Войната в Украйна се превърна в гражданска война, но всъщност тя е proxywar (война чрез посредници) между Запада (ЕС и САЩ) и Русия. Воюват не самите страни, а техни съюзници, сателити, етнически сродни или близки общности. А „големите батковци” подкрепят воюващите с финанси, техника, логистика, военни съветници, оръжие и т.н. Такива войни в миналото бяха Корейската война, войната в Афганистан, войната във Виетнам… Сега такива са и войните в Сирия, Либия, Ирак. Целта е ясна: разпарчетосване, а в най-добрия случай превземане на буферното пространство, ограждащо Русия. И ако в Сирия нещата не станаха, защото освен Русия бяха засегнати още Китай и Иран, то в Украйна Русия трябва да разчита сама на себе си с много деликатната, но малко ефективна подкрепа на БРИКС.
Резултатите в Либия и Ирак са налице – разпад на държавите, тежки междукланови и междуплеменни войни, заплаха за света от ислямски тероризъм, нестабилност в региона. Със сигурност те ще се обърнат като бумеранг и към причинителите на тези войни (както стана с муджахидините в Афганистан, творение на американските служби).
Войната в Украйна не е ясно срещу кого ще се обърне в стратегически план, ако правителството не успее да смаже отцепилите се региони. САЩ засега имат предимство, защото успяха да настроят славяни срещу славяни, нещо повече, малоруси срещу великоруси (което е общо взето едно и също), вбиха клин между ЕС и Русия, осуетявайки потенциално най-мощния съюз в света, но каузата им едва ли ще срещне одобрението на световната общественост (въпреки мощната медийна артилерия, която притежават). Настроенията дори в ЕС не са на страната на САЩ, ръководството на ЕС и новите киевски власти.
Днешните войни са преди всичко информационни войни и войни за умовете на хората. САЩ няма как да спечелят тази война.
Пряка Демокрация – directdemocracy-bg.eu
