fbpx

Не потребител на чужди модели, а истински policy maker

Намираме се в преходна епоха, която поради все още неустановените си параметри се нарича по различни начини – постиндустриална, постмодерна, постхуманистична… Епоха на „нещата след“, все още без свое име, през цялото време съизмерваща се с миналото, на което се явява както продължение, така и отрицание. В нея се случват и други пост-неща: пост-истина, пост-човек, пост-изкуство…
На човека не е дадено да предсказва бъдещето, но все пак при добър анализ на съществуващите данни би могъл да набележи поне бъдещи тенденции, елементите на които са вече налице.

Изкуствен интелект
Прилагането на зачатъчни форми на изкуствения интелект вече стана неотменна част на почти всяка висока технология. Изкуственият интелект е способността на машините да анализират заобикалящия ги свят и да осъществяват операции, способни да постигнат максимално успешно заложената цел, т.е. да извършват дейности, възприемани от човека като прояви на разум.
Както може да се предположи, в развитието на изкуствения интелект се хвърлят огромни средства и постепенно той ще замества човека, проявявайки в някои области по-добри качества от него. Имаме ли представа кога изкуственият интелект ще надхвърли комплексно възможностите на човешкия интелект? Ще се усетим ли навреме за това? И как ще реагираме? Какви са потенциалните опасности? Засега никой освен авторите на някои антиутопии не се замисля над този проблем. Няма законодателна рамка. Няма формулирана отговорност за разработващите тези технологии, няма поставени предели докъде може да се стигне и какви граници не бива да се прекрачват.

Пост-човекът
През последните години особено развитие получи движението за транс-хуманизъм, което работи за трансформацията на човека чрез усъвършенствани технологии, целящи да се подобрят значително човешкият интелект и физиология. Т.е. за постигането на хибрид между човека и машината. Особен тласък в тази област бе получен през мандата на президента Обама, който още с идването си прокара законопроект, целящ декодирането на човешкия геном. С помощта на няколко свързани суперкомпютъра за няколко години той бе декодиран до 98% – нещо, което се считаше за невъзможно през следващите 30-40 години.
Като се има предвид и интензивната работа от няколко десетилетия за изследване на човешкия мозък, може да се каже, че научната основа за бъдещия хибрид на човека и машината е налице. Вече се изработват протези на човешки крайници, които се командват с мисъл и са почти неотличими от естествените. Във войската бойците получават екзоскелети, позволяващи им с лекота да преодоляват разстояния и препятствия, които преди се смятаха за непреодолими. Не е далеч времето, когато от стволови клетки ще започнат да се произвеждат органи за замяна, а това отмества значително границата на човешкото дълголетие. Нещо повече, налице е теоретическата възможност за практическо безсмъртие чрез получаване на ново тяло от стволови клетки и прехвърлянето на мозъчното съдържание (памет, опит, личностни характеристики, умения и т.н.) в него. Така ще бъде пресъздаден един съвременен Франкенщайн с огромен житейски опит в младо тяло, при това с подобрени, предварително зададени характеристики.
Естествено, тези постижения няма да са за всекиго, а за една изключително тънка прослойка от много богати и много влиятелни хора. По този начин човечеството може да получи своите богове: безсмъртни, свръхумни, като че ли дошли от друг свят. И това не е утопия или мечта – това е съвсем близка реалност. Кой ще създаде законите за бъдещите богове?

Роботизацията
Роботизацията е явление, което позволява изместването на човека от машини и поточни линии в производствения процес. Явлението се развива изключително бурно и обхваща не само сферата на индустрията, но и на услугите. Тъй като е в началния си стадий на развитие, ефектите от роботизацията все още не се чувстват осезаемо, но нещата ще се променят в най-близко бъдеще. Основната последица ще е съкращаването на нуждата от работна ръка и драстичното увеличаване на безработицата.
Как човечеството ще се справи с този назряващ проблем? Очевидно, не и с досегашните методи. На помощ вече идва идеята за Безусловен Базов Доход, което ще рече всеки гражданин да получава от раждането до смъртта си екзистенц-минимум, осигуряващ оцеляването му. Срещу това от него не се иска никаква трудова престация. Т.е. преминава се от общество, изградено върху трудовата етика, към общество на паразитизма. Един постиндустриален Императорски Рим с неговите огромни маси пролетарии, живеещи за сметка на държавата и изискващи само „хляб и зрелища“.

Подчертах само проблемните тенденции, които бихме могли да обобщим с понятието „дехуманизация“. Но съществуват още проблемите с климата, с осигуряването на енергия, със замърсяването на почвите и изкуствените храни, с концентрацията на населението в хиперполиси, и т.н. Кой би трябвало да се занимава с анализирането, осмислянето и управлението на тези тенденции? Мозъчни тръстове, транснационални корпорации (ТНК), правителства на Велики сили, ООН?
Според нас едва ли има по-подходящ субект, който да се занимава с всички тези дейности, от структурите на ЕС. Защото те притежават всичко необходимо: могат да поръчат анализи, да предизвикат задълбочено обсъждане, да вземат законодателни мерки, да администрират и управляват процесите, при това притежават опита и умението да работят в спецификата на много страни, на голяма територия, в комплексна разнородна среда. От друга страна, имат влиянието да разпространяват полученото политическо know how навсякъде по света.
Занимава ли се ЕС с подобни тенденции? Очевидно, че не. В настоящия ЕС цари бюрократичен дух, стремеж за работа на парче, за занимание с какво ли не, само не и с глобалните проблеми на нашето съвремие. Защо е така, е въпрос на отделна тема.

Ето това ние от партия „Пряка демокрация“ искаме да променим. Искаме да отидем в Европейския парламент, където да поставим тези въпроси и да призовем не само депутатите, но и хората от всички структури да започнат да мислят не само за текущите проблеми (които, разбира се, трябва да се решават), но и в по-дългосрочен план, като визионери, проектиращи бъдещето. Макар да имаме наше виждане по така описаните проблеми, ние държим не да наложим нашите идеи, а да проблематизираме най-важните тенденции в развитието на човечеството. Искаме проблемите да се обсъждат както в ръководните структури на Евросъюза, така и в диалог с гражданите на Европа. Мечтаем ЕС да бъде не потребител на чужди модели, а истински световен policy maker, т.е. да формулира политики (политически теории, модели, проекти, стратегии), валидни за целия свят.
За да има нашият континент сигурност, овладени проблеми, висок стандарт на живот, красиво бъдеще с човешки измерения.

Вашият коментар