Въпроси към симпатизант на партия ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ и отговорите им
Здравейте г-н Клисаров,
Това са въпроси, които хората задават и бих искал да препредам вашите отговори.
1. Как нискообразованите ще имат равен глас с, високообразования? В древна Гърция е имало един куп ограничения за това кой е имал право на глас.
Едно от най-великите постижения на политическата мисъл през Просвещението в Западна Европа е политическото равенство между хората. Върху тази аксиома се гради цялата конструкция на демокрацията. И високообразованите, и простаците живеят на този свят, имат свои интереси и естествени права, ако се върнем към Томас Хобс и Джон Лок.
Извън тази теоретична постановка най-обикновеният реализъм ни показва, че ако започнем да слагаме ограничения за политическо участие, ние неминуемо ще стигнем до изхвърлянето от обществения живот на големи групи хора. Подобен процес има естественото свойство да се увеличава непрекъснато. Това непременно води към тежки обществени конфликти.
Що се отнася до ограниченията още в Древна Гърция, едва ли си струва да се придържаме към тях. В Атина не са имали право на глас нито жените, нито метеките (свободни, но непълноправни хора), да не говорим за робите. Не повече от една шеста от населението е предопределяло политическия процес. Редно е да не архаизираме съвременната политика.
2. Как обикновените хора ще взимат решения, които изискват експертни познания? Например енергетика, финанси, съдебна реформа и т.н.
Ние смятаме, че всеки човек е наясно със собствените си интереси. И няма нужда някой друг да му ги изяснява или формулира.
Специално внимание обръщаме върху следното: гласуванията на хората ще бъдат изцяло политически, а не експертни.
Като пример можем да дадем въпросите, свързани с енергетиката и най-вече – с АЕЦ „Белене“. Когато се организира гласуване за или против „Белене“, съвсем не е необходимо да се обсъждат технически въпроси. Всички страни, членки на МААЕ (а такива са огромното мнозинство в света), нямат право да строят несертифицирани от МААЕ атомни централи. А ако един тип реактори е сертифициран и проектът за строителството на АЕЦ в която и да е страна е одобрен от същата организация, това е гаранция за безопасност, съвременност и съответствие с най-високите норми за екологичност. Така че по този въпрос не може да има никакви обществени дебати.
Дебатите са единствено за икономиката на въпросната централа. На обществото е необходимо да знае само няколко параметъра:
- Колко ще струва централата с неизбежната ескалация във времето?
- Колко години ще трае строителството?
- Какво ще бъде финансирането – от държавния бюджет или от банкови кредити или експортно финансиране? Какви ще са процентите, ако са банкови кредити?
- Каква ще бъде цената на тока в периода на изплащане на централата? Какъв ще бъде този период?
- Каква ще бъде цената на тока в периода след изплащането на централата? Какъв е срокът на живот на централата?
И това е всичко. Всеки може да се ориентира в отговорите на тези въпроси и да си изгради мнение, при това съвсем адекватно, дали въпросната централа трябва да се строи, или не. Неадекватно в тази ситуация ще бъде само мнението на политически и икономически обвързаните експерти, журналисти и партийци.
Именно поради тях България загуби много възможности, още през 2003 г. за сумата от милиард деветстотин и деветдесет милиона долара, България можеше да има два реактора по 750 мегавата Кенду 6 от Канада, които щяха да заработят декември 2007г. Собствеността на централата щеше да е 100 % Българска. Това щеше да струва на държавата 300 милиона долара, лихвите по времето на строителството. Кредитирането беше осигурено от държавните експортните агенции на Канада, САЩ и Италия, както и най голямата частна Японска банка. Срока на изплащане щеше да е 15 години. Живота на централата 60 години с възможност за още 20. Токът щеше да е 2,5 евроцента производствена цена на киловат час (в Румъния по това време беше 1,9 вижте детайлите в книгата ми „Игрите на властта“). Персонала щеше да е обучен в Канада. Отработеното гориво щеше да се съхранява в хранилище струващо 5 милиона долара. Централата щеше да ползва за прясно гориво отработеното гориво от Козлодуй, както и имахме възможност да построим Българска фабрика за 20 милиона за производство на прясно гориво със собствено добиван уран от България. Това гориво можеше да се изнася и за други държави.
