Единен европейски транспорт и инфраструктура
Транспортът и инфраструктурата са от малкото области, в които ЕС има важни функции и прерогативи. Няма съмнение, че в тези области в развитата част на Европа нещата стоят на много високо равнище, а в развиващата се е налице постоянен напредък. И това е може би сферата с най-голям напредък в сравнение с всички останали области, в които ЕС по Лисабонския договор има значителни прерогативи.
Но същевременно има и значителни проблеми. Един от тях е свързан с България и се вижда с невъоръжено око: международният път, който започва от Португалия и завършва в Иран, основната магистрала, свързваща Европа с Близкия изток и Южна Азия като цяло, има тясно място на наша територия – пътят от Калотина до София. На практика единственото място, задръстващо могъщия трафик по този път. Едни 55 км, на които никой не обръща внимание. Едва в края на миналата година, почти 12 години след влизането ни в ЕС, МС на България взе решение да се строи магистрала.
Това показва нехайството, некомпетентността и чиновническия подход на бюрокрацията в Брюксел към проблемите на европейската транспортна мрежа и е просто смайващ пример за недалновидност и, откровено казано, глупост. Защото това е най-важният коридор, обслужващ интересите не само на европейския, а и на азиатския континент.
Друг проблем на хората в ЕС, ръководещи тези направления, е пълната липса на визионерство и стратегическо мислене. Няма идеи за междуконтинентални свръхбързи влакове, Ние ще инициираме нов мега проект за скоростен влак (500км.в час) от Шанхай през Истанбул, София, Виена до Франкфурт с възможност за надграждане на магнитна скоростна линия над релсовата. Мощни интермодални центрове (това са места, където идват влакове, спират за кратко време, от тях се разтоварват и товарът контейнери от 150км радиус, един вид совалки, идеята е да се разтоварят пътищата от тежкотоварни камиони) в невралгични пунктове на Европа, позволяващи значително подобрение на транспорта и логистиката, и т.н.
Към това се прибавят и срамните решения за ограниченията, засягащи най-вече превозвачите от периферията. Поредна проява на егоизъм и високомерие, отразяващо се на най-бедните.
Друг голям проблем е че в много близкото бъдеще с навлизането на камиони със самостоятелно управление (без шофьори) голям брой шофьори ще останат без работа. За тях трябва да се подготвят много сериозни програми за заетост.
Не е възможно да се решат проблемите на отделните сектори, какъвто е транспортът и инфраструктурата, без да бъдат решени глобалните проблеми на ЕС – 1. Общ модел на съюза (Европа на Отечествата или СЕЩ); 2. Дългосрочна визия по глобалните тенденции в новата технологична епоха, в която навлизаме (роботизация и безработица, трансхуманизъм и хибрид човек-машина; климат и екология; изкуствен интелект, и т.н.); 3. Демократизиране на всички процедури, институции и начин на избор и начин на вземане на решения.
Анализът на първите 2 изброени глобални проблема навярно ще даде съвсем различни схеми и направления в развитието на пътищата и инфраструктурата, а на последния – нови стандарти за вземане на решения и управление на отрасъла.