Ако вярваме на социологическите проучвания и на медийните публикации, младите поколения твърдо искат да живеят в съюз, в свободно паневропейско пространство, в което да се придвижват безпрепятствено, да се учат, където искат, да завързват приятелства с хора отблизо и далеч. За щастие или не, те имат и универсалното средство за общуване, в което се е превърнал английският език.
Твърдото желание на младите хора да живеят в общото европейско пространство едва ли е осмислено и обосновано. То е по-скоро почувствано. И ако ги попитаме: в какъв съюз бихте искали да живеете – в Европа на Отечествата или в Съединени европейски щати, едва ли биха могли да ни отговорят с разумни доводи. По-скоро биха попитали: а в кой от двата ще се чувстваме по-свободни? Ако им кажем, че свободата ще е еднаква и в двата случая, навярно биха предпочели Европа на Отечествата, защото младите обичат разнообразието.
Ние, по-възрастните, трябва да отчитаме това стихийно и категорично желание на младите и да им го осигурим. То е добро и за нас, защото ЕС е едно от големите достояния на европейската цивилизация. То несъмнено ще осигури на нашите деца и внуци много повече и по-разнообразни възможности да получат подходящо образование, а след това и да реализират потенциала си, като си намерят отговаряща на личността им работа. Тези възможности са минимум 28 пъти по-големи, отколкото ако живеят в една страна със затворено общество, или в континент, чиито страни са сложили трудно преодолими граници помежду си. Нека да не забравяме, че нещата стояха точно така само допреди 15-тина години и пътуването извън страна като България беше съпроводено с огромни трудности.
Същевременно нека да не подминаваме с лека ръка и факта, че сегашната свобода и отвореност има и негативни моменти, особено що се отнася до страните в периферията на ЕС. Бедността и провинциалният характер на нашите страни водят до естествен и неконтролируем отток на население, а също така на капитали и национален доход. Напуска ни цветът на нацията. И това е огромен проблем не само за засегнатите страни, а и за целия ЕС, защото подобни процеси пораждат недоволство. Засега това недоволство е латентно, скрито, но то неминуемо ще излезе на повърхността. А това може да доведе до нежелателни напрежения и в крайна сметка – дори до частичен разпад на съюза.
Но да оставим тревогите и да погледнем към хубавите неща. Младите не могат да бъдат спрени. Те вече са почувствали свободата да бъдат европейци, така да се каже, с кожата си. И няма да позволят тя да им бъде отнета.
Ние обаче трябва да направим така, че навсякъде, по цялата територия на ЕС да е хубаво, светло и удобно за живот, а също така да превърнем ЕС като цяло в първостепенен геополитически играч, в световна икономическа, научна, културна, политическа и военна сила, за да могат потомците ни да се гордеят с европейската си принадлежност.
Ние в партия Пряка демокрация имаме сили и възможности да постигнем това.
