I. НОВ ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР: Конституционни и правни промени
- Дигитална харта на правата (Digital Bill of Rights):
- Право на цифрова неприкосновеност – данните да са собственост на гражданите.
- Право на анонимност в дигиталното пространство.
- Право на криптиране като основно право.
- Право на алгоритмична прозрачност – всяко решение на алгоритъм, засягащо гражданина, да е обяснимо и обжалваемо.
- Право на цифрово забвение – данните да не се съхраняват вечно.
- Право на офлайн алтернативи – да не си принуден да използваш дигитални системи за основни услуги.
- Конституционни забрани:
- Забрана за тотални (централни) бази данни, събиращи всичко за гражданите.
- Забрана за превантивно наблюдение (само след конкретно подозрение и съдебно разрешение).
- Забрана за финансово изключване.
- Забрана за програмируеми пари (пари с вградени ограничения за употреба).
II. Реорганизация на управлението и властта
- Четвърта (Технологична) Власт:
- Създаване на независим Технологичен трибунал, избиран директно от гражданите.
- Той ще контролира технологичните системи на държавата и корпорациите, ще прави одити на алгоритми и ще може да блокира технологии, застрашаващи основни права.
- Предложена структура: 50% технически експерти, 30% случайно избрани граждани, 20% правозащитници.
- Пряка и liquid демокрация:
- Задължителни референдуми за ключови въпроси (като дигитално евро, военен Шенген).
- Гражданско вето – при събиране на подписи от 1% от гражданите, закон да може да бъде блокиран и изпратен на референдум.
- Императивен мандат с отзоваване – народните представители да могат да бъдат отзовавани по всяко време чрез петиция и референдум.
- Ротационни граждански асамблеи – случайно избрани граждани да участват в подготовката на закони (модел от Ирландия).
- Liquid демокрация – всеки да може да гласува директно или да делегира гласа си на доверен експерт, като делегацията е отзовавана по всяко време.
III. Икономически и технологични принципи
- Технологичен плурализъм и конкуренция:
- Не единствена система: вместо едно дигитално евро, да съществуват паралелно кеш, криптовалути и частни платежни системи.
- Конкуренция между системи за идентичност и информационни платформи без централен „факт-чекър“.
- Децентрализация и локален контрол:
- Данните да се съхраняват на местно и национално ниво, не в централни бази в Брюксел.
- Разпределени технологии (като блокчейн) за прозрачност без централизация.
- Разузнаването да остане национална компетентност със сътрудничество, а не подчиненост.
- Икономически основи:
- Дигитален дивиденд – гражданите да получават компенсация (дивиденд), когато техните данни се използват от корпорации за печалба.
- Публична цифрова инфраструктура – основни услуги като идентичност и плащания да са публични, като пътищата.
- Универсален базов достъп – безплатен интернет, достъп до AI и дигитална грамотност като социално право.
IV. Краткосрочни и практически стъпки (2026-2028)
- Възстановяване на демократичния контрол:
- Незабавно въвеждане на общонационални референдуми по ключови теми.
- Прозрачност – всички преговори в ЕС да стават публични, както и лобистките контакти.
- Пряко участие в бюджета (participatory budgeting) – гражданите да гласуват за разходването на част от публичните средства.
- Защита на кеша и аналоговите права:
- Конституционна гаранция за правото на кеш на национално и европейско ниво.
- Задължаване на банките да поддържат физическа инфраструктура (клонове, банкомати).
- Съвети към гражданите: да държат стратегически запаси от кеш у дома (за 1-2 месеца).
- Механизми за прилагане и защита:
- Лесно и безплатно правосъдие за нарушения на дигитални права.
- Право на цифрова съпротива – при груби нарушения, гражданите да имат право да използват VPN, криптиране и обход на цензура без наказателна отговорност.
Цялостната цел на тези предложения е да се пренасочи технологичният напредък от модел на централизация и контрол (какъвто авторът вижда в плановете на ЕС) към модел на децентрализация, граждански контрол и пряка демокрация.
