Бих искал да представя на уважаемата публика моите виждания за състоянието и развитието на световната енергетика, както и отражението им върху българската енергетика. И тъй като не съм тесен специалист в тази област, ще ви представя енергийните процеси в тясна връзка с политиката.
За всички е ясно, че назряват огромни промени в световната енергетика, които могат да бъдат пагубни и за отделни държави, и за цели цивилизации. Както е известно, от памтивека за съществуването на човека и човешките общности са абсолютно необходими три неща: вода, храна и енергия. Днес към тези три неща можем да добавим лекарствата или по-обобщено – медицината. От всичко останало човек може да се откаже за определен период – от кратък до среден. Но от споменатите – не може.
Всъщност като че ли нищо не предвещаваше подобна криза в световната енергетика. Природни ресурси за нормалната й работа и задоволяването на всички страни по света при сегашните проучени находища и сегашното потребление има поне за 40-45 години, а за някои като въглищата – за поне 200 години. Започнаха да си пробиват път и нови технологии за производство на ел. енергия като фотоволтаиците и ветрогенераторите. С което започна и увеличаващият се стремеж към екологизиране на енергетиката.
Но през последните десетина години се появиха и развиха тежки противоборства в международен план, които до голяма степен изхвърлиха от пазара основни производители като Иран и Венецуела. От доста години върви икономическата война между Глобалния Запад и Русия, която от няколко месеца навлезе в решаващата си фаза. Именно тази борба е в основата на колосалното поскъпване на енергията в световен мащаб, но най-вече в Европа. Бяха загърбени всякакви пазарни правила (например не се използва готовият „Северен поток – 2), който щеше да успокои пазара на газ, а и на ел. енергия в Европа до нормалните им нива. Вместо това се предпочете плащането на невиждано високи цени за газ, повлекли поскъпването и на петрола, и на ел. енергията. И това несъмнено е обвързано с геостратегическия дневен ред, налаган от глобалния Deep State, говорител на който е форумът в Давос.
За какво става дума?
ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА И СВЕТОВНОТО ПРАВИТЕЛСТВО
На всички е известно, че от 70-те години на миналия век насам започна да протича поредният процес на глобализация. За да бъда точен в терминологията, искам да посоча, че процеси на глобализация и деглобализация са протичали многократно в човешката история.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ:
Ако си послужим с научното определение на глобализацията, тя представлява процес на интернационализация, протичащ във всички сфери на живота – в икономиката, културата, техниката, финансите, комуникациите, миграциите на населението, и т.н.
Основната причина за въпросното явление е бурният ръст на международната търговия, без при това да има толкова бурен ръст на производството. Процесът, както казах, е наблюдаван в различни исторически епохи. Така например само през ХІХ в. обемът на международната търговия е нараснал почти 40 пъти. Краят на този етап в глобализацията настъпва в края на 20-те години на ХХ в., когато всички развити страни, стремейки се да се справят с Голямата депресия, въвеждат мерки на усилен протекционизъм, довели до рязкото намаляване на международната търговия.
Тук ще си позволя малко отклонение, защото е много важно да се разбере същината и историята на глобализацията. Глобализацията съвсем не е ново явление – тя е съществувала и през други епохи, включително в Древността. Такива процеси са наблюдавани в Месопотамия в епохите на разцвет на Вавилон и Асирия (ІІІ-ІІ хил. пр. Хр.), в Китай след създаването на Империята (ІІІ в. пр. Хр.). Ареалът на всички глобализации до последната е местната ойкумèне – термин от Античността, означаващ познатата обитаема част на земята. Така че до последната глобализация можем да говорим за регионална глобализация.
Добре документирани са редица глобализационни цикли, например в Средиземноморието: доминация с постигане на монопол на Атина (VІ-V в. пр. Хр.), Картаген (V-ІІІ в. пр. Хр.), Рим (ІІ в. пр. Хр. – ІІ в. сл. Хр.), Венеция и Генуа (ХІІ-ХІV в.), след което следват 5 европейски глобализации, протекли не в Средиземноморието, а най-вече в басейна на Атлантическия океан, но и на други континенти с оглед на Великите географски открития. Начело на тези глобализации се сменят последователно Испания, Португалия, Холандия, Франция, Великобритания. Последният хегемон на настоящата глобализация са САЩ. От всичко казано следва и изводът, че глобализацията е циклично явление.
И още нещо: Трябва много ясно да правим разлика между глобализацията, която е естествен процес, дължащ се на развитието на развитието на технологиите, и глобализма, който е идеология. Глобализацията, както я описахме по-горе, е драстично увеличената възможност на хората да се преместват в пространството и да общуват в реално време, независимо къде се намират, което като че ли смалява планетата и я обединява. Бихме могли да наречем това явление „естествена глобализация, или „планетарна взаимосвързаност“.
Глобализмът обаче, в качеството си на идеология, предполага значителен отказ от национален суверенитет и прехвърлянето на редица национални правомощия в ръцете на неизбирани от никого наднационални структури, свързани най-вече с банковия капитал и транснационалните корпорации (ТНК). Глобализмът се бори за ново, постиндустриално устройство на света, нов политически и икономически ред, подчинен на световните властови елити, за световно правителство, ръководещо ключовите процеси в света. Ако подобно устройство се осъществи, би имало твърде малко място за демокрация, както и за национални държави с техния суверенитет.
И при сегашната глобализация, която за пръв път отговаря пряко на името си, вече наблюдаваме преминаването на пика и насочване към долната част на синусоидата, тоест към устройство на света, при което основната роля ще принадлежи на националните правителства, а не на наднационални структури.
Но точно това не е по вкуса на Deep State. Защото световното правителство, към което той се стреми, може да се постигне единствено по време на пика на поредната глобализация.
А глобализационните цикли са с различна продължителност. Обикновено траят по 1-2 века. Което значи, че сегашното поколение на световните елити ще се размине с възможността да се превърне в „господари на света“.
Това наложи да се бърза и да се вършат неща, които са в пълна противоположност с всякаква логика както на международните отношения, така и на икономическите правила. И основното от тях – специално искам да подчертая това – е промяната в начина на производство и структурата на енергетиката, за да може тя да се прехвърли изцяло в страните от Глобалния Запад, без да зависи от сегашните страни производители. Така нито САЩ, нито ЕС ще зависят от арабския свят, от Русия или други страни. За целта бе измислена и т.нар. „Зелена сделка“, която претърпя пълен крах в самия край на миналата година, когато Европейската комисия, след като произведе купчина основополагащи документи в няколкостотин (а може би няколко хиляди) страници изведнъж обяви природния газ и ядрената енергетика за екологични. Някои здравомислещи хора в ЕК очевидно са взели надмощие и са доказали, че „Зелената сделка“ означава колапс на европейската енергетика.
ИДЕАЛНАТА БУРА (4 КРИЗИ В ЕДНО)
И още едно отклонение, предназначено да даде доказателства в потвърждение на току-що казаното. Всъщност можем да говорим за три (дори четири) паралелни тежки кризи:
- Първо беше пандемията (може да я свържем с медицината) и в контекста на последвалите събития аз лично започвам да преосмислям досегашната си позиция, която беше неутрална по отношение генезиса на КОВИД-19. Все повече смятам, че тази криза се вписва идеално във водовъртежа на комплексната световна криза.
- Вече се вихри енергийната криза, за която говорим.
- Очертава се тежка продоволствена криза в световен мащаб.
- Налице е – и тя тепърва ще се задълбочава – тежка финансова криза, съпроводена с рекордна от ІІ свет. война инфлация.
И всички тези кризи са ръкотворни, а не естествени. Всички са предизвикани от човешкия фактор, при това нарочно. Защо – вече споменах.
И още нещо: САЩ вече от 2-3 години са най-големият производител на газ. И най-големият потребител. Те произвеждат по ок. 1 трилион куб. метра газ годишно. Но ако се вярва на тяхната US Energy Information Administration (EIA), която е тяхната държавна енергийна агенция, САЩ имат проучени запаси от 473 трилиона кубически фута, което, превърнато в кубически метри (дели се грубо на 35), прави ок. 13.5 трилиона кубически метра. Следователно САЩ имат газ за по-малко от 14 години. Какво прави една страна с невероятно голямо потребление, ако газът, от който се произвежда и повече от 30% от електроенергията, ще свърши само след десетилетие? Нима го разпродава и на международния пазар, при това се стреми да продаде колкото се може повече? Според мен – не. Би трябвало да го пази максимално, а да купува много на международния пазар. Защо е тогава подобно поведение? Според мен – защото САЩ смятат, че когато този период наближи, ще имат съвсем друго отношение към основните източници на газ, които ще бъдат под техен пряк контрол. Друга причина аз не мога да намеря, колкото и да я търся. И всичко това се вписва в поредицата от кризи и, така да се каже, идеалната буря, в която именно САЩ хвърлят света.
Но да спрем да говорим за глобализацията и другите кризи, и да се върнем към енергетиката.
ЕНЕРГЕТИКАТА
Енергетиката навсякъде се състои от 4 главни компонента:
- производство на електричество от различни източници,
- преработка на петрол като горива и смазочни материали за транспорта (автомобилен, железопътен, воден, въздушен) и в малка степен за производство на електричество,
- потребление на природен газ за производство на електричество, за отопление и за производство на синтетични материали,
- потребление на въглища за производство на електричество, за отопление и за химическата промишленост.
Както се вижда, всъщност всички енергийни източници се използват за производството на електрическа енергия, чието значение с оглед на тенденциите в развитието на световната икономика само ще се засилва.
Така през 2020 г. съотношението на основните енергийни източници за производството на електричество е било следното:
- въглища – 40%
- петрол и петролни продукти – 10.6%
- природен газ – 21.8%
- възобновяеми източници – 6.7%
- водноелектрически централи – 16.4%
- атомни електроцентрали – 4.2%
- други – 0.3%
Сега обаче световните елити искат всичко да се сведе само до два вида енергетика:
- Производство на ел. енергия;
- Водородна енергетика.
Това означава тотална преработка на всички мрежи и средства както за производство, така и за доставка, да не говорим за крайните потребители, които няма да имат много общо със сегашните. А това са трилиони долари и едва ли всички по света ще могат да си го позволят.
Всъщност схемата на производството на ел. енергия ще включва:
- ВЕИ (ветрогенератори и фотоволтаици),
- ВЕЦ (водноелектрически централи)
- АЕЦ
- Компенсаторни централи, които ще регулират пиковете и спадовете в потреблението, като например през нощта използват излишната енергия за производството на водород, а през деня по време на пиковете ще използват този водород за производство на допълнителна енергия.
Всички останали твърди и течни горива (въглища, нефт, газ) трябва по идея да не се използват, а на тяхно място да дойдат водородните технологии.
НЯКОИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО
Оттук можем да направим няколко заключения:
- Тъй като в новите технологии ще бъдат изразходвани трилиони долари, то те ще бъдат разработвани и прилагани почти изцяло от енергийни ТНК. Именно тези ТНК ще окупират повечето страни в света, поставяйки икономиките им под своя зависимост. А зад тези ТНК знаем кой стои.
- Цената на всички видове енергия ще поскъпне драстично и навярно няма да бъде повсеместно достъпна. Което означава, че редица народи ще бъдат хвърлени в енергийно Средновековие.
- При тази схема е твърде възможно наличието на сривове в производството, тъй като и ВЕИ, и ВЕЦ зависят от капризите на природата и не дават стабилно и постоянно производство.
- Сегашното изобилие на енергия, изградило съвременната цивилизация, ще остане в миналото, отстъпвайки място на дефицити и зависимости.
- Редица могъщи държави като Китай и Русия няма да възприемат този модел, защото той ще разруши икономиките им: Китай още поне век няма да се откаже от въглищата, които са в основата на днешната му енергетика и всичките му постижения през последните 30 години, а Русия има достатъчни ресурси, за да не се подчинява на тази схема. Така около тези страни ще започнат да гравитират множество други държави, които няма да могат да си позволят новата енергетика. Това пък ще доведе до тежко разделение на икономически и военни блокове.
- Колкото и да е странно, парниковият ефект може да се окаже благоприятен през следващите 50-60 години, защото мнозина учени предвиждат навлизането през 30-те години на този век в миниледникова епоха като тази, наречена „минимум на Маундер“ и развила се между 1645 и 1715 год., когато климатът се е характеризирал в кратки лета и продължителни зими, съответно слаби реколти и проблеми с изхранването и отоплението. Но Европа се е справила. Което не значи, че щадящите природата технологии не бива да се развиват.
- Развитието на технологиите трябва да върви по реда си и проблемите с тях да бъдат анализирани, предвидени и предварително решени. Такъв при водородните технологии например е спонтанната му запалимост при дòсега с кислорода от въздуха и възможността за пожар и дори взрив. При фотоволтаиците има проблем с преработката на излизащите от употреба панели. При ветрогенераторите възниква проблемът с отнемане на голяма част от енергията на въздушните потоци. При голяма концентрация на някои направления (например офшорните ветропаркове) е възможна промяната на въздушните потоци чрез снижаването на тяхната енергия, която от своя страна може да доведе до непредсказуеми климатични промени.
- При АЕЦ, ако броят им се увеличи драстично, използваното сега гориво уран-235 бързо ще свърши. Изходът е в развитието на ториевата енергетика, която ще използва уран-238 и торий. Тези елементи, за разлика от уран-235, не влизат по естествен път във верижна реакция на делене и отделяне на топлина, а за целта трябва да бъдат бомбардирани с голям поток неутрони. Технологиите приблизително са ясни, но досега не са разработени поради ниската цена на уран-235. А торий и уран-238 има стотици пъти повече от уран-235 и дори употребата им да е няколко пъти по-интензивна от сегашния уран-235, ще стигнат за 400-500 години. Да не говорим, че се пристъпва към многократното използване на отработеното гориво в т.нар. микс-гориво, смес от свежо и отработено гориво. Но ториевата енергетика има голямо бъдеще и в редица страни се работи усилено върху това. Например в Индия.
КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИ БЪЛГАРИЯ?
В България през 2020 г. основните източници за производството на електричество са били следните:
- АЕЦ – 16 555 000 МВтЧ
- ТЕЦ – 16 200 000 МВтЧ
- ВЕЦ – 3 МВтЧ
- Фотоволтаични централи – 1.6 МВтЧ
- Ветрогенератори – 1.5 МВтЧ
- Биоцентрали – 1.5 МВтЧ
Приетата от ЕС стратегия за безвъглеродна енергетика след 2050 г. поставя редица въпроси пред българската енергетика. Въпреки че се опита да шикалкави и дълго не отговаряше на въпроса кога ще закрие ТЕЦ-овете, българското правителство в края на 2019 г. заяви, че няма да подкрепя въгледобива след 2025 г. (преди това говореше за 2030 г.), а съвсем наскоро излезе съобщението, че до 2025 г. трябва да излезе със стратегия за построяване на ТЕЦ на природен газ, призвани да заместят въглищните.
Въвлечени в цялата тази европейска недомислица, в която няма никаква яснота с какво в рамките на 3 десетилетия ще бъдат заместени основните енергийни мощности при увеличаващо се заради електромобилите и отоплението потребление на ел. енергия, българското правителство продължава да се държи като типичен компрадорски агент, стремейки се да угоди на външните си надзиратели, вместо да се заеме с решаването на изключително важен проблем.
Съвършено очевидно е, че още немалко десетилетия ще трябва да купуваме природен газ, и също толкова очевидно е, че той трябва да идва от Русия по „Турски поток“. Всичко останало оскъпява значително този продукт и тежи на икономиката. Същото се отнася за петрола, който също още поне 2 десетилетия ще се употребява, и то в значителни количества.
Що се отнася до производството на ел. енергия, то алтернативата е една – съчетание на АЕЦ, ВЕИ и ВЕЦ. При това положение очевидно по-голямата част от производителите ще трябва да се ориентират към реакторите на бързи неутрони (ториева енергетика). Така че сега построяването на втора атомна централа в България е от жизнено значение за страната. Т.е. трябва да се построи „Белене“ и още два блока към „Козлодуй“ от ново поколение.
НЕЩО ЗА РЕГУЛАЦИЯТА НА ЕНЕРГИЙНИЯ ПАЗАР
И тук искам да вмъкна и нещо за регулацията на енергийния пазар в България.
Едва ли има по-непазарна регулация от тази на енергийния пазар. И това не е наше, а европейско изобретение. В тази регулация, която няма нищо общо с пазара, а се извършва от чиновници, влизащи в държавна комисия, производителите на ел. енергия са подредени според средностатистическите разходи за производството им и тези, които произвеждат скъпа енергия, получават субсидии. За регулиран и свободен пазар няма да говоря, защото вие прекрасно знаете всичко по този въпрос.
Но специално искам да подчертая, че в България абсолютно всички производители с изключение на АЕЦ „Козлодуй“ получават субсидии от фонда „Сигурност на Електроенергийната Система“, който се попълва с отчисления от продажните цени. Този фонд разпределя ок. 2 млрд. лева годишно, като лъвския пай получават собствениците на ВЕИ, т.е. партийните галеници от Тройната коалиция и от ГЕРБ (едните вредили се в края на мандата на Сергей Станишев, другите в началото на първия мандат на Бойко Борисов).
За всички тези неща може да се съди от прелюбопитните документи, издавани всяка година от КЕВР, които, макар да са публични, не са обсъждани от българските журналисти и специалисти и остават непознати на широката публика.
Но всяка година в началото на юли КЕВР издава свое решение, определящо субсидиите за производителите. За последните години няма да коментирам, защото там е абсолютна вакханалия. Ще коментирам решението за 2019 г., последната „нормална“ година:
Ето пример от документа:
- Премии във връзка с определени и/или актуализирани цени:
1.6. Премия в размер на 121,23 лв./MWh при преференциална цена – 188,29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа;
1.7. Премия в размер на 105,89 лв./MWh при определената цена – 172,95 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи, работещи над 2 250 часа;;
Какво означава това? Означава, че от реалната производствена цена 188.29 лв/МВтЧ се изваждат 121.21 лв. за същия този мегаватчас (които се плащат от НЕК), за да се постигне пазарната цена от 67.06 лв/МВтЧ, на която енергията се продава на пазара. Или че от 172.95 лв/МВтЧ производствена цена за вятърни централи, работещи над 2250 часа, се изваждат 105.89 лв. (които се плащат от НЕК, или по-точно от Фонд „Сигурност на Електроенерийната Система“)
Още примери, този път премии за фотоволтаични паркове:
3.7. Премия в размер на 158,07 лв./MWh, без ДДС, при преференциална цена – 237,05 лв./MWh, без ДДС, за фотоволтаични електрически централи с инсталирана мощност над 200 kW до 10 000 kW;
3.8. Премия в размер на 157,28 лв./MWh, без ДДС, при преференциална цена – 236,26 лв./MWh, без ДДС, за фотоволтаични електрически централи с инсталирана мощност над 10 000 kW;
Има случаи, в които премията достига до 620.13 лв./МВтЧ.
Пак да повторим: всички производители на електроенергия без АЕЦ „Козлодуй“ получават субсидии.
Как се държи в тази ситуация българското правителство? Цялата сага около АЕЦ „Белене“ е низ от престъпления. Същото се отнася и за регулациите и манипулациите с износа на тока. Всички те неминуемо ще получат своята оценка, а виновниците ще бъдат съдени още с идването на власт на партия „Пряка демокрация“.
