъде и в сътрудничество с кого трябва да се развива Европа, не бива да бъде решавано от смехотворни „политици“ като Юнкер, Туск, Шулц, Могерини и др., а от европейските граждани. Защото само тогава можем да наречем този модел „демокрация“. А това, което имаме сега, няма как да бъде наречено другояче, освен като „криптоолигархия с елементи на демокрация“.

Най-важното:
1. Повече демокрация!
2. Нов механизъм на избори и контрол върху евроинституциите.
3. ЕС да се превърне в световна институция, изработваща визии за бъдещето. ЕС е естествената институция-визионер, но все още сама не съзнава това свое огромно предимство. То трябва да бъде формулирано, осмислено и организирано като най-големият think-tank (сиреч мозъчен тръст) на планетата.

ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ И ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТИКИ:
В някои европейски страни има силна подкрепа на референдумите и пряката демокрация. Как е възможно Европейският парламент да чува повече гласа на европейските граждани?
Нашата партия се нарича „Пряка демокрация“.
Нашата цел е да работим за постигането на висшия етап от развитието на демокрацията – пряката демокрация.
Но ние не разбираме пряката демокрация като често провеждане на референдуми, защото това е тромаво, скъпо, неефективно и при сегашното състояние на медиите – подложено на голямата опасност от манипулации.
Нашият модел е цялостна система за лесно, бързо и евтино гласуване както за избор на всички представителства на Суверена, така и за контрол върху тях. И още по-важно – за контрол върху вземането на решенията.
Без наличието на всички тези елементи не може да има ефективна и истинска демокрация.

Разбира се, на първо време трябва да използваме съществуващите възможности. В случай, че бъдем избрани, ние ще се опитаме да инициираме референдуми по ключови въпроси, като:
– Трябва ли да бъде променен сегашният модел на ЕС?
– В каква посока евентуално трябва да се развива ЕС – към Европа на Отечествата, или СЕЩ?
– Трябва ли ЕС да има своя собствена войска?

ЕВРОПА ДНЕС И ЕВЕНТУАЛНО УТРЕ

Европа днес и евентуално утре

Напоследък все повече се говори за бъдещето на ЕС и по-скоро – за бъдещия разпад на ЕС. Поводи за това има достатъчно – и предстоящият Брекзит, и дрязгите между редица страни заради имигрантската криза, и трансграничните спорове между съседни държави, и санкциите срещу някои „непослушковци“, като Полша и Унгария. И възходът на партии, изповядващи идеологията на националния суверенитет.
Препятствията за такава радикална промяна са все още преобладаващи:
– Позицията на двете големи държави-основателки Германия и Франция. Докато те държат на ЕС, разпадът е много труден.
– Слабостта на редица малки страни, които, излязат ли изпод крилото на ЕС, ще бъдат изложени на огромни опасности в един конкурентен свят. Ние принадлежим към тези страни.
– Тежките икономически проблеми на големи страни, като Италия и Испания, които са така затънали, че извън ЕС могат бързо да фалират. Затова те също се държат за европейското единство.
– Влиянието на магията на Западна Европа от втората половина на ХХ в. – най-привлекателното, културно, свободно, красиво, многообразно и приятно за живеене място в света. Въпреки бързата си деградация Западна Европа – ядрото на ЕС – продължава да притежава магнетична сила, особено за народите от Централна и Източна Европа.
– Все още господстващата идея, че ЕС е в състояние да се конкурира с мощните икономически съперници Китай и САЩ именно в обединения си вид.

Наред с горепосочените центростремителни сили обаче нарастват и центробежните:
– Огромната разлика в развитието на центъра и периферията, която не намалява, а се увеличава.
– Идеологическите противоречия между провеждащия либерална политика център и консервативно настроените общества.
– Всеобхватната бюрокрация, затормозяваща икономическото развитие поради своята тромавост, обвързаност с бавни и неефективни процедури, неспособност да формулира и осъществява мащабни общоевропейски проекти.
– Все по-слабата позиция в икономическото съревнование между трите Велики икономически сили – Китай, САЩ, ЕС, водеща до относително, а в перспектива – и абсолютно обедняване на европейските народи.
– Неспособността на центъра да намери решение за мащабни проблеми от типа „миграция“, принуждаваща държавите да забравят за европейското единство и да търсят разрешаването на проблема в собствените си сили.
– Увеличаващото се недоверие в конструкцията на ЕС и съмненията в демократичността и отговорността на неговите институции.
– Настъпващите процеси на свиване на глобализацията и връщане към модела на суверенните нации.

Възможни модели за развитие:
1. Съединени европейски щати.
2. Европа на постоянното разширение – хлабав съюз за активно взаимодействие с периферията: страни от бившия СССР, Северна Африка и Турция.
3. Европа на различните скорости.
4. Европа на различните ядра.
5. Европа на Отечествата.
6. Разпад на ЕС.

Всички анализи сочат, че вариантите от 2 до 4 водят в перспектива до разпад.
Специално внимание искаме да отделим на № 4, според който разпадът на ЕС ще протече като делението на клетките в биологията. В рамките на уголемената клетка (ЕС) се оформят едно или повече ядра, които нарастват и се обособяват като отделни структури. След което голямата клетка се разпуква и от нея излизат нови клетки. Наблюдават ли се подобни процеси днес? Да. Например:
– Ядро № 1: Вишеградската четворка, обединяваща някои католически страни от Централна и Източна Европа.
– Ядро № 2: периодично възникващата и бурно обсъждана идея за „Европа на различни скорости“. При нея се очертава ядрото на „високите скорости“ – страните, заемащи територията на бившата Каролингска империя, днешните Франция, Германия, Северна Италия, Австрия, Швейцария, Белгия и Холандия. Това са, с две изключения, страните-основателки на ЕС.
– Ядро № 3: Скандинавските страни (Дания, Норвегия, Швеция), които имат вековен исторически опит на съвместно съществуване: трите държави през 1397 г. влизат в Калмарския съюз, от който през 1523 г. излиза Швеция, но останалите две продължават да живеят в съюза до 1814 г.