Виждате че това отговаря на всички условия описани по горе.
Дори и следващия опит бе много изгоден в периода 2009-2014 г., когато бе договорена уникалната цена от 2 млрд. долара за един реактор от 1000 мегавата от Русия, след като нормалната цена по това време беше 5 млрд.
Подчертаваме още веднъж, че гласуванията са политически по въпроси от обществените отношения, икономиката, здравеопазването, образованието, земеделието, големите национални проекти, изискващи голямо финансиране, международните отношения, войната и мира, и т.н. Това са въпроси, засягащи всеки индивид и цялото общество. Не може да се гласува по онтологически или научни въпроси, защото е нонсенс.
3. Няма ли страната да се люшка от една крайност в друга, ако установеното статукво се променя с 50%+1 мнозинство. Вижте Брекзит и поляризирането на обществото там.
Установеното статукво се променя с промяна в Конституцията. А в нея за редица неща се изисква квалифицирано мнозинство. С обикновено мнозинство система не се променя.
Що се отнася до поляризирането на обществото, изобщо не трябва да го смятаме за нещо непременно лошо. Най-естественото нещо както в природата, така и в обществата, е разнообразието. Във всяко общество абсолютно винаги има противоречиви представи за правилното управление, за същината на едно или друго решение и за доброто на страната. Именно в сблъсъка около тези представи се ражда и развитието. Всъщност и самата дума „партия“ означава „дял“, „част“, т.е. страна в политическия живот, противопоставяща се на други страни.
Не виждаме нищо лошо и в Брекзит, който е избор на английския народ и който възражда суверенитета на страната и увеличава международното й влияние. При всяко положение е нещо по-добро от живуркането в тотално превзетия от Deep State Европейски съюз.
4. Всякакви решения ли ще се подлагат на референдум или само най-важните?
Първо, този модел не е система от по-често или по-рядко провеждани референдуми и плебисцити, не е и електронно правителство, а цялостна, всеобхватна система за пряко участие на Суверена във всички области на политиката, основаваща се на възможност за контрол и вземане на решения по ключови въпроси, както и за отзоваване на избраните лица на държавни постове на всички нива.
Второ, нашата система не изисква от Суверена ежедневно участие във формите на властта или политическо опекунство над действията на представителите му с делегирана власт, а намеса само в ключови моменти от политическия процес или при техни действия, които гражданството намира за спорни, неправилни или вредни; в този смисъл той не обезсилва ролята и влиянието на никоя от днес съществуващите институции, нито нанася удар по експертността при вземане на решения. Както сме казали в нашата платформа, пряката демокрация по никакъв начин не отменя нито партиите, нито парламента – те са обществените тела, призвани да формулират и осъществяват политиките. Тя не означава, че Суверенът ще обсъжда и приема всеки закон, законче и поправка в закон. Тя обаче подчинява партиите, парламента и магистратите на волята на Суверена и ги лишава от възможността да се превръщат в клики, защитаващи частни или корпоративни интереси в ущърб на Суверена. Противното би било напълно нефункционално.
5. Кой ще определя кои решения ще зависят от народа и кои решения ще зависят от експертите в правителство/парламент?
Всички решения ще могат да бъдат контролирани, променяни или отменяни от народа по съответната процедура, но това не ще бъде необходимо за огромната част от тях, а само за онези, по които има тежки обществени противоречия или които са взети противно на основните нагласи в обществото. Инициативата за предприемане на действия по коригирането на взети от държавни органи неприемливи решения принадлежи както на правителството, така и на определен процент избиратели по принципа на петициите, като за целта в електронния портал на постоянно действащата избирателна комисия се осигурява специален ресурс, предоставящ възможността за формулиране на въпрос или искане, по който трябва да бъдат събрани определен брой гласове. По тези въпроси или искания трябва да бъде събран определен брой гласове, за да се състои и гласуване.
