ИНТЕРВЮ С ПЕТЪР КЛИСАРОВ
Въпрос 1: г-н Клисаров, дълги години живяхте в Канада, при това се радвахте на отлична реализация като човек и професионалист. Какво Ви накара да се върнете в Отечеството ни?
Отговор: Краткият отговор е, че каквото и да постигнем в чужбина, то няма значение, защото не сме го постигнали в Родината си. А иначе светът вече е едно голямо село. Буквално за ден може да сме във всяка точка по света. Когато го обиколиш и опознаеш, колкото и интересни неща да има другаде, домът си остава един и винаги те влече към него. И другото, много важно нещо, е, че не мога да гледам и да стоя безучастен как абсолютни некадърници „управляват“ нашата държава и народът ни тъне в мизерия, хаос, несигурност и враждебност.
Въпрос 2: Какви са различията и предимствата между пряката и представителната демокрация? Моля, дайте примери, например с Швейцария.
Отговор: Фундаментален въпрос, на който ще се опитам да отговоря по възможно най-краткия начин.
При така наречената „представителна демокрация“ Суверенът (т.е. цялото гражданство с право на глас) избира своите представители, върху които след това няма никакви права и възможности да въздейства. По този начин те се откъсват от него и заживяват свой самостоятелен живот, решавайки какво да правят и как да го правят, дали в интерес на народа, или в интерес на своята партия, на други групи и котерии, или в свой личен интерес. И никой не може да им попречи.
На второ място, не съществува начин избирателите да овластят идеалния кандидат. Никога не е възможно обещанията на кандидатите да съвпаднат 100% с желанията на избирателите. Обикновено това съвпадение е най-много 50-60% и в най-често срещаните случаи те избират кандидата, чиито обещания съвпадат с техните желания на 40%, пред кандидата, чиито обещания съвпадат, да речем, на 20%. Но след това избраниците им вършат много неща, с които те не са съгласни, но нямат механизъм да им повлияят.
На трето място, никой не може да предвиди бъдещето, така че по време на мандата се случват редица събития, за които не се е говорило по време на изборната кампания. При това положение избраниците имат пълната свобода да реагират, както си искат, без да се допитват до своите избиратели, защото такъв механизъм няма. Затова често става така, че избирателите в по-голямата си част искат едно, а избраниците им вършат точно обратното. И никой не може да направи нищо срещу подобно поведение.
На четвърто място, избраниците могат да вършат всякакви безобразия и дори престъпления, но избирателите могат единствено да негодуват или в краен случай – да излязат на улиците да протестират. Но това, както разбирате, е изключително неефективен и порочен начин на общуване между Суверен и избраната от него власт.
На пето място, представителната демокрация не е възникнала като „управление на народа“. Нищо подобно! При възникването си след приемането на конституцията на САЩ и Френската революция тя не е носела това название, а се е наричала „власт на представителите“. На чии представители? Разбира се, на представителите на елита, но избрани с гласовете на народа, и то само на мъжката част. За демокрация започва да се говори едва през 30-те години на ХІХ в., след излизането на книгата на френския философ и историк Алексис дьо Токвил „Демокрацията в Америка“, в която той за пръв път сравнява американската система за държавно управление с тази в Древна Атина. Така и в политическото говорене навлиза терминът „представителна демокрация“.
Всъщност, ние не смятаме, че представителната демокрация е истинска демокрация, и я наричаме „криптоолигархия с елементи на демокрация“. Тоест смятаме, че това е прикрита олигархия, управлявана иззад кулисите от това, което напоследък масово се нарича „дълбока държава“ (Deep State). А истинската демокрация ще е онова, което ние се каним да внедрим.
Що се отнася до пряката демокрация, тя дава пълната възможност на Суверена (тоест цялото гражданство, на всички нас) да контролираме всички действия и решения на нашите избраници, да им забраняваме да правят едни неща и да ги задължаваме да правят други, а ако те не се подчиняват или вършат скандални неща, да ги отзовем начаса и да пратим на тяхно място други хора. Пряката демокрация е отражение в политиката на преобладаващата воля на народа.
И понеже ме питате за швейцарската система за държавно управление, ще кажа, че да, наистина, Швейцария е единствената страна, управлявана с разновидност на пряката демокрация, но ние мислим, че швейцарският модел не е особено подходящ за нас поради следните причини: 1. Той е възникнал в течение на вековете в малките швейцарски провинции (кантони), които имат значителна автономия в рамките на държавата. 2. Моделът е изключително тромав и скъп, защото на общодържавно ниво те имат само 4 сесии (votations) с по 3-4 въпроса, обхващащи както законодателството, така и текущата политика, а това не позволява никаква експедитивност и бързина на реакция. 3. За да се включи гласуване по определен въпрос в сесиите, по закон това може да стане чак след 2 години, които може да направи гласуването съвсем неактуално.