Може да се предположи че страните от Иберийския полуостров и Италия ще бъдат приобщени към „каролингските“, а Вишеградската четворка ще се увеличи до шесторка със страни като Хърватска и Словения.
Остават страните от Балканския полуостров, наследници на Османската империя, които не са в състояние да осъществят никакво обединение.

Какво да очакваме от бъдещето?
1. Категорично отхвърляме варианта „разпад“. По-горе е казано достатъчно защо този вариант не е приемлив.
2. Ако се придържаме към най-важните критерии: решаването на противоречието център-периферия и високата ефективност, ни остават 2 варианта: СЕЩ и Европа на Отечествата.

Защо не СЕЩ?
В края на 2017 г., в края на мандата си като председател на Европарламента, Мартин Шулц предложи да бъде изработен “конституционен договор”, по силата на който ЕС да стане политически съюз до 2025 г.
Веднага фирмата на политически и маркетингови проучвания YouGov проведе анкета в 7 страни (Германия, Франция, Швеция, Финландия, Дания, Норвегия и Великобритания) за приемливостта на подобна идея. Оказа се, че положително идеята се посреща от твърде малък брой хора в 5 от 7-те страни (твърдо „да“ плюс „може би“ не надхвърлят 25%) . Едва ли в страни като Полша и Унгария резултатите ще бъдат по-различни. От всичко казано следва, че този вариант не е актуален на сегашния етап.

Остава „Европа на Отечествата“. На нейната ефективност ще бъде посветен отделен материал.

Цели на партия Пряка Демокрация за Европейските избори

Цели на партия Пряка Демокрация за Европейските избори

Партия „Пряка демокрация“ е регистрирана от ЦИК и ще участва в изборите за Европейски парламент. Това ще е първото й участие в избори след продължителна идейна и организационна подготовка. Ние сме кръг от съмишленици, желаещи да извършат най-значителната политическа промяна от два века насам – да отменят представителната и да внедрят пряката демокрация като система за държавно управление. С това предвиждаме да доведем великата идея за демокрацията до нейното съвършенство и да отменим днешния й изкривен и извратен вариант, прикриващ реалността, която може да бъде определена с две-три думи: криптоолигархия с елементи на демокрация.

Въпреки че сме съвсем нови на политическата сцена, смятаме да участваме самостоятелно, не в коалиции с други партии, защото те са част от непроменимото статукво, които вече 30 години възпроизвеждат едно и също: партизанщина, представителство на откритите и сенчестите елити, които се грижат единствено за своите интереси и за интересите на своите ментори извън България. Всеки ден в продължение на 30 години наблюдаваме едно и също:
• липса на каквато и да било визия за развитието на България и участието й в международното разделение на труда
• несамостоятелна политика,
• липса на стройна идеология,
• приемане на лобистки закони и нарушаването дори на тези закони,
• безкрайно целенасочено ограбване на държавата,
• неспирни скандали с тежки нарушения на закона с цел имотна облага.

Това не дава надежда на хората за промяна и дори когато партиите изваждат на политическата сцена нови лица, почти веднага става ясно, че те по нищо освен по физиономия не се различават от своите предшественици.

Понеже тези избори са за европейски парламент, нека да кажа с няколко думи как виждаме нещата в ЕС. Веднага трябва да се подчертае: нещата не вървят на добре. А и в глобален мащаб е същото. Намираме се в преходния период към нова епоха, която още като че ли не е получила своето определение – наричат я ту постмодерна, ту постиндустриална, ту постхуманистична. Това е така, защото навлизаме в нов технологичен цикъл, водещ до значителни промени както в социалната сфера, така и в сферата на международните отношения. Новата планетарна взаимосвързаност, дължаща се на техническия прогрес, се подсилва от идеологията на глобализацията, която е призвана да даде предимство на крупните транснационални корпорации и да потисне дребните производители. Страдат и малките държави.
Затова такива мощни организации като ЕС и неговите структури са призвани да дадат необходимия анализ и да се заемат с уреждането на нововъзникналите взаимоотношения и проблемите, свързани с тях. И тук основното не е дали ще започнем безкрайни боричкания между глобалисти и националисти, както се очертава да стане в бъдещия европарламент. Тук важното е да направим прецизен анализ на макропроцесите, протичащи в света и в частност – в Европа, и на базата на този анализ да проектираме две неща:
• мястото на Европа в световното разделение на труда и свързаната с това политическа и военна тежест на ЕС, от една страна.
• И от друга, какво трябва да бъде устройството на ЕС, за да се превърне в максимално мощен играч на международната сцена.

ЕС в момента е един проект, започнат и доведен донякъде и зарязан в половинчат вид. Характерното за сегашния модел е нароилата се, бих казал напращяла бюрокрация, избирана в голямата си част по недемократичен път със задкулисни договорки. Тя е и основната причина за изключителната тромавост и тежък преразход на време при вземането на решения. А също и за липсата на визионерска политика и общоевропейски макропроекти. С което ЕС е обречен да изостава в икономически план от основните си конкуренти Китай и САЩ. Икономическата слабост пък води и до политическа и военна немощ.
Очевидно е, че завършените модели са в две насоки: едната е Европа на Отечествата, за която мечтаеше Дьо Гол. Другата е Съединени Европейски Щати, за които още през 1946 г. говореше Уинстън Чърчил. За нас няма съмнение, че трябва да се придвижим към един от тези модели, като нашето предпочитание е Европа на Отечествата, но бихме приели и модела СЕЩ, защото и двата са цялостни и позволяват мощно развитие.
Всякакви други модели, като ЕС на различни скорости, ЕС на ядра, както и хлабав Европейски модел, включващ периферни страни като Турция, бившите републики на СССР, страни от Близкия изток и Северна Африка, трябва да бъдат решително отхвърлени.

