Много ми е странно, че терминът „децентрализация“ почти винаги се употребява в много положително отношение. А всъщност той е амбивалентен – важи и в едната, и в другата посока. В едни случаи децентрализацията е положително явление, в други случаи – отрицателно.
За да има полза от децентрализацията, всички новообразувани субекти трябва да имат достатъчен капацитет да се справят сами с управлението и – особено подчертавам – финансирането. Няма ли ги тези две непременни условия, нямат ли раздробените администрации ресурс, по-добре е да се отиде към централизация.
И нека да не забравяме, че при децентрализацията административният апарат, т.е. чиновничеството задължително нараства. Закономерност!
Отнасяйки този ред на мисли към София, смятам, че – точно обратното – София трябва да бъде централизирана. На нея не й трябват 24 районни кметства, във всяко от които работят поне 50-60 души (т.е. общо 1200 – 1400 души), а максимум 5 кметства – едно централно и 4 по четирите посоки на света, като общият брой чиновници едва ли трябва да надхвърля 500.
Със сигурност окрупнените кметства ще имат много по-голям финансов капацитет да управляват големи проекти, каквито ние от партия Пряка демокрация предлагаме:
90% от административните услуги – по интернет,
нови детски градини и училища,
детски зони, и т.н.
свръхмодерни болници и поликлиники,
транспортни артерии и оптимизирано движение по тях,
мрежа от многоетажни паркинги,
мрежа за захранване на електромобили,
Така че ние сме за една умерена, много обмислена, рационална и ефективна централизация. За да подкрепите нашите идеи можете да гласувате с бюлетина номер 11.