Твърдя, че нашата система е несравнимо по-ефективна и модерна.
Въпрос 3: Няма ли пряката демокрация и образователен, мотивиращ и възпитателен характер върху гражданите?
Отговор: Много точно сте схванали същината на нещата. Разбира се, че предлаганият от нас модел на държавно управление предполага съвсем друг тип отношения между управляващите и народа. Той неминуемо се превръща в школа за политическо възпитание на гражданството и води до радикално пречистване на политическите отношения, защото притежава изключително ефикасни и бързодействащи механизми за наказване на прояви на корупция, действия за лично или групово облагодетелстване, лъжа и нечестност, задкулисни сделки и машинации; този модел гарантира налагането на истински морал в политиката. Наред с това той налага съвършено различен стил в международните отношения, защото не търпи да се сключват тайни сделки и договорености със съмнителна принципност при положение, че всяко укриване на информация от обществото моментално би било наказано; с налагането на пряката демокрация в повече страни се нанася тежък удар по досегашната политика на вътрешни раздори или договорки между интернационалните елити, за които народите узнават десетилетия по-късно и за които често заплащат с благоденствието си, а понякога – с кръвта си, и при които малките народи винаги са на ощетената страна; в този смисъл той е школа за възпитание в честност и почтеност на международните елити
Въпрос 4: Като заченахме темата с възпитанието, бих искал да я продължим…. Неотдавна изтекоха записи на един индивид, за който се твърди, че е д-р по психология. В тях, той псува като каруцар, раздава заплахи, присъства и сексизъм… Съвместими ли са висше образование и притежаване на много титли с лошо, много лошо семейно възпитание?
Отговор: Отговорът е очевиден: държавата е потопена в тотална простащина. Това, между другото, е глобален процес, защото образованите и мислещите хора са голяма пречка на тоталните манипулации, които се извършват над народите. В нашата програма, която от 5 март ще може да прочетете на klissarov.eu и directdemocracy.bg, ще видите, че основно място в нея е отделено на образованието. Освен това в момента сме в сътрудничество с организацията „За Бога и Човека“ с които смятаме да възвърнем необходимото уважение към думата Православие и да направим така, че християнските и семейните ценности да залегнат от ранна възраст във възпитанието на децата.
Въпрос 5: Какво е състоянието на Демокрацията у нас и по Света и защо?
Отговор: В отговора на втория Ваш въпрос донякъде съм отговорил и на това питане, но бих добавил следното: последните развития в страните от Глобалния Запад (ЕС, Северна Америка, Австралия и донякъде Япония и Южна Корея) показват, че дори привидността на някакви демократични практики е на път да бъде премахната. Наблюдаваме: 1. Увеличаваща се масова цензура върху медиите, стигаща дотам, че се цензурира дори президентът на САЩ. 2. Повтарящи се в редица страни практики на безскрупулно полицейско насилие над демонстриращи граждани (САЩ, Франция, Германия, Нидерландия, Полша, Великобритания, Испания и др.). 3. Незачитане на проведени референдуми (Нидерландия, Испания, България). 4. Тежки съмнения в честността на изборите (САЩ, Франция, България). Спомняте ли си как дойде на власт Франсоа Оланд, след като организираха долнопробен „инцидент с камериерка в хотел“ на Доминик Строс-Кан, който водеше с почти незаличима преднина няколко месеца преди изборите в 2012 г.? А как дойде на власт Еманюел Макрон през 2017 г., след като спретнаха недостоен компромат срещу Франсоа Фийон, който само 4 месеца преди изборите водеше с двупроцентна разлика?
„Демокрацията“ по света е в процес на дълбоко и необратимо разложение. Изходът от това положение е единствено внедряването на пряката демокрация, т.е. наличието на повече, много повече демокрация, отколкото сега.
Въпрос 6: Е ли COVID-19 заплаха за човечеството, или е инструмент с определени цели и какви?