Назрял е моментът за решаване на тези съдбоносни проблеми. А какво виждаме досега? В европейската политическа система се внедряват елементи от вариантите, които посочих (последният пример е договорът от Аахен между Франция и Германия), но без обсъждане, без дебати с обществата и народите, без допитвания и обратна връзка със стотиците милиони граждани на ЕС. Просто едни хора се събират на затворени заседания, след което на всички останали се свеждат някакви решения. Това не е никаква демокрация и трябва да бъде преустановено веднага. И да бъдат взети необходимите организационни мерки за възстановяването (или установяването) на демократични практики.
Така че основните ни цели могат да се обобщят в две прости изречения:
1. Повече демокрация във всички структури и политики на ЕС.
2. Общи усилия за изработването на завършен модел на бъдещия ЕС и предотвратяване на тенденциите към неговия разпад.
Ние искаме да работим за могъщ, проспериращ и доминиращ ЕС.

ЗА ЕВРОПА

ЗА ЕВРОПА

Сегашната структура на съюза е преходна, тоест неефективна както в икономически, така и в социален и етнически план.
По признания на самите висши еврочиновници ЕС е тромава и силно бюрократизирана структура, вземаща с голям труд и преразход на време своите решения, които често са половинчати и без мащаб.
Загубата на време е особено болезнена, като се има предвид скоростта, планомерният характер и целеустремеността, с която основният му съперник Китай осъществява своите проекти. По този начин ЕС губи стратегически икономическото съревнование с Китай.
Съществуват два модела за ефективно развитие на ЕС:
Европа на Отечествата, както беше формулирана от отците-основатели и
Европейски съединени щати по примера на САЩ
Европа на Отечествата би била радикално изменена формула на сегашния ЕС, отдаваща му единствено функциите на Митнически съюз. В Европа на Отечествата би трябвало да има свободно движение на хора, стоки, капитали и идеи, но без централизирана власт и без обща валута. Независимостта и суверенитетът на страните-членки би трябвало да се възвърне до предишните си стойности. Европа на Отечествата би запазила разнообразието и пъстрата палитра на европейските народи, което е огромна ценност. Тя би съхранила и идентичността на европейците, която все повече избледнява и се заличава.
Формулата СЕЩ би позволила постигането в перспектива на много по-голяма хомогенност, единство на властта и комплексно ръководство на съюза със своя собствена вътрешна и външна политика, с единна система на здравеопазване и образование, с бързо заличаване различията в доходите на цялата територия на съюза. Това обаче би било за сметка на богатите страни и в полза на бедните – един вид нова уравниловка на макроравнище. Този тип съюз би заличил и националните разнообразия, би ликвидирал националното самочувствие и идентичността на народите.
Двата модела имат своите плюсове и минуси, но така или иначе изборът между тях би трябвало да бъде направен, защото разкраченото положение, в което съюзът се намира сега, не може да продължава.
Нашият избор е Европа на Отечествата.

БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПА

БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПА

ЕС трябва да се запази. Но не в този формат, а във формàта „Европа на Отечествата“. България трябва да бъде страна-членка на ЕС. Това са аксиоми, нетърпящи възражение.
Единствено формулата „Европа на Отечествата“ може да спре негативните тенденции, които се наблюдават през първите години на нашето членство: голям отток на подготвени хора към „Стара Европа“, значително изтичане на национален доход чрез неизгодното обвързване на лева към еврото, големите разлики в производителността на труда и неравностойно участие във вземането на общоевропейски решения, които в редица случаи са по-вредни за България, отколкото за другите страни.
ЕС трябва спешно да изработи програма за реално сближаване стандартите на живот в източната периферия на Съюза с тези в неговата развита част. В противен случай обедняването, изтичането на национален и човешки капитал ще продължи с нарастваща сила.
Предстои ни сериозна борба за равноправие в рамките на Съюза в икономическо, политическо и социално отношение.
Това трябва да се осъзнае и преследва неотклонно, систематично и с аргументи. Това е нашата цел!

НА РЪБА НА БЕЗДНАТА

НА РЪБА НА БЕЗДНАТА

Тази неделя в Украйна се състоя вторият тур от президентските избори. Действащият президент Петро Порошенко понесе съкрушително поражение, като набра ок. 27% от гласовете.
Да хвърлим бегъл поглед върху това, какво се случи в тази постсъветска република през последните 3 десетилетия и най-вече – между 2014 и 2019 г., тоест през мандата на Порошенко, анализирайки същевременно ролята на Запада за тези събития, както и руската реакция.

ПЪРВИТЕ ГОДИНИ НА НЕЗАВИСИМОСТТА
И тъй, на 24 август 1991 г. Украинската съветска социалистическа република получава внезапно своята независимост. Това става след поражението на Августовския пуч срещу Михаил Горбачов, въпреки че само 6 месеца преди това, на 17 март 1991 г., на Всесъюзния референдум за съхранение на СССР, 70.2% от украинците са гласували за оставането си в СССР.
До този момент населението на територията, наречена Украйна, никога не е притежавало независимост и политическа субектност. Наистина в хаоса на Руската революция от 1917 г. възникват за кратко няколко украински подобия на държави: Украинска народна република (Хетманат), Западноукраинска народна република, Украинска съветска република. Но след Руско-полската война от 1919-1921 г. голяма част от териториите им биват включени в бъдещия СССР, а част – в Полша и Румъния. Всъщност първото държавно образувание, обединяващо териториите на цяла Украйна (която векове наред преди това носи названието Малороссия) е именно болшевишката УССР в рамките на СССР.
Преди 28 години, в момента на получаването на своята независимост, Украйна е добре развита страна със силни институции на държавната власт, които напълно контролират обществото (дори украинската независимост не е обявена от националисти, а от комунисти), с развита индустрия, с изключително мощен търговски флот и десетки големи незамръзващи пристанища, с най-големия масив дълбок чернозем в света, забележително плодородие и мек климат, с третата по големина армия в света, с многобройно образовано и квалифицирано население и силна академична и приложна наука, космическа държава с една от най-добрите ракети в цялата история на космонавтиката – ракетата-носител „Зенит“. В допълнение към всичко това тя е ключова транзитна страна за търговията между Азия и Европа.