Ако няма някакъв тежък скандал или обществена съпротива, решенията ще се вземат от упълномощените от Конституцията и законодателството тела.
6. Как ще се организира гласуването на референдумите?
Пак казваме, че референдуми няма, а има система с възможности за многобройни гласувания, когато това се налага.
Смятаме, че основното гласуване ще се извършва онлайн, като всеки гражданин ще има уникален гласоподавателен номер и парола, но предвиждаме за хората, не умеещи да боравят с компютри, специална стаичка във всяко кметство и читалище където се налага с възможно най-опростено машинно гласуване.
7. Колко гласа ще са необходими за да е задължителен изхода от референдума?
50% + 1 глас от гласувалите, но гласувалите не могат да бъдат под определен процент от регистрираните гласоподаватели (конкретните проценти предстои да бъдат обсъдени). Разбира се, това важи за повечето решения и избори, но по въпроси, свързани с промяна на системата или с членството в съюзи, водещо до загуба на суверенитет, ще има много по-високи изисквания (както е сега за промяна на Конституцията).
8. Как ще се гарантира анонимността на вота, ако гласуването става по електронен път или по пощата?
Това е технически въпрос, който предстои да бъде изключително прецизно решен. Ние смятаме, че това е напълно възможно и няма нужда да бъдем плашени с манипулиране на изборите. Да не забравяме, че банките всекидневно извършват трансфери за стотици милиарди и нямат особен проблем с това. Въпрос на квалифицирано и много прецизно решение.
9. Колко граждани могат да инициират референдум?
Смятаме, че за инициативата за всяко гласуване по решения на национални институции или за отзоваване на ръководители от националните институции, трябва да бъдат събрани минимум 10% от избирателното тяло. Ако процентът е по-малък, ще имаме нестабилност на системата и постоянни провокации на нови и нови гласувания. Ако е по-голям, ще е трудно изобщо да се стигне до гласуване. Все пак 10% по днешните стандарти са повече от 600 000 души.
За вземане, промяна или отнемане на решения, взети от местни органи, както и за отзоваването на ръководители на местно ниво гласуването ще бъде по окръзи, като инициирането на гласуването ще иска същия процент електронни подписи.
10. Има ли страна в света където пряката демокрация да работи? И да има, защо са толкова малко държавите?
Има такава страна и това е Швейцария. Там също има държавни органи като правителство и парламент, но гражданите посредством петиции могат да предизвикват гласувания (votations) както по ключови въпроси (например за имиграцията или за банките, произвеждащи нови пари), така и по отношение на приети или предстоящи да бъдат приети закони.
Швейцария е единствената подобна страна поради историческото си развитие и поради кантоналната си система, изискваща съвместно решаване на общите проблеми.
Що се отнася до всички останали страни, те са рожба на Френската революция и Американската конституция, които са инициирани почти по едно и също време от едни и същи политически кръгове. И във Франция, и в САЩ чрез промените се цели републиканско управление на представителите. Чии са тези представители, не се казва, но очевидно, че това не са представителите на бедняците, а на елитите. Затова и в американската конституция изобщо липсва думата „демокрация“.
За демокрация не се говори до 30-те години на ХІХ в. и това става след публикуването на книгата „Американската демокрация“ на френския историк и философ Алексис дьо Токвил, който сравнява американската система за управление с тази в Древна Атина. След това терминът става много моден, защото средата на ХІХ в. се свързва с преоткриването на Древна Гърция. Тогава се наблюдава истински бум на интереса към нея и целият художествен и политически елит най-вече на Европа е възторжено настроен към духовните й постижения.
Сега терминът „демокрация“ е обгърнат с някаква святост като термините „Света Тройца“ или „Възкресение“ в разцвета на християнската религия. Подобно на тези термини и той всъщност е жестоко профаниран и днес служи главно за прикритие на господстващата в Глобалния Запад система за управление – криптоолигархия с елементи на демокрация.