Отговор: Очевидно е, че COVID-19 съществува и има много тежки последици за определени групи хора. Проблемът е, че много сериозно се преекспонира в медиите, а правителствата са абсолютно неподготвени за решаването на тези тежки въпроси с изключение на няколко държави. За мен локдауните са абсолютно неработещи, тъй като колкото и да изолираш една група хора за определен период, когато все пак ги пуснеш отново да общуват свободно, те ще се заразят. Отново се връщаме на горния въпрос за образованието и възпитанието – ако те бяха на нужното ниво и хората бяха дисциплинирани да спазват определени мерки, а не арогантно по балкански да друсат кючеци по ресторанти и паланки, можеше да се мине без локдауни.
Що се отнася до това, дали коронавирусът е нечий инструмент, е все още рано да отговорим на този въпрос. Учените по света са разделени относно това, дали вирусът е с естествен или изкуствен произход. Можем обаче с определеност да кажем, че той даде възможност на световните елити да се упражнят как бързо и ефективно да орязват така трудно извоюваните човешки и граждански права и свободи.
Въпрос 7: Знаете ли до какво състояние е доведена нацията ни, как и защо?
Отговор: Демографският срив е тотален. Прокудени са много над 2 милиона (по официални данни) българи в чужбина и малка група не повече от 500 семейства тотално ограбва и изсмуква икономиката ни и природните богатства. Естествено към тях трябва да прибавим и няколко световни корпорации, които са монополизирали определени икономически сектори. България е съвсем в края на световните класации по раждаемост и по оптимизъм за бъдещето. Затова пък е начело в класациите по смъртност и намаляване броя на населението. Държавата ни е на средно африканско ниво по свобода на медиите, по образование и здравеопазване. С чудовищна скорост върви обезлюдяването на цели региони и умирането на стотици села годишно.
Ако процесите продължават в същия стил и в същото темпо, смъртта на България като нация няма да е далеч.
Въпрос 8: Масовият българин е отучен да мисли и това го прави престъпно безотговорен, най-малко, към своето поколение. Простете за мнението ми, ако не сте съгласен … Е ли така, според Нас?
Отговор: Не съм съгласен. Всеки човек, без значение колко е образован или простоват, може да направи реална преценка какво е добро или лошо за него. Проблемът е друг – когато хората усещат, че каквото и да кажат или направят, няма значение, те се обезверяват, а най-страшното престъпление срещу човешкия дух е да му отнемеш вярата. За да убиеш някого, най-ефективният начин да го направиш, е да го обезвериш. За състоянието на духа и менталността на българина огромна вина носят и българските медии, които са отчайващо посредствени.
Въпрос 9: Съществува ли простичък начин да не тънем в мизерия, да не оглавяваме всички отрицателни класации и т.н. и т.н. Какъв е той? Имам предвид концесиите, корупцията, нихилизма и масите …
Отговор: Да, нарича се нов политически модел на управление Дигитална Пряка Демокрация (Direct Digital Democracy). Отново ще призова читателите ви този път да не гласуват по симпатии и любов или омраза, по харесване или нехаресване, а да четат и да се запознаят с нашата платформа, да видят, че не е писана и преписвана от всякакви адвокати, а e направена много детайлно и професионално от българи за България. И да гласуват за платформи, идеи и визии, а не да повтарят мантрата, че няма за кого да се гласува.
Въпрос 10: Кога да очакваме гостуването Ви, в Родопите, и в частност в Смолян, а защо не и в Левочево?…
Отговор: В Левочево съм бил като дете и съм си играел в двора на църквата, докато баща ми я е документирал и описвал. Така или иначе, имам връзка с вашето село и неминуемо идването ми ще се осъществи.
Въпрос 11: Мнението Ви, за глобализацията и т.нар. „световно правителство“?
Отговор: Трябва много ясно да правим разлика между глобализацията, която е естествен процес от развитието на технологиите, и глобализма, който е идеология.
Глобализацията е драстично увеличената възможност на хората да се преместват в пространството и да общуват в реално време, независимо къде се намират, което като че ли смалява планетата и я обединява. Бихме могли да наречем това явление „естествена глобализация, или „планетарна взаимосвързаност“.
Глобализмът обаче, в качеството си на идеология, предполага значителен отказ от национален суверенитет и прехвърлянето на редица национални правомощия в ръцете на неизбирани от никого наднационални структури, свързани най-вече с банковия капитал и транснационалните корпорации (ТНК). Той ратува за ново, постиндустриално устройство на света, нов политически и икономически ред, подчинен на световните властови елити, в който, ако се осъществи, би имало твърде малко място за демокрация.
При глобализацията има място за силни държави със своя самобитност, история и култура, при глобализма подобно нещо не може да просъществува.
Автор на интервюто: Анастас Барбов