С получаването на своята независимост украинските елити провъзгласиха курс към интегриране в ЕС. Като средство за постигането на тази цел те намериха, че е необходимо провеждането на политика на частично или дори пълно скъсване на своите връзки с Русия. На първо време тя се изразяваше в политически действия (като усилено говорене за евентуално членство в ЕС и НАТО), в ограничаване влиянието на руския език чрез преобразуване на стотици руски училища в украински и в нежеланието Украйна да взема участие в редица руски международни инициативи.
Поради мудното напредване определени среди, свързани най-вече с институции в САЩ, решиха да проведат през 2004 г. т.нар. Оранжева революция, вписваща се в модните по онова време цветни революции. При провеждането на президентските избори през същата година се стигна до безпрецедентен трети тур, непредвиден в украинската конституция, само и само кандидатът на опозицията Виктор Юшченко да бъде избран. Управлението му обаче завърши печално, защото на следващите избори той получи 5% от гласовете, а премиерът Юлия Тимошенко бе осъдена на 7 години затвор по дело за превишаване на власт и служебни пълномощия заради сключване на неизгодни договори с Русия за доставка на газ. В края на управлението на считания за проруски (без да е такъв) следващ президент на Украйна Виктор Янукович, когато предстоеше подписването на договор за асоциация с ЕС, избухнаха нови протести, наречени Евромайдан, заради отлагането на това подписване. Причината беше в съпротивата на Русия, която смяташе, че ако се премахне митническият контрол за европейските стоки на украинските граници, то тези стоки ще проникват свободно и в Русия поради безмитния режим и на руско-украинската граница. Русия настояваше за тристранни преговори по въпроса с Украйна и ЕС.
Отлагането на подписването на споразумението за асоциация с ЕС бе посрещнато с голям гняв и тиражирано в медиите като огромно предателство. Към спонтанните протести незабелязано се присъединиха въоръжени провокатори, започна насилие, след това – стрелба, вследствие на което през периода на протестите бяха убити 106 души. В края на 2017 г. италианската телевизионна програма „Матрикс“ излъчи 20-минутен филм на разследващия журналист Джан Микалесин, в който бе обявено, че голяма част от убитите демонстранти и представители на органите на реда са били разстреляни от грузински командоси, изпратени от бившия грузински президент Саакашвили и ръководени непосредствено от Сергей Пашински, депутат от партия „Баткившчина“ и главен ръководител и координатор на Евромайдана. За същото ставаше дума и в публикувания в интернет телефонен разговор между външния министър на Естония Урмас Пает и върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи Катрин Аштън 5 дни след разстрелите на Майдана. В тях Пает разказва на Аштън за разговорите си с украинските патолози, извършили аутопсии на труповете на убитите, според които раните на пострадалите и от двете страни са от едни и същи оръжия. Информацията от този запис не бе опровергана.

НЕУДЪРЖИМАТА ДЕГРАДАЦИЯ НА УКРАЙНА
След преговори между управляващи и опозиция на 21 февруари 2014 г. се стигна до решението за провеждане на предсрочни президентски избори до края на годината и образуване на „правителство на националното доверие“. Гаранти на споразумението бяха външните министри на Германия и Полша, както и високопоставен чиновник от външното министерство на Франция.
Но буквално още на следващия ден бе сменено ръководството на парламента, а новият му спикер излезе от негово име със заявление, че поема властта в свои ръце. Така започна насилствен преврат, който завърши с незаконното отстраняване на Виктор Янукович и насрочването на предсрочни президентски избори през май 2014 г. След провеждането им цялата власт бе предадена в ръцете на най-радикалните украински националисти, чийто лидер впоследствие се оказа новоизбраният президент Петро Порошенко.

С това започна тоталният срив на Украйна.
Първо Русия с прецизно подготвена акция неутрализира без нито един изстрел 25-хилядна войскова групировка на Украйна в Крим, проведе референдум и възстанови контрола си върху полуострова, с което избягна попадането му в американски ръце (нека да припомня, че до средата на май на сайта на Департамента по отбрана на САЩ стоеше обществена поръчка за строителни работи в Севастопол). Поради надигащите се гонения на етнически руснаци в Украйна възникнаха бунтовнически движения в източната й част, приключили с образуването на две републики – ДНР и ЛНР.
Украинските власти, вместо да започнат преговори, предпочетоха да насочат срещу тях войска и през лятото на 2014 г. в Донбас започна истинска широкомащабна война. В критичния момент през юли, когато Донецк и Луганск бяха обкръжени, движението между тях – прекъснато, а командоси шетаха из центровете им, изведнъж се заговори за контраофанзива и ето че ок. 10 000 бунтовници подгониха ок. 60 000 украински войници. Това явление бе наречено „Северен вятър“ и, разбира се, отразяваше навлизането на руски войски, дошли да спасяват етническите руснаци от масови погроми и убийства. Украинската армия претърпя серия от тежки поражения, приключили с преговори и сключването на 2 поредни споразумения, второто от които – „Минск-2“ бе призвано да прекрати войната и сложи началото на политическо урегулиране. Гаранти на това споразумение бяха Русия, Германия и Франция в лицето на Путин, Меркел и Оланд. Настъпи относителен мир, но ежедневните размени на артилерийски удари продължават вече пета година.
Донбас си остана кървава рана за Украйна. Но безумията не се ограничиха с гражданската война, а обхванаха всяка сфера от икономическия, политическия и социалния живот в страната:
• Икономиката претърпя тотален срив – БВП от 187.7 млрд. долара през 2013 г. спадна до 91.03 млрд. през 2015, тоест повече от 50%,
• В действителен или фактически фалит са най-могъщите и високотехнологични сектори от икономиката – самолетостроенето, корабостроенето, космическата индустрия, електрониката, тежкото машиностроене, и т.н.
• 5 от 6-те крупни нефтопреработвателни завода са спрени
• Химическата промишленост също е с огромен спад
• От 46 млн. души през 2014 г. населението е спаднало до 27-28 млн. души – за това говорят редица проучвания, базиращи се на потреблението на хляб, вода и други насъщни стоки, защото меродавни данни няма откъде да бъдат получени; по признание на самите власти ок. 10 млн. души са напуснали Украйна като временни гастарбайтери и работят главно в Русия и Полша, но също и в Италия, Германия, Канада, Португалия и другаде; очаква се, че част от тези хора ще се върнат, но повечето – не; техен е и приносът за внасянето в Украйна през 2018 г. на повече от 14 млрд. долара; показателно беше и участието в последните избори: на тях се явиха под 19 млн. избиратели, докато на изборите през 2014 г. те бяха ок. 29.5 млн.; естествено, трябва да се отчете, че ок. 5 млн. души (2 в Крим и ок. 3 в Донбас) никога повече няма да се върнат в Украйна;
• Цените на ключови стоки, като газ за битови нужди, парно, електричество и др. нараснаха през 5-годишния период повече от 6 пъти, което постави в критично положение милиони хора;
• Пълен срив претърпя здравеопазването – то вече почти изцяло е платено и е труднодостъпно за населението: доказателство за това е неудържимата епидемия от морбили, заливаща страната: така например от всички 82 000 случая на морбили за 2018 г. в Европа повече от 53 000 се падат на Украйна;
• В страната шестват въоръжени групировки, а в оборот сред населението са 6 милиона единици стрелково оръжие;
• Според глобалното изследване на „Галъп“ за щастието от 2016 г. Украйна е сред най-нещастните страни в света заедно с Южен Судан и Хаити – на 133-то място от изследвани 151 страни.
Същевременно икономически разследващи журналисти доказаха с документи, че имуществото на президента Порошенко е нараснало ок. 30 пъти и достига до 8-9 млрд. долара.

КАКВО ПРЕДСТОИ?
Най-големите проблеми на Украйна през следващите месеци ще дойдат от Русия. След присъединяването на Крим и войната през 2014 г. в Донбас Русия се стремеше да действа пределно внимателно в отношенията си с Украйна. Не си позволяваше да отвръща дори на крайно недружелюбни действия. Но непосредствено преди изборите в отговор на поредните обявени от Украйна санкции срещу Русия бе обявено, че Русия прекратява доставките на нефт и нефтопродукти, както и други енергоносители за Украйна. Понеже ок. 45% от петрола и неговите деривати Украйна получава с посредничеството на Беларус, те са значително по-евтини, отколкото на международния пазар. Това означава ново, значително поскъпване, което ще се отрази на редица производства и най-вече – на транспорта и земеделието. Което пък от своя страна ще доведе до нова ескалация на цените и инфлацията.
През тази година изтича дългосрочният договор за транзит на газ през Украйна за ЕС. Със строителството на „Северен поток – 2“ и „Турски поток“ по-голямата част от транзита на газ през Украйна ще отпадне. А Украйна получава от транзита на руския газ ок. 3 млрд. долара годишно, т.е. ок. 3% от своя БВП.
Прекратени са и доставките на въглища от Русия за Украйна. Всъщност това бяха донбаски въглища, оформяни документално като руски при закупуването им. Този факт ще създаде огромни проблеми на ТЕЦ-овете и металургията на Украйна, защото горивните камери на тези предприятия са проектирани именно за този вид въглища и използването на други ще води до бързото им износване и повреди във филтрите.
В Украйна работят 15 атомни реактора в 5 АЕЦ, чийто срок на годност изтича в началото на 20-те години. Ако Русия откаже да удължи срока на експлоатацията им, това означала, че те ще трябва да бъдат затворени и Украйна ще се изправи пред енергиен колапс.
Очевидно е, че е дошло време разделно и новият президент ще трябва да действа бързо. И че действията му ще трябва да са в приятелски към Русия дух. В противен случай пълният колапс на украинската икономика е неминуем, а това означава и разпад на държавата.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Украйна имаше всички шансове да бъде процъфтяваща и щастлива страна. Условието за това беше да остане неутрална и да се възползва от геостратегическото си положение на мост между ЕС, от една страна, и Русия и Азия, от друга. Но тя предпочете да се превърне в предмет на спор между великите сили, с което подписа смъртната си присъда.
Очевидно беше, че Русия по екзистенциални причини няма да допусне един огромен народ, който в продължение на цяло хилядолетие е бил част от него, да се превърне в многомилионна враждебна маса. Както е очевидно, че именно към това се стремеше Глобалният запад и най-вече САЩ, които само за Евромайдана – според изказването на заместник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд – са похарчили повече от 5 млрд. долара.
Погрешното целеполагане в дългосрочната политика на Украйна доведе страната до ръба на бездната. Дали ще се отдръпне оттам, ще видим съвсем скоро.

Петър Клисаров: Пряката демокрация в Европейския съюз

Петър Клисаров: Пряката демокрация в Европейския съюз

Нека не оставяме нито националистите, нито глобалистите да
решават бъдещето на нашата Европа. Гражданите са Суверенът и с
помощта на пряката дигитална демокрация ще реализират своите права.
Но нека първо да поясня какво е „пряка дигитална демокрация“.
В Древна Атина, родината на демокрацията, всички пълноправни
граждани от мъжки пол се събирали на градския площад (агорà), за да
обсъждат и гласуват решения по текущи и стратегически проблеми на
полиса, както и за да избират членовете на изпълнителната власт.
Основният принцип на атинското политическо устройство от епохата на
развитата атинска демокрация е, че няма класа на управляващи. В
съвременния свят обаче такава класа съществува във всяка държава, при
това тя води свой собствен живот, отделен от гражданството, което я е
излъчило, и е силно зависима от силните на деня, готова да се продаде
както на олигархични кръгове, така и на чуждестранни интереси.
Възможно ли е основният принцип на Атинската демокрация
(властта произлиза и се упражнява в интерес на пълноправните атински
граждани) да бъде пренесен днес, в огромните държави с
многомилионно, дори милиардно население? Да, възможно е. И тази
възможност датира съвсем отскоро, от около 20-тина години, с
разпространението на IT-технологиите. Те предоставят на милиарди хора
възможността да общуват помежду си така, както няколко хиляди са
общували на атинската агора. Следователно позволяват изграждането на
всеобхватна система за изразяване на волята на всеки един гражданин от
всяка точка на света, лесно, бързо и ефективно. Това е начинът, по който
можем не само да възвърнем смисъла на редица думи и понятия, но и
установим система със справедливо и ефективно управление на трите
власти при пълното им разделение.
С появата на IT-технологиите можеше да се предположи, че
демократичният свят ще осъзнае, осмисли и започне да внедрява
разновидности на системата за пряка демокрация след 15-20 години, а у
нас тя да пристигне впоследствие поради епигонския характер на нашето
политическо мислене. Процесът е бавен и поради естествената
съпротива, която оказват властимащите клики. Чрез медиите и
подставените си лица те облъчват електоралното тяло с теории, целящи
да отхвърлят възможността за внедряването на такава система. Най-
елементарното внушение в тази насока е тезата, че хората са прости,
неуки и нямат нито опита, нито познанията да управляват процесите в
държавата. Естествено липсата на подготовка в редовия избирател не
важи, когато става въпрос за избирането и овластяването на самите
клики.
Но да се върнем към Европа.

За съжаление в нея наблюдаваме много проблеми, които по
същество не се различават от проблемите, с които се сблъсква
останалата част от света. Явно е, че нещата на Стария континент не
вървят както трябва. Дори в една Германия, въпреки нейната огромна
икономическа сила, се наблюдават сериозни проблеми.
В международната политика Европа не стои добре, вече не е
водещата сила, каквато и била до неотдавна. Само един пример. В
Близкия изток държавите са създадени от Европа: да си припомним за
Споразумението Сайкс-Пико от 1916 г. след срутването на Османската
империя, с което се установяват границите на днешните държави Ирак,
Сирия, Йордания и Ливан. Какво е влиянието на бившите метрополии
Франция и Англия, или на ЕС в лицето на Брюксел сега? Точно никакво.
Всичко се решава от САЩ и Русия. Т.е. авторитетът на световен лидер,
притежаван доскоро от Европа, е напълно изгубен.
Във военно отношение нещата не стоят по-добре. Европа е напълно
зависима от САЩ и това не може да продължава така. Това, за което
трябва да се говори и да се осъществи, е Европа да има собствена армия.
Виждаме и някои стъпки в тази посока: в края на февруари тази година
Меркел отказа да купи 50 американски самолета пето поколение F-35 и
се разбра заедно с Франция да разработва изтребители VІ поколение в
Европа. Трябва да мислим как да развием европейския отбранителен
сектор и как част от поръчките да бъдат спечели от български фирми.
И сега опираме до основния проблем. Основният проблем в Европа
е свързан с управлението. Ясно е, че тази система не води до хармония
за народите в Европа и тази хармония е нарушена. Това се вижда по
националистическите изблици и създаването на националистически
партии, които се стремят да влязат в националните и Европейския
парламент. За съжаление, те може да имат голямо парламентарно
присъствие. Намерението им, което е заявено съвсем открито, да
разцепят, разединят и променят Европа, е много стряскащо и
смущаващо.
Може би тук трябва да говорим за различните модели на бъдеща
Европа, за това „какво ни чака”.
Единият от вариантите е обединени европейски държави,
изградени на принцип, сходен с този на САЩ, т.е. федерална държава.
Една унитарна държава с множество провинции (или щати) на
териториите на бившите суверенни държави. Но на всички е ясно, че има
европейски страни, които по никакъв начин няма да се съгласят с това.
Вторият вариант е Европа на отечествата, който по-скоро бих
нарекъл Европа на националните държави, който смятам за най-удачен.
Третият вариант е бъдещо разпадане. Тук искам да отбележа, че
става дума за един продължителен и бавен процес – Европа не може да
се разпадне за един ден. Логично е да очакваме, че разпадът на ЕС ще
протече като делението на клетките в биологията. В рамките на
уголемената клетка (ЕС) се оформят едно или повече ядра, които
нарастват и се обособяват като отделни структури. След което голямата

клетка се разпуква и от нея излизат нови клетки. Наблюдават ли се
процеси на формиране на подобни ядра в голямата клетка? Да.
Например:

 Ядро № 1: Вишеградската четворка, обединяваща някои
католически страни от Централна и Източна Европа. Започвам с нея,
защото тази структура вече е осъществена.
 Ядро № 2: периодично възникващата и бурно обсъждана
идея за „Европа на различни скорости“. При нея се очертава ядрото на
„високите скорости“ – страните, заемащи територията на бившата
Каролингска империя, оформила се при Карл Велики и обединила
голяма част от Западна Европа под единна власт, споена от
християнството: днешните Франция, Германия, Северна Италия,
Австрия, Швейцария, Белгия и Холандия. Това са, общо взето,
страните-основателни на Европейския съюз, към които, разбира се,
трябва да прибавим и неутралните Швейцария и Австрия. Нали си
даваме сметка, че наскоро сключения Аахенски договор между
Германия и Франция е голяма стъпка в тази насока?
 Ядро № 3: Скандинавските страни (Дания, Норвегия,
Швеция), които имат вековен исторически опит на съвместно
съществуване: трите държави през 1397 г. влизат в Калмарския съюз,
от който през 1523 г. излиза Швеция, но останалите две продължават
да живеят в съюза цели 434 години – до 1814 г.
Би трябвало да се очаква, че това ще бъдат хлабави съюзи с
основната цел да улесняват решенията на възникващи проблеми и да
изработват съвместни политики по определени въпроси, както това се
прави днес във Вишеградската четворка, но без да има голямо влияние
върху националния суверенитет.
Остават обаче две категории страни – тези от Иберийския
полуостров и донякъде Италия (PIGS), от една страна, и страните от
Балканския полуостров – от друга, като Гърция заема междинно
положение, понеже, подобно на другите, принадлежи към
Средиземноморския ареал на Южна Европа.
Може да се предположи, че „каролингските“ страни, макар и с
нежелание, ще приобщят Испания, Португалия и цяла Италия, а
Вишеградската четворка ще се увеличи до шесторка със страни като
Хърватска и Словения.
За да останат страните от Балканския полуостров, наследници на
Османската империя, които не са в състояние да осъществят никакво
обединение. Това поставя България в крайно неизгодно положение,
защото в случай на разпад страната ни най-вероятно ще попадне под
турско, а не, както мнозина пророкуват, под руско влияние. Не бива нито
за миг да забравяме, че България е част от Пост-османското
пространство, от което Турция никога не се е отказвала.
Следователно ние трябва много активно оттук-нататък да участваме
в работата на бъдещия Европейски парламент, отстоявайки интересите,
избягвайки това групиране на народите с цел спасяването на ЕС. Европа
трябва да се трансформира, за да не се разпадне.

Ако не вземем дейно участие, ще останем с една неработеща
система, едни силно агресивни хора, които искат да разбият
съществуващите структури, без да си дават сметка какво ще загубят и
какво ще последва. Разтревожен съм, че нещата могат да останат
постарому. Отново ни се предлагат избори, които са еднакво лоши. Една
част от гражданите ще гласува от страх, друга – от злоба и агресия, а
разумът и съзнанието не се вижда откъде ще излязат в Европа.
Аз възнамерявам да участвам в евроизборите, но трябва да
направя няколко пояснения: първо, трябва всички да сме абсолютно
наясно, че при съществуващата в момента система е почти немислимо да
се спечели на индивидуално ниво. Тоест при положение, че имаме
неработещ Изборен кодекс, който се сменя всеки път преди изборите,
фалшиви бюлетини, купуване на гласове, подменяне на чувалите след
изборите с протоколите, назначавана от управляващите партии, а не
директно избрана от хората ЦИК, няма как да се спечели. Именно за това
говоря, когато изтъквам предимствата на пряката демокрация. Казвайки
всичко това, съм наясно, че един самостоятелен играч няма никакъв
шанс.
Хората не са глупави, те разбират кое е най-добре за тях. Рано или
късно светът върви към базовия постулат, към основополагащата
аксиома, залегнала във всички конституции: властта произлиза и се
упражнява в интерес на Суверена. Суверенът са хората, целокупното
гражданство. В миналото Суверен е бил абсолютният монарх,
притежаващ еднолично властта. В момента решенията се вземат от
скритата олигархия (криптоолигархията), сиреч от група хора с огромни
финансови, политически и медийни възможности. При това положение
нищо друго освен пряката демокрация (дигитална, трябва да се
подчертае) не ни дава инструментариум за борба с тези задкулисия.
Обществата се сдобиват с механизъм, с чиято помощ хората контролират
своите избраници.
При едно евентуално мое влизане в ЕП най-важните неща, които
бих могъл да направя, са да дам разгласа на моето виждане за бъдещо
устройство на ЕС. В европейския парламент по принцип може да се
участва в две комисии: аз бих си избрал конституционната и
икономическата. За мен е изключително важно да има българин с такива
виждания и знания в конституционната комисия, защото това е
основният закон, по който Европа ще се трансформира в следващите пет
години. Ако оставим на евроскептиците да го правят, ако т.нар.
проевропейци не съумеят да ги контрират добре, ще влезем в един
много дълъг период, не от 5 години, а вероятно 15-20, в който ще кипи
тежка борба против разпада на ЕС. Тоест пак повтарям, изключително
важно е в ЕП да влязат хора с ясна визия за бъдещето на Европа, които
освен всичко друго ще могат и да я изразят на точен и разбираем език.
Нека хората да гласуват, да не се обезверяват. Обезверяването е

най-лесният начин за убиването на душата. Тоест с усмивка да се гласува
за това, което всеки един усеща, че е правилно.

Петър Клисаров: Пряката демокрация ще спаси българската държавност

Петър Клисаров: Пряката демокрация ще спаси българската държавност

Пряката демокрация е единственият начин да се спаси демокрацията, която през последните години се намира в дълбока криза и получава удари от различни страни. Налице е тенденцията да се възприемат недемократични практики или да се вземат напълно безпринципни решения, стига да се прецени, че те са от полза в момента. Последното в това отношение беше решението да се признае председателя на венецуелския парламент Гуайдо за президент, без той да е минавал през никакви процедури и избори за това. Просто от геополитическа гледна точка въпросният Гуайдо е изгоден за нас. Ако беше обратното и някой друг го бе обявил за законен президент, същите хора, които подкрепят сега Гуайдо, щяха – и то с право – да негодуват срещу недемократичните практики. Наличието на „дълбока държава“ (DeepState)– евфемистично название на задкулисната власт – навлезе в ежедневна употреба и никой не обвинява използващите това понятие в привързаност към теориите на конспирацията.

Кризата на представителната демокрация

Един от основните проблеми, с който се сблъсква съвременният свят, е кризата на представителната демокрация. Представителната демокрация се заражда с разпространението на идеите от дейците на западноевропейското Просвещение и намира първоначална реализация в Конституцията на САЩ, създадена през 1787 и ратифицирана през 1788 г., и в институциите, създадени от Великата френска революция (1789 г.) и усъвършенствани впоследствие. Творците на тези велики събития обаче никога и по никакъв повод не говорят за демокрация. Те говорят за власт на представителите, подразбирайки, че тези представители ще бъдат представители на елитите, но арбитър в избирането им ще бъде гражданството. Така се създават всички предпоставки за съществуването априори на скрита, задкулисна власт, която излъчва кандидат-представителите, а гражданството просто отдава предпочитанията си за един или друг измежду тях. Тази терминология се заменя с понятието „демокрация“ с леката ръка на френския мислител Алексис дьо Токвил, който написва книга, превърнала се в бестселър, озаглавена „Демокрацията в Америка“. В нея той описва новопоявилата се управленска система в САЩ и я сравнява с тази в Древна Атина.

Днес обаче този модел е изчерпал своя капацитет и виждаме неспособността на всички елити да се справят с това предизвикателство. Световните кризи са циклични и вървят една след друга. Международните отношения стават все по-агресивни. Наблюдаваме една тенденция към нова Студена война с превъоръжаването на Америка, Китай и Русия. В основата на всичко това стои неспособността на системата да отговори на съвременните изисквания.

Това, което ни се представя за демокрация, не е чиста демокрация. В света не съществува чиста демокрация. Дори, когато тя се е зародила в Древна Атина, само около една шеста от хората са имали право да гласуват.

В момента имаме подмяна с една фасадна демокрация. Предлагат ни се хора, които са различни в спектъра ляво и дясно, но в крайна сметка служат на едни и същи интереси. Избирателят е лишен от правото да избира. И най-вече – да бъде избиран. На него му се предоставя нещо, на което чрез демократичните процедури той трябва да придаде легитимност. Той узаконява кандидатите, подбрани от задкулисието, за което никой не знае какви цели има, дали е национално, компрадорско и защитава ли изобщо интересите на избирателите или нечии чужди интереси.

Има още един проблем. С това узаконяване гражданите усещат, че избират някакви хора, но нямат контрол над тях. По тази причина трябва да се намери механизъм и нова политическа система, която да даде контрол над избраниците.

Пряката демокрация – отговор на съвременната криза на управлението

Напоследък се чуват много гласове, питащи се дали демокрацията е вярната система за управление. В САЩ за едно десетилетие броят на убедените в универсалността на демокрацията е спаднал с ок. 10%. Непрекъснато се въвеждат нови понятия, като меритокрация, власт на елитите и т.н. При провеждането на референдуми, чиито резултати противоречат на интересите на елитите, се надига голямо недоволство в „неподготвеността на обикновения човек“ и се чуват многобройни гласове ако не за отмяна, то поне за драстично намаляване сферата на действие на референдумите.

А какво трябва да се направи? Отговорът е прост – повече демокрация. Което означава само едно: пряка демокрация, но не във варианта й от античния свят, и не в това, което повечето хора разбират като система от референдуми, защото това е тромава, много скъпа и неефективна система. Става дума за нещо ново и съвсем различно. Същината на пряката демокрация е начин да се избират всички власти и веднъж избрани, да има механизъм за ефективен контрол върху техните решения и действия.

Когато говорим за демокрация, има няколко правила, които трябва желязно да се спазват:

1. Никое лице или група от хора не бива да упражняват повече от една от властите.

2. Нито една власт не бива да разполага с повече правомощия от другите две власти, т.е. те трябва да са равностойни и равнопоставени.

3. Никоя власт да не се предоставя пожизнено или за продължителен период от време, т.е. необходима е строга и ограничена по брой мандатност.

4. Отговорността да се носи поименно, а не групово, защото групова отговорност пред закона не бива да съществува.

5. Нито една от властите да не участва в съставянето на другите две власти.

6. Нито една власт да не се упражнява без контрол от този, който я излъчва, а именно от Суверена.

Още при пръв поглед се вижда, че първите 4 правила се изпълняват и при сегашната система, но последните две са неизпълними при представителната демокрация. Просто при нея не може да има механизъм, който да позволи реализацията на тези правила.

Пряката демокрация и гражданският контрол

При сегашния вариант на демокрацията има проблем с осъществяването на предизборните обещания, сиреч с изпълнение волята на избирателя. Политиката е обещание. Какво ще правя, когато бъде избран? Когато избереш някого за определени неща, ти все пак знаеш за какво си го избрал. Може да не си съгласен с всичко, което той е обещал, но преценяваш, че като съвкупност политиката, който този представител възнамерява да следва, отговаря на твоите убеждения.

Но мандатите са дълги – 4-5 години. През това време се появяват проблеми, които той няма как да е предвидил. Тогава управляващите решават нововъзникналите проблеми по начин, който е изгоден за тях, но не е изгоден за гражданите. Гражданите обаче нямат механизъм, по който да вземат участие при вземането на необходимите решения.

Пряката демокрация има този механизъм и може да контролира изпълнението на обещанията. Така гражданите не само могат да държат сметка на политиците, но могат да ги отзовават и самите те да участват в политическия процес и тяхната дума да се чува.

Кратки пояснения за функционирането на пряката демокрация в български вариант

Едно от най-важните неща при пряката демокрация е, че тя позволява постигането на пълно и ефективно разделение на властите. Това, което по-горе посочихме в правилата. Всяка власт се избира отделно. Имаме избори за Народно събрание, на които се избират мажоритарно хора от регионите, при това на индивидуален, а не партиен принцип. Разбивката, която ние сме приготвили, е за 90 народни представители. България се разделя на 6 региона, по 10 народни представителя от всеки регион. София получава още десет народни представители. Българите в чужбина получават също 10 народни представители, защото са над 3 милиона. И се оформя национален многомандатен избирателен окръг, излъчващ последните десет народни представители, от който се предполага, че ще бъдат избрани хора, представляващи цвета на нацията – интелектуалци, учени, хора на изкуството, мислители. Така получаваме 90 народни представители, които са партийно необвързани и представляват единствено своите избиратели в парламента.

Паралелно с парламентарните се провеждат и избори за изпълнителна власт. На тях се явяват политическите партии с предварително подготвени програми, както и с проектокабинети от министри, на които се знае биографията и се знае какво ще правят. Коалициите са забранени. Две партии не могат да направят коалиция, защото това е предателство спрямо избирателя. Партиите се избират заради техните обещания и е пределно ясно, че при влизане в коалиция неминуемо част от обещанията към избирателите ще бъдат пренебрегнати. Във варианта на пряката демокрация дори да имаш с един глас повече от другата партия, ти ставаш управляваща партия.

За да може изпълнителната власт да изпълнява своята програма, тя трябва да прокарва закони. Тези закони се внасят в парламента и се дебатират с опозицията пред народните представители. По този начин народните представители са арбитърът между интересите на управляващи и опозиция, преценявайки всеки текст от законите единствено от гледна точка интересите на обществото. Всичко това става под прякото наблюдение на медиите и възвръщането на ролята им на медиатор в обществото. При положение, че дебатите доведат до ситуация, в която имаме нередности, манипулиране или влияние на скрити интереси, медиите веднага оповестяват обществото за това. Така гражданите, които имат вече механизма да отзовават народните представители, които не защитават техния интерес, могат да реагират и да поправят нередностите.

Пряката демокрация трябва да бъде доразработена много по-подробно. Сега е важно да започне да се говори за нея и гражданите да разберат как работи. /БГНЕС